Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Тънки филенца: “Как чета?!”

« публикувано на 06-06-2010 @ 8:46 am »


фотография: Johnnie Reader
слушайки: всеослушанието книжно…

Папирус. С такъв вкус в устата, всестранните усещания, предполагащи видът ти, твоето безконечно местонахождение, както и цикличните битийни занимания, са напълно различни от общоприетите. А след като вощеницата изтлее в ръката ти, оставяйки единствено (?!) семенен восък и топло усещане, макар и изстиващо, за нецензурирана мисъл под възглавката, оръжейните вметки едва ли биха били нещо повече от напълно непринудени и неподходящи похвати за интерпретативно натрупване. Насетне… безскрупулната, приветливо налудничива мисъл - ще се разсее!

А когато маестро Велински разлее уискито, членовете на ски се охлаждат, захвата става железен, а пистата - по-черна и от най-черната дупка във Вселената!

И тъй като нито той, нито предшествениците му са ориентирали “правилно” въпроса, ще мога лайсно да мина по тънката (какво по дяв…) на въпроса “Как чета?!” - пропуснали сте - какво, защо - да, защо - не и прочие. Ваша грешка!

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Фактически, драги господин Цветанов! Признавам се за виновен по член книжен, алинея машинописна! Ям! Даже се оцапвам! И защо ли… ми като нариваш сирене и доматче, къде ли ми остана ракийката, нещата са повече от ясни - потникът е бял, а лекето - неизмиваемо, ако ще и най-коравото “Аче” да се яви насреща ми - ще го издуха!

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Шибам биричка, драги! Или водичка, зависи от това къде точно се намирам (в офиса - бира, вкъщи - водичка) - но понякога, ако си имам под ръка доматче и краставичка, тъй де… сиренце, нещата загрубяват и “малката” се превръща в изкусително “голяма”, а моето гърло - паст тленна за изпъкващите вени послеракиени!

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Ахааааа… все пак ставало въпрос (предимно) за книгите! Може би някой друг път ще ви обяснявам защо НЕ чета книги, кога спрях, моето мнение по адрес на “литературата” (па била тя и “модерна”) и т.н. словесни пинизи!

По въпроса - не, не си отбелязвам - честно казано страшно много се дразня, когато чета книга и… нечий молив, или не дай си Боже химикал, е оставил следа (оградил/пенетрирал) върху книжното тяло (вовеки) с просташката си подчертавка!

4. Как отбелязваш последната прочетена страница - книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?

Като при бръсненето - порязвам се там, докъдето съм стигнал. Респективно-интерпретативно (за ужас на Владо Атанасов) - запомням номера на страницата - шибан нумизмат съм (това нали беше човек-математик, който помни числата… щото нали има кучета математици) :)

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Еротична! Предимно политическа, с видни елементи на чист битиен порнографизъм. Бързо се изчерпват - препоръчвам “Ласитър - отмъщението на червенокожите”.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Имам едни… нерви в главата, които съвсем ме шашкат понякога. В случаите на незавършена глава - не ми дават мира. О, да! Трябва да приключа главата, по възможност на определен номер страница, за да затворя книгата и да си… пфю… отдъхна!

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

На първо време ако авторът ме дразни - не започвам. Ако авторът ме издразни - бих захвърлил, но не бих изгорил… “епохата” на нацистките пленуми мина, нали, Волене!

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не. Сам й задавам значение (в зависимост от контекста, нека не бъда такъв гъз).

9. Какво четеш в момента?

Чета въпросите на таз’ шпекова оферта, целяща да облагороди масовото поведение спрямо преработената във форма на четивен материал дървесина.

10. Коя е последната книга, която си купи?

Том 2 на “Иван Славков - Батето” - радва!

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Мултилекционален съм.

12. Имаш ли любимо място/време за четене?

Тоалетната чиния в съчетание с действие различно от пиш паузата!

13. Какво предпочиташ - поредици от книги или самостоятелни издания?

Уникалността е важна. Разсипничиш ли, с цел пропаганда или безмилостно забогатяване, на гърба на отворените за просвета люде (които и без друго заделят за книги от баничките си) - анатема!

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Който не е чел “Туфо рижият пират” не е живял! Георги Константинов know how!

/това шибано преиздание, което ще видите, ако последвате горната връзка, е нищо в сравнение с оригинала - “специален” формат, като размери на книгата, червена корица, а Туфо… о, той е риж, а не такъв… жълтясъл/

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)

Бързо и организирано!

