не знам какво да ти кажа Елф, празнотата винаги ще я има, никога няма да изчезне, но важно е друго - добрите хора да бъдат запомнени завинаги…

Tabula rasa… и ще се стопят китарите…

Ты неси меня река
За крутые берега
Где поля… Где поля мои поля
Где леса… Где леса мои леса
Ты неси… Ты неси меня река
Да в родные…
Где живет…
Голубы…

Да попеем по мъжки, приятелю, преди отплаване…
за безкрайните л(i)о(б)вни полета… лесове…

Любэ - Ты неси меня река

Опъни платната… Ти не си просто моряк, ти си капитанът
Sail…
Bon voyage!

“… Същият извор, от който избликва смехът ви, често се изпълва от сълзите ви.
А и как иначе да бъде?
Колкото по-надълбоко се вбива скръбта в душата ви, толкова повече радост може да побере тя.
…
Когато сте радостни, взрете се навътре в сърцето си - и ще откриете, че каквото ви е носило скръб, същото ви носи радост.
Когато сте скръбни, взрете се пак в сърцето си - и ще откриете, че плачете заради същото, заради което сте ликували.
Някои от вас твърдят: “Радостта е по-велика от скръбта”, а други възразяват: “Не, по-велика е скръбта.”
Ала аз ви казвам, че те са неделими.
Заедно възникват и когато едната седи с вас на трапезата, помнете, че другата спи в ложето ви.

Наистина, висите вие като блюда на везни между скръбта и радостта си.
И само когато сте празни, сте в покой и в равновесие.
Но колчем ковчежникът посегне към вас, за да отмери злато и сребро, то радостта и скръбта ви се люшкат нагоре и надолу.”

Халил Джубран