Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. Таня @ February 23, 2010

И на мен само клозетни мисли напоследък ми идват…

Дори и да не съм разбрала какво си написал, последната фраза обобщава всичко нали?

2. K.I.S.S. » Blog Archive » Как не ви омръзна да сте посредствени? @ February 23, 2010

[...] тъкмо го публикувах това и прочетох една брилянтна мисъл, която ще използвам за край и на моя пост: Знанието е [...]

3. legrandelf @ February 24, 2010

Обобщава… може би, може би не - напълно различно, зависи доколко клозетно настроена си :)))

Последната мисъл е една, мисля че, приятна разширена версия, базирана на едни също толкова приятни… хумористични… истини :)

Сигурно си ги чувала, “Знанието е богатство, но ние не сме алчни” или “Училището е прозорец към науката - нека минем през вратата”, както и една не толкова смешна, а повече трагична - “Законът е врата в полето…” :)

И те така…

4. Omnia @ February 25, 2010

Така нареченото ” Клозетно” е явно всеобща тенденция напоследък, чиято скорост на развитие и разпространение сред хората, ми навява мисълта за модно течение. И хем не ми е приятно да го мисля / налага се да го осъзнавам/, хем вече и на мене ми писна да съм като лудият оптимист сред толкова песимисти, злобари и душевни иманяри. И така ми идва да махна с ръка, и така се сдържам още да го направя. Би било твърде гилотинно, макар и да не ми е ясно за чия глава точно. Има нещо тъжно във всичко това,ала чистото в мен се бунтува и не ми е до нищо омърсяващо в момента. Е ми е да съм по- далеч от хората.

Оставено настрана- поздрави и слънчеви усмивки изпращам, въпреки времето, тенденциите и теченията :)))

5. legrandelf @ February 25, 2010

Спокойно може да се превърне в… Завет, това “Клозетно” течение :) Кой остави вратата на външният кенеф отворена (а дупката запушена) ?! :))))))

Фекални ями и повече веселие ни трябва, не мислиш ли ? ;))

6. Zelenchukova @ February 25, 2010

Кимам удобрително, докато слушам Omnia, че и се паля даже :))))

Писна ми от лайна! Писна ми от това, да ми го изкарват от ануса и тамЪн да поема въздух, да ми го наврат в устата, за да им го осмуча! Разберете ме правилно… нямам нищо против омазването, нацапването, опетняването… близането и поемането на дълбоко. Обожавам кочинките и да се въргалям в тях не сама, поне да сме двама! Ама държа на дизайна и уханната атмосфера, щото съм мнооого сензетивна. Предпочитам да повръщам от това, че курЪТ, ме е изждаскал в гърлото отприщил възбуда, отколкото от това, че е омазан с лайна.С вагинални сокове и слюнка може. Писна ми, пейзажа ми, да е в изискано графично кафяво! Италиански стил било! Айде бе, на мен ли ще ми говорите за италианци… колко италиански Хуйове съм излапала и един не беше осран! Аз съм чалгаджийка, как нема да ми писне! Въпрос на потребности. Падам си по шаренийката, блескавкинката, дрънкулксизма и аромаразпалването. Мразя да ми е студено! Зърната ми и на топличко настръхват, щото съм сензетивна, както дебело подчертах… щръкват, когато мъж ги погали с поглед дори. Кичът е моето амплоа, тъй като съм нежна, чувствена и шармантна. Да сте виждали топлинка без кич? А? Щото съм гореща и пламенна обожавам всичко врящо, без брящи лайна, обаче! Не ми пука за модата, и че съм демоде… нали ми е готинко на путката и на душичката… Може и да е щото съм блондинка… не знам …

7. Vestalka @ February 25, 2010

E, и? Много луди станахме в тая държава….
И всичко идва от това, че малко се пие в тая държава…
Малко и нередовно.
От там идва тази надпревара в опити за летене към клозетите и боклука…
Един се бил качил на високо-но с превръзка на очите….
На една и стигнало до гърлото, ама ..и харесва…
Такова словоблудство и пързаляне ,а че и осукване и стелене само и само за едната чувственост и сензитивност/кво ли значи това,ама го праснах/
Останалите-елате в Майна таун-ние сме нормални там!

