Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Агресия, зрелище и мръсни пари

« публикувано на 12-02-2010 @ 7:06 pm »


фотография: Олег Панфилов

Агресирай и владей! Простичката форм(ул)а на успеха. От древни времена, ако онези педерастки моменти на разгул във Великите (тогава) империи могат да се нарекат ансиантни, тази тегоба, разполагаща безвъзмездно с човешките слабости, е най-печелившият и привидно (не)легален начин за разтърсване както общественото мнение, така и чорбаджийската кесия (на този с идеите).
Последното е изцяло печелившо - по един или друг начин, бирникът си прибира дължимото. Отрепките остават в калта, а моралистите - продължават да напрягат изпънатите си показалци по посока размазаното тяло на поредното умствено блокирало човешко същество. Някъде там. На пътя. В локвата или… насред купчината лайна - вие изберете лобното му/си място!

Спектакюлър, спектакюлър - наистина е така. Признавайки си, че блея в захлас по определени зрелищни изкушения… превръщам ли се в мръсник, лицемер и (абсолютно) потенциален комарджия?!
Развяването на оная ви работа, докато се разхождате по средата на централния градски булевард… прави ли ви ексхибиционист или натрапчив сексуален обект/маниак?!

Определено вие не сте вашата банкова сметка, телевизор, хладилник или автомобилна принадлежност… но със сигурност сте една от многото парализирали се твари, (под)властни на чуждите решения!

Социопатната гледна точка е следната:

Всяко човешко същество притежава цена. Дори и да се съмнява, това е защото просто още не е запознат със… стойността й!
А вие имате ли? За каква ценностна торбичка с имане… бихте разтворили задните си бузки?!
А аз? Имам ли морално оковаващ ме (ка)приз? Подкупен ли съм?

Не мога да отговаря с да или не… по-скоро ще кажа, че решението… ще дойде от само себе си. Дори и перфектният идеалист би трябвало да се осъмни именно в пропуканата (си) теория на… 100%-овото изживяване. Няма нищо сигурно (или вечно). Както физически, така и спиритуално.

Ситуацията е следната:

Някакви обстоятелства довеждат до прага на вашата личност нещо ценно (фетишизирано банален пример: куфарче с пари). Бележката, носена от вятъра, гласи - те са ничии, освободени от данъци, не се оглеждайте… ничий нервен показалец върху спусъка оръжеен не ще отнеме (пре)скъпоценният ви живот!

Опциите ви не са много:

- взимате парите и бягате (може и с малки стъпки, като нагли партийни комисари);
- прескачате тежкото битийно бреме, “забравяйки” за срещата с непознатия [паралелепипеден] обект;
- взимате неодушевеният обект и го… предавате на компетентни органи, които ви уверяват, че нещото ще бъде “върнато” на фактическия собственик-мираж;

В първия случай - продавате доверието си и моралните задръжки, като всичко онова, в което сте се клели… се изпарява на мига. Подвластни сте изцяло на изкушението, да не говорим, че занапред - ще става все по-зле. Сценариите са много - червивостта с пари няма да ви избави от белите червеи, които с удоволствие ще си направят пир до два дни след невъобразимо епичната ви кончина.

В другите два случая - съзнанието ви ще изяде всичко, което стресът е оставил като огризки (и не говоря за развалена буца сирене от по-миналият месец - говоря за неизцяло угнилото, след поредицата порочни житейски случки, човешко тяло).
Защо ли?

Будната съвест се превръща в тиктакащ механизъм, непрекъснато обвиняващ ви за пропуснатият шанс. Никога няма да си го простите и порокът… ще ви удари право в сърцето! Или някъде другаде. Няма по-лош (а и същевременно по-добър) съучастник/съветник от физическото претворяване на съвестта.

Има агресори…
Има зрелищни порядки…
Има и мръсни (заради нечистоплътните задни мисли, които ги калкулират) пари (събирателен обект, метафора - ценен, притежателно атрактивен)…

Хората са просто петли. Експериментът протича в поредният боен клуб. В нечие мръсно и не добре осветено мазе. В някоя прокажна, бордейоподобна (китайска) дупка! Залогът е голям - себеподобните се унищожават. В такава посока се върти светът.

Мислиш ли, че (точно) ти ще направиш някакво изключение?!