——

При което не знам колко задоволени читатели са останали. Някои ще се върнат (тук), други вовеки ще избягат, не ще погледнат назад, освен ако не са шибано любопитни, а трети… трети ще се надяват да ги поканя да продължат сагата за четивните твари, наречени книги!

Дерзайте, приятели… с цялото си сърце. По адрес на книжките, м’чи как!

По едно филенце за Sky Mender и Евелина Пашова. И за да не бъде изцяло женски, съкратения драм-състав, добавям и lammoth в цялата тая “литературна” идилия!

Бон шанс, ма’ френдс!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. silvia tencheva @ June 6, 2010

Аз не съм в списъка, но това не ми пречи да се изкажа по въпроса :)

- докато чета обичам да хапвам и пийвам, независимо къде се намирам :)
- за четено в тоалетната, мисля че не си единствен - човек остава насаме със себе си и събира перфектно мислите си :)
- свикнала съм да отбелязвам страниците на книгите, които чета с нещо което ми е под ръка, фонокарта, парче от вестник, та дори химикал - иначе помня като слон :) но не си поставям за цел да помня страницата, до която съм стиганала;
- в момента чета три книги едновременно и винаги така практикувам, дори някой път повече ми се събират;
- последаната книга, която си купих и прочетох е “Изгубеният символ” на Дан Браун, сега чета една езотерична книжка на Нина Ничева “Матрицата на кармата” и още една-две подобни, много ми допадат…
- любимото ми място за четене е на спалнята в хоризонтално положение - голям кеф, отделно WC-то;
- препоръчвам ви “Стари влюбени мъже” на Алистър Грей, съвсем скоро я препоръчах в блога ми…

2. sky_mender @ June 6, 2010

Чета и се хиля, хиля се и чета (демек раздавам го мултитаскър и в н’деля морнинг) и си мисля: сега ще го отнеса (филенцето), което откъдето и да го погледнеш си е до голяма степен проява на мания за величие ;)

Познай коя ще ми е последната закупена книга, имайки предвид, че съм ти отдаден читател с нездрав вкус към алкохолизирани типове.

3. Velinsky @ June 6, 2010

Маестрото е доволен ;)

4. legrandelf @ June 6, 2010

Силвия, ама разбира се, че може да се присъединиш към скромната ни трупа :))) Няколко ноти (или филенца, като поогладнеем след музикалния труд) от твоя страна са добре дошли и съвсем няма да навредят, както и се оказа - повече от приятно ;)

sky_mender, по-добре да отнесеш филенцето, па макар и в н’деля сутрин, отколкото с плувката да се заиграеш, отнасяйки я, хахаха :)))
За книгата, която ще си купиш… знам, знам… Туфо е страшен алкохолик :))))))))))))

5. legrandelf @ June 6, 2010

Velinsky, перфектно!

П.П. Покрай ник-а на sky_mender, все ми иде да (’почна да) те наричам Велинскай :))))))

6. bungle @ June 6, 2010

Хахах, брао на тебе, чакам с нетърпение да видя Ламотх какви ще ги надроби. :D

7. legrandelf @ June 6, 2010

bungle, тъй, тъй :)) И аз си мисля, че Ламотх може да бъде достатъчно атрактивен по темата :)))))

8. Omnia @ June 6, 2010

Брей, запомняш страницата на книгата, до която си стигнал?!?! Евала! Замислих се аз дали бих могла така и ако чете човек повече от една книга, до колко е възможно да не ги забърка страниците :) И дали, макар и нумизмат /ъхъм - прокашляне, това не е ли човек, който колекционира монети?! :). Помненето е по-скоро в мнемоничната област…/ би ми се отдало да помня наред с числата и отаналото, чисто ежедневно… Явно лявата ти хемисфера е забележимо развита! /пардон за обобщението, професионално изкривяване ;)))/
Поздрави за поста - обичам да чета отговорите ти на “интервюта” - винаги оригинален!

9. legrandelf @ June 6, 2010

Omnia, хехехехе :)) Най-после някой забеляза, че съм се погъбаркал с “нумизмат” :)

Наблюдателна си и внимаваш, нищо че не запомняш (толкова много) числата :) Едва ли е някакъв кой знае какъв (пък бил той и огромен) пропуск! :P

Иначе ми беше интересно да прочета за хемисферата, в следствие на твоето споменаване се разрових (е, не в дебелите книги, но из надеждните източници в интернет) :)))

Поздрави и на теб! Радвам се, когато се получи симпатично “интервю”! :)

10. Джони @ June 6, 2010

Ей това асоциативно мислене-видях “Уолкьо” и веднага преглътнах. А то за ставало въпрос :D