8. Omnia @ February 25, 2010

Иска ми се да ти кажа, че не мисля, но се замислям всъщност дали именно фекалните ями не ни насочват към повече веселие- да го търсим или искаме, или оставяме да се прояви в нас. Лично мен в този момент ме насочват към пречистване и крайна съпротива да заприличам на яма. В крайна сметка, ако ще съм такава, то поне веселие да ме изпълва :). Дет се вика- гарга като ще е , рошава да е. Въпрос на избор и предпочитания- желателно правилни да са откъм последствия.
И да се присъединя към Зеленчукова за нещо, с което отколе съм съгласна и подкрепям- ” държа на дизайна” :)

9. Милосърдна Курва @ February 25, 2010

@Vestalka,

И чувственост, и сензетивност, са понятия, които освен, че се препокриват, са пряко свързани с телесната, органична предопределеност, с която се раждаме - “Вкус и мирис, слух и равновесие, допир и визия - шест сетива, които използваме благодарение на седмото си чувство.”
Нямам идея с какви мерки и теглилки разполагаш, та знаеш, че сетивността ми не е в норма, но изказването ти ме подсеща за един случай, с който живота ме сблъска наскоро.
Запознах се с жена, която на 37 годишна възраст, остава вдовица, сама, с дете болно от ДЦП, което дори не позволява да го возят в инвалидна количка. Тази жена изчаква детето й да стане на двадесет и на 52 годишна възраст забременява и ражда две близначки, руси ангелчета и то от неизвестен донор. Към момента сама си гледа трите деца. Когато я питаш защо се е навила на тази отговорност и риск, тя казва, че обожава живота и е счела, че трябва да остави здрави деца след себе си.

Апропо…
От както съм се родила, съм на пълна програма и не мога да си вдигна главата от работа. Към задълженията си, по обслужването, се отнасям отговорно и без мнооого да мрънкам - каквото такова!Професионалистка съм и нищо не бива да ми се опира… Но! Имам си предпочитания, ей така, некои неща по - с кеф ми се отдават и едно от тях е да го духам :)))))) За това гледам с кеф да го правя, че и заразявам околните с оптимизъм. Като ме видят, с такъв кеф да го духам и им става драго и на тях. Та съм полезна за обществото.
Също така ми се случва да се срещам с мнооого сензетивни хора само. На безчувствени, така наречените от теб - нормални, рядко попадам.

И в тази връзка нека те питам:
Ако се разболееш, какъв лекар ще предпочетеш? Такъв - с опит и изострена сетивност, или някой глух, сляп, без вкус и обоняние, безчувствен, който не мърда и на йота от мястото си, та да не залитне.
Ами този, който ще те изражда? Или този, който ще те интервира за работа?
Аз предпочитам, този, който ме обслужва, да е някой, начупил си главата от блъскане в различни случаи, въпреки което, не е изгубил изправността на инструментариума, чрез който ще ме възприема, диагностицира… лекува…

Сензетивността ни, е портала ни с външния свят, чрез нея достига до мозака ни, цялата информация постъпваща от външните дразнители. И тъй като единственото важно нещо в моя свят, са живите същества около мен, тя ми е важна и я поддържам и “заради едната сетивност понякога живея”.
Пия редивно и умерено. Случвало ми се е да държа главата на любим, докато повръща, както и задник, докато се насира. Еми… предпочитам повръщането във всичките му форми. Не че не бърша задници и лайна професионално…повръщането идва от най-чувствения орган - стомаха. Изпълнено е с нежност, интимност и любов…И романтиката, и цинизмът са кичозни, щото преливат от страст. Всеки знае, какво може и какво не може да приеме за себе си.
Аз не знам какво е нормален човек и бих била любопитна да го видя.
Моля ви, дайте координати!

