Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Краят на един безкраен цикъл
« публикувано на 15-07-2010 @ 7:33 pm »
фотография: Faisal Al-Bisher
Пейзажи от руини. Така категоризираше живота си в едни определени интервали на самосъзнание. През останалата част - сенчест сумрак. Ако на места луната се опитваше да отрази някой самозабравил се в галактическо пътешествие светлинен лъч, париращата плесница на тежката сянка осуетяваше тази среднощна революция.
В малките часове се опитваше да спи, но безмилостното скърцане, идващо подир ветровитите заигравки, възпрепятстваше нуждата. Забравената нужда. Много добре знаеше, че нощем няма как да спи. Вече.
Забравените тертипи се превърнаха в мокри, почти размазани спомени от снимки, рисунки и тук-там покъсани банкноти, забити с по едно габърче върху влажната стена. От ръждивите люкове се виждаха различни части от нощния сценарий. Беше приятно, когато много бързо променяше последователността, обяздвайки индивидуалното им приключение със затворени очи.
Не изпитваше боязън от лунната светлина, но определено потреперваше от присъствието на слънцето. Последното напичаше през деня, като допълнително усилваше зловещото скърцане, идващо изпод мощната стенна тежест. Само вълните, макар и солени, носеха един неподправен аромат на свободни водорасли, неприготвена морска храна и… лайнометни отломки от ятата с гларуси.
Ако понякога тежестта на снимките беше по-голяма от силата в очите й… тя просто ги прибираше в най-долното чекмедже на почти изцяло изядения от мухъл скрин. Затова и след всеки подобен психически катаклизъм, контурите, цветовете и изобщо съдържанието на снимките, рисунките и тук-там покъсаните банкноти се влошаваше допълнително.
До самата им кончина… нищо не беше вечно и тя… най-добре го знаеше!
Неговата плът й липсваше. Вкусът му - също! Оказа се, че има доста преходни неща, въпреки вековно утвърдените традиции. Спомни си добре последната им нощ заедно, мелодията от клоните в онзи парк, любовните писъци на обладаваните влюбени и най-вече… сребърния изстрел, който ги раздели.
Усещаше неговия вкус… дълбоко в себе си. Усещаше го с върха на пръстите си, под ноктите, през ноздрите. А в много ясно време, при пълна луна… дори го чуваше! Вкусът!
На неговата кръв. Жадно, с език облизваше зъбите си, като че правеше някакво древно заклинание, което щеше да го върне. За нейно съжаление обаче… нито едно от познатите й не притежаваше такава сила. Нямаше да се върне. Дори за нея.
Новата нощ настъпи. Този път съзнателно не й се спеше. Навън ухаеше на пълна луна, скреж и гларусно мълчание. Морската храна отлежаваше, а тя подуши кръв, извираща от пламенните обятия на недалечната морска градина…
Непринудената плът я зовеше!
« Живото-егоизъм | Ревю: “Inception” » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Ахххх, Елфеее! Какво направи, бе момче!
Това е страхотно!
И е писано за Мен!
Неговата плът наистина ми липсва!
Айде още няколко удивителни!!!!
