Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Агресия, зрелище и мръсни пари
« публикувано на 12-02-2010 @ 7:06 pm »
фотография: Олег Панфилов
Агресирай и владей! Простичката форм(ул)а на успеха. От древни времена, ако онези педерастки моменти на разгул във Великите (тогава) империи могат да се нарекат ансиантни, тази тегоба, разполагаща безвъзмездно с човешките слабости, е най-печелившият и привидно (не)легален начин за разтърсване както общественото мнение, така и чорбаджийската кесия (на този с идеите).
Последното е изцяло печелившо - по един или друг начин, бирникът си прибира дължимото. Отрепките остават в калта, а моралистите - продължават да напрягат изпънатите си показалци по посока размазаното тяло на поредното умствено блокирало човешко същество. Някъде там. На пътя. В локвата или… насред купчината лайна - вие изберете лобното му/си място!
Спектакюлър, спектакюлър - наистина е така. Признавайки си, че блея в захлас по определени зрелищни изкушения… превръщам ли се в мръсник, лицемер и (абсолютно) потенциален комарджия?!
Развяването на оная ви работа, докато се разхождате по средата на централния градски булевард… прави ли ви ексхибиционист или натрапчив сексуален обект/маниак?!
Определено вие не сте вашата банкова сметка, телевизор, хладилник или автомобилна принадлежност… но със сигурност сте една от многото парализирали се твари, (под)властни на чуждите решения!
Социопатната гледна точка е следната:
Всяко човешко същество притежава цена. Дори и да се съмнява, това е защото просто още не е запознат със… стойността й!
А вие имате ли? За каква ценностна торбичка с имане… бихте разтворили задните си бузки?!
А аз? Имам ли морално оковаващ ме (ка)приз? Подкупен ли съм?
Не мога да отговаря с да или не… по-скоро ще кажа, че решението… ще дойде от само себе си. Дори и перфектният идеалист би трябвало да се осъмни именно в пропуканата (си) теория на… 100%-овото изживяване. Няма нищо сигурно (или вечно). Както физически, така и спиритуално.
Ситуацията е следната:
Някакви обстоятелства довеждат до прага на вашата личност нещо ценно (фетишизирано банален пример: куфарче с пари). Бележката, носена от вятъра, гласи - те са ничии, освободени от данъци, не се оглеждайте… ничий нервен показалец върху спусъка оръжеен не ще отнеме (пре)скъпоценният ви живот!
Опциите ви не са много:
- взимате парите и бягате (може и с малки стъпки, като нагли партийни комисари);
- прескачате тежкото битийно бреме, “забравяйки” за срещата с непознатия [паралелепипеден] обект;
- взимате неодушевеният обект и го… предавате на компетентни органи, които ви уверяват, че нещото ще бъде “върнато” на фактическия собственик-мираж;
В първия случай - продавате доверието си и моралните задръжки, като всичко онова, в което сте се клели… се изпарява на мига. Подвластни сте изцяло на изкушението, да не говорим, че занапред - ще става все по-зле. Сценариите са много - червивостта с пари няма да ви избави от белите червеи, които с удоволствие ще си направят пир до два дни след невъобразимо епичната ви кончина.
В другите два случая - съзнанието ви ще изяде всичко, което стресът е оставил като огризки (и не говоря за развалена буца сирене от по-миналият месец - говоря за неизцяло угнилото, след поредицата порочни житейски случки, човешко тяло).
Защо ли?
Будната съвест се превръща в тиктакащ механизъм, непрекъснато обвиняващ ви за пропуснатият шанс. Никога няма да си го простите и порокът… ще ви удари право в сърцето! Или някъде другаде. Няма по-лош (а и същевременно по-добър) съучастник/съветник от физическото претворяване на съвестта.