10. Vestalka @ February 26, 2010

Ем, не знам какво да кажа….все пак благодаря за лекцията за чувствата човешки.Полезно ми беше.
Останалото….де да знам.Не съм блонди тип,но признавам си…шашардисах се.Може би Упществото тук е много елитарно и се изразява…някак объркващо натуралистично.

Или съм мнооооого назад и има да ви дишам пушилката или просто ми трябват годинки /на 24 съм/за да ….стигна до ниво да мога да се изразявам толкова точно и красиво:
,,Случвало ми се е да държа главата на любим, докато повръща, както и задник, докато се насира. Еми… предпочитам повръщането във всичките му форми. Не че не бърша задници и лайна професионално…повръщането идва от най-чувствения орган - стомаха. Изпълнено е с нежност, интимност и любов…И романтиката, и цинизмът са кичозни, щото преливат от страст. Всеки знае, какво може и какво не може да приеме за себе си…..

Между другото да вметна , завършвам медицина и съм видяла доста ненормални неща, а и хора.както и да е….
Нищо лично!
Поздрави

11. Милосърдна Курва @ February 26, 2010

Vestalka, аз бих поспорила със себе си :))))

Красиво звучат думите ми, ама от където и да го погледнеш, дали отпред или отзад, храната все от стомаха излиза.
Да… в единия случай е преработена, в другия - не е… ама колко пъти преработена уж храна, пък вземе, че ти подпали задника! И хемороид може да разкървави..А ако дрискането е интензивно и те подпира ежедневно, и червото ти навън да провисне може…
ЖивотЪТ си е деликатна работа, особено от към консумацията. Нито да се наплюскаш, нито да махнеш с ръка и да отебеш, че да не изпаднеш в положението на оня кон, дето тъкмо се научил да не яде и пукнал.
Под сурдинка ще ти кажа, че мен, най-ме е страх да не загубя апетит. Спре ли да ми се приисква - спукана ми е работата отвсякъде… от там нататък дали през устата ще ми го искарат или през гъза, все ще е тая…

Поздрави!

12. Len @ February 28, 2010

Няколко дни не бях идвал тук и съм изпуснал купона :)) Елф,от де ти идват тези идеи мейт? Зарежи тоалетната поезия.Погледни навън.Пролет иде ей ! Утре е Баба Марта - направи план и списък коя по-напред ще забодеш голямата червена мартеница ;) Като гледам котките как са се разгонили…

13. Милосърдна Курва @ March 1, 2010

И забравих да спомена, че аз може и объркващо натуралистично да звуча, ама живота как пък може… мани-мани! Не виждате ли ежедневно, как мирни граждани облизват и осмукват курове, тъкмо извадени от нечий лайнян задник… даже с кеф, така, че да ти стане драго на душата и да ти се прииска и на теб да им го навреш в устата. От де мислите е произлязла поговорката: “Не е луд този дето подава кура, луд е тоз, дето му го лапа!”
Да не говорим, че всеки знае, че е по-добре кон да те изпраска в гъзъ, отколкото слон, щото слона е братовчед на бързия влак.

На скоро покрай “Аватар” се заговорихме с приятели и в разговора установихме, че няма на къде да се развива телевизията, освен да отива към 3Д изображение. Ей… тогава трябва да настане нова ера за порно индустрията. Вдъхновявайте се от живота, водете си записки и нищо чудно да сте бъдещите порно сценаристи. Само си представете колко як ще е някой порно филм на ужасите :))))))) - объркващо натуралистичен ще е 100% :))))))

П.С.
Елф, тУри рояк червени точки, че ще ми лепнат Алената буква, докат се намоташ! Нали на Cinemaniac слагаш звездички… :)))))

