Съвест, затвори очи

« публикувано на 07-07-2010 @ 10:31 am »

фотография: Олег Панфилов
слушайки: Harry Gregson-Williams - Muir is in the Hot Seat

Килт Сперо пътуваше за провинцията. Беше навъртял двадесетина километра извънградско, когато малките капки летен дъжд организираха надпревара върху стъклата на автомобила му. Килт пусна чистачките на бавни обороти и леко отвори страничния прозорец. Предпазваше се от “внезапната спарваща изненада”, която щеше да препоти предното стъкло. Климатикът не работеше, Килт постоянно отлагаше поправката му и ето, че и този път проклинаше себе си, махалата и досадното време, заради лайната, изсипани с поредния небесен плач върху прашно-нажежената ламарина на автомобила.

Възнесе се звучна пръдня, която допълнително подпали обстановката, съзнанието и привидно неприязното настроение, което почти два дни държеше в плен своя стопанин. Килт въздъхна и запали цигара. Залепи една сочна псувня на копелето, което дръзна да го изпревари. Вероятно щеше да го остави без попържня, ако прозореца до него беше затворен. Водата се просмука през малкото памук в дрехите на Килт.

Той хвърли мокрия масур и извади нов от кутията. Близна го съвсем леко, привидно сладострастно, за да не изгаря бързо и запали повторно. Затвори прозореца и усили музиката. След няколкото минути засилен дъжд, водната стихия преустанови природо-напоителния си процес. По асфалта запълзяха изпарения.

Погледна в задното огледало. Дългите светлини на керемидено червен буик нагло огряваха фасона на Килт. Последния опита да намести визьора, но не се получи. Размаха ръката си по посока на шофьора зад гърба му. Отново никакъв ефект. Вбесен, Килт настъпи газта в опит да се отдалечи. Не изпускаше буика от погледа си, както и не даде почивка на клетвите си.

С периферното зрение забеляза фигурата, застинала насред пътя. Скочи върху спирачките с двата крака, без да му пука дали онзи отзад ще се натресе в бронята му. Изпусна цигарата в крака си, стисна зъби и завъртя волана. По-добре да се вреже в крайпътните храсти, отколкото да се сдобие с кървящ човек върху асфалта - по-лошото в случая бе, че Килт караше без книжка - отнета му преди месец, заради неплатени глоби.

Но добрите намерения се спречкаха с гнева в главата на Килт и решиха да си устроят нежелано парти. Тежкия автомобил, воден от истеричния звук на спирачно-блокиралите колела, неуправляем заради мокрите гуми, прегази фигурата.

Колата се завъртя няколко пъти, главата на Килт едва не се откачи от инерцията. Успя да я удържи далеч от волана, както и да опази врата си от счупване. След няколко секунди, сторили му се цяла вечност, автомобила бе в покой. Ръцете на Килт трепереха. Устните също. Дланите бяха влажни, боязливо стиснали волана. Препотеното лице се огледа. След това потърси в задното огледало буика. Липсваше. Но на асфалта лежеше кървавото тяло. Не помръдваше. Килт не посмя да излезе от колата. Няколко минути стоеше вцепенен, вперил поглед в(ъв вероятно) мъртвото същество.

По пътя нямаше жива душа. Липсваха и други превозни средства. Килт беше сам с жертвата си. Отвори вратата, понечи да слезе, но само след миг постави крака си върху съединителя. Трясна вратата и потегли. Отдалечаваше се. Фигурата зад него ставаше все по-малка, а треперенето на тялото му се усилваше. Потта също.

Предния капак беше смачкан до неузнаваемост. Предното стъкло - натрошено на милиони парченца, но все още цяло. В очакване на онзи полъх, който щеше да го освободи от катастрофалните мъки. Килт едва виждаше. Подаде главата си през страничния прозорец.

- На това се казва удар! - промълви женски глас откъм седалката до шофьора.

Килт подскочи. Панически нави волана в противоположната посока. Изкрещя няколко пъти заради гледката. Жената до него имаше няколко охлузни рани по главата. Синини, други драскотини и много, много кръв по дрехите. Килт изкрещя още няколко пъти, но не спря колата, продължи да се движи, само успокои зигзагообразните движения по платното.

- Какво е това, мамка му! Какво става?! Коя… - Килт губеше контрол над разсъдъка си.
- Така ли правиш обикновено? “Изчукваш” и бягаш? - арогантно й поведение го успокои.
- Трябва яко да съм си халосал главата - Килт поогледа отражението си, но не видя нито една рана, липсваше дори едничката капчица кръв - нямаше нищо друго, освен пожълтялото лице на виновника - няма начин просто. Ти не си тук - затвори очи в опит да разкара привидението.
- Нима мислиш, че толкова лесно ще се отървеш от мен - този път женския глас идваше фронтално - тя бе седнала в скута на Килт, увила ръце около врата му.

Паника, стрес и ужас, компилирани в едно. Колата отново полудя, а нервните ръце на Килт едва я удържаха. Халюцинация или сън, какво беше това? Мислите на шофьора се блъскаха една в друга, без да взимат превес. Изнервяха го допълнително, играеха си с търпението му, със здравия разум - с него - виновникът!

