Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Лек шпек: “Един свеж ден”

« публикувано на 26-04-2010 @ 6:00 pm »


фотография: графични мъдрости
щафетизация: Svejo.net

Обикновено с първото си вдишване сутрин (или часовия пояс, в който се развампирясвате), когато очите ви са отворени и съзнавате, че сте будни, може да се настроите лековерно положително или придирчиво отрицателно към следващите часове от деня. Няколкото часа, разделящи коприненото ви утро от извергската мантия на нощната прелюдия!

Обикновено - да, но… вие не живеете обикновен живот, нали така? Аз също!

Оказва се, че колкото и плосък да изглежда живота ми, 24 часа на ден не му стигат. А какво е един ден? 24 часа, ако се придържам към паралелите на татковината - ще имам приблизително равноденствие, което ме удовлетворява. Като реша да спасявам бели мечки (в ареала им, не с гасенето на ламБите) - ще ви информирам!

Спя и не спя. Ям и не ям. Предимно работя, а когато е почивен ден - брей… или мързелувам като гъз, или се наслаждавам на “свободния” живот. Свободен - без задължения? Няма такова нещо…

Кога обаче ретината на приказното възприятие се пречупва и в нея влитат хормоните на дузина разгневени твари-съдбоноски, които решават, че точно на мен, точно в този ден трябва да ми се изсерат на главата? Кога? И аз не знам…

И тъй като обикновено обикновения ми живот се трови с мигриращи клетки на изнервеност, гледам да обръщам внимание (само) на бегло надничащите иззад ъгъла строфи добро настроение!

Има ли ви там днес? Има ли ви?

Питам ги, ама те мълчат. Не спират да мълчат, докато вечерта, преди лягане… ако ми е останал фосфор в главата, прехвърлям “набързо” събитията от деня, за да разбера аджеба… заслужавам ли да заспя спокойно или не съвсем?

Именно тази теглилка се превръща в границата - онази тънка неправителствена линия на въздишката, след преминаването на която следва безгрижно мачкане на възглавката.

И ако:

- сутринта, след събуждането си не се чувствам като използвана тоалетна хартия;
- запазя доброто си настроение, докато стигна до работата си;
- не бъда засмукан във водовъртежната омраза, проявила се от невидимите ореоли на заобикалящите ме съселяни;
- не изпитам социопатни мисли, към което и да е видимо и невидимо същество [от човешки вид] преди, по време и след прилагане на трудово-нормативните актове;
- главата ми не е изпаднала в някоя канафка, поради недостиг на въздух, гореупоменатия фосфор или просто стимул за широко затворени очи;

то тогава бих могъл да кажа, че свежестта на онези плахите, надничащи иззад ъгъла лишеи ме гледат с доброжелание и настървеност. Настървеността да ми се случи нещо добро!

Това или…

(просто) да бъда влюбен!

Оттам нататък… малко неща имат значение. Малкото останалите клетки се фокусират върху това чувство. И върху обекта причинител!

Очите си отпочиват, а прегръдката й е заслужена. Защото ако мога да отдъхна спокойно в нея, без да съм подвластен на демоните в главата… то определено съм минал по тънката обезболяваща линия на ненаркотичното възприятие от деня!

——

Саламите повеляват да бъдат консумирани. Подмишницата ми (спокойно, къпя се) жилаво стиска три броя, които отиват към случайни печеливши: Албена, Любо Йорданов и si, завалийката - не е писала от миналата година!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Omnia @ April 26, 2010

Их, ама… Красиво написано! Хем ме разсмя, хем ме разнежи :)

2. bampi @ April 26, 2010

Продължавай, Елфе, :)))

3. fen @ April 26, 2010

Елфе, не разказ, притча си написал. Лек шпек, а :)

4. Eiri @ April 26, 2010

Ех, пролетта чука, чука на портите. Хората почнаха масово да се влюбват. Блазе ви.

5. legrandelf @ April 27, 2010

Omnia и bampi :)))

fen, хич не беше лек шпека, Фенци :) Хич! :))

Eiri, тя да си чука пролетта, че и ние да се :) Ама туй не е пролетно флюбване ;) Отпреди това си е, хъхъ :))

6. Bia @ April 27, 2010

чукането и влюбването не са задължително под една мишница ;)

7. si @ April 27, 2010

:DDD, Чудя се, да се смея ли, да плача ли! Но истината е, че първото, което ми идва на ум и искам да кажа е: ‘Елфе, обичам те!’
Много ме накефи, а още повече, че тези дни много ми се въртяха подобни мисли в главата :))).
А относно блога - много зле, мамка му! На работа ме изтискват, вкъщи вампирчетата само ме чакат и започват да смучат до пълно изтощение от моя страна, а главата ми пълна с мисли, мисли…и фрострирано желание да излязат тези мисли на яве. Ще гледам да направя нещо нежно по въпроса, след като така елегантно и галантно ми го подапе :))).
Благодаря!

8. me @ April 27, 2010

Красиво е, Елфи…

[...] Деси, Васи (ебаси!), Божидар и Циничният Елф вече са се хванали на хорото. И барабар Пламски с [...]

10. Петър @ May 19, 2010

Ха, някой верно чете мисли… :)

11. Ружена @ August 19, 2010

Леле, вие сте убийствено оригинални в изказа!
Макар и по детски егоистично да трябва да се изразя: Искам и аз!!!

Ти си ми спасението в тази моя лятна шибана отпуска, да знаеш! ;)

« Ревю: “Мисия Лондон” Виснал суджук: “Една добра година” »