14. legrandelf @ March 1, 2010

Len, прав си - пролет иде и трябва да й се обърне внимание :))) Чудя се, каква кърфица да забода, миналата година беше лесно, ама сега не искам да се повтарям :P

МК, няма място за червени точки, още повече… пък на рояци :) Как беше онова на “Господари…”-те - на-рояци-точка-ком :))))

В Cinemaniac може да има звездички, тук(а) обаче - няма никакви препинателни знаци :)

15. Val @ March 1, 2010

Марти като гледам онзи Де Ниро ми се иска да му шибна един полезен линк :))
Doors - The End

16. legrandelf @ March 2, 2010

Val, полезните линкове си заслужават нашибването :))))) Пък било то и в… “задницата” (?!) на онзи Де Ниро :)

17. Rojglist @ March 18, 2010

М-на К-ва
едно откритие направих за себе си, в частта за твоята сензитивност и естетическите ти предпочитания. Сега като се замисля, комай имаш право, не бях обърнал внимание, чувствените хора си падат по топлите и ярки цветове, харесват наивитета и всичко това, което наричаш кич. Това го казвам напълно сериозно без иронични тенденции. Това с гърлото ти направо провокира зависта ми, четейки за него ми се прииска да съм в него, не харесвам обаче екскрементите наоколо. А бе Гергана защо я няма на тази маса? Какво ли щеше да каже по въпроса?

18. gergana @ March 18, 2010

…ама верно липсвам, хахаха
неее, когато големите (капацитети) се изпразват, аз само стоя мълчаливо в кюша и се наслаждавам на помията ‘колко красив и изразителен бил българският език’, не мож’ му се насити
;)
просто на мен не ми е лайняно, наистина, пролетно ми е, готвя се да разцъфна, и мога да ползвам това тук само за тор, да подхраня цветовете си
благодаря
:)

19. Светла @ March 19, 2010

Гери,
чий го дървиш по кофите мила!? Алоооу, покрай тази Еко - мания - Рецеклирането, ще почнем по кофите да се дирим :))))
Добре, че надигаш глава от саксията и отговорно пазиш поста в кръчмето, че напоследък ми измислят все ангажименти далче от нета, та страдам от депривация :)))))

Иначе ме подсети за един виц и не мога да не ти го разкажа :))))))

Красива и чаровна миньонка, с къса поличка и перверзни устни, отива да си хвърля боклука. По пътя обаче, й звънва любимият и скоро тя започва да крещи, да се пени … по всичко проличава, че оня отсреща, й играе по нервите и яко я вбесява.
Пристигането й до контейнера, по случайност се съвпада с : “майната ти, кучи сине!” и в яда си сладураната, изхвърля и слушалката заедно с боклука.
Секунди по-късно осъзнава грешката и през корем провисва върху контейнера, опитвайки се да достигне падналия на дъното телефонен апарат, за да си го прибере обратно. В този момент обаче, минава един клошар, който виждайки надупената мацка, светкавично и чевръсто, с едната ръка придръпва дантелената й прашка, а с другата топва пръстче в средата,опитва и се облизва:
” Ммммм хубава путка! Що ли са я изхвърлили?”

:)

