Уединение, лайфстайл и капчица капитализъм

« публикувано на 22-02-2010 @ 8:09 pm »

фотография: Олег Панфилов

- Anno Domini!
- Какво?!
- За разликата говоря. За разликата между Григор и Юли.
- Тези пък кои са? Бивши гаджета?
- Онези двамата… Мда, това че слушам Бой Джордж, не значи непременно, че си давам гъза за една мека баница. Папизъм, либерализъм и носталгия по отминалите времена. За това говоря!
- Като че има такава по текущите или бъдещите? Говориш ми глупости. Играй!
- Какво да играя? Ти си на ход.
- А, вярно. Майната ти!
- Та казвах…
- Мълчи де!
- Казвах, че основната разлика между двата календара се състои в разпределянето на високосните години.
- На какво ги разделят?
- Кои те?
- Тези с календарите. Гай Папий и Юлий Цезар?
- Въобще не ме слушаш. Шах си, играй!

Въобще… положението можеше да се опише по следните начини:

- в група от трима, обикновено двама говорят, докато третия слуша, опитвайки да хване логиката в думите на първия срещу анти-логиката в тези на втория;
- малката, некъпана козичка, позната като Агата Халифакс, определено не бе близо до реката, макар кола и синджира да са приклещени между два стабилно поизлъскани от потока речни камъни;
- денем по площадките не се виждаха деца, а близки до статута на житейски преразпределени фючър-наркомани;
- на същите тези социални локации, нощем по земята се събираха повече използвани презервативи, отколкото излюпени слънчогледови семки от стадо грижовни майки, чевръсто пружиниращи с крак, докато нервно изприщват устни с изтеклите клюки от деня;

Разлистваха се от умения, а около тях се събираха… “набори”:

- Кое не ти хареса?
- От кое?
- От историята ми. Що не ме слушаш, келеш такъв?!
- Е. И да те слушам… и да не те… положението е същото.
- Какво?
- Трите малки негърчета.
- Не бяха ли повече?
- На кой му пука. Мислиш ли, че на тоя дръпнат мустак, ей там, му ври и кипи под краката, както на теб?
- Съвсем прегоря, мойто момче, съвсем - обади се трезвен старец, надвесил ишиас над двамата играещи.

Погледна го, остави фигурата и след това отклони поглед към събеседника си:

- Виж…
- Няма какво да гледам! Някой трябва да им ебе майките, за да се научат.
- На кого?! Какви са… какво?
- Неоправданата агресия води до подобни словоизлияния.
- Това защото те бия ли е?!
- Не!
- А защо? Откъде толкова… откъде толкова злоба, бе, да го еба?!
- Свикваш с търпението и накрая гълъбите на мира ти се изкендзват на темето. А даже не си плешив. Апропо - много къпане те чака!

Защото неговият манифест звучеше по подобен начин…

“Насрах се. А от малкото приятели, само един ми подаде тоалетна хартия. За да си избърша лицето. Дъхът ми бе ужасен, с всичките тези фекалии, заседнали между зъбите.
Напънах се и не се получи. Напънах се отново, но пак не се получи. От напъните ме заболя главата и тумора ме удари там, където диверсиите сколописаха нищо неподозиращата втора френска република, бълбукаща в зенита на своя успех.
Маркирах праведно и грижовно интересните неща в живота, но миг по-късно се оказаха пълна простотия. Заклеймена. А даже не ми подадоха палтото. Опитах да осмуча последните капки сладка страст от върха на захарното петле, а то… се превърна в смаяно-калайдисана тръбичка с формата на фонтан.
Обърнах се и навих ръкави. Обаче в клоаката на живота ми остана само един спътник. Нацепен гумен смукач, в случай че гумените ботуши, които ми дадоха в началото на работната смяна, се затлачат нейде в промеждутъка от повторението на втора серия от “Листопад” и следобедната “Ариана”.
Недоволен, скопен и нежно мастурбиращ индивид… уалист!”

- Разбирам те, макар и понякога въобще да не желая да те виждам, но… трябва да прогледнеш!
- За кое? Кое да гледам, падре? На Иван Данко миризливите шушони ли да гледам? Развалените зъби, акцента или смачканата порно прелюдия, която въртят в слънчеви дни. ПРЕДИ залез слънце!
- Грамотно момче си, шах, обаче от тия неща нищо не отбираш.
- Е ти си тук, за да ме научиш, нали?
- Просто е… просто е като къпан милиционер.
- А доколко ще ми позволиш аз, сам, за себе си да го интер… пенетри… да го разбера?
- От теб зависи! Изкопай си ямичка, може и да не е по гробарски стереотип. Обаче си я изкопай ти тая ямичка, но бъди готов да я загубиш. Във всеки един момент. Защото както всичко друго на тоя свят, дори въздухът, рано или късно ще ти бъде отнета! Каквото и да правиш, както и да го жалееш, живееш и преживяш… накрая си го прибират! Кои те ли? Не знам…
- Мхм… обнадеждаващо.
- Не! Реалистично! Капиши?!
- Играй…
- Какво да играя… ти си на ход, при това с мат на гърба…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bia @ February 22, 2010

Ох, снимката е брутална :)
(и не само тя де!)

2. над @ February 22, 2010

не мога да измисля някакъв страшен коментар, в който да описвам подробно кое как ми е повлияло, затова просто ще кажа, че много ми харесва. дер ю гоу :)

3. Калоян @ February 22, 2010

Хаха,
шах и мат братче

4. Калоян @ February 22, 2010

(въй, измислих страшен коментар, в който не описвам подробно кое как ми е повлияло)

5. laputa @ February 22, 2010

хихихи
;)
хм, докато двама се опитват да се надиграят на шах, къпаният полицай (с френски акцент) им изяде шоколадчето… :Р
(нищо лично, просто… моят прочит)
:)

6. legrandelf @ February 23, 2010

Над, Кала, че то не е задължително да се пишат страшни и безстрашни истории/коментари, за герои без опашки :) смешни страшки и страшни смешки… :)

7. legrandelf @ March 1, 2010

Изплашиха :)

8. legrandelf @ March 1, 2010

На български, как на какъв…

:)

Щото като го писах, въобще не се сетих за “изплашиха” :) Така е, като не ми идват “правилните” думи, какво да направя? Да редактирам след 10 дена ли… не ща! :)))

9. alish @ March 8, 2010

това ме радва. ама много при това. въздиш.