Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Чудакът и “неговите” негативни мисли

« публикувано на 06-06-2010 @ 9:07 pm »


фотография: Amachron presents Oddball
слушайки: Mike Curb Congregation - Burning Bridges

Социалния подход е много хубаво нещо, стига да знаете какво точно правите и с кого точно го правите. Да речем, че в момента сте някъде, чувствайки се някак си и някой трябва да ви причини нещо си. Не е нужно да е лошо! Като чухте причини и веднага си свихте ръката в юмрук. Спокойно! Не всички се возят в трамвай 20, отивайки към Бусманци, налитайки на пийени хулиганерчета!

Ефектът на пеперудата е едно. Затуй ще говорим за нещо по-ментално - а именно:

Насочването на позитивни и/или негативни мисли спрямо обект

Ясно е, че всеки ден някой ни праща линк, .pps файл или друга шимпанзерия, чието съдържание ни трогва, дразни или чисто и просто впечатлително поучава. Само дето на мен тия не ми влияят много. ОК, да речем, че харесам историята, поуката я хвана, но… за колко време ще ми държи влага?

Затова “имам нужда” от смяна на възприятелния подход. Не че съзнателно го искам, просто главата ми работи по друг начин.

След като в събота вечер Човекът с многото лица ме подсети за две филмови класики, свързани с Втората световна война, чийто спояващ елемент се нарича “Make my day, punk” - Мистър Клинт Източногорски (“Where Eagles Dare” и “Kelly’s Heroes”) реших да се обърна към Съдбата, както и към верната й слугиня - денонощната ДиВиДи-отека (звучи като идиотека, ‘ма то си е почти същото).

Не можах да се уредя с “Там’ дето зимуват раците мърсуват орлите”, но за сметка на това добрите стари герои на Кели се показаха като верни другари!

Филмова захранка от два часа и половина истински военен, второсветовен, piece of [the] action!

Старата школа е събрала редица багатури, врънкащи наоколо със заредени томпсъни или автоматични пушки “Браунинг”. С по един байонет на кръста, каска върху въшлясалата кратуна, мръсни помисли под и във нея, слепнала от калта козина и вонеещи на синьо сирене крака. Изобщо картинката е повече от приятна, а историята - ласкателно комична. Не че липсват кръв или отсечени глави - поне не и по начина, по който Тарантино ни подучва да желаем! Но всичко е слепено по идеален начин чрез симбиотичен баланс между иронията, сарказма, екшъна, военните истини и цялата психария около човешкия и патриотичен дълг, както и отцепническата мисъл за “бързо и лесно” забогатяване!

За качествата на филма няма да говоря повече, слаб ми е речника. Единствено ще допълня, като заключение, че Лало Шифрин е магьосник с нотите през всичките 150 минути.
/маркирайки своя фаворит върху петолинието на този особено любим пасаж - “Tiger Tank”/

След цялата тая разсипия от думи, киноманиакално припомняне и разни други катастрофи, да си дойдем на думата.

Всичко се върти около Доналд Съдърланд, неговия шашав образ - Чудакът, и цялостната му житейска философия! И ако не сте гледали филма, мисля че е време да го сторите, за да опознаете тази твар човешка, която ръси чар, фъфли позитивизми и непрестанно ви държи на прицел с мръснобродещия, дълбоко зад вражеските хоризонти “Шърман”. Може и да е по-слаб от рота “Тигри”, но за сметка на това знае как да ги… обходи откъм заешките им дупенца!

Така е, бебчо!

Не само, че действа позитивно, ами и те зарежда с хъс до най-висока степен, позовавайки се на своите дребнички правила за щастлив живот. Дори и по време на война, дори и когато току що си изстрелял халостни снаряд, пълен с червена боя, към готовия да ти пръсне ламарината “Тигър” - той знае как да запази самообладание и доволно да се ухили!