Rolman,
М-на К-ва ми е “образ” - роля, която, ако се настроя подходящо, добре играя. Смешничка, кучка, бабка, философка, зубурка, загубенячка :))))) и т.н., и т.н. също ми се отдават. Както казах вече, обичам си професията и съм й отдадена. Това, което понякога ме наранява обаче е, че често някои мои почитатели, ме бъркат със сценичния ми образ, та си позволяват да се държат с мен като с такава - МК, шутеса, бабка…( и т.н да не се повтарям) От този феномен не страдам само аз обаче. Специфика на професията. С всички многолики артисти се случва. Една приятелка, известна наша актриса, сутрин, когато станеше, влизаше в банята и половин час прекарваше там, настройвайки се за генерална репетиция, като излизаше съвсем различна – вече влязла в образ. Може да е странно за не близките й, но за нас, всички които живеехме с нея и я обичахме, беше достойно за уважение и възхищение, признак на професионализъм. Не е по-различно от това, когато хирург се подготвя за операция; адвокат за делото си; полицай за служба и т.н и т.н. (да не изреждам хилядите професии, особено в сферата на услугите). И въпреки това, често хората гледат на хирурзите като на касапи, на адвокатите, като на виртуозни манипулатори и лъжци, на полицаите като тъмничари, не като пазители на реда.
Спомням си… Камен Донев, наскоро се оплака от журналист, който започнал интервю с него съвсем неподготвен с въпросите си. Вместо да се опита, чрез разговор да „разкрие” човека - Камен Донев, за да го представи и разкаже за него на публиката, той се обърнал с : „Камене, кажủ бе, напра’й някоя смешка!”.
И да… аз съм преди всичко, топла и чувствителна, но това не ме прави беззащитна и уязвима, само по себе си. Разбира се – гол човек, е много по-уязвим, от онзи натруфения с брони, чисто физически. Има не малко примери обаче, в които леко облечени монаси, само по шафранена препаска или по оранжев чаршаф, са ступвали рицари. Хората се разделят и по това, че едната половина счита, че да убиваш и да се самоубиеш, е признак на сила, а другата - тъкмо обратното Разбира се втората, счита за много по-трудно опазването и подхранването на живота.

20. Rojglist @ March 23, 2010

Светла, опасявам се да не би да съм те засегнал с нещо, но наистина не съм имал, ако е така, такива намерения. Истината обаче е, че не успях да вникна в пластовете на последният ти коментар, прости моята santa simplicitas. Аз обичам курвите, те са единственото искрено и достойно нещо, ако знаят и не се срамуват да се нарекат така. А, виж адвокатите ги разглеждам единствено и само като вампири. Това са хора с деформирано съзнание. Знаеш ли? Да посегнеш на себе си е наистина признак на огромна сила, особено ако не си се намразил…

21. Милосърдна Курва @ March 24, 2010

Роялист,
ама разбира се, че си ме засегнал!
Аз може и да обожавам да ме шибат, може и разплакващо откровено да го духам, но това не означава, че само защото си върша работата с кеф и отдадено, трябва да минавам безплатно!
Често, милосърдна курва се бърка с безплатна курва.
И не рядко ми се случва, да ме скъсат от ебане, да ми се изкефят максимално / щото курвите всички ги уважават и ги харесват, даже и тия дето не си признават/ и когато си поискам сметката да ме погледнат обидено и учудено и да отнеса бая псувни, барабар с унизителното отношение към труда ми, щото видиш ли, не стига, че ми напрайли кефа, ами и пари искам… Е как няма да се засегна! Нали и аз семейство храня! Що трябва да се чувствам виновна или да прикривам, че си върша работата с кеф и съм и толкова отдадена, че нали тъкмо за това ме търсят.
За това дадох пример с актьорите, адвокатите, хирурзите…
Нима рядко се случва някой актьор да бъде обвинен в ” неискреност” в личните си взаимоотношения, само защото, е много емпатичен спрамо определен сценичен образ, който най-вероятно импонира с част от неговата същност. А ако нямаше адвокати, кой щеше да ни бърше лайната или да ни вади главата от кенефа? Някой пита ли ги адвокатите, дали им е приятно да бъдат взимани за лешояди, само защото умеят да откриват врати и насред голо поле?
И като психолог ти казвам, че хирурзите всъщност сублимират касапските си импулси и да това е демонстрация на сублимирана агресия, но ако нямаше такива хора, които да не им трепва ръката докато държат скалпела и режат надълбоко, с много болести не бихме могли да се справим.
С две думи може и да съм курва, и милосърдна може да съм, даже може и да се гордея с това, но си държа на цената!