- Виждаш ли го? - попита тя, отново заела позицията до шофьора.
- Кого?
- Зеления буик зад теб.
- Не е зелен, а кереми… - Килт погледна в огледалото за задно виждане, където отново забеляза “следящия” го автомобил - керемиден буик.
- Аха, значи го виждаш.
- Какво става тук? Кои сте вие, мамка ви? Това някакъв номер ли е? Много подла шегичка, ако е така.
- Номер? Номер ли? НОМЕР? - изкрещя последното - Това да ти прилича на грим, а това на шикозна кръпка от холивудски филм - показваше отделните охлузвания и дълбоки рани на стресирания шофьор - Номер!
- Успокой се!
- Успокоението е хубаво нещо - тя извади пистолет и го опря в слепоочието на Килт.
- Не, какво правиш?
- Време е и ти да се успокоиш. И без това вече съм мъртва, не искам да катастрофирам със загубеняк като теб! Идиот!
- Какво?!
- Мълчи - изкрещя още по-разгневена - мълчи и карай! Последните мигове трябва да са приятни.
- Ще ме застреляш? Просто така?
- Какво стана с разума, миличък? Ако бях мъртва можех ли да дръпна този спусък?
- Буика зад нас - ще те види. Ранена или не, жива си - поне за мен… и онзи отзад, опряла си шибан пистолет в главата ми, кучко! Коя си ти? Какво искаш…
- Зеления буик не съществува…

Килт сбръчка вежди и отвърна:

- Не е зелен! - поглежда огледалото и се ококорва - Керемиден… - автомобила липсваше.
- Мисля, че е време.

Последното, което видя бяха очите й. Кърваво червени, потъмнели, почти черни очни ябълки. След изстрела ушите му изпищяха, бе заслепен и се остави в прегръдката на силната бяла светлина. Последната смени няколко дъгови нюанса, като за финал го фрасна с магичната си спирала, миг преди Килт отново да отвори очи.

- Диспереч, трябва ни линейка, повтарям линейка на около 24 км след табелата. Имаме катастрофирал в тежко състояние. Сериозна рана на главата и губи много кръв. Изпратете екип спешно, полицията вече е тук.

Колата му се бе ударила в крайпътно дърво. Скоростта на врязване бе смачкала цялата предница на автомобила. Предното стъкло беше натрошено на милиони парченца, но все още се държеше цяло. Шофьорската врата бе отворена, а Килт лежеше на една страна, с глава върху асфалта. Лежеше в локва от собствената си кръв. Очите му бяха отворени и все още виждаше какво се случва, любувайки се на размазаните изображения, които изморения му мозък продължаваше да визуализира. Звукът бе променен, най-силно се усещаше воят на полицейските сирени, примесен с гласовете на суетящите се наоколо хора.

Издъхваше, когато видя приближаващ се зелен буик. От него слезе жена. Размени си няколко приказки с полицаите на мястото и тръгна към Килт. Позна я, когато коленичи до него. Допря пръсти до врата му. За няколко секунди пулса му се ускори, зениците му се разшириха, отвори уста и понечи да каже нещо. Но не успя. Забави пулс.

- На това се казва удар… - бяха последните думи, които отекнаха в ушите му.

Килт застина в погледа й. Затвори очи. Съвестта му също.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. HuKokauH @ July 7, 2010

Бравос!

2. lammoth @ July 7, 2010

Като прочетох заглавието и първия абзац, си казах: “това ще да е едно от сериозните размишления на елфа”
после обаче ме закова с
– Възнесе се звучна пръдня, която допълнително подпали обстановката –

много психопатски разказ, психопат такъв :D
ще ме е страх да карам кола след секс :))

3. Пламен Бочев @ July 7, 2010

Браво и от мен!

4. Biser @ July 7, 2010

Много готино! Чудесен стил на разказване, при положение, че е вариация на добре познат сюжет. :)

5. ШокоАД @ July 7, 2010

Страшна история - дано не видя буика или по-лошо - зелен москвич :D

6. skeila @ July 7, 2010

Nice :) Хареса ми!

7. frangoff @ July 7, 2010

Шапки долу!

8. Preor @ July 7, 2010

Най много съм ти фен на този тип творчество :-)
Много ми хареса - благодаря :-)

9. Nostromo @ July 7, 2010

Dum spiro spero… Щях да последвам словата на Цицерон, ама историята се оказа леко друга, но не по-малко въздействаща. Единственото, което ми се стори леко не на място беше думичката “компилирани”, но това се изчиства. Май ми е втората ти проза, която чета, и определено се налага едно впечатление по повод третираната тематика. По нещо ми удряш на Пол Остър и По, и на много от “диаболиците” в литературата. Трябва да ти прегледам някои по-стари да видя въобразявам ли си…

10. legrandelf @ July 7, 2010

Тенк ю вери маейт (както би казал Стояйцев) на всички :))))
Много се радвам, че ви е харесало. Даже никой не се оплака (този път), че му е дълго. А може и да се е сторило длъжко на някой и именно заради това да ме е лишил от коментар (no matter if it’s positive or negative, lol) :)))

11. sky_mender @ July 8, 2010

Ефектът на Доплер обяснява защо зелената кола му се е сторила керемидена… както и защо се е размазал така живописно на финала :).

12. legrandelf @ July 9, 2010

sky_mender, охо, не ми беше хрумвало :))) наистина :)

13. silverlining @ July 9, 2010

И аз съм голям фен на този жанр от торчеството ти, но все пак не мога да не отбележа че най-голямата ми слабост са романтично-нежно-любовните ти истории - тъжни или щастливи.
Там има толкова много заряд от дълбока емоция! Незабравими са, поне които четох. И все търся в по-старите ти неща нещичко такова.

14. legrandelf @ July 10, 2010

silverlining, ами… в опит да те насоча - пробвай от архивното меню в дясната колона, блокчето с табовете - на категории и избери “mindcrushing art” (примерно). Или от “облачето” с тагове - “mindcrush”. Обикновено са такива :)

15. Лита @ July 10, 2010

и аз като Ламота… :D

страхотно :)

16. legrandelf @ July 10, 2010

Лита, мерси! :)