Тези безсънни февруарски нощи

« публикувано на 19-02-2010 @ 8:48 pm »

фотография: Олег Панфилов
слушайки: Peaches - Lose You

~ прошепва ~
Този безумен човешки глад…
Обезумял за чувства, привички и страсти…
Кошмарно див, освирепял, разкъсващо самотен…
Накърнен, като дете, омаяно от близалка сладка…

Силата е безгрижие. Но мощта - липса на вълнение. Забрава. Тънещи. Бегом и много разпиляни вълни. Предимно в главата. Наслоената забрава омаломощява. После бягството идва нова глътка самота. Все по-горчива и по-горчива. Задавяне, при липса на кашлица. Няма го катраненият пришълец, който да хвърли сянка на съмнение над мистериозната хватка на собствения захват гърлен!

Заспиваш върху дланите ми!

Пъстро, понякога безцветно, но предимно монотонно. Изживявам болка в миг и сияние горещо. В обвивка страшна, уплашено (не)търпелива - беглец вълнуващ, като лулата прашна, размятана напред-назад по палубата влажна. Угнило е и ухае на мухъл. Ненасищащо вдишване. Поеми дълбоко въздух и накрая изпъни ръце!

Можеш ли?

Багажът е празен. Ръцете също.
Няма продължение, защото началото се губи.
Преплетено с лиани, лишеи и отрупано с мъх злокобен,
на омразна проклетия, в спора породила се.

Изгорен е листът…
Пада с жар… угасва!
Нагнетена злоба и малко привички влюбчиви.
Драскат с нокти и търсят свободата!

Свободата…

Къде в забравата, очарованието и любовта… се загубиха нощните вълнения, онези малки, с чар на глухарчета, искрици свобода? Пърхането и живецът във очите. Миглите, разтапяни в лицето на месечината прекрасна.

Прекършен клонът е, но листата не търпят сломимост.
Раздели тънката линия, изваяна в цвят пурпурен…
достигни ме с протегнати ръце в захват любовен!
Обречени…

Нима това е лошо!
Проклятие… така първосигнално?!

Грация…
А топлината се усеща. Когато като липса спомени припалва.
А сърцебиенето става по-силно…
когато мъждукащата нощна лампа угасва и ни оставя…

сами със себе си…
един за друг!

Обичам те!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. deni4ero @ February 20, 2010

оооооооо, Елф …

2. Жени @ February 20, 2010

Освен без думи и без дъх…

3. legrandelf @ February 20, 2010

:)

4. gergana @ February 20, 2010

O, Marty, You’re never gonna lose … Your muse :)

and…
(I’m so sure)

She needs you,
She misses you,
She’s waiting for you

(’cause)…

She loves you too!

:)

5. Narcissity @ February 20, 2010

I Might Have To Wait
I’ll Never Give Up
I Guess It’s Half Timing
And The Other Half’s Luck
Wherever You Are
Whenever It’s Right
You Come Out Of Nowhere And Into My Life

6. lammoth @ February 20, 2010

You’ll never walk alone…:)

7. legrandelf @ February 21, 2010

lammoth, фен на Ливърпул? :))

8. lammoth @ February 22, 2010

аха, и не ме е срам :-) … е напоследък малко де
а извинявай, че ти наспамих блога, ама нали съм нов глозгър и не мога да се накефя на блоговете :-)

9. legrandelf @ February 22, 2010

Chill, chill :) Няма тревоги :) Глозгър е хубава дума :) А от какво да те е срам, че не разбрах? Ливърпул форева! :)))

10. К.И. @ April 24, 2010

Аз те обичам повече от себе си - безкрайно, вечно, всеотдайно, завинаги до теб ще бъда и така ще преминем времето, пространството, и няма я смъртта.
Обичам те, И.!