П.С.
Rojglist,
:))))))
много ти благодаря, че ме накара да си обясня коментара. Отдавана не ми се беше случвало, а ми доставя голямо удоволствие… иначе някои неща и за мен самата, ще останат доста неясни :)

втората част на коментара - този за силата и слабостта, за убийството (самоубийството) и живота, ще изясня по-късно. Много ми е ограничено свободното време напоследък, че ми се налага да говоря с прекъсване :)

22. Милосърдна Курва @ March 25, 2010

Нататък…

Гледай сега какво се получава:
Енея се бори за повече уважение към жената, а не само към путката й. Аз, в качеството си на една достойна милосърдна курва, пледирам за тъкмо обратното: Малко повече уважение към путката ми,не ми стига само към жената!:)))))
Нейното го наричат феминизъм, за мойто етикети да искаш: нимфомания, проституция, курвалък…
И цялата тази женска драма, само заради едно единствено нещо.
Почти винаги мъжът е в консенсус със своя пенис. У мъжкия екземпляр цари строга йерархия. Ясно е кой командва и кой казва последната дума - почти на 100% пенисът е шефа. При жената е пълна анархия. Рядко може да се попадне на индивид от женски род, в който да има разбирателство между жената и путката й.
/Като психоаналитик бих дръзнала да дам идея що става така, ама коментара ми съвсем ще се надуе. Може някой път, когато имам време да драсна един научен труд по въпроса /
В повечето случаи, ако жената уважава подобаващо пениса, то тогава и притежателят му, се чувства уважаван като цяло и обратното.
При жената обаче, се получава комична ситуация. Отнесе ли се мъжът уважаващо към путката й, жената започва да се чувства пренебрегната. Подходили обратното, путката й започва да страда. Това подклажда нестихващи и неприятни за изтърпяване вътрешни и външни конфликти у съществата от женски пол, вторично рефлектира и върху онези от мъжки.
За това, на едно друго място казах, че за да зацари разбирателство между хората трябва и четирите главни герои да се разберат: мъжът, пенисът, жената и путката. И това може да стане единствено с цената на компромиси, които всичките те ще направят в името на сътрудничеството помежду им. Защото колата за да върви, не бива да се тегли в различни посоки. И тук счетоводителят би казал с право: „ То ако беше толкова лесно, както е на думи… до сега да сме в рая!”
Всичко зависи от гледната точка и желанието за мир и разбирателство.

23. Светла @ March 25, 2010

Силата и слабостта са понятия, пренесени от физиката към човешките чувства и взаимоотношения . В социален план те се третират като етически, морални и естетически категории. В личен обаче, се възприемат като имагинерни понятия , т.е зависят от гледната точка, от избора ни, от желанията ни, от страховете ни, от нарцисизма, от Егото ни.
Твърдя, че това кое се счита за слабост и кое за сила е въпрос на личен избор, а не на обективна оценка, защото не може да има такава.
Ти казваш, че „да посегнеш на себе си е наистина признак на огромна сила, особено ако не си се намразил…”От коя гледна точка може да се направи оценка? Оценка може да има само спрямо някаква цел, т.е някакво външно обстоятелство. От лична гледна точка, ако всичко ти е наред и се гръмнеш, само за да демонстрираш на себе си как можеш да преодолееш желанието си за живот и да се простиш с всичко в тоя свят, си е чисто и просто безсмислена нарцистична чекия, която след кончината ти, ще бъде достатъчно плашеща и шокираща околните, поради своята безсмисленост и мистерия, че едни ще реагират с идеализация, твърдейки, че си егати силния, а други с презрение, заклеймявайки подобно действие като пълна тъпотия и слабост.
Или
Ако си в инвалидна количка, зависим си от недружелюбни към теб околни, а си имал прекрасни младини, бил си ухажван, желан, обичан, деен, успяващ, а сега ти се налага да стоиш и чакаш просто смъртта. Ако въпреки всичко това не се мразиш, защото аналитично разбираш, че нямаш вина за шибаната си съдба, това да останеш жив няма да е по-лесно, от това да се гръмнеш. И няма да има никакво значение дали ще гледат на теб като на слаб или на силен, защото подобно категоризиране не би ти помогнало с нищо. И каквото и да сториш, ще е плод на собствения ти избор, т.е твоята оценка, твоят морал, твоето виждане за себе си и живота като цяло. / примери; Дамян Дамянов, Яворов, ако щеш „ Морето в мен”/
Всеки сам за себе си преценява кое да харесва и кое не, кое да уважава и кое не, какво и до колко може и желае да преглътне и кое не. Обикновено хората се събират един с друг именно спрямо отношението, което са заявили като позиция към тези естетични, морални и етични категории. От лична, а не от социална гледна точка, не може да има обективна оценка за добро и за зло. Тя зависи от психически важните хора за теб.

