Маца очень хорошо III

« публикувано на 11-02-2010 @ 7:29 pm »

фотография: flickr.com
слушайки: мълчание и крясък, сърце стоманено, обвито, с фибри каменни затлачено…

Изправен, до лампата, котаракът бе достатъчно близко до разкрепостената си същност, за да накаже горестното си честолюбие. Тази проказа, понякога мисловна, обвиваше в плътен, дебилно символичен, гняв, студ и мрак, всяка топла въздишка, мъркане или желание прелюбодейно, водевилно подхилкващо се от потния ъгъл в далечната част на помещението.
Дълго и протяжно мяукане въведе непознатата фигура в четириъгълното, не добре осветено и необитаемо хале, наричано от шепа бездомници - дом.

Не го свърташе на едно място и непрекъснато нервничеше с опашката. Блъскаше косъмчетата от муцунката си в изядения от дървениците цокъл, а с влажния си нос… понякога кихаше!
Бляскаво, с поглед пламенен, разхищаваше усет, старание и потенциални възможности, с всеки лунен взор, отправен забравено… почти меланхолично, към кървавата луна, отпечатана върху беззвездния нощен небосклон. Сприхав! Мокър! Наранен!

Тъмната фигура настъпи опашката му, той изкомпозира старание върховно - за да съхрани живота си, лишен от болката, породена от невнимателността нечия, чужда.

Нещо в далечината грохна. Стонът бе нетърпимо вледеняващ. Изтръпнал, порядъчно, без страх, оставил себе си в ръцете издраскани, съдбовни, фокусира пламъка житейски, угасващ и плахо притихващ в тишината на прокрадващия се мрак.

Отново стон. И някакви капки. Звук - вълнуващ, накърнено трептящ, приличащ на дузина прилепи подир устрема на маратона уплашен. Рипва, скрива се и замръква. Столът е трикрак, сянката - непълна, удоволствието - потайно… в пъшкул натъпкан със мистерия!

Дебнеше. Дори съскаше. Но уплашеният бе само той. Разкрит, повърхностно, дълбоко в себе си чувстваше защита. И не продумваше. И как би могъл?!