Винервурст: “Истината, само истината и цялата истина”

« публикувано на 29-04-2010 @ 11:53 am »

фотография: Хийт Леджър пред “Flixster”
слушайки: сърдечен ритъм, параноично уличен в лъжа…

Наливам си бира, раздвижвам вежди и отдъхвам! Пред мен са наредени различни наденичковидни съществителни, с различен рецептоиден вкус, готварска карма и поднесена сочност от страна на приветливо усмихнатата деколтативна сервитьорка, неспирно трудеща се в зоната на тази шварцвалдска бирария.

От Гещапо ме привикаха по повод “новата проверка на самоличността”. Решиха, че рандевуто трябва да се състои именно в таз’ баварска кръчма. Поне не сме в мазето, което е хубаво. Въпреки, че навън е слънчево, вижда се зеленината, подушвам я дори, след всяко отваряне на входната врата, се чувствам като пред заколение. Не че някога ми е падала главата, но последния път, когато нацистки валтер ме притискаше в слепоочието… ми бяха нужни десетина салфетки, за да попия цялата влага (събрала се в задното ми междубузие).

Няколко минути по-късно един прекрасно излъскан опел, в черен цвят, спря на моравата пред кръчмата. Три шмайзера се позиционираха пред входа, двама заобиколиха по посока задния. Почукването на майорските ботуши нахлу в бирарията. Огледа се с високо вдигната брадичка, а когато погледите ни се срещнаха - се усмихна. Студената пот изби първо по скулите ми, след това по челото, а миг по-късно - брадичката ми се превърна в планински връх, даващ началото на безброй бурно извиращи поточета. Живописно, макар и… да не се чувствах по този начин!

Майора седна до мен, свали шлифера си и бутна в ръцете ми една папка. Последва я молив, внимателно оставен върху масата, докато скептично окупационния поглед на свастиката проследяваше всяка моя реакция (а и капка пот, издаваща [вече] некомфортния ми престой в кръчмата).

- Мосю Авени! Пишете, моля ви! - подобно на колегата си Ханс Ланда, майор Сисенщрас беше ненужно любезен и провокативно мил - мразех го.

Най-отгоре върху първия лист “Триумфът на Адлер” бе изписал:

10-те неща, които не бихте пожертвали в името на Вермахта

Погледнах към майора, той извърна поглед, запали цигара и ме остави да пиша. Започнах…

- миролюбив дух и разбирателство в семейството ми;
- възможността да отдъхна в прегръдката на спокойствието;
- вълнението, около предстоящо организирано събитие (с участието на близки мои хора);
- зимния уют или прохладния летен полет над селцето;
- нощта, като обител на мълчаливите разходки, спокойния дъжд, който я прочиства, или просто… погледът ми, вторачен в далечината на морските вълни;
- удоволствието да забавлявам съществата около мен;
- привилегията да имам избор;
- свободните и неподправени чувства, с които съм се родил;
- неспирния устрем към Любовта;
- всичко друго от Онова, което ме прави щастлив, но съм пропуснал да спомена;

Втората цигара мина по-бързо. Или може би просто не усетих как изтича времето покрай нервно потръпващите скули на майора. Губеше търпение, а аз имах още два листа с празни за попълване редове. Съсредоточих се…

5 неща, които и до ден днешен са неизвестни за Вермахта

- смъртта не ме плаши;
- плашат ме последиците в душите на хората, за които съм важен, когато няма да ме има;
- доверявам се лесно, но… бъда ли излъган - никога не забравям;
- често съм повече животно, отколкото човек - черта, която искам да променя;
- рухвам в моменти, когато разбера, че съм ненужен;

Майор Сисенщрас стана рязко от масата, поваляйки стола на земята. Облече шлифера си. Отпусна ръка върху кобура си. Отвън шмайзерите се раздвижиха. Нетърпеливата свастика прибра двата изписани листа, като пропусна да вдигне третия. Потропа с изпънат показалец върху него и каза:

- По-малко литература! Искам имена! - унищожителната хватка на майорската длан прекърши двата листа.

Нямах време за губене, нито желаех да загубя главата си точно сега! С треперещи пръсти, хлъзгаво обладали полуизтъпения молив, продължих върху третия лист…

5 имена на дейци от Съпротивата

- Кристоф Желискьо;
- Жан Русо;
- Мосю Ле Аноним;
- Леон дьо Дрим;
- Ел Найтиблю;

Гещапо напусна кръчмата. Останах сам на масата. Сам пред горчивата бира, недоволно разпенила се в халбата, все още очакваща ме да отпия от живителната й течност. Сам пред полуизстиналите кулинарни привички. Сам със своята съвест и мисъл по адрес на петте грешни съдби, които съвсем скоро щяха да бъдат навестени от разобличителното зло, интересуващо се от истината, цялата истина и нищо друго, освен истината…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. vladimirpreslavski @ April 29, 2010

Хахах! Увлекателно като древна история, разказваща за приключенията на Неподимия Зигфрид! :0
Из бюлетина на 22-ра “ЕС” дивизия - “Днес, при проведена спец акция, ръководена от майор Сисенщрас и наблюдавана от Баденвюртембергския прокурор, бе разпитен особено опасния деец на Съпротивата, Le_Grand_Elf”, който разкри имената на смислополагащи поддържници на “резистанса”! Горепосочените ще бъдат привикани и разпитани!” :0
П.С. Ако Леджър не беше прекалил с прахчетата, можеше да стане един от Великите! Жалко…

2. legrandelf @ April 29, 2010

Владо, мисля че и сега може да поставим урната с прахта на Хийт под отдавна извезания надпис:

“Великите!”