В психологичен план идеите за „сила”, са изцяло от нарцистичен произход. Свързани са с фантазии за контрол над плашещи „обекти”/ идеализирани/, изживяващи се, ту като външни, ту като вътрешни „преследвачи”, поради силните процеси на проективна идентификация / сложно психоаналитично понятие./ Защитните механизми могат да бъдат адаптивни, т.е да ни защитават адекватно от външни и вътрешни опасности. Но могат и да се проявявят вследствие на регрес, предизвикан от опасност, на която Егото не може да реагира зряло и реагира примитивно, с най-първичните, примитивни защитни механизми като проективната идентификация, отричане, сплитинг, проекция, интруекция, и.тн. Сублимацията е един от най-висшите защитни механизми на Егото. Негов простичък изразител е творчеството във всичките му смисли.И въпреки всичко дори и сублимацията, както и всички други его защити ползват едни и същи нагонни подбуди – либидо и агресия.

24. Rojglist @ April 2, 2010

Уау, толкова време отделено за да ми затвориш устата! Първо искам да ти направя едно уточнение, Няма понятие платена милосърдна курва. Ако е милосърдна, то не е платена, курва не е проститутка, а само състояние на духа и нивото на хормоните. Не мога да разбера обаче, що за раздвоение на личноста може да има, един път да се чувстваш путка, а друг път друго. Все си мисля, че главният полов орган се намира не между краката, а между ушите. Светле, някой яко те язди и не му пука за теб, и затова така си гневна… Мисля си обаче, че е по-вероятно ти да си мислиш, че на никой не му пука за теб. Не зная какво си разбрала от писаното, но имах предвид, че самият акт на самоубийство не е възможен от страна на слаби хора, поне аз така си мисля. Всички анализи, кой как ще приеме акта, са безмислени, защото знаеш, никой не е в състояние да вникне в личната ти вселена, всички отразяват другия през призмата на своя мироглед. При вас жените легендите са заели трайно място в съзнанието ви и чрез тях общувате с мъжете. Но като мъж ще призная, че 90% от анализите ви за мъжете са грешни. Що за глупост, хуя е шефа, ако искаш да е така, ОК, но през оная ми работа дали ще уважаваш хуя ми ако не уважаваш мен. Сексът е работа само за проститутките, за нас курварите и курвите е удоволствие, общуване, антистрес и какво ли още не. Ако някой каже, че има невероятни проститутки, то той или лъже или има силно занижени критерии. Как си представяш, че се чувства един нормален мъж когато знае, че тази ,която му духа, лъска бастуна или се клати на бързи обороти, си мисли само колко отгоре може да вземе.
Вероятно знаеш вица за имиграцията и туризма. Много лични станаха коментарите затова можеш да пишеш на abcdef1965@abv.bg… ако искаш…

