Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Социопатно: Но не по Сталин...

« публикувано на 07-06-2010 @ 8:28 am »


фотография: Alexander Dichev
слушайки: побойните тъпани в двата края на дъгата…

В началото е бил човекът… предполагам! След това се е появил още един - може да е била жена, във формата на змия, или може би (просто) още един притежател на пенис. Поредицата на тази житейска квазипоточна линия продължила, докато Смъртта не направила очерк, с който отбелязала различието!

Различието, че човек е смъртен. Обучението, често протичащо като самообучение, е следствена връзка между случки и последствия, в по-добрия вариант - оценени (независимо дали стойността на “анализа” е отрицателна или положителна). При всички случаи “реакцията” е в плюс към цялостното житейско сформирование.

Събрали се десетки. Станали стотици, подредени в сардинните столици на цивилизацията. Все така, докато хилядите не се превърнали в милиони. Милиардът е единица, с помощта на която разчитаме несъизмеримата огромност като нещо… елементарно!

Но човек за човекът е мерило. И винаги страшно!

Самоунищожението е заложено в природата ни. Това няма да се промени. Човек трябва да бъде потискан, унижаван, бит, размазван, нараняван, пресилван, преувеличаван, насърчаван към гибелта си - като риск на Съдбата или като онеправдан героизъм.

Човек е жив, когато се мъчи… Човек е горд, когато е жертва! Човек е символ на нежеланието за покой и мирно съжителство. Човек е прогресивен материал, маджун в ръцете на нищетата, огорчението и потъпкването на баланса.

Всички онези, които правят “разликата” са безцветната тъкан на физичното тяло. Цветът е в пролятата кръв. Преситено черна, горчиво червеникава, мръсно бяла като съвест. Разплискана в очите, попила през кожата, та чак до костите тленни.

Безцветно… като почва, мълвяща през пръстите свити, болезнено отпуснати над гробищен парцел. Мъркащи в скрежта на безизходицата, която реалността предлага. Човек различава силата от немощта. Човек приветства болката и раздава правосъдие. Нещо, за което не е оторизиран. Нещо, за което едва ли някой е оторизиран. Човек се уповава на вярата и логиката, но често се отрича от тях, във всички случаи, които халюцинират увереността му.

Човек е смисловата парализа, която ни обрича на нелогичен разум, в целия този логично заобикалящ ни свят.

В началото е бил човекът… а сега от него е останало само едно блудкаво отражение. Рефлекс, светлинен ефект от наследствената му същност! Няма човек, няма проблем!

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Кръстю @ June 7, 2010

Ах, тази бесовска гордост, ах, ах аааааах :(

“Човек трябва да бъде потискан, унижаван, бит, размазван, нараняван, пресилван, преувеличаван, насърчаван към гибелта си - като риск на Съдбата или като онеправдан героизъм” - напълно го споделям. :D

3. anonimen @ June 7, 2010

Хахах, Пиерлуиджи Колина, ебаси погледа :DDD

4. legrandelf @ June 7, 2010

Кръстю, бясно разбеснели се… скитат скиталците скитащи! :)

Zelengorova, предполагах, че има някаква връзка между човек и животно, при все че аз съм на мнение - Човекът е животно :))) В едно от предните Социопатни го говорех ;) Само че предизвикателната мисъл тогаз беше друга. Сиреч източника на перверзна мисъл…

Делфините казваш са останали последни, ненаебани/преебани от човек? Жестоки сме… не само, че в природата ни е заложено самоунищожението, ами и третирането на другите видове - също ни е амбициозно течаща кръв във вените! :)

Горчиви лайнари сме, ужас!

Трактор Владимировец, перфектно ти се вписва новия ник към тази тема :))) Просъветско звучи! Машала!

anonimen, същия! :)

Бръм-бръм! Да влагаме във влагалищата, братя! :D

“И тези, които не са успели да се самоунищожат (или не са били унищожени), ще се молят на д-р Джак Кеворкян за евтаназия”. (Из съвременен римейк на Библията)

7. legrandelf @ June 7, 2010

Пламен Бочев, на ред ми е за гледане, гусин Пачино! :)))

8. legrandelf @ June 7, 2010

Zelengorova, а, ще подменям… нека видят хората какво изпускам като четиво (па как пък винаги виждаш, че не дочитам всичко :P) и да ме линчуват! :))))

9. legrandelf @ June 8, 2010

Мисля, че тоя път ги оправихме коментарите. Оставах и този, в който препращаш към темата, инспирирана от коментарите при Крис ;) Останалите “дублети”, макар че са си цели пасажи нАучен труд, бяха безвъзвратно затрити :)))

10. anonimen @ June 8, 2010

Хаха, “На спътника на Сатурн Титан май има живот”, интересна новина наистина, аз съм фен на големия ускорител на частици на Церн :)
Пуснаха Големия адронен колайдер

11. legrandelf @ June 8, 2010

Мисля, че успях всичките да ги… опаткам! :))

Сега остава и да се прочетат! :P

« Чудакът и “неговите” негативни мисли Ревю: “Shutter Island” »