С поздрави от Мориарти, верния другар на Чудака!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

:D Le, отново много точен пост :D Добре, че по някакъв начин припомнихме за събиятата от Нормандия и последвалите я тарапани :D
П.С. Я да потърся пак тия “Геройчета”, че съм ги позабравил :D

2. legrandelf @ June 6, 2010

Фердинанд Порше, ман! Ма то верно, че днес е 6-ти юни… гле’й какво нещо е значи! Често геймя на MOHAA (Medal of Honor: Allied Assault, за който не знае) и да пропусна D-Day… иии, лоша работа! А едно време с приятелчетата, дето заедно щракахме, специално се събирахме за мултиплеър, да… отдадем почит! :)))

Има ги в денонощната видиотека героите ;) с всякакви качества :)

Хахаха, ще отскоча до видеотеката веднага :D Като спомена за MOHA-та, разглеждам Airborn. Не е лоша :D

4. legrandelf @ June 6, 2010

Трактор Владимировец (е туй някой път да го ползваш) :)))
“Airborne” я помня! :)

Едно време членувах в английски MOHAA гейминг клан - (-:K.a.G:-) и точно когато настъпваше тая игра, кланът се чудеше дали да заебе оригиналната, основополагащата WWII игрица или не. В крайна сметка на мен не ми тръгна таз’ система - компа не го преживя (нищо, че по-късно подкарах без проблеми Call of Duty 4: Modern Warfare, ей така, за пробата) :))

Останах си верен поданик на клана (все още се появявам с таговете, макар никой друг вече да не ги пази - щото ‘почнаха да геймят COD4, оказа се по-добра от Airborne), MOHAA и до ден днешен туй е играта, дето продължавам да щракам - само в мултиплеър де, и то ако ми върви aim-а :))

Бързо се ядосвам, ако съм в лейм форма :P

Та… стига толкова спомени! :))

COD 4 и Modern warfare 2 са изключителни цъканки. Airborn не е лоша, но няма да заеме призово място в моя топ Х. Мултито им обаче не съм проигравал-жалко. :D
П.С. При първи сгоден случай ще се издокарам с Владимировецът :D Може и статйка да измисля :D

6. legrandelf @ June 6, 2010

It would be nice (за трактора говоря) :) А аз да си… продължавам със “Стъклен дом” сега :))

7. Nostromo @ June 8, 2010

“Героите на Кели” съм го признал от всякъде. Нарежда ми се на едно стъпало (най-високото) с “Мръсната дузина”, като и в двата присъствието на Тели Савалас и Доналд Съдърланд съвсем не е случайно, а сега като се замисля ролите на Истууд и Лий Марвин (както и личното им излъчване) в голяма степен се припокриват. Това е, което ми се иска да виждам, гледайки военен филм - личният момент, личната заинтересованост на героите, това че те са хора от плът и кръв и, когато им се наложи да сложат на везната общото и частното, изборът им няма непременно да наклони към героичната тарелка… За съжаление има много филми, в които не виждам това, а се водят за класики…

8. legrandelf @ June 8, 2010

Nostromo, я да видим… за да не мърдаме от WWII направо питам:

- за “Спасяването на редник Райън”
- за “Тънка червена линия”

?!

:))

(не питам за или против, а какво е мнението - ако ти е длъжко и те мързи да пишеш, синтезирай в изречение, ако ти се разпищолва - tell me :)))))

9. Nostromo @ June 8, 2010

Мнението ми и за двата е високо, въпреки че към Линията подходих с резерв, но пък Малик е майстор на личният момент и от Кавизъл е изскопчил точно толкова, колкото трябва. И все пак филмът можеше да е с една идея не толкова претенциозен, нито пък чак толкова краен в лицето на героя на Нолти. Редникът съвсем леко можеше да “обере” съвремените начало и край, но пък кой съм аз, че да давам акъл на Спилбърг. Филмът е велик. Дори и само от към чисто визуален аспект, какъвто по онези години лично за мен беше не виждан, защото имах усещането (без 3D), че куршумите летят около мен при акостирането на Нормандския бряг.

