Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “Робин Худ” (и неговите мъже)

« публикувано на 15-05-2010 @ 10:31 am »


фотография: Велпаперез
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Скоро не бях ставал свидетел на лукасов подход към някой легендарен филм (или такъв, който във времето се е установил като класически интерпретативен). Ако ви е мудно в момента (може би сте били на концерт, или поради простичкия факт, че е събота, а вие сте на работното си място - въпреки, че мързелувате) ще ви подскажа…

Трейлъра, ако внимавате, показва насоката на филма, а именно - “Робин Худ” на Ридли Скот няма да префасонира образа на “Робин Худ - Принцът на разбойниците”, а ще се заеме с простичката (?!) задача да ни разкаже кой е Робин Лонгстрайд, преди да го зоват Робин от Локсли… и най-вече - преди официално да се превърне в мъгляв thief, обитаващ Шеруудската гора заедно със своите мъже и… [само] понякога налибвайки “девицата” Мериън!

Ръсел Кроу е любимец на Ридли Скот, знаем го от десетина години насам. Имат няколко [прекалено] успешни продукции заедно и заслужава да се подхожда с доверие спрямо промотирането на нови (техни) ленти.

Драскачът Браян Хелджеланд ми е любим сценарио мастър. Влюбен съм в копелето, благодарение на който имам удоволствието всеки път да свършвам, докато сцените от “L.A. Confidential” се нижат пред очите ми.

Неслучайните каст добавки също са приятни: разполагаме с пиперливо огнения поглед на Кейт Бланшет, злокобно лъщящото кубе на Марк Стронг, както и брадатото, пресипнало от мъдрост лице [и глас] на Макс фон Сюдов. Даже и Уилям Хърт се намества (успешно) в кадрите, при това не дразнещо (както обикновено ми действа). А избора на Джон (с) Малкия, пресътворен от широкоплещестия Кевин Дюранд - перфектен!

Всичко това звучи много яко, нали… почти като happily-ever-after - обаче! Има “обаче” в кино ситуацията, колкото и да не ви се вярва.

Знам, че недосегаемо-танцуващият с вълци в ролята на качулат стрелец-разбойник е доста (по-)наивен и като история, и като изпълнение, но някак си… дали заради детския спомен или заради епичните мигове на геройски прояви (плюс музика, съспенс, затаен дух, крясъци от страна на Мери Елизабет и вулгарно злостни фейс гримаси, дело на Алан Рикман) - “Принцът на разбойниците” ме радва в пъти повече!

Честно казано - в лицето на Мел Брукс и неговата пародия с чорапогащи има повече entertainment, отколкото в лентата на ридаещия Скот.

Последния се е доказал в монетизирането на средностаровековни истории. Някои от тях доста успешни, други - не особено. Една обаче се превърна в грандиозен хит - за “Гладиатор” говоря!

Но в “Робин Худ” липсваше както емоцията, така и подкрепата й с подходящ саундтрак. Батални сцени - има(ше), но макар и да съм фен на Денят Д, вариацията че Нормандия е Доувър, а и липсващите нацистки бункери, безмилостно изтребващи дебаркиращите войници - не ме изкефи. Сцени със стотици летящи стрели съм гледал (прекалено) много. Масовка с размахване на мечове, пръти, пърдии, топори, брадви[чета] - също!

Но нещото, което Мел Гибсън направи преди 15 години… (все още) не може да бъде достигнато от никого. Даже не си позволяват да пробват. Защо? И аз не знам… при все, че за “Смело сърце” яко е играл кукловода и дунапренения заместител, тук… с всичкото CGI на разположение никой не се наема да пръсне малко повече кръв срещу камерата и да вкара брутализъм в битката.

Началната (батална) сцена е наистина яка, но финалната (като изключим епичната стрела на Худ, която се чака през целия филм) - слабее. При това доста.

Актьорската игра, както и колегата Дринов упомена, е на високо ниво. Като добавим и приятното операторско око, което наистина не тежеше, дори и в най-динамичните сцени - филмът получава няколко стабилни плюса.

Вероятно пълна наслада ще се получи ако… това е първия ви подобен филм, който зяпате. Или ако просто се настроите да гледате Робин Худ, изявяващ се като… яка военна единица в един много важен (макар и измислен) момент в милитарната история между Англия и Франция (тези вечни п[у/и]шкопремервачи). Или пък ако въобще не ви пука какво гледате и имате нужда от едно лежерно разцъкване за няколко часа пред големия екран, с фуния пуканки/слънчоглед и бутилка бира (макар и малка) в ръка!