11. Omnia @ June 6, 2010

Всъщност помня числа, които са свързани с важни за мен неща - номер на лична карта, ПИН-кодове, пароли, понякога и такива, които изобщо не ме вълнуват, но за кратко. Рожденни дни обаче изобщо не мога да запомня, ако съзнателно не си ги припомням /желателно малко преди паметното събитие, че да няма гафове/. Обаче страници на книги не помня, въпреки, че помня как изглежда страницата и пасажите на нея. Ако се постарая да запомня страница на книга, защото временно не съм могла да отбележа докъде съм стигнала, колкото и пъти да я повторя наум, в момента, в който спра, вече съм я забравила /?!?! - това е егати и майтапа на мозъка ми/. В заключение - не мога да възпитам мозъка си в нещо подобно, може би, защото подсъзнателно го смятам за излишно :). Това при тебе придобито ли е или си го възпитал в себе си? И ако е последното, как се прави? Ей туй многословие понякога много ме узорва :)
Не го считам за пропуск, но би ми било приятно да владея и това - човек трябва да се пълни с… умения от най-разнообразен характер ;))))
Приемам си поздравите и се радвам на любопитството ти - по отношение сверката в нета ;)))

12. legrandelf @ June 6, 2010

Джони, зависи какво си преглътнал… ако е суха храчка, или пък леко влажна - лошо!

Ако пък ръката ти се е повлияла от асоциативното мислене и се е погрижила в чашката до тебе да има малко член на скин (е колко да е малко?!) - тогава всичко е файн и статията може да се брои за прочетена :))))

Omnia, ах, идеално е тъй! :) Кое тъй… ми твоето положение. Рождените дати - или взимаш календарче или гледаш да имаш достъп до някаква система (разбирай програма за чат или соц мрежа, където си набухала важните хора), която да ти пищи като наближава нечие рождество! :))

А запомнянето на числа. Ми не знам, май от малък ги запомням по-лесно отколкото буквите. Инак последните години редовно, докато си ходя по улиците де, си “чета” регистрационни номера :) И си пресмятам разни неща :)

Полагам основите на някаква измислена моя криптираща система :P lol

13. Omnia @ June 6, 2010

А, за рожденните дати има телефонни календари, което значително ме улеснява, макар и да не е без гафове :)
Но твоята “техника” ме присети за един приятел, който ми сподели как така толкова бързо пресмята разни многобройни числа - приличате си в това отношение по принципа - той обаче, в продължение на година постоянно броял по-далечни предмети /разбирай без посочване с пръст, химикал или подобно средство за конвергентност на погледа и насочено внимание/ - например плочки на по-далечна сграда, шарки по пердета, дрехи и etc. И резултата бил - лесно запомняне на всякакви числа, дати и номера. Щом и при теб работи подобното, ще взема пък да се напъна и ще си стискам палците на хемисферите да ми се получи ;)))))))))

14. Nostromo @ June 6, 2010

Ех, Ласитър… Помним, помним… И Рижият пират помним, и Пипи Дългото Чорапче… :P

Е пък, щом си ме заклеймил публично да участвам, да взема да ти попълня “лексикона” :)

1. Обикновено не ям, докато чета, иначе - накрая книгата си го отнася;

2. Кафето с мляко без захар е задължително. Същественото е да е в голямата порцеланова чаша, че ако книгата си струва… отиде;

3. Имам цяла артилерия от маркери, цветни химикали, лилави листчета и прочие… Неизживяно детство, к`во да се прави. Явно мама на времето не ми е говорила за разликата между книга и оцветяванка… Ама трябва да отбележа, че всичко това е доста практично. После, като препрочиташ или пък търсиш нещо - гониш оптималното време;

4. Книгоразделители определено! Даже, любимият ми го донесоха от Египет :) К`во знайте вий -> profecional :) Нямам излишни GB да ти помня номера на страници;

5. Всичко четем… БЕЗ ръководства за перфектната домакиня; инструкции за сглобяване на малка фотоволтаична централка; тайните на ръкоделието и история на сформирането и преструктурирането на н`ам си коя партия…;

6. Като ми се доспи - ***** края на главата. Макар че е имало книги, заради които съм си лягала, докато другите не станат;

7. Не се изнасилвам излишно… В тези случай, ползвам книгата за поставка;

8. Урдурдисвам си;

9. “Поискай и ще ти бъде дадено” - Естер и Джери Хикс;

10. “Изгубеният символ” - Дан Браун, а до няколко дни ще имам “Да обичаш с отворени очи” - Хорхе Букай;

11. Чета ги по няколко;

12. Любимо място - леглото и ест. класика в жанра - ВЦ. Обичам да чета късно през нощта;

13. Айде да не се обвързваме предварително, а;

14. Авторът - Дан Браун;

15. Където ги намериш, значи са там :)

От мен - толкоз.

