Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Гид за писане на еротичен псевдо трилър

« публикувано на 29-07-2010 @ 10:47 am »


фотография: Tumblr
слушайки: Michael Jackson - Thriller

Откакто изисканото “драма” се превърна в разплюнчен синоним на сериал, ситком, разжлебена швабска телепиеса или (чисто и просто) френски анонс за самоубийци, а недостойното “екшън” го замести в очите, ушите, устите и умовете на аудиенцията, междужанровите (пре)скоци са порочен и не до там атрактивен способ за удивляване на същата тази публика.

По аналогичен начин и “трилър” се е утвърдил като низ от вулгарни, анти-(каквото си пожелаете) течения, техники и порядки, втрещяващи съзнанието, предразсъдъците и вестибуларния апарат на зрителя.

зрител - член на аудиенция, независимо дали последната е литературна, театрална, музикална, седмоизкуство-ална

Поп-културните препратки замениха всяка една смислова символика, тънък хумор или междулиние, които да бърникат из мозъка на възприемащия, така че подсъзнателно, послевкусно да обработи приетата култур-трегерна информация, в следствие на което изпуснатите сокове на удовлетворението да наситят гладния за душевен оргазъм мозък.

Разбира се, някои автори разчитат [единствено] на сложни и завъртяни обяснения с много (помпозни) думички. Майната им на такива!

Един от най-гъвкавите и същевременно най-окепазени жанрове, носещи (предимно) душевно удоволствие, е еротичния трилър. Да речем, че тук сме на ръба на тафтологията. Ако “еротика” подбужда тръпки, а “трилър” е съвкуплителен артефакт изваян от тръпки, то еротичния трилър е като Маратонско поле пълно с тръни, сред което на бързи обороти, воден от инстинкта си, търчи атлет. Бос.

След натруфените с коприна уводи е време да извадите белите листа, да приготвите химикалка или подострен молив и да разпишете таланта си, в опит да създадете “успешен” еротичен псевдо трилър! /писна ми от препинателни знаци, ей/

СТРУКТУРА НА ЕРОТИЧЕН ПСЕВДО ТРИЛЪР
/гид за уона-би драскачи/

I. Въведение

— избирате главен герой - мъж, жена, травестит, неосъзнат хомосексуалист или литературна версия на творческото ви Аз;
— започвате повествованието като разказвате в трето лице, единствено число - нещо като алтер его на алтер егото ви;
— не пропускате да опишете кратък пейзаж, независимо дали е мрачен или не (препоръчителен: тежко-сумрачен с елементи на “30-дневна нощ”);
— ако пейзажа допуска окриляване на душата, заради невъзможни природни форми или приветливо слънчево присъствие, винаги може да добавите социален елемент от типа на разлагащ се върху паважа бездомник, попил уханията на поредната доза урина, дошла изпод пикочните (не)възможности на бездомния му любимец;
— внезапен съспенс, който с лекота прокарва идеята за еротика във въведението - под формата на пищна женска гръд, дълги крака, чаровна усмивка или добре оформен мъжки пакет, скули, гръб, метросексуална прическа;

II. Крушъл момент на осъзнаване

— главния герой получава епифани, в следствие на което непрестанно мисли, описва (отново от трето лице, единствено число) и върви след жертвата еротичния образ, зародил се във въведението;
— колкото по-добре опознава (и запознава зрителя с) еротичния беглец, толкова по-малко детайли остават за описване от остатъчната среда;
— последното маневрира между отделни познати и непознати зони, като в края на “пътешествието” изолира двата обекта и ги постави в центъра на арена за еротичен death-match;

III. Първично/библейско опознаване на обектите

— описателни сцени на натискане, мастурбиране (самосиндикално, групово или на разменни начала);
— арената за еротичен death-match получава няколко секунди слава, като бъде описана като изключително неуместно за подобни деяния и… текове (например: църква, гробищен парк, детска градина, офисът на Максим Бехар);
— описателни сцени на първи пенетрационни маневри;
— вторичен ефект на първичните полови белези;
— трети обект (внезапен, разбира се), който има с какво да допринесе;
— нотка нежност за пред критиците, които потриват ръце в очакване да заклеймят творбата ви със статут на “откровено порно”;
— свършване;

IV. Трилър моменти
/това са сцени, които могат да се използват за куро-/путко-блокиране на зрителя/

— по време на акта, обектите се натъкват на умряла котка, гълъб или филия хляб с лютеница, забравена от изплашено чааве, обитавало “зоната”, внезапно превърната в арена за еротичен death-match;
— неочаквано обаждане от непознат номер или изпратен SMS със съдържание: “Za da ne duhate na debeli pedofili v zatvora, kakto sega vi duhat na vas, izpratete ‘FOCK-OFF, DUDE ,,!,,’ na kratuk nomer 666″;
— докато се въргаляте по земята, в прегръдки, получавате още една - for free, от Майкъл Джексън и помощник танцьорите му;

V. Мистичен (полу)финал

— някой от героите умира;
— някой от героите умира незадоволен;
— някой от героите внезапно изчезва или разказвача се събужда (отново внезапно);

VI. Мистичен финал

— оставете недоизказани неща;
— предоставете възможност на зрителя да открие множеството дупки в повествованието, с цел свободна интерпретация;
— не пропускайте да пръснете малко кръв, сперма и сополи по площадката на вашето творческо въображение;
— угасете лампите, след като излезете от тоалетната (пускането на водата [не] е задължително, защото и без друго лайното в чинията има по-голям успех да проходи, отколкото вашата псевдо история да се хареса на публиката);