Има агресори…
Има зрелищни порядки…
Има и мръсни (заради нечистоплътните задни мисли, които ги калкулират) пари (събирателен обект, метафора - ценен, притежателно атрактивен)…
Хората са просто петли. Експериментът протича в поредният боен клуб. В нечие мръсно и не добре осветено мазе. В някоя прокажна, бордейоподобна (китайска) дупка! Залогът е голям - себеподобните се унищожават. В такава посока се върти светът.
Мислиш ли, че (точно) ти ще направиш някакво изключение?!
« Маца очень хорошо III | Случайно целеви напъни с ухание на хумор(изъм) » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Тук мисленето не е най-добрият съветник, май…
Нали една пут… патка, пардон мислила, мислила и умряла…
Обаче, все си мисля, че аз съм нещо ДРУГО, а това, което умира, ми е само “калъфа” :)))
Кръстьо, понятието “душа” е суеверие със силно преувеличени от наивното простолюдие пропорции, така че ако наистина се надяваш да има нещо отвъд “калъфа”, ще те разочаровам с новината, че Дядо Коледа и феите са измислица.
“…Хората са просто петли…” - много ми харесва това сравнение. Петел, но какъв?… -Герест, с червен гребен, наперен, пък било то и прост. На кой му пука, че е прост? Виж, ако го беше написал “кокошки”, щях да зяпна и да се разкудкудякам…;-)))
За “зрелищните порядки” съм ок, ама ” всяко човешко същество си има цена” -тц.
Може би, защото съм стара консерва, не знам:)
Обаче кооолко си прав в писанието си (принципно де), идея си нямаш( имаш си де)..
:)))))))))
Нямам потенциала да напиша нещо мъдро и ще се огранича само с: “Кефиш!”. Провокации на килограм и с подобаващо намаление. Редовен “консуматор” съм!
Пък дали е нащо спиритуално или не… отвъд “калъфа” има най-малкото съзнание :)
Обаче ако ебем ти калъфа… какво остава?
Айде… задгробния да го оставим :) Придържам се към изказването на любимата ми мърла :D
Обаче… заради мислите/съзнанието на Нещото, го духа “калъфа” - той е добре познатият - видимо, осезаемо, обоняемо и прочие :)
Че го духаме!
Albena, кудкудякай, кудкудякай :))))) Ако се чувствуваш кокошка :P
Полът тука не е важет ;) Кокошкарските изпълнения обаче - ги има и от петли, разпели се рано рано :))) lol
ИИ, колко да си консерва :P Аз пък от много придирчиво (не)доверчив статут - так, хак, тейго :) Смятам, че си имат цена :)
Zelengorova, първо - що си пишете името на кирилица? :)))))))) Не че не ми харесва, ама… от многото въртене на автобусния геврек ли тъй стана? :))))))))))
Останалото… моите уважения, ама… сега откъде пък накъде тоз метафоричния куфар му сложихте душевност… че и цена :D
Стойчев, пак заповядай! :)
Бла, ти докога ще се подвизаваш тъй лошо (не)прикрит зад разни оголели словосъчетания. Е, точно вчера си мислех за тебе… и гледаааам имало много да се чете у блога ти!
Ся виж, в дядо ти Коледа (респ. Мраз) и аз не вярвам, мнооого е дебел, тъй и не го смени този червен костюм за толкова време, а и не съм го виждала по бански…
но, да не вярваш в елфите и феите, неееее, ти още малко ще кажеш, че и Марти не съществува, а?!?
Относно тъй наречената ‘душа’ съм на мнението на Кръстю, но ако на пътя ми се препречи торба с пари… много трудно ще я заобиколя, и все пак, докато се двоумя, все ще се намери кой да ми ги отнеме, поне досега все така се случва :)))))
(не е яко, докато си човек, да се правиш и на светец - верую!!!)
;)
Как ще е дебел този коледно мразовития дедо? :))
На някаква реклама казваха, че не е дебел, а че… устата ни/ти е малка :D
Или беше някакъв друг дебелак (знам, знам, не знам, чудя се… пръц… “Комиците” са забавни) ! :)))
… мдааа, Светле, нашият прескъп Rojalist може и да не е прав, но ни накара да мислим в правилна посока…:)
то все тъй става - ти какво му гълчиш, то какво си знае, а накрая… я овапцахме… ей на, и на 14-ти феврали пак сме в кокошарника с младите петлета :))))
Опростени сте, чеда цинични!