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Кръстю @ February 12, 2010

Тук мисленето не е най-добрият съветник, май…
Нали една пут… патка, пардон мислила, мислила и умряла…
Обаче, все си мисля, че аз съм нещо ДРУГО, а това, което умира, ми е само “калъфа” :)))

Кръстьо, понятието “душа” е суеверие със силно преувеличени от наивното простолюдие пропорции, така че ако наистина се надяваш да има нещо отвъд “калъфа”, ще те разочаровам с новината, че Дядо Коледа и феите са измислица.

3. Albena @ February 12, 2010

“…Хората са просто петли…” - много ми харесва това сравнение. Петел, но какъв?… -Герест, с червен гребен, наперен, пък било то и прост. На кой му пука, че е прост? Виж, ако го беше написал “кокошки”, щях да зяпна и да се разкудкудякам…;-)))

4. Ирония Идиотова @ February 12, 2010

За “зрелищните порядки” съм ок, ама ” всяко човешко същество си има цена” -тц.
Може би, защото съм стара консерва, не знам:)
Обаче кооолко си прав в писанието си (принципно де), идея си нямаш( имаш си де)..
:)))))))))

5. Стойчев @ February 13, 2010

Нямам потенциала да напиша нещо мъдро и ще се огранича само с: “Кефиш!”. Провокации на килограм и с подобаващо намаление. Редовен “консуматор” съм!

6. legrandelf @ February 13, 2010

Пък дали е нащо спиритуално или не… отвъд “калъфа” има най-малкото съзнание :)
Обаче ако ебем ти калъфа… какво остава?
Айде… задгробния да го оставим :) Придържам се към изказването на любимата ми мърла :D

Обаче… заради мислите/съзнанието на Нещото, го духа “калъфа” - той е добре познатият - видимо, осезаемо, обоняемо и прочие :)

Че го духаме!

7. legrandelf @ February 13, 2010

Albena, кудкудякай, кудкудякай :))))) Ако се чувствуваш кокошка :P
Полът тука не е важет ;) Кокошкарските изпълнения обаче - ги има и от петли, разпели се рано рано :))) lol

ИИ, колко да си консерва :P Аз пък от много придирчиво (не)доверчив статут - так, хак, тейго :) Смятам, че си имат цена :)

Zelengorova, първо - що си пишете името на кирилица? :)))))))) Не че не ми харесва, ама… от многото въртене на автобусния геврек ли тъй стана? :))))))))))
Останалото… моите уважения, ама… сега откъде пък накъде тоз метафоричния куфар му сложихте душевност… че и цена :D

Стойчев, пак заповядай! :)

8. gergana @ February 13, 2010

Бла, ти докога ще се подвизаваш тъй лошо (не)прикрит зад разни оголели словосъчетания. Е, точно вчера си мислех за тебе… и гледаааам имало много да се чете у блога ти!
Ся виж, в дядо ти Коледа (респ. Мраз) и аз не вярвам, мнооого е дебел, тъй и не го смени този червен костюм за толкова време, а и не съм го виждала по бански…
но, да не вярваш в елфите и феите, неееее, ти още малко ще кажеш, че и Марти не съществува, а?!?

Относно тъй наречената ‘душа’ съм на мнението на Кръстю, но ако на пътя ми се препречи торба с пари… много трудно ще я заобиколя, и все пак, докато се двоумя, все ще се намери кой да ми ги отнеме, поне досега все така се случва :)))))

(не е яко, докато си човек, да се правиш и на светец - верую!!!)
;)

9. legrandelf @ February 13, 2010

Как ще е дебел този коледно мразовития дедо? :))

На някаква реклама казваха, че не е дебел, а че… устата ни/ти е малка :D

Или беше някакъв друг дебелак (знам, знам, не знам, чудя се… пръц… “Комиците” са забавни) ! :)))

10. gergana @ February 13, 2010

… мдааа, Светле, нашият прескъп Rojalist може и да не е прав, но ни накара да мислим в правилна посока…:)
то все тъй става - ти какво му гълчиш, то какво си знае, а накрая… я овапцахме… ей на, и на 14-ти феврали пак сме в кокошарника с младите петлета :))))

11. legrandelf @ February 14, 2010

Опростени сте, чеда цинични!