“Робин Худ” е приятен, но не задължителен [за кино]…

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Майк Рам @ May 15, 2010

Толкова увлекателно си го написал, че чак ми се прииска да го гледам! :-)

Признавам си, че обичам средновековни филми, пък били те и базирани на легенди, а също така съм почитател на Ридли Скот, който (за разлика от брат си Тони) прави по-смислени филми.

Обаче актьорите нещо възстарички ми изглеждат. Лейди Мериан а все още девствена, а Робин също не би трябвало да е повече от 30-инагодишен. Тук и двамата главни герои са с около 20 години по-дърти, което не ми въздейства особено положително.

Не знам - може и добре да се е получило. Като го видя - пак ще коментирам.

2. legrandelf @ May 15, 2010

Разбира се! Трябва да го вкусиш, преди (окончателно) да заявиш дали е пресолен или му трябва още шуга’! :))

Историята е по-различна от досега поднасяните ни…

3. Дринов @ May 15, 2010

:( Знаех си, че няма да ти допадне. :)
Да ти кажа и на мен ми направи впечатление, че няма кръв, ама смятам, че това беше добро решение - някак си щеше да изглежда самоцелно. И ако щеш вярвай в нито един момент в този филм не видях CGI, освен разбира се на “Д-дей” лодките!
Да ти кажа, че “Ел Ей Конфиденшъл” ми един от най-любимите филми на всички времена, но за сметка на това “Смело сърце” - let the shit storm begins - ми е един от най-захаросаните, безинтересни и най-малко любими филми със сеч!

4. Събина @ May 15, 2010

Не само Ридли Скот е влюбен с Ръсел, не само той… :)

5. legrandelf @ May 15, 2010

Дринов, видя се, че мненията ни по адрес на Ел Ей са еднакви и… че тези спрямо сърцето смело са… диферентни :)))) В това обаче няма никакъв проблем :P

Като цяло, нека пак обобщя, филмът е хубав, зависи как се настроите спрямо него. Но все пак не мисля, че… заслужава (много) Оскар-и :))

Събина, сега виждам, че съм пропуснал едно изречение, което ми хрумна вчера, докато гледах филма, а именно:

“Чаровният французин, който може би помните от началото на “Гадни копилета” се подвизава и тук, макар и появата му да е прекалено малка (като пъти) и за малко (секунди). Но затова пък достатъчно, че да го разпознаете…”

:))))))

6. kikk @ May 15, 2010

Мммм само една корекция - дразнещият елемент би следвало да е Уилям Хърт, а не Джон Хърт (обърквация малко). А иначе по лентата мога само да кажа, че е най-добре да се гледа сама по себе си. Без сравнения и препратки към други подобни филми. Доколкото е възможно, аз си го представям все едно да се четат различни книги на сходна тематика. Иначе след този пост определено ще съм в редиците пред големия екран. :)))

7. legrandelf @ May 15, 2010

kikk, напълно си прав! Как можах да натопя Джон за сметка на Уилям… коригирам :))) Тенкс ;)

8. Събина @ May 15, 2010

Малеее е сега стана орджито! :Р

9. Nostromo @ May 15, 2010

Пропускаш още една основна разлика, сравнявайки Костнъровия Робин Худ с този. Първият нито се е опитвал да бъде нещо повече от драматична приказка, нито се е старал да е исторически достоверен. А тук (все още само предполагам, но с 90% увереност) егото на Ридли Скот се е опитало да вкара в комерсиалния сценарий на Хелгеланд (който и аз много уважавам, може би не толкова заради неоригинално неговия сюжет на Поверително от Л.А., колкото заради Payback, например) нещо, на което изобщо не му е мястото там. Какво е това нещо, ще разбера по време на блурей рилийза. За сега си оставам толкова неизненадан от ревюто ти, колкото и очаквах. Иначе Мастрантонио ми е любимка отвсякъде. Още от Бездната. Мммуцка! :)

10. legrandelf @ May 15, 2010

Събина, полечка с пяната :)))