——

Виждате в какво се е превърнал жанра. А някога действието беше действие, кръвта - кръв, спермата - табу, сополите - лечим детски секрет.
Извод: “Писателите са като лайната - повече от консуматорите. Модерно е да се сере…”

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ July 29, 2010

Zelengorova, ми то… има медицински определения за тия състояния - идиотизъм, лудизъм и разни такива щуротии. Ама аз не ги разбирам. А тая шапка, дето я нямам, ако е с форма на касичка, по-добре да я пазя (нищо, че я нямам), за да не мине някой с чук и да я съсипе. Не си струва! :)

2. Val @ July 29, 2010

Как къде е шапката ?
Ами той е като снайперист. Този път без мистичен финал :)
The Losers

3. oblakoff @ July 29, 2010

Ще ти повторя…

you are a sick bastard… :)

4. legrandelf @ July 29, 2010

Л[а/ъ]скатели!

:)))

5. silvia tencheva @ July 29, 2010

тази актриса да си беше епилира малко “катеричката”… :))) че грозна гледка…

6. Пламен Бочев @ July 29, 2010

“избирате главен герой - мъж, жена, травестит, неосъзнат хомосексуалист или литературна версия на творческото ви Аз”…

Осъзнатите хомосексуалисти пак ги дискриминира. Аман!

7. gergana @ July 29, 2010

хм, всъщност не знам дали Светла знае, че оригиналът е: “коментиращите са навсякъде - модерно е да се сере” и не си спомням, кой го е измислил пръв, но на мен ми беше сервирано в блога на Ж.П. след едно мое не чак толкова миризливо ‘участие’. не ми остава друго освен да кажа: е, и аз съм дала нещо на света - малко грозни коментари, провокиращи вулкан от велики мисловни процеси и лава от жулещи по краката думи, след което - затишие … … :)

8. Пламен Бочев @ July 29, 2010

Добре де, Гери, ако на мен ми е харесал коментарът за катеричката, да мра ли? Естествено, след жуленето, следва затишие. Сетих се за оригигинала на една емблематично-билбордова песен, който не се добра до белия свят (само до цветния): “Ох, его, ох, кеф, в селската баня голям кеф”. Шегувам се, разбира се, ама както си се шегувам, ако можех да мисля, щях да си мисля, че… забравих си шибаната мисъл, както е модно да се казва, дееба…

9. gergana @ July 29, 2010

Вижте какво, драги ми Пламен Бочев. Накарахте ме близо 90 пъти да прочета собствения си коментар и по никакъв начин не намерих връзка с Вашия отклик. Сигурно е от това, че последните дни ми се струпаха случки, които ангажираха цялата ми духовна и емоционална енергия, а мъката спече мозъка ми и еба мамата на стабилитета ми. И все пак Ви благодаря, друже, че се опитвата да общувате с мен и да ме разсейвате. :)

10. gergana @ July 29, 2010

мда, мисля, че все пак открих грешката - аз се обръщам към Светла Ненова (Zelengorova), с която ми е кеф да си общувам на под- и надегово ниво и коментирам нейната крилата мисъл, сложена от автора на горната статия в синьо подчертан линкващ вид - ей таквиз неща :))))))
пък иначе, човек се оприличава на това, което харесва, нали ;) драги ми катеричок
ако на някой му е омръзнал живота, може и да не си търси причина в коментарите, ами да действа смело … и красиво
успех!

11. legrandelf @ July 30, 2010

Толкоз блогове, толкоз лайна - помни ли човек всички фекални образувания :))))

Може и при Ж.П. да съм го срещал, но най-прясно и миризливо ми стои от онзи пост, с големи букви от блога на Зеленгорова :)

Писатели или коментиращи, явно и в двете сфери е модерно да се сере, lol

12. Omnia @ July 30, 2010

Какво ли ще правят тогава хората с хроничен запек… хммм, хмммм, да отървеш модата заради едната липса на дефекация ;))) И така, стига тоалетни - та на въпроса по въпроса за поста ти - Уникално щур и забавен ;)))) - Моите поздравления, Елфи, разсмя ме със сутрешната (за мен) доза кафе и доооооста добре ми дойде, благодаря за което ;)
Поздрави ;)

13. legrandelf @ July 30, 2010

Omnia, хронично запечените ще минат на разхлабващи транквиланти :) И защо им е да транквилират оня си (отзадна) работа ли?! За двоен кеф и двойно (после) щастие :))

Упоете ануса си, за да нямате проблеми с излизащите от там горски духчета след разхлабителното :)

14. Val @ July 30, 2010

Разбира се Марти.
Покрай Омни започнах да запеметявам транквиланти.
Особено запичащи - виж само как звучи това - СТОПЕР+АН

15. legrandelf @ July 31, 2010

Val, звучи много добре :D Щом цял АН-тов може да спре, значи може много! :))

Бойко Борисов, ахахахахаха…

16. Omnia @ July 31, 2010

Ахахахахахахах, Вал, що пък точно това да запомняш? :))) Бай дъ уей, това е едно многоооо юбаво люкарство :)))

17. Секс запознанства @ October 9, 2010

много е полезна информацията, благодаря :)

« Цецо цица (от едно) недоносче Изводи на самосъхранението »