Образи: “Gypsy”

« публикувано на 18-06-2010 @ 7:15 pm »

фотография: flickr.com
слушайки: Lord of the Dance - Gypsy

Роди се през пролетта. Късната пролет. Маркира плач след няколко дъждовни безсънни нощи и кратък, но разливен порой. Роди се мъничка, но с големи и красиви очи.

Предимно свита в себе си. Но след дългите безсънни лета окрили себе си - характер и усмивка. А очите продължаваха да са все така красиви.

Блещукаше омайно, дори когато сама на себе си мълчеше. Гордостта се сливаше със сянката, а тишината я пазеше от мрачните копои на късното предиразсъмване в обятията на есента.

Но най-силно пъстрееше в мелодията на зимната премяна. Обвита в аромат и цветни одежди, шармантни десени и музикални франтифлюшки. Беше цветна. Такава я помнеха!

Когато валеше, тя плачеше - през останалото време танцуваше.

Когато силното слънце навред изгаряше всичко с душа, нейната танцуваше, без плач. В очите - карта към неизпълнимо приключение. Отдавна заровена съдба или ключ, чиято порта е разбита още преди тя да се роди…

Меките стъпки под танца й не прекършваха дори слабите стръкове трева. Листата не пукаха, а мълчеха. Наслаждаваха се на танца. Понякога плачеха с нея…

Обичаше да е боса, дори когато стъпалата й пламтяха. Така, както студът би могъл да ги разпали. Боса върху снежната обвивка, разсънваше задрямалите стръкчета трева. И това я възбуждаше!

Страхуваше се само от едно - да не прогледне никога! Щастлива в танца си, далеч от останалите страхове и граници, които можеха да препънат стъпките живот, с които тя променяше малкия свят около себе си…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Кръстю @ June 18, 2010

Много силно и нежно. Поздравления! :)

2. gergana @ June 18, 2010

:)
… само дето Тя е Той ;)
поздрави го и от мен
:)

3. legrandelf @ June 19, 2010

Кръстю, ^^ :)

Жерминал, чакай да спрат да говорят (всички онези) гласове в главата (ми) пък тогава ще ‘почна да ги поздравявам (по отделно) :)))

4. gergana @ June 19, 2010

хахаха, изненада ме, признавам си
аз имам хапче за гласовете ти, но не знам дали ще можеш после да живееш без тях
за всеки случай (и за да не си мислите глупости) - време ти е да започнеш и да четеш, запознай се с малко чужди мисли, пък може твоите гласове да замълчат ;)
ако ли пък не, поне ще ги подредиш в стройни редици - хаосът е добре замаскиран ред
:)

5. legrandelf @ June 19, 2010

Гласовете са си мои, туй че понякога ги споменавам по разни начини, не значи че се оплаквам без тях :P

Ще ми е скучно ако само един глас, или пък никакъв, ми го говори, хахахаха :)))

Хапчета - не ща! :) Освен ако не са фосфорициращи мозъка ми :P