25. Светла @ April 3, 2010

Роялист,
за мен разговорът не беше личен до сега, но ми се струва подходящо да го направя, та да приключи подобаващо. И не виждам друго подходящо място, освен това - тук, където единствено, той, има смисъл.
„Виенският акционизъм” е един от най-провокативните жанрове в изобразителното изкуство и трудно се възприема от широката публика. В театъра има един „стил” – „школа”, наречен „Impro- teather” , който може да се сравни с него като експресивност и способи за изпращане на послания към зрителя. Този вид експериментален театър, включва самия зрител в действието по начин, че зрителите и актьорите участват наравно по начин, че границите между функциите им са „търсено” размити, разбирасе до известна степен контролирано . Т.е. в случай на поява на „застрашаващо объркване” от страна на някой зрител, действието се прекратява до „отшумяването” на появилата се проява. До тогава, всички, понякога дори ескалиращи реакции на публиката се вплитат в „сценария” и творчески интерпретират от актьорите и другите. Всичко това се случва „ТУК И СЕГА”, благодарение на невероятните творчески човешки способности за спонтанност и импровизация . В литературата не знам дали тези творчески експерименти са кръстени и как са ги кръстили, но това, не ми пречи да ги инициирам. Позволявам си да „дам живот” на някой образ, по начин, по който, музикант се включва в джем – сешън, с друг инструмент и съвсем друг аранжимент след друг свой колега , понякога вплитайки или в контраст с музикалната тема. Правя това в три блога – този на Елфа, на Крис и на Влад, защото те знаят, че си свирим и това ме стимулира и музира.
Как бих могла да бъда гневна, на кого, за какво? За Милосърдната Курва, не знам. Може и малко гневна да е на моменти, ама жената си защитава и отстоява правата, не само задълженията. Мисля, че нейният образ има какво още да даде, ако ме провокира, може и в моя блог да й продължа живота, нищо, че се роди тук. И да… бих я обсъждала, но не и ако трябва да правя това едновременно, докато обсъждам и себе си.
„Вербалния ми тероризъм” , почти сто процента от случаите има за цел да затвори моята уста, а не нечия чужда. В главата ми е гъмжило от образи и думи, които ако не освободя, не ме оставят на мира. И физически ми вредят, ако ги задържам. До някъде съм намерила, що - годе приемлив начин да го правя, без да тормозя пряко околните. Ако искат четат, ако ли не – подминават.
В личен план, ми се е случвало да нося костюма на „Милосърдна Курва” , както и този на „Строга Господарка” и куп други… ЕДИНСТВЕНО И САМО В ЧЕСТ НА ЛюбимиЯТ ми, чийто кур смятам за неразделна част от него самия, както и уважавам всяка една, видима и невидима частичка от личността му, отдадено и безкористно, по мой осъзнат избор, въпреки че, може и да обожавам приоритетно определени фрагменти от ЦЯЛОСТТА МУ нерационално и безизборно – пламенно и страстно. Не ми се е случвало, за краткия ми, почти четирдесет – годишен живот, някой да е правил секс с мен и след това да не му пука за мен и се моля да не ми се случва, но знае ли се, знай ли се? Колкото и да обичам сексА, той за мен има смисъл ЕДИНСТВЕНО И САМО в контекста на ЛюбимиЯТ ми, извън НЕГО, мога да живея почти и без секс.

26. Radist @ April 13, 2010

Светле, ако си доловила някъква тенденция, то се извинявам, но наистина не съм вложил нищо. Просто е невъзможно за моя семпъл ум да вникна в лабиринтите на твоето въображение, макар че до момента си представях своето за ирационално. За мен е невъзможно да се преливам от една в друга роля без паузи. Въпреки ролите в които влизаш, никога не съм си представял, че си и реално такава. Поласкан съм обаче от факта, че отделяш толкова време за коментар, но с всеки изминал момент самочувствието ми на интересен събеседник се абсорбира в небитието. Я ми обясни как става така, че можеш без секс, а се скъсваш от… ръкоделие?