Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Бласт фром дъ паст: “Worms Armageddon”

« публикувано на 11-08-2010 @ 4:18 pm »


фотография: “Worms Armageddon” Icon
за любопитните: Wikipedia.org разказва

Като гръм от ясно небе, дълго пътувал във времето, преди седмица “Worms Armageddon” се появи в съзнанието ми. И по-специално: в сектор класически гейминг спомени. Още преди времето на “Гетото” и квалитетните LAN мрежи, тази игра е носила страхопочитателни мигове на забавление. Както на мен, така и на мои(те) приятели. С които заедно сме цъкали. По нощите. В уикендите. Всякога!

Отдавна съм преустановил игровата доминанта в живота ми. Поддържам само ~едночасовото пуцане на “Medal of Honor: Allied Assault”, мултиплеър разбира се! Плюс запълво-паузово време през работния/уикенд период с домино.

Но откакто “Worms Armageddon” погъделичка спомените ми, нямаше начин да не си набавя играта. Ей така! Било то и заради доброто старо време. И си струва(ше)…

Напоследък много станаха nuke-темите в блога, но честно казано… в сравнение с предната - тази е по-заслужаваща си!

Накратко: “Worms Armageddon” изправя два или повече отбора (от по максимум 8 червея) един срещу друг. Всеки от тези отбори разполага с разнообразен арсенал от туул-чета и оръжия. Кои от кои по-смъртоносни. Целта е ясна: малките особи, иначе ровещи се в симбиозна смес от кал и лайна, но за сметка на това убер-про боравещи с инструментариума на играта, да се удостоят с победа = финален химн + купа!

“Worms Armageddon” впечатлява с редица свои плюсове:

— червеите са безбожно симпатични (заслуга за това има AI + звуковите заложби);
— геймплея е атрактивен и повече от забавен;
— въпреки средното ниво на детайлност, графиката е повече от добра (за времето си);
— физиката (като земно притегляне, ъгъл на изстрелване, скорост и т.н.) е на върховно ниво;
— балистиката - също;

Макар и леко загатнато от мен, забавлението е най-важния и най-силен фактор свързан с “Worms Armageddon”. На фона на ниския бюджет, с който TEAM 17 (непопулярна преди създаването на “Worms” компания за разработка на игри) успява да претвори лудите си идеи в едно живописно и адски ентъртеймънт игрово пространство, останалите игри (от всякакъв жанр и гейминг платформа) просто бледнеят!

За познавачите следва малко препотяване от кеф:

— винаги е яко да се провиснеш от някое ръбче на вече изгърбената карта посредством нинджа въже и да “пуснеш” един динамит насред струпалите се, едва дишащи червеи на противниковите отбори;
— какво да кажем за банана или летящата овца;
— ами “Holy Grenade”-а, по-известна като “Алелуя”-та;
— каквото и да си говорим, shot gun-а е най-якото оръжие;
— освен ако не играете със засилен “живот” (от порядъка на 200) за всеки червей - тогава викингската брадвичка е най-подходяща за “разполовяването” на виталната сила;

Мога да изброявам още, но… не мисля, че ще ви е интересно!

— ако никога не сте играли “Worms” - сега е момента да се запознаете с играта; препоръчвам “Worms Armageddon”, въпреки че и “Worms World Party” е силна версия!
— ако пък сте фенове на играта (още от време оно), тогава е задължително да си припомните емоциите свързани с нея - single или multiplayer - няма значение - fun-а е гарантиран;

——

Но не забравяйте, че въпреки цялото удовлетворение, “Worms Armageddon” е свързан и с една сравнително голяма доза… разочарование, примесено с откровен гняв и изкрещяни мозъчни клетки! За какво говоря ли? Представете си, че сте останали mano-a-mano, червей срещу червей, и вие сте на ход. Трябва ви само едно побутване на противника (било то и с пръстче), след което печелите играта. Е да, ама не!

Избирате базуката, за да сте по-гръмки с вашето финално “FUCK YOU!” и нацелвате почти невидим пиксел от разбитата карта. Фейлвате… ужасът е голям!

“Нервите… нервите!” - би казал Марлон Брандо на излизане, насочвайки курсора на мишката към EXIT бутона.

« подобни cynical speech, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Martin @ August 11, 2010

Най-силно и позорно оръжие си остава пръстчето - дотътряш червяка до края на бездната и пльок :)

Или пък бухалката и прави жабки по вълните - найс!

2. Val @ August 11, 2010

Ще трябва да я тествам.
Иначе от миниигрите обожавам Neighbours From Hell
А от яките - разбира се DOOM :)

3. legrandelf @ August 12, 2010

Адашче, класика са жабките :)) Или подводната овца (със шнорхел), lol

Val, тази не я знам :) Може пък и аз да я тествам :) Но ако килнеш WA, да кажеш :)) А “Doom” е епична!

4. teo @ August 12, 2010

Съвсем я бях забравила тази игричка, определено ще си я припомня, 10х :)

“Но не забравяйте, че въпреки цялото удовлетворение, “Worms Armageddon” е свързан и с една сравнително голяма доза… разочарование, примесено с откровен гняв и изкрещяни мозъчни клетки” - е не, не бих казала. При ситуация като горната аз лично просто ще се скъсам да се хиля, игричката просто носи такова настроение, особено ако си на мултиплейър няма как да се ядосаш :)

5. legrandelf @ August 12, 2010

teo, някои ситуации са зловещо забавни :)) Примерно пускането на “Армагедон” още на първия ход, при което оцеляват малцина :) Или втори, на същото разиграване и накрая да ти оцелее твоя червей, на виталност 1 си е за епичен смях от твоя страна :D Но на другите не им е яко, има емоции и нерви, хахаха :))

6. drako @ August 16, 2010

От както станах манияк на World Of Warcraft забравих за другите игри :( Добре че излезна сега StarCraft II за разнообразие :) Но тук ми давате велики идеи Worms FTW. А Neighbours From Hell, леле тва е най-якия пъзел дето съм играл заедно с The Incredible Machine aka TIM. :-D

7. legrandelf @ August 16, 2010

drako, някак си май ми е яко, че никога не започнах WoW :))) Дори и самосиндикално щъкане на DotA :) от WC 3 :)
От едновремешните и на Star Craft не съм фен :)) (ся ще ме налазят феновете, обяснявайки ми как това е най-великата игра, и че съм гъз задето не я геймя)

Но… I give a fuck :)

Припомни си Worms (особено Армагедончето) - те го на… мотах се на едни нинджа въжета досега :D Ама пусти да опустеят… бронзови медали ми дават, хахаха… не вися достатъчно (дълго) явно!

8. Ivan-Alexey @ August 22, 2010

Worms Worms Worms… е това е играта! :) И аз още преди месец се присетих за нея. Свалих си я, цъках, но сам не е същото! Елфе, трябва пак да направим мулти-то :)

9. legrandelf @ August 23, 2010

Ivan-Alexey, обезателно! :))) Уърмо-моста Аржентина-България (пък може и само България-България) ще се осъществи (поне) още един път! Култ си беше, макар и за кратко…

« Циганска любов Пусти(нни) дюни »