16. legrandelf @ June 6, 2010

Omnia, явно зависи до каква степен ни хлопа дъската и… оттам вече ще се определи нивото на лудостта, което съпровожда нумерологичната система за… хм, тренинг? :))))

Nostromo, знаеш ли колко малко хора, които познавам, са я чели? :)))) Пък тя ми е любимата книга, мамка й! :))

Евелина, всичко е 6 - поне аз не виждам защо да се оплаквам, след като даровито попълни “лексикалния лексикологичен лексикон”, позовавайки се на залекциониралата си лексика :)

Айде пак ‘почнах с глупостите - пфу! :))

17. legrandelf @ June 6, 2010

Nostromo, а и “Ласитър” го помнят малцина, а книжките бяха много. Поредица - но не съвсем, еротичния привкус там оразмерява цялото житие и битие на един летуващ седмокласник, хахаха :)))

Любител бях тогава на уестърни, търся и чета всичко де що може да съдържа индианци и конбойци, а накрая попадам на “В бърлогата на звяра” - зачитам и още преди първата престрелка, Ласитър опъна някаква хубавица с фусти - ибаси макята! :)

18. Nostromo @ June 6, 2010

Преди да започна да разпознавам третокласната литература, четях какви ли не прошляци, като почнеш от Луис Ламур и Мики Спилейн до седмият и осмият роман на Чандлър, дето и той не е знаел, че ги е писал. Чейс също беше много обичан - толкова много негови романи се бяха навъдили по едно врече, че и Дюма щеше да му завиди на продуктивността. Но като става дума за копикет майстори, потърси Боало-Нарсьожак - “Присвояване на самоличност” - сборник разказчета в стилистиката на Конан Дойл, Агата Кристи, Чейс… Все хубави хора. :)

19. legrandelf @ June 6, 2010

Nostromo, един от най-силните ми читателски периоди беше свързан именно с Дойл и Кристи :)) Като разбира се попадах на заглавия, които не познавах, а всъщност са били класики (говоря за други автори) - та накратко… за норматив страшно много се начетох, че даже и ми се повръщаше по едно време :)) Но не спирах, щото беше яко :P

Джек Слейд се казваше нашия общ приятел, не го помня, но пък героя му е запомнящ се, хахахаха :))

20. Nostromo @ June 6, 2010

Да, същият случай, но това, което забелязах е, че тези безименни автори, присвоили си имената на Големите, са си създали без да искат собствено изкуство, колкото и долнопробно да е то. Ех… Покрай предния ти пост започнах да изпадам в умиление за глупости. Скоро ще се превърна в развалина, човек, и за това ще си виновен ти… :)… А, и Ламот и неговата… “фо-то-графия”… :D … (дали ще го прочете това?!)

21. legrandelf @ June 6, 2010

Хахахаха… за простатата ли (ми/си) говориш? :)))))

Ламотх го чакам (да го прочете това). Пък и да отговори, а дали ще му хареса коментара ти - че как няма. Той не е ли от същата кръвна група? :)))

Вулнераблясалата?

:)

[...] (циничен елф), който развя току под носа ми едно тънко филенце, а на мен не ми оставаше нищо друго освен радостно да [...]

23. legrandelf @ June 6, 2010

sky_mender, изтече неделята (почти), но пък чакането си струваше ;) Много добре се е получило! По-добре (уеко) къснинко, отколкото нивга! :)))

24. Nostromo @ June 6, 2010

Елфе, не знам да е от уязвимите, но е голям пич (и слаб фотограф!!!) :D

[...] вратата на дома му стоеше пакет. На него пишеше “Подарък от Циничният Елфи”. Ламотх веднага затанцува танца на радостта, [...]

26. lammoth @ June 7, 2010

Мерси за поканата елф! Аз малко късно де, ама днес цял ден шетам :) Интересна инициатива, трогнат съм. Грасиас!

Ностро,
ако ме поканиш на рождения ти ден, толкова много разхлабително в бирата ще ти сложа, че после ще дрискаш три дена безспир :P :D

Муахахахах

27. legrandelf @ June 7, 2010

lammoth, Идеал Петров си, не барай го, добря е :)))) Внимавайте с разхлабителните - а и не е нужно да ползваш някакви “лекарствени” продукти! Разхайти Ностро с “малко” айран + бира и… прочистването ще му е гарантирано! :)

« Простатата - естествен будилник или сексуален експлоататор Чудакът и “неговите” негативни мисли »