:)

3. bampi @ April 29, 2010

Нестандартността краси денят ми. Аплодисменти. :)))

4. Omnia @ April 29, 2010

И от мен ги имаш! :)) - оригинално, в което не съм се съмнявала и очарователно, което пленява, усмихвайки се :)))
Благодарности най-сърдечни, че прие поканата и то толкова бързо “изпълни дълга си пред съда” :)))

5. inni4ka @ April 29, 2010

:))) gut gemacht

6. moi @ April 29, 2010

На Сисенщрасе: …дланта, изплувала от сумрака на една дискотека, която ти е опора, точно когато се питаш какво правиш всъщност на това място, …потъналата себе си в слънчеви лъчи, дишането като поезия, напрягането да запомниш любимото му ястие, постоянният звън “свободно е”, …бялата жичка сред прекрасният гарвановочерен цвят, …забравила че ръцете ти измръзват, защото… русите кичури, желанието да откраднеш фотографията, поставена спокойно на масата, …тъничката леко избледняваща тъмнокафява следа от падането над лакътя на дясната ръка… закачливо проблясващите със скоростта на светлината “неща” между миглите… как да забрави човек… невъзможно…

7. legrandelf @ April 30, 2010

Omnia, за мен беше удоволствие да се включа :)))

inni4ka, данке :)) Ако Сис не те беше поканила, аз щях да го направя :) Тъй че… концентрирай цялото си инспире и :) ти си знаеш! :))

Мда… явно нещо съм пропуснал :D Че ти си била готова (доста) преди мен, хахаха :))) Ужас!

8. megaterminator @ April 30, 2010

МУУАХХАХХАХАХАА!!!!!

:)

9. Ел Найтиблю @ April 30, 2010

Разрастващите подозрения, че Вафен-СС ще ме надушат, се оказаха чистата истина!
Но със съжаление Ви уведомявам, че бяха най-подло изпреварени от армията на Светата инквизиция, която винаги действа подмолно…
Единственото, което мога да направя, за да удовлетворя искането ви, е да Ви дам линк към изповедта ми:
Искам да изкажа и недоволството от бързината, с която издавате колегите си от Съпротивата!
Къде останаха тия човеки-железа? А?
:)

10. Кръстю @ April 30, 2010

Дааа… разбрах - 10, 5 , 5.
Само, че ще го пусна в телеграф(м)ен стил.
Ти си майстор на словото! :)

11. legrandelf @ April 30, 2010

megaterminator, не е смяшно, чадо, хич не е смяшно! :))

Ел Найтиблю, ах, сайба в главата :))))) Инквизицията на ИИ, знаех си, че са по-бързи! :))))

Кръстю, с повече чувство за шепот! :)) И тук-там по някоя псувня (със същия тон) :)

12. megaterminator @ April 30, 2010

Ти ми ги прати пък дали е смешно остави на меннннннн мммммммууууууУУУУУ ААААААХХХАХАХХХХАХААААА!!!!!!

13. Lili @ April 30, 2010

Тотален оффтопик: Елфе, метни някакъв мейл (твой). Тенкс!

14. legrandelf @ April 30, 2010

Хахахаха :))) Офтопик-а: разрешен!

Мейл-а го имам в страницата за мен, ама ще се направя, че не знам и ще ти драсна на твоя ;)

15. Ел Найтиблю @ May 3, 2010

Мъдри елфе! Можеше да ми спестиш срама, изтривайки, а не зачертвайки текста в скобите.
Прощавам ти, само защото ми допадат острите ти и издължени уши.
:)

16. legrandelf @ May 3, 2010

Няма скоби, няма срам! :))

17. anonimen @ May 4, 2010

оО Легранделф, модерирал си ми коментара, съзирам един интервал вповече :DDDDDD

18. legrandelf @ May 4, 2010

Стилизирам си, анонимен :))) За да ми гали окото :P Не се сРЪди =:)

19. anonimen @ May 5, 2010

@Компадре Ле Грандара

Гали ти окото, ама губиш ефекта на естетическото пренасяне ;) Аз за твое добро ти казвам, не се сРЪда ъфкорс :DDDDD Иначе за втория интервал, дето е за пренасяне, но на нов ред, нямам забележки. Ама че вкус :DDDDDDDDDDDDDD

20. legrandelf @ May 5, 2010

Да де, ама… формата за коментара, докато пишеш в нея е различна като стил (разбирай шрифт, размер, цвят, релеф, вибрации) спрямо “кутийката”, която ти визуализира мнението (в крайна сметка) :)))))

Та… доколкото разбирам, ако тъниш редовете (пък и броиш интервалите), за да се получи нещо естетическо - недей :)))) Просто щото ще се трудиш, а накрая няма да изглежда така, както си го искал :P

Разбира се, всичко написано по-горе не важи, ако си имал друго предвид, lol :))))))

21. anonimen @ May 5, 2010

lol чак толкова труд не съм вложил, но оценявам труда, който ти вложи в отговора :)