Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

А вие видяхте ли светлината в края на тунела ?!

« публикувано на 21-04-2010 @ 4:51 pm »


фотография: Rio Grande Tunnel
слушайки: The Island OST - Sector 6

Няма как да я видиш. Тя не се вижда. Защо ли?
Защото ти изгаря очните ябълки - затова. След миг съприкосновение ще узнаеш какво означава истинско ирис оцветяване. Макар и ер[е/о]тично!

Но това е ужасно! О! Наистина ли? Колко ужасни неща може да назовеш, докато си буден? Поне колкото да “запълниш” пръстите на едната си ръка…
Не си стругар, нали?!

А после идва симфоничното мълчание. И ти се клати главата. Може да дишаш! Макар да ухае на прегоряла очна тъкан, ти можеш да подушваш образите около себе си. След това ти се тича. Тича ти се, ама няма накъде… и знаеш ли защо? Защото си скован от болката на страха. Онзи изпепеляващо гнусен страх, който сбръчква езика ти и те кара да плюеш памук. Ако си късметлия, истински, ще може да преглътнеш без да се задавиш в собствената си пустинна глътка!

Светлината в тунела не съществува. Тя е литературен брътвеж. Прилича на други такива, но поне е малко по-истински. Малко…

Светлината в тунела те шизофренира, кара те да си глътнеш езика. Понякога те кара да преглъщаш… откъдето олигофренския ти вид се съсухря още повече. Накрая в краката си имаш малка течна смес от пикня, пот и слюнка, а в устата си… цялата пустиня на Земята!

Ужасно е…

Но колко ужасни неща може да изброиш на едничката си ръка, останала изпъната напред, въпреки цялостната умора в тялото? Онази ръка, с разперените пет пръста (не си стругар, нали), която предпазва агонизиращите ти очни ябълки от внезапно диамантизиране…

Познаваш ли я?

Онази ръка си ти! Стимулът да живееш. Бързо въртящото се колело на хемоглобина, бурната спирала на трепетния дъх и сърцебиенето. Оранжевата мълния, отразила се в задната част на черепа ти. Единствена по рода си… като визия, звук и запелтечващо впечатление!

Ти кървиш?

Спокойно… освен ако не си стругар, няма защо да се притесняваш. Всички кървим… Пречистваме кръвта си, а това е… най-важното!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. gergana @ April 21, 2010

:)
ще посея семето на своето безмълвие…, може ли
:))))
(тази фотосесия се върти от вчера, прочетох даже последните й 100 коментара, красота, колкото и неприлично да е да се възхищаваме на един вулкан)
;)

2. Кръстю @ April 21, 2010

Както каза един: Светлината в тунела бе от насрещния влак :))

3. Val @ April 21, 2010

Eбаси. Бивш стругарофрезист съм. Възпитаник на механотехникум:)) А принципно Кръстю е прав.

4. Димитър Петров @ April 22, 2010

Да! Видях я!

5. Lawliet @ April 22, 2010

дълбоко
No 15, No 32… много ‘за’

^пълноценен и съществен коментар^

а какво правим, ако светлината ни подгони? и вземе че ни настигне? нас питат ли ни изобщо дали искаме да сме в тунела? възнамерявам като умра да мина през крив макарон! сварен. със захар.

6. Многознайко @ April 23, 2010

Много неща можеш да назовеш, ужасни, като например, светлината която виждаш дали не идва от към гърба ти! Или пък… да не би да виждаш тунел в светлината… стимулът да живееш. Ужас ли е, когато след оранжевата мълния имa светлина??? А какво му е на стругаря, не разбрах, пробвах като поетична метафора, не стана, а като прозаична по се вързва, ама как, пак не успях да схвана?

7. К.И. @ April 25, 2010

Не вярвам, че на тази отврат си способен, защото:
пазиш свободата на душата ми,
пазиш силата на духа ми,
пазиш светлината на ума ми
и топлината на сърцето.

Ако във теб съм се излъгала, тогава на този свят никой не ме заслужава.

Дано си ме разбрал и се успокоиш накрая, защото светлината е в Любовта, Истината и Свободата,…а не в лъжата, престувката и тъпотата.
Време е за Тишина. Сега…

« В случай, че сте забравили… Ревю: “Мисия Лондон” »