Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Философия, от най-несъвършен вид

« публикувано на 24-07-2010 @ 11:51 am »


фотография: от един стар граватар
слушайки: En Vogue - Free Your Mind

Нещо, което ми звучи като зов за “ЖЕГА” отшелничество, гозба от лютивки, към която се добавят щипка интелигентност ала “Високо в небето” и малко суров житейски послевкус за последните лъжици в супника според “стила” на “21 грама”.

Когато цитатите са повече от променливите в многозначителното уравнение с нула на брой вариращи, усещането за философски предубеждения е по-силно от най-силните нежитейски напъни, грижливо кремиращи ви ден след ден в избързващото ежедневие.

Цифрите обременяват, понякога следват нелогична последователност. А числата са още по-комплексни. И ако вярваш повече в РНК и ДНК, отколкото в айнщайновата база 2+2!=4, еволюцията след двете години на неприкосновеност, бягство и “търсене” (на-каквото-и-да-било) е към своя край.

След нея не бива да е трудно, тъжно или трагично. Защо?

Защото Черните дупки са “приятелите”, а Нещата - временните “заместители”. И ако на пръв поглед първите са варвари в едно изваяно (не от въображението) кралство на съвършенството и себеоткриването (царство-бижу), то в дълбочината си, там - където най-буйно работят засмукващите машини, те работят за теб, като стимул.

Временните заместители не дерзаят. Не бдят, съхраняват спомени, но не за дълго. После индианците в шкафа, задрямали от детство, ще имат по-голяма тежест, стойност и цвят за черно-бялото ежедневие.

Гаечния ключ е необходимост, любимия филм с Брад Пит също, но не толкова, колкото резервен чифт гащи (без бродирано мъжко име върху тях), пакет мокри кърпички и ваучер за безплатна бутилка вода (от литър и половина) за коя и да е бензиностанция в километричния цивилизационен ареал на временното препитание.

И ако символиката, (с)мисловата ангажираност и многословността затрудняват, ще бъда кратък (за да не набъбне куфара, че най-много мразя, когато трудно се затравя и… “стърчи”):

— 10 кг воля;
— 7 кг fuck-it-attitude;
— 2 кг топки;
— 1 кг за останалите боклуци (тук влизат необходимия ключ, който отваря повече врати, от който и да е секретен; любимия филм, който подухващо надървя; мокрите кърпички за ситуации със храсти, слабо осветление и малко повече от нужното за деня количество “фекалии”; ваучера и неговата непредсказуемост като “цена”);

Галактически е трудно, формулирано - още повече. Не очаквай вратите сами да се отварят, след като гаечния ключ е в теб! Звучи почти като омразна(та) реклама на “Becks”, but… who gives a shit!

Някой беше казал “free your mind” - що не го слушаш, ами питаш мен…

« подобни cynical speech, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. silverlining @ July 24, 2010

нищо не бих взел/а, дори ключ, каквото на човек му трябва, се намира по пътя…

навсякъде е мястото, където да упражняваш пътя - приблизителен цитат от филм

всичко ценно нося със себе си - точен цитат не помня от къде

i am free - to love, to give, to travel, to decide… to do… and to take

be yourself, all

2. Пламен Бочев @ July 24, 2010

много съм затъпял, братче

3. mushichka @ July 24, 2010

we sees your name now ;)
… and thanks for all the fish.
съвсем по израилски
:)

4. silverlining @ July 25, 2010

ПП
Гащите и водата са добро предложение!
И хубаво начало на пътя! ;))))
А без първите неща в списъка - закъде?!
Аз добавям и нужното количество Любов!
……
Мисля, един малък сак през рамо или раничка ще приберат всичко!
А, и естествено, вземи си и приятелките Свобода и Истина! Добра компания са!

All yours,
the road less travelled

5. legrandelf @ July 25, 2010

От много/малко-то цитати, не мога да се сетя за нито един от тях откъде е :) Все “The Road” ми pop-ва в главата, само и единствено заради името, ама знам че няма общо :)))

Явно и аз съм затъпял, Пламка :) lol

Не е затъпяване, а юлско заспиване.
Защото покрай климатиците просто липсва жегата.
А пък тя се прави без гаечен ключ от РОБЪРТ ДЕ НИРО
Stefania Casini (Стефания Казини) - В фильме Двадцатый век / Novecento

7. silverlining @ July 25, 2010

;)))))

Всичко има общо, pal(l)

8. legrandelf @ July 25, 2010

Val, както винаги си безупречен! :))))

9. silverlining @ July 26, 2010

Прекалено много филми гледате, блогъри!!!
free your eyes

and breathe… some ease

Pavarotti - Nessun Dorma - Turandot, Puccini

а който е евственствен в ушите може да чуе…
аплодисментите

In memoriam
За всички любими и приятели, които избраха да си отидат

And
Long live to those who chose to stay and come back

John Lennon - Stand By Me

Nb, Do you copy? Do you copy? (реплика от филми)

10. silverlining @ July 26, 2010

ПП
Тези с по-слабо зрение могат да си вземат като очилата на Джон! ;))))
Мисля, че не би имал нищо против…

11. legrandelf @ August 26, 2010

Светла, накрая на всеки сезон (ако е успешен) се минава през Летърман, хахо-хихи там за 10-на минути и след това започват “снимките” по новите сезони :)))

Плюс това в торентите има всичко, lol Дет’ се вика не ти трябва и регистрация та да теглиш “стари” постове, хъхъхъ

« Плеяда липса… Откровено казано… »