Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “The Hurt Locker”

« публикувано на 10-03-2010 @ 3:11 pm »


фотография: The Film List
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Ако искате да сте осведомени, но кратки в коментарите си, най-вероятно вече сте чули оприличителни сказки по адрес на новият филм на годината. Приключение е да видиш жена, вдигаща статуетката на чичо Оскар, още повече… ако и в двете си ръце държи по една такава.
Катрин е на инч от безупречността на добрия режисьор, базирайки се на носталгичните ми познания от миналото. “Критична точка” и “Странни дни” са велики по една или друга причина.

Но фокусът този път не пада върху старите лаври, а върху новите отплюнчени неща (както би казал Ицо Гърбов) от горната част на небцето, докато обсъждате лентата на бившата аватар муза.

Заслужава ли “Войната е опиат” (придържаме се към превода) наградите, които вече са факт, поставяйки много нови параграфи в историята на Академията?!

Най-добър/добра:

~ Монтаж, звук, звуков монтаж, сценарий, режисура, филм на годината !

Не и според мен…

- Монтаж: филмът не предлага широкообективен поглед над географското възприятие на войната. Не изпълва нито окото, нито разума. Нито го изпразва. Ако по този критерий филмът трябваше да се съревновава с някой, който догодина ще има възможността (“Книгата на Илай” например), то определено ще му остъпи, при това с безусловно приведена глава. Но… (разбира се, че има такова) - какво остава за текущите съперници?! “Безславните копилета”, хм?! Филм, който (не само кинематографично) е в пъти по-добър от избраникът на годината;

- Звук: или липсата на такъв. Тишината (като затишие пред буря, ех… Гари, Гари) е вълнуващ акомпанимент както към сценария, така и към (без)изразителните лица на героите. Сигурен съм знаете, че саундтракът (често) е много важен за пълното предаване на емоцията (от автор към публика);

- Звуков монтаж: филм, в който екота при престрелка (в неравнинно-пустинен район) липсва не заслужава статуетка;

- Сценарий: като зрител съм съпреживявал доста по-богати като емоция, реално послание и историческа принадлежност филми. “The Hurt Locker” не предложи сила в нито една област, като изключим сборно време от 2 минути, в които устните треперят от въздържание, сломено от видяното, казаното, чутото;

- Режисура: дали коравия характер на главният герой беше дирижиран, написан или пуснат по течението - не мога да отговоря. Но нито операторската директива, нито нещо друго (освен опита за реализъм - непрекъснато подскачащата камера) може да свидетелства за… класно режисьорско изпълнение. Но този Оскар така или иначе обикновено върви ръка за ръка с приза, удостояващ нечий труд като най-добрата лента;

- Филм на годината: дълго време не е имало такава слаба конкуренция. При все факта, че последния влак на 2008 г. е докарал победителя за 2009 г. Още нещо - не сравнявайте Ирак с Виетнам (макар и политико-икономически да си приличат доста), Жоро Неделчев помаха приятно, но… да се застояваме на тази дюна - не ме радва особено. Военни филми се правят (не всяка година), но за сметка на това - съм гледал доста такива. От сравнително скоро изстреляните, “Jarhead” е доста по-сломяващ душевно, отколкото “The Hurt Locker” се опита да бъде. Ако искате да знаете как се прави филм за войната, в който да има както кръв, сополи, кал, мръсни думи и горчиви сълзи… напук на цялата пукотевица или безличната тишина, смразяваща кръвта ни/ми - питайте Спилбърг ! Всички останали опи(а)ти… може да се наредят в графата - успешни/неуспешни, но никога в - шедьовър;

Окончателно:

“Войната е опиат” е един чудесен опит, който с всички сили подскача на едно място. Интригуващият момент се губи няколко минути след като усвоите образа на главния герой. Не, не е достатъчно заплетен. Хамлет - трюфели да яде. Разлистването му нито е драматично (игрово или сценарийно), нито словесно-провокативно.

