Насаме със спермата си...

« публикувано на 19-06-2010 @ 12:24 am »

фотография: Val
слушайки: глух тътен, разстилащ се върху памучна постеля…

Вечерта беше гореща, нищо че звездите вещаеха дъжд. Последния дойде преждевременно, като мръсна родилка, готова да изпикае нежелания плод, завъдил се в утробата й нечиста. Толкова изцапано, гневно и перверзно не се бе чувствал от миналото лято. Когато изтривалката пред входната врата на апартамента му го опозна на едно по-друго, братско ниво, макар и с оповръщан финал.

Върху покривите нямаше хора. Спътникът му през дебрите на нощта остана сам в квартирата си, замислен над пагубните трепети в главата на своя (изоставен) приятел.

Последния затвори вратата зад гърба си. Замълча, макар да стъпваше тихо. Огледа се, но тъй като в тъмата не съзря нищо повече от шарени спирали, паметно запаметени преди много години, реши да затвори очи и опипвайки, да се придвижи до леглото си - в съседната на коридора стая. Всички стаи са съседни на коридора? Едва ли…

Портфейла зееше победоносно: кеш - никакъв, монети - временни, документи - все още налични!

Обувките миришеха, нищо че не бяха ползвани няколко дни. Леките чехли, нер(а)вно изхлузени в близост до обущарника, тънеха в кал и вадички великолепие. Очите му не се трогнаха. Кога ли за последно им се случи?

Тишина прииждаше от далечната страна на апартамента. От време на време хладилника издаваше звуци на угриженост. Пазеше тайни в себе си, тайни… небивало неангажиращи “госта” на вечерта. Той остави лампите светнати, в ухаещия на котешка урина коридор, и се усамоти в стаята си.

Прегледа разликите, претегли липсата и напипа познатото. Разходи изморените ириси навред и стопира вниманието им върху една зелена грамота. Ламиниран лист хартия с давност - 6 години и половина. Когато все още вярваше в образованието и светлото бъдеще. Праховете на времето, безвъзвратно загубени. Като редица други прийоми…

Надлъгването бе безмилостно жестоко, затова и измести поглед от старите лаври, избърса посивелите косми, спуснали се върху челото му. Не се усмихна, но определено почувства няколко ампера, пропълзяващи по тялото му. Импулсите се треснаха със страшна сила в очните ябълки на зловещо и неподвижно изправената фигура. Тя отвори уста, като че се готвеше да изкрещи в агония. Не се получи. Отдръпна се назад. Леко. След това седна на познатото кресло. Покъсано.

Колкото повече чувстваше себе си, толкова повече забравяше моментите, които прежалва. Онези, доставящите удоволствие в миналото, а сега - проклинащи безче(с)тното битие!

Не чувстваше. Трябваше ли?! Отново объркан, не търсеше разбиране, а задаваше въпроси. На отворената врата. Защото вярваше в непринудеността й. Търпението и… липсата на човешки реакции. Онези покваряващи емоции, които разбиваха един подир друг всички вярващи. В едно или друго!

Спермата беше същата… но удовлетворението - непознато, нетипично, ненужно!

Не мразеше, просто обичаше…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Ирония Идиотова @ June 19, 2010

Не те разбрах. За първи път! Ще го отдам на себе си, прекъсната връзка с четенето ми и късният час. Викат - все трябва да има първи път, да ?! :)
Обаче викат, че и утре (вече днес) е ден :)

2. rara avis @ June 19, 2010

Уморен цинизъм, заменил детския наивитет???!!! Кефи меееееее!!!

3. legrandelf @ June 19, 2010

ИИ, вече е ден, даже… нищо че утре-то се трансформира в днес-като :))) Чети пак, може пък и да не е толкова неразбираемо :P Ама ако и сега хич нищо не му отбереш, май няма да е при теб проблема :P Не знам, другите да кажат, че аз съм (уекинко) пристрастен! :))))

rara avis, viva! :)

4. rara avis @ June 19, 2010

Наскоро Ви открих ;) хмммм… благодаря за дружелюбното отношение :)

5. legrandelf @ June 19, 2010

За нищо ;)

Тук Val трябва да се появи и да “подаде” някаква инсталация за следващото вдъхновение :P

6. Val @ June 19, 2010

Малко преди футболния мач се появявам. Вдъхновението за новата инсталация идва от едни нови кадри на гения Патрик Демаршелие, някакъв ПЛАЖ например, където пясъка прекрива всякакви влажни следи :))

7. laputa @ July 5, 2010

:)
“Колкото повече чувстваше себе си, толкова повече забравяше моментите, които прежалва.”

само ако знаеш, колко си секси в редките случаи, когато си позволяваш да се разголваш така (безсрамно) и сладострастно
(целувки) навсякъде
и попътен…
:)))))))