:))))

Нищо, че понякога не сте съгласни с мнението ми :)))

БАН… да не говорят много :P без доказателства, че не е хубаво така :))

12. magarica @ February 14, 2010

… абеее, аз не се оплаквам много-много от петлетата, може да бегат, ама пък хубаво кукуригат… а и колкото да ‘фъркат, всеки ще си намери тенджерата, рано или късно :)))

… а на теб, дълго(’уестия), да ти простя ли… или…, ай живей ;)… (до утре сутрин поне) :P
:)

13. legrandelf @ February 15, 2010

Първо ми заприлича на дамата с куфарчето :)

Набързо ми мина през главата поредицата Дами с нещо си… камелиите, кученцето, бла бла бла :)) Къде е Бла? :))))

[...] Агресия, зрелище и мръсни пари в Cynical Speech Ако ви е харесала статията, натиснете бутончето Публикувано в Блогове, Избрано | С етикет blog, bloggers, блогосфера Отказ на отговора [...]

15. magarica @ February 15, 2010

… хахаха, (Бла е) сред плодове и зеленчуци… ;) :)
5 причини да обичаш тази дата

16. я @ February 15, 2010

Ами Admon, от кога се обяви на пазара, без особени претенции и някой да е поискал да го плати? Аз още съм на борсата, Зеленгорова.

17. legrandelf @ February 16, 2010

Разговорите ми с Бла винаги са на високо ниво, но не винаги високоинтелектулни :)))))))

Малко извънземните влияния са ни… повлияли :) (умирам си от тафтология) :)

И те така… бла-бла-блю-чим :)

Ш’ви стопим лагерите, ей!

19. gergana @ February 16, 2010

ооо, мърличка, пъхна ли си зеленчука в плодовете…муахахахаа
;)
(но принципно си прав!)
стопи ни лагерите :)

:: nodding ::

PS “Your comment was a bit too short. Please go back and try again.” Fuck this!

21. lachistein @ February 16, 2010

оставам с впечатлението, че се опитваш сам на себе си да обясниш някои неща в този блог. маскирал си се като циник, защото простосърдечните размишления са уязвими. тъжно е, марти :( по всяка вероятност си умник, но конформист, а сигурно и страхливец
а че говоренето за ебане е най-евтиният му ерзац, няма никакво съмнение. блес я.

22. lammoth @ February 17, 2010

Спектакюлър, спектакюлър! :Р
как йебането ще е евтино бре? :) Силвия Светицата стана милионерка покрай това!

23. legrandelf @ February 18, 2010

Ти си новият Владо Атанасов, Лъчо :)

Блес я и ти пожелавам книга с анализи (съкратено от анално излизване) да напишеш :)))) Ще се харчи между 9-то и 10-то класниците (щото ще им е задължителна, за да си вземат ЛИС-а по БЕЛ) :))))

Много си прав - обяснявам си неща на себе си :) Като ги разписвам, ги виждам както под друг ъгъл, така и ми излизат от главата - пърфекшън е :)

Умник е хубава дума :) Но достатъчно страхлива за обяснение.
Ебането е нещо нормално - не мисля, че е евтино, нито мръсно - кажи, че не ебеш и не сереш и съвсем ще ми се издигнеш в очите! :))

24. lachistein @ February 18, 2010

о, ти си се засегнал :( недей!
иначе не четеш внимателно. ГОВОРЕНЕТО за ебане е най-евтиният заместител (ерзац) на самото ебане. а дали самото ебане е евтино, зависи от агентите :)

25. legrandelf @ February 18, 2010

Заключаваш (реакциите ми) прекалено уверено :( недей!

:)

Интересно ми е (макар да си доста предсказуем) да си говоря с теб :)

26. lachistein @ February 18, 2010

реакциите ти са много приятни :)
и на мен май ми е интересно. добър тренажор си :)

27. legrandelf @ February 18, 2010

Язди ме на воля :)

Само да не ти подгреят петичките, ако си босичък :)

28. lachistein @ February 18, 2010

аа, не така, марти
магаренцето трябва да се инати. иначе шпорите ми ще ръждясат :)

29. legrandelf @ February 18, 2010

Пък заведи ме до мост, пък… на какво да се инатя?

:)

Не бързай да ставаш краварче, мистър Каубой :) Има време, докато заслужиш шпорите [си] :)

« Маца очень хорошо III Случайно целеви напъни с ухание на хумор(изъм) »