Няма да научите нищо (ново), нито ще цитирате филма след като финалните надписи изтекат пред очите ви. Но, хей… по-добре надписите, отколкото очните ви ябълки, нали? Моментите, които ще затаят дъха ви са… честно казано субективни и опиращи до нагласата на зрителя. Респективно - може да не бъдат забелязани никога.

Очаквайте… за да не бъдете (пре)задоволени. Избраният за най-добър филм на годината (за пореден път) не отразява зрителският дух и въодушевление… Очаквайте!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Acnapyx @ March 10, 2010

Много точно ревю, отразява почти абсолютно и моето впечатление. И все пак конюнктурните съображения нямаше как да не надделеят - просто войната в Ирак в момента е като вълшебна пръчица, гарантираща всякакви награди дори и за откровен крап.

2. Bia @ March 10, 2010

Аз снощи го гледах. Всичко
Не мога да се изкажа компетентно по зададените от теб точки, но мога да изкажа чувството си - беше някак…много истиснко всичко.

3. legrandelf @ March 10, 2010

Паро, конюнктуро-съобразните привърженици колят и бесят :) Туй го знаем, но… като ме питат хората кой филм да гледат - определено няма да им препоръчам този :P

Bia, ами беше. Но на мен повече ми приличаше на опит за истинско :) Липсата се усещаше. Детайлът го нямаше :)

4. вили @ March 10, 2010

Аз не харесвам филми за войната и след като не го препоръчваш съвсем пък няма да се престраша да го гледам.
Иначе по ревюто ти филмът ми звучи типично американски - за героичната войнишка душа…

5. Ancho @ March 10, 2010

Преди месец се чудех какъв филм да гледам и си дръпнах “The Hurt Locker” - номинации, класации - викам си ще е нещо поне OK за гледане. Искрено се изненадах когато го пуснах и установих, че този филм вече съм го гледал миналата година по някое време - ама по някаква причина съвсем ама съвсем не съм го запомнил с нищо…
На български трябва да го превеждат като “Наръчник на сапьора - Мечо Пууххххх!!!”
Щеше да е хубаво е хубаво да живехме в свят в който District 9 или A Serious Man да вземе оскара, но това няма как да стане :). Добре поне, че филма за смърфовете не спечели, щото щеше да е прекалено вече.

6. Val @ March 10, 2010

Филмът предложи няколко напрегнати момента.
Като връх отбелязвам сцената със снайперите и финалното взривяване.
Музиката на Министри обаче беше разбиваща.
Толкоз.
Като се има предвид ниския бюджет на филма и трудностите при заснемане един ОСКАР за режисура
напълно би го удовлетворило :)
Гай Пиърс като Сержант Томпсън
А сега започвам да гледам пиянския филм на Джеф Бриджес :))

7. legrandelf @ March 10, 2010

Val, така е! Снайперистката сцена, както и финалното катинарно накичване/заклИчване…

Това са, хммм… пиковите моменти :)

Министри (и подобен род “burn, mada-faka, burn” изпълнения) не ме кефят :)

Но извинение… за какво повече им трябва бюджет, като се има предвид заснетото?
Прекараните дни в Ирак? :))))))

Поне не са били на хотел (мисля). За подсилване драмата, изписана по лицата на героите, те са били лишени от благинки. Сиреч - заебали са ги във военния лагер :)

Те това е реализъм, ако ще и краен да го наречете.

:))))

П.П. Снимката на Гай е много… контрастна! :) Кефи!

8. Yossarian @ March 10, 2010

Дават ли го този филм?

9. legrandelf @ March 10, 2010

По домашните кина.

Номера е там, че… не си спомням да е даван (и преди) :)

10. lammoth @ March 10, 2010

за бюджет от $11 млн. е станал доста добър филм и мен ма изкефи. Вярно е, че имам много ниски стандарти за филми и се кефя дори и на долнопробни боклуци. Не знам дали заслужава всичките оскари, но аз по принцип смятам академията за купчина от дърти чекиджии.