:))))
Нищо, че понякога не сте съгласни с мнението ми :)))
БАН… да не говорят много :P без доказателства, че не е хубаво така :))
… абеее, аз не се оплаквам много-много от петлетата, може да бегат, ама пък хубаво кукуригат… а и колкото да ‘фъркат, всеки ще си намери тенджерата, рано или късно :)))
… а на теб, дълго(’уестия), да ти простя ли… или…, ай живей ;)… (до утре сутрин поне) :P
:)
Първо ми заприлича на дамата с куфарчето :)
Набързо ми мина през главата поредицата Дами с нещо си… камелиите, кученцето, бла бла бла :)) Къде е Бла? :))))
[...] Агресия, зрелище и мръсни пари в Cynical Speech Ако ви е харесала статията, натиснете бутончето Публикувано в Блогове, Избрано | С етикет blog, bloggers, блогосфера Отказ на отговора [...]
… хахаха, (Бла е) сред плодове и зеленчуци… ;) :)
5 причини да обичаш тази дата
Ами Admon, от кога се обяви на пазара, без особени претенции и някой да е поискал да го плати? Аз още съм на борсата, Зеленгорова.
Разговорите ми с Бла винаги са на високо ниво, но не винаги високоинтелектулни :)))))))
Малко извънземните влияния са ни… повлияли :) (умирам си от тафтология) :)
И те така… бла-бла-блю-чим :)
Ш’ви стопим лагерите, ей!
ооо, мърличка, пъхна ли си зеленчука в плодовете…муахахахаа
;)
(но принципно си прав!)
стопи ни лагерите :)
:: nodding ::
PS “Your comment was a bit too short. Please go back and try again.” Fuck this!
оставам с впечатлението, че се опитваш сам на себе си да обясниш някои неща в този блог. маскирал си се като циник, защото простосърдечните размишления са уязвими. тъжно е, марти :( по всяка вероятност си умник, но конформист, а сигурно и страхливец
а че говоренето за ебане е най-евтиният му ерзац, няма никакво съмнение. блес я.
Спектакюлър, спектакюлър! :Р
как йебането ще е евтино бре? :) Силвия Светицата стана милионерка покрай това!
Ти си новият Владо Атанасов, Лъчо :)
Блес я и ти пожелавам книга с анализи (съкратено от анално излизване) да напишеш :)))) Ще се харчи между 9-то и 10-то класниците (щото ще им е задължителна, за да си вземат ЛИС-а по БЕЛ) :))))
Много си прав - обяснявам си неща на себе си :) Като ги разписвам, ги виждам както под друг ъгъл, така и ми излизат от главата - пърфекшън е :)
Умник е хубава дума :) Но достатъчно страхлива за обяснение.
Ебането е нещо нормално - не мисля, че е евтино, нито мръсно - кажи, че не ебеш и не сереш и съвсем ще ми се издигнеш в очите! :))
о, ти си се засегнал :( недей!
иначе не четеш внимателно. ГОВОРЕНЕТО за ебане е най-евтиният заместител (ерзац) на самото ебане. а дали самото ебане е евтино, зависи от агентите :)
Заключаваш (реакциите ми) прекалено уверено :( недей!
:)
Интересно ми е (макар да си доста предсказуем) да си говоря с теб :)
реакциите ти са много приятни :)
и на мен май ми е интересно. добър тренажор си :)
Язди ме на воля :)
Само да не ти подгреят петичките, ако си босичък :)
аа, не така, марти
магаренцето трябва да се инати. иначе шпорите ми ще ръждясат :)
Пък заведи ме до мост, пък… на какво да се инатя?
:)
Не бързай да ставаш краварче, мистър Каубой :) Има време, докато заслужиш шпорите [си] :)