Та съвсем не визирах тези двата и в момента не мога да се сетя кои точно ми се въртят в главата, и все пак имаше няколко заглавия, които ми оставиха горчив вкус в устата, въпреки че се нареждат сред Големите. Един такъв е Full Metal Jacket - лично за мен много безличен и неориентиран филм, а го водят за голяма работа…

10. legrandelf @ June 8, 2010

Nostromo, то… “Full Metal Jacket” и “Platoon” са за друга война :)) която по принцип не ми харесва. Виетнамската ми е много… суха тематика. Само “Форест Гъмп” ме радва :) Хубаво де, на “Взвод” също съм фен, по ред причини, но Кубрик… точно в тоя му филм не ме радва :)

А усещането в Редникът е от-до, реализмът ми се ще да кажа, че ми идва в повече, но… няма такова нещо като повече реализъм, отколкото Спилбърг би могъл да сътвори! :)))

Епохално (с една дума) :)

За Линията - не съм й фен. Никак, ама никак не ме грабна. “Пърл Харбър” пък отново е за Втората, макар и да не се кефя на развитията в Африка и/или Хаваите (тихоокеанските конфликтни точки) - придържам се към бойно поле Европа :)
Но Перлата е претруфена любовна история. Ако се направи един стабилен кинолюбителски cut, може да се превърне в грандиозен филм. Все пак Ханс свири там, при това много, много добре, а екшънът също е завиден. Веднъж даже го отброявах - час и 20 минути битка, от първите изстрели/торпеда, до финалното развяване на хавайските ризи :))))

11. Nostromo @ June 8, 2010

Линията трябва да го гледаш с настроение като за Апокалипсис сега. Смъртта е разгледана много интересно и без излишни превземки. Тънкият момент е наистина тънък, а за визуалността не мисля, че дори можем да коментираме… Даже наскоро мислех да си го пускам пак просто, за да усетя това, което ми беше направило впечатление, а именно - заигравката живот-смърт. Имаше някои чисто идиото-милитаристични отклонения и то свързани с Нолти, които ме издразниха, но те бяха някак между другото…

А Перлата дори не е за обсъждане. Ако му направиш един “фен кът”, давай го насам, ама иначе - блякс!…

А споменавайки “Full Metal Jacket” имах предвид изобщо военни филми, а дали ще става дума за WWII или Виетнам, според мен няма голяма разлика, стига да си говорим за качествено кино. “Взвод” и “Апокалипсис сега” са каймакът в жанра. “Форест Гъмп” също ме радва, въпреки че не е само военен.

Абе, що не пуснеш един пост с топ 10 твои военни филма… Това ще е повод за дърлене… :)

12. legrandelf @ June 8, 2010

Nostromo, предложението звучи зряло и на място :))))

Прясно нова тема за “дърлене”, хахахаха :)))

По коментара ти:

Тънък момент, тънък, но така и не ми влезе. Що се отнася до “Апокалипсис сега” - гледал съм го под всякакви (леки) наркотици, алкохоли, полу-заспали, събудени и трезви състояния - терорът обаче се усеща! И в грима, и в потта, и в сюблимацията на военния (кхххх) забравения човешки дух! :))

Философии ме налягат, като опрем до Копола, lol (а и до Брандо-кубе, що не и R.I.P Хопър, като шаман-хипи) :)))

“Форест Гъмп” е повече от военен, повече и от филм, в който и да е жанр. Споменах го на базик :P

Скариди искаш ли? Собствен бизнес ще си правя, може да те мейк-на съдружник, lol

13. Nostromo @ June 8, 2010

Окей, Бъба!… Приготви ги както решиш, че рецептурника ти, знам, е километричен… :)

14. legrandelf @ June 8, 2010

Все пак ще са десет (май), тъй че… направо да скачам от корабчето преди да е дошла бурята! :)

15. Парфюми @ June 8, 2010

Страхотна статия !

Успех !

« Тънки филенца: “Как чета?!” Социопатно: Но не по Сталин… »