:)))
Започна като “Moon”, а завърши като… “New Moon”… :D
Сериозно - началото е много яко, навява на Луна и Соларис, а и тази тематика за самотата в космически мащаб ми е изключително любима. Вампирските позиви в края обаче не ги бях предвидил и точно те ме отдалечиха от себевглъбеността на началото. Явно си търсел ефектния, изненадващ завършек, макар че си мисля, че такъв не винаги е необходим. Но виждам, че си успял да “влязеш под кожата” на Ел, така че явно и твоята повествователна линия е имала ефект. Нещо напоследък тези вампирски истории почвам трудно да ги “дишам”… :/
Нищо, че не пиша, Чета си аз :):):) И се забавлявам страхотно, Вълнуващо е ;)… ма не ща да говоря мъдро :) щот’ с туй амплоа на Разглезена Интелектуалка със Склонност към Философски Размисли само източвам кръвта от плътта… хмммммммм, от определена (мъжка) плът ;) :)
Nightwish El, хаха :)) радвам се, че ти е харесало :) Много удивителни, но виж какъв е коментара след теб, а именно на добрия ни познат…
Nostromo, Започна като “Moon”, а завърши като… “New Moon” - хахахахахаха :)))))) Много ме изкефи това. Жегна ме, но ми хареса. А защо ме жегна ли… заради тая путка майна Стефани Майър, човек не може да напише някаква вампирска история, или просто история, в която ще се намесят вампири. Всичко развали мръсната гад с нейния допотопен “Twilight” :/ С право не може да ги дишаш историите, които те хвърлят в обятията на Стефани, но поне…
И аз не знам какво поне :)
Ел фенка на Майър ли е? :)))) Че както е харесала историята, току виж сега е изсипала овъзмездителен огън и жупел над омразника майърски :)))
rara avis, говоря си с тези, които се обаждат, а тези които мълчат, или още по-лошо - крият се, позабравям с течение на времето :)) Та поне на 1-2 месеца трябва да се вдига ръка в час, щото на края на срока ще редим двойките :))
може и да съм двойкаджийка :):):) знам ли???!!!!!!!! поправителен има ли??? ;) и що точно ръка пък да вдигам… ;) :) ………… ????????????????????????
Кво лаете, бе върколаци?
Говорете вие срещу кръвопийците пък ще си носите последствията, като свикам петорката! :)
Аз кво съм виновна, че Ламот ме вкара в тая роля? :)))
А относно края на безкрайния цикъл - аз мислех, че нещо за секс иде реч, не за ядене… :)))
Секс, ядене, секс, ядене… като се мушнат и едно-две други “занимания” на ниво живо оцеляване :) и всичко си идва на мястото… Ако си гладна, като четеш поста - за рагу с кръв ще си мислиш, ако ти се обажда оная работа обаче… ще си мислиш за секс :) Плътта се консумира или с уста или с член! (или вагина, ако е от женска гледна точка) :))
Елфе, много си прав, тая Патка Ма(сте)фани да я хване некое човече от Венера дано… Уби ми един от любимите жанрове… баси…
Nostromo, breathe, mate, breathe… от хипервентилацията ще да е :))))) Зряло загърбване се иска в такива случаи! Иначе ще пукнем като дечица… в огорчението на спряното телевизионно детско :))
Юбре бай Елфе, па’ ли с лизгара :DDDDD
всъщност… вампирската история… не е ли просто рамка?
сребърният изстрел…
мислех, че вампирите не убиват жертвите си физически, преди да ги обезкръвят
раздяла…
самота… в галактически измерения… някакви снимки, разпадащи се под силата на погледа… под силата на погледа ли, всъщност?
защо “сребърен”;
Елфи, човек като убие любовта, във вампир ли се превръща?
ПП
Твоите неща ми харесват, защото могат да се четат много пъти; мисля, че това е доста висок знак за качество
Поздрави
Пак ще се “появя” тук
или… бъркам
и въздухът тежи от миризмата на разгонен женски полусенилен кръвопиещ екземпляр…
който съзнателно възнамерява да вилнее из недалечната морска градина…
……
а може би… от всичко по нещо
хмммммм,
не съм фен на хорър сценариите, но тук има нещо ;))))))))))))))
човек не знае какво ще открие под повърхността !!!!!!!
Бон шанс, комуто е нужен!!! ;)))
Интерпретациите са свободни :)
Плътта и кръвта малко ми натежаха, но какво от това. Никой не е крив, че копнея за малко ефирност и ефимерност. То дали има нещо по-ефимерно от плътта, де, ама… пусти категории на разума, дето вика Кант, в които тъпчем всякаква пасмина. Споделям омерзението от вампирски буламачи също. Не че, Елфи, не си на ниво, да не ме разбереш криво. Провокираш мисловност и това ти е най-ценното. Дерзай! Твори!
Търсих те във Фейсбук, не те намерих. Сигурно не искаш да бъдеш намерен. Уважавам твоята дискретност.
Снимката е много вдъхновяваща ! Поздравления !
Историята е страхотна ! Браво !