Nostromo, ако ще има нещо исторически достоверно - то това ще са имена(та) на тези, които липсват в “Принцът на разбойниците” :) Само като видиш (като дойде блу рилийза, разбира се) как умира Ричард Лъвското сърце и… ще пратиш егоцентричната достоверност на Ридли по дяволите :)))) което няма лошо де. Честно казано и аз се кефя на разни истории, които разполагат с достоверни имена, но пък чейнджват хисторито по-яко и от Тарантино (в примера му с копилетата :)))

Мастрантонио - съгласен съм с казаното! :))
Но внимавай… все пак говорим за сестрата на “Скарфейс” lol :)

11. Nostromo @ May 15, 2010

Хаха, да, и там я помня. Но кофти - падаше си по латино типове… :)

12. legrandelf @ May 15, 2010

Nostromo, не по кои да е латино типове… :)))))

Говорим за Стивън Бауър в ролята на Мани (за кура ма хвани) Рибера :))) Ебач от класа! Докато му гледах мутрата във филма постоянно си мислех за порно филм :) има такава харизма :D

Латино-педали разни! :)

13. Nostromo @ May 15, 2010

Щом казваш… :D

Ма си беше копеле де… :)

14. Russel Crowe Fan @ May 15, 2010

Гледайте Cinderella Man

15. legrandelf @ May 16, 2010

Жоро, някои сме го гледали “Пепеляшко” :))

16. Дринов @ May 16, 2010

@Nostromo
Не трябва ли, предвид ника ти, Ридли да ти е любимия режисьор и да изкльопваш всичко от него на големия екран? :)

@legrandelf
Я кажи как умира Лъвското сърце? Аз не знам къде точно или по кое време го гътват, но май съм чувал, че умира по подобен начин. Да ти кажа честно Дани Хюстън много ме радва, ама тук нещо ме притесняваше. Нещо прекалено гей ми го раздаваше.

17. legrandelf @ May 16, 2010

Дринов, може спейс шип-овете да не са любими на “Ностромо” :))) Може пък колегата да ‘фърля фокус върху “този” :))

Иначе за Лъвското сърце… може да скиваш тук подробна информация, която в повечето случаи е достоверна (и/или преписана от достоверни източници и/или бук(у)вари) :)))

Та на тоз’ линк, дето ти пуснах, пише че са го хакнали със стрела, но в рамото над ключицата, като не пукясва в калта, а по-късно (след десетина дни), в ръцете на майка си :)) И то от гангрена :)

А за гействеността - на същото мнение съм :)))

За “Ришар” 1 и кръстоносците от третото пътешествие-смешници абсолютни.
За “Смело сърце”-на мен ми един от любимите исторически филми заедно с “Ватерло” на С.Б. А Хмел Гибсън е “егати пича”-само дето и в “Патриотът” играеше тъжните моменти по подобен начин/прави странна гримаса все едно го боли стомаха и започва да хлипа/:0
А Робин Хун /на косъм бях да напиша простотия :0/ ми е останал в съзнанието още от детинство и ще му отредя няколко часа :0

19. Дринов @ May 16, 2010

Гангрена? Ъм-м, ямиии! :))) А за Ностромо не се бях сетил :))))) Конрад е гигант!

20. legrandelf @ May 16, 2010

Владо, както винаги - прекрасен разбор :))) (и чудни имена, шизофренийо :P)

Дринов, ямиии я! :) Изобщо - ебати кулинарната вълна дето вкарах тая сутрин :D

“Тенкс, дюд” :D

22. Nostromo @ May 16, 2010

@Дринов, Елфът много добре се справя като пресаташе, не мислиш ли?… :D

23. legrandelf @ May 16, 2010

Голяма курва съм в отношенията между двама души… никой не ме кани, обаче (се) обяснявам и за двамата :D Сайба… :))))

24. Nostromo @ May 17, 2010

Еее, не! Коментирах, защото фактите трябва да се казват на висок глас. Явно е, че имаш дарба, а и как да не си поканен. Все едно да вдигна купон у вас и да не те поканя, а… Бахса! :)))

25. Вал Гетова @ May 17, 2010

Определено ще го гледам този филм … и след този преглед просто няма как ! А след Гладиатор още по-малко …

26. legrandelf @ May 17, 2010

Вал Гетова, разбира се след това (не че е задължително, но би било хубаво) може да споделиш впечатленията си! :)))

27. Лита @ May 18, 2010

ще го гледам тия дни и ще намина да си кажа мнението ;)

« Променлив Ток/Прав Ток - Зе фивър Мъжът - висш кулинарен уред или прост(о) инструмент »