Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Виснал суджук: “Една добра година”

« публикувано на 27-04-2010 @ 10:18 am »


фотография: IMDb
щафетизация: Васи ли?!

С топките нямам проблеми (чукам на много дебело дърво, при това с подходящата акустика). С ракетите (или хилките, зависи дали ще ползвам(е) корт или маса) - също нямам грижи!
Момент… някак сексуално прозвуча това, вън от какъвто и да е спортен смисъл, още по-малко - мост между моята мисъл и тази на Ридли Скот.

Да започнем отначало…

С тениса (бил той на корт или на маса) нямам проблеми! С краченето в съмнително блатисти местности с предполагаем статут на река - също! Виж обаче… с контрола на собствения си живот - мисля, че имам стандартно количество (каквото и да означава това) проблеми. Че кой няма? (точно така… това да ми е успокоението)

Писна ви от скоби, а на мен ми писна от загубата на трансформационен идеал. Но той е неизбежен, плюс това формулата му колкото и да не ви се вярва, не зависи само от нас, като амбициозни и мислещи индивиди.

За последната година (опънете календарната верига и пребройте до -365) се случиха доста неща. Защото “доста” звучи повече от “малко”, но не толкова безцелно ориентирано във времето, колкото анонсирането на “много”.

Създадох си нови приятели (близки или не).
Създадох си нови врагове (по-далечни и по-омразни от предишните).

Успях да не се наситя на основните ми възбудители. Зъбните колелца, които непрекъснато се самоподсилват и самосмазват с машинно масло, за да тракат звучно и в такт, упорито движещ (а и грижещ се за) ентусиазма ми към просперитет (колкото и бавно лазещ да изглежда понякога). Офлюфчета!

Пътувах насам натам. Бях впечатляван и разочарован.

Все още не съм засадил дръвче, нито съм вдигнал основите на собствената си къща. А детенце…

Може би аз съм още детенце. Не бягам от каквато и да е отговорност, нито се позовавам на политическото или икономическото мизантропско усещане. Явно просто не му е дошло времето. По която и от горните три точки да ме хванете. Все е същото!

Дали станах по-мъдър… Мисля, че да. Макар, че всичките тези нови мъдрости са придобити в следствие на големи глупости, които съм сторил. Разбира се, не всички, но… една добра част от тях!

Сънят ми се промени. Вярвам, че към по-добро, нищо че квалитетността и откачената нотка в неговата сюжетна линия въобще не отстъпва на тази в сънищата от предходната година. Затова пък го ползвам като инспиративен ресурс, че да има и с какво да ви забавлявам. Не може само секс, отнесена литература (която по думите на някои “само аз си разбирам”) и дребнав хумор, нали така?

Като че взех повече да забравям. Макар и в някои отношения паметта ми да е на 606! Пазя си главата, оглеждам се по-често. По-малко параноик съм от преди. С нервите - няма оправия. Но пък е забавно, когато най-накрая си отдъхнеш.

А и си имам кой да ме търпи… Ще ме търпиш ли, Любов? :)

След като споменах за забравянето… едва не пропуснах рождения ден на Мишел, затова пък съвсем волно от съзнанието ми изскочи развятия флаг на двугодишното пеленаче наречено мой блог. Нищо, че пиша (почти) всеки ден в него!

Замириса ми на винервурст. Задава се откъм Omnia! Тъй че… ще трябва да резна таз луканка сочна до тук. Ще я преметна да си виси на пърдията отвън за поне една година. Като мине и тя - може да направя съпоставка. Нали това правят възрастните хора? Съпоставки.

Но най-добрата такава… мисля, че трябва да дойде от хората, които ме познават. Тези, до които съм се докоснал и биха могли да кажат… съм ли променен или това е просто състояние на егоцентричната ми ненавист!

Благодаря ви, че попитахте!

——

За малко да пропусна - поканените да споделят тежките си мисли, а и отпускащите ги такива, натоварили или разтоварили главите им през изминалите 365 дни са: frog ‘n’ roll, PunkAss и Крис!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. вино @ April 27, 2010

Рано или късно всеки се променя по определен начин според определени обстоятелства, без дори да го осъзнава, всички са така. :)

2. bampi @ April 27, 2010

Каква по-голяма радост от това, някой да те търпи и то без да си пиеш редовно хапчетата. :))

3. legrandelf @ April 27, 2010

Хапчета да има… макар, че си имам! Ама понякога ги пропускам :P
Явно оттам ми идва философИята… от пропускването, хахаха :)))

4. Omnia @ April 27, 2010

Брилянтната философия е вид брилянтна лудост :) Лудост за масите, а гений за ценителите всъщност :)

5. me @ April 27, 2010

Нали си знаеш !!! Целувки !!!

6. laputa @ April 28, 2010

марти, време ти е за лекарствата, мисля :)))
то така става с пълните трезвеници, все някъде ги избива :Р

7. legrandelf @ April 28, 2010

Хапчета си имам! Само трябва да съм по-сериозен хапохолик и да си ги пия! :))

8. Punkass @ April 29, 2010

Поемам! :)))

9. казарил @ April 29, 2010

DAMN! : ))))

И аз ще го поемам, кво да го правя… само не ме питай кога ; )))

10. frog @ April 29, 2010

Благодаря за поканата. :) За сега ще се въздържа - още не мога да свикна с тези блогосферски саламчета. :Р

11. legrandelf @ April 29, 2010

Крис, frog :) Няма проблеми! ;)

« Лек шпек: “Един свеж ден” На човек му трябва занимание »