11. Лита @ March 11, 2010

аз съм на друго мнение - според мен филмът е много добър, или по-скоро, е сравнително добър, но другите номинирани не са дори и толкова добри (в тоя ред на мисли се съгласявам, че Jarhead е по-добър, а Редник Райън е на еони и от двата)
но моля ви, това ли е конкуренцията - Аватар и Копилетата?? Аватар е една сладникава история, подкована технологично; Колкото до филма на Тарантино, предполагам, че вкусът ми към киното не е толкова извисен, че да го харесам. Няма да ви обяснявам тука какво мисля за него, защото знам, че много фенове ще го вземат лично.

12. kazaril @ March 11, 2010

Филмът НЕ Е за войната, а за влиянието й и последствията върху индивида. Това се чете и в заглавието, което, хм, можеше и по-добре да звучи, но дори и така си натъртва. Фонът е на войната. Войната е не просто обекта, тя е ситуацията, тя е фона, на който се разгръща драмата на личността и около това в този филм се върти идеята за войната. (а не около пари, нали, както си мислех, деба колко съм заблуден)

Oт гледна точка на монтаж филмът е сглобен невероятно. Това е едно от най-добре скалъпените неща във филма и си тупвам главата в стената, как ти - киноман неден си, останал разочерован именно от това. Аз съм по-скоро очуден как точно този Оскар не отиде на Пандора, наистина. ВСМИСЪЛ, чак е отвратително дразнещо и странно или както Сашо Диков вика “Корупция, драги зрители, дори до тоалетната ходят нагласено…”.

Така и режисурата си е заслужена, a и конкуренцията си беше хм, ами Джеймс Камерън, ман, не е някакъв будала. Според мен, знаеш че таланта на Тарантино като режисьор може и да го е бутнал в Криминале и да е чуден в Глудница Кучета, но тук, режисурата не е на това ниво. На Джейсън Рейтмън сценария му е за оскар, жалко, че не го взе, няма начин, но режисурата му е хм, ами по-голямата част някой е седнал wtf? За разлика от това в hurt locker може също да преоблада от статични сцени, но няма скованост, напротив. Има моменти, които ме жегнаха яко, като последните 15 минути са на първо място. Добре де, спорно е, ама не е учудващо, пък и знаеш, че ония избират ЛИЧНОСТНИТЕ ДРАМИ, тип уил хънтинг, красив ум, титаник, ала бала.

За музиката съм съгласен на 1000%, можеше да се бутне някаква страшна композиция, която да принесе още по-дълбоко личностната чорба на героите. Ама нейсе.

Мъжки филм.

13. Millart @ March 16, 2010

“Звуков монтаж: филм, в който екота при престрелка (в неравнинно-пустинен район) липсва не заслужава статуетка”
WTF? Я се сети за моментите на звънтене на метала от падащите гилзи върху нажежения пясък и усещането за чист метал… още малко щях да преброя малките камъчета които се удрят по гилзата по кънтежа им. Още доста подобни моменти със акценти от дребномащабни и по-осезаеми… заглъхвания и т.н. Точно за звук си мисля, че най-си залужава :)

14. legrandelf @ March 16, 2010

Millart, много добре си спомням въпросните кадри с гилзата, както и началната експлозия, когато всичко мина на 6 fps и Гай Пиърс получи лицев обрив :)

Ми не, недостатъчни бяха тези неща. Голям детайл е да преброиш песъчинките - нищожно е, както казах :) Абсолютно недостатъчно. И ако наистина смяташ, че най-си заслужава за звук, то определено подкрепяш мнението ми, че за останалите статуетки… хич и не трябва да се търси филма :)))

15. Nostromo @ March 17, 2010

Тотално съм съгласен с теб и даже изпитах известно облекчение, че най-после срещам мнение, което не четка “гения” на Бигалоу. Сюжетните недомислици бяха толкова самоцелни и инсценирани, че по едно време щях да се разплача. Хиляда пъти бих предпочел Аватар да беше спечелил, въпреки плоския си сюжет, на мястото на Опиата, само и само да не е тази боза.

« Алкохолизиращи географски ширини Четвъртъшно еротофилно хуйку »