Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Четвърт век цинизъм

« публикувано на 04-03-2010 @ 7:29 pm »


фотография: животът е една голяма кучешка захапка прегръдка…
слушайки: материализирани спиритуални нагласи…

~ Той диша

От време на време. Понякога забравям. Когато има какво да спре дъха ми. След това викам, като че… отново се раждам, не че си спомням какво е било тогава, когато пъпната връв е била най-интересното нещо по тялото ми, с което да се забавлявам.
Сантиментално е, понякога забравено, но в повечето случаи води до… мълчание!

~ Той не мисли

Грубите неща. Недодялано подхождам, докато не стъпя накриво и глезенът не изроптае в агоничен пристъп на музикална композиция. Къде е сладкото ли? В изненадата. Не винаги отплесналия се шамар на бащиното тяло е наказателна процедура. В повечето случаи - същински извор на магнетизъм. И когато пулсиращата болка, под формата на розови бузки, спре да кънти в ушите (може и отляво, може и отдясно… зависи от коя страна на фотьойла стоя) - нещата са съвсем други - и някак… философски!

~ Той разбира

Не е нужно да се запиша на (психаро)терапия, “лекувайки” безсънието си. Опаковките диазепам също не се взимат под внимание, нищо че се развива сетивност към спиртните напитки и бързото им реабилитиране в мивчения отходен олук. Бързо, понякога мимолетно, но накрая… води до спокоен сън. Има ли такова нещо?

~ Той плаче

Малко след първичния писък… идва плачът. Безсилие или… разковна енергия, която напира да напусне глупавия костюм на заек. Дали билбордите днес, говорят за нас в минало време… единствено силата на чистата съвест и споделянето би могла да разкрие тайните. Не съм изтъкан от златисти жили, нито конквистадорите ламтят за плътта ми. Но - мога, пазя и… понякога разкривам своите тайни. Като същински Балкан съм или като едно… обикновено… хайдушко лайно!

~ Той се смее

Агресивно. Нагло. Заразно. Ненавистно. Подражавайки. Оставяйки себе си без дъх. Оставяйки околните без дъх. Плачейки. Ритайки. Превивайки се. Насипно. Злостно. Прекомерно. Дълбоко. Тихо. Мимолетно. Незабравимо…

~ Той обича

Силно. Мълчаливо. Ревностно. Бурно. Страстно. Шептейки. Прощавайки. Мълвейки. До край…

~ Той мълчи

Защото не познавам себе си… защото непрекъснато обикалям с халат… или кошница, събираща енергията на срещуположните огледални отражения. Какво да видя… на края на реката с моето име? Или двадесетина крачки след табелата, зовяща ме?
Нима има прилика или достолепна разлика. Нещо вълнуващо, разкъсващо, възбуждащо и клето… мъркащо в пазвата на сатиричната тъмнина?
Нима…

Вълнувам се…

25 ли… едва сега започвам!

« подобни cynical speech, ,


Комитата рече: "Стига толкова, Елфе !" - Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo.net !


Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ March 4, 2010

Дърт Прасчо! :Р
2. legrandelf @ March 4, 2010

Oink! Oink!

Грухтя, дет’ се вика :)))
3. Irta @ March 4, 2010

рибка си и ти, честито.
4. Събина @ March 4, 2010

Което ми напомня, че розовото прасе от тортата става на една година… Божеее, кога мина :(
5. legrandelf @ March 4, 2010

Остави минаването… то това розово прасе, Ако че е от захар… май е още живо някъде по рафтовете вкъщи. Ако Мишел… изгладнял (макар, че тая ситуация е напълно невъзможна, предвид че аз се грижа/грижех за него :P) не го е… обадил :)))))))))))
6. vassilev12 @ March 4, 2010

Кат прочетох заглавието във фейса, си казах “баси, преди 25 г. имаше ли интернет” просто теб сте свързвам с онлайн формата ти, но да си жив и здрав наяве и още четвърт век да продължиш да пишеш, пок после да пишат за теб.
Поздрави от мен :)
7. Val @ March 5, 2010

Честито Марти !
И внимавай с коктейлите :)
8. Светла @ March 5, 2010

ЧРД, Марти! :)

тъй като в ю-туба, няма откъс от “Любовни булеварди” на Стефан Цанев, за да те поздравя с парчето : ” И докато погледне човек, минал се четвърт век - четвърт век! “.
поднасям ти една друга класика:

“Земя и небе”
Веселин Ханчев

Върху земя човек роден е.
Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загубили го някой ден,
да чува в нежностите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.

Но той на нея се роди
над себе си, непокорени,
да дири винаги звезди,
да ги достигне и когато
до тях е стигнал, да скърби,
пак взрян в небето непознато
и смъртоносно може би.

Върху земя човек роден е.

Но той роден на нея бе
дори в пръстта, и на колене,
да има пак едно небе,
небе да има и тогава,
когато няма и очи,
сам в себе си да го създава,
когато то се заличи.

малко нисък вискозитет, но все пак еякулат.
какви подаръци получи, марти?
10. legrandelf @ March 5, 2010

Предстои…

:)
11. naught(y)esse @ March 5, 2010

хайде, Лъчистия, вземи си избродирай едно граватарче, да ти не почистим кариеса там, дет’ се не задържа (последното да се счита като пожелание, а не закана) :))))
12. morrt @ March 5, 2010

ЧРД!
Здраве, кубински пури и време за себе си.
13. Val @ March 5, 2010

Марти забравих нещо:))
ШОКОЛАДОВАТА ГЛАЗУРА
Sweet Movie - Chocolate
14. legrandelf @ March 6, 2010

morrt, пурите звучат много найс!!! :)
15. legrandelf @ March 6, 2010

Val, браво! :) Не знаех, че си майстор готвач на “торти” :)))
16. Omnia @ March 7, 2010

@ Марти, с малко / много/ закъснение, но и от мен- честит четвърт век! / не мога да повярвам впрочем ! /- много радост, здраве, креативност и вдъхновение в живота, творчеството и всите му / им аксесоари:)))
Разкошен пост междудругото- харесвам личните откровения и разголването!:)
Поздрави най- искрени и сърдечни:)
17. JustAFaceInTheCrowd @ March 7, 2010

Охо, някой е одъртял наскоро :)
Марти, честит рожден ден на патерици, да си жив и здрав, циничен и саркастичен, щастлив, преуспял и прочие чудесности още поне 100-тина години.
Рибките сте големи симпатяги, разтапяте старото ми сърце.

С най-голямо уважение,
Едно лице от тълпата
18. alish @ March 8, 2010

Честито ти одъртяване, скъпи ми елфе! Съжалявам за закъснението, но се бях забляла тези дни. Желая ти, не знам какво да ти пожелая… но просто се усмихвай, продължавай да чувстваш, да дишаш, да пишеш, да се надяваш и да недоволстваш. Защото какъв е смисълът да пишем, щом равнодушно се примиряваме?
Отплеснах се, да си ми жив и здрав!
19. lammoth @ March 8, 2010

ЧРД на патерици :)Жив, здрав и корав. И още по-голям да ти порасне.
хаха Вал ти е направил супер торта
Long live the choco-boobies!
20. legrandelf @ March 8, 2010

Благодаря ви! :)

За такива (хубави) пожелания - няма “точно време” :)

Важно е… да ги/ви има!

:))
21. Н.Никифоров @ March 9, 2010

Днес по неведоми интернетски пътища се пльоснах тук.
Очевидно ще наминавам вече редовно.
На аФтора, ЧРД на голяма патерица! 25 си е юношеска възраст, споко!

« ГМО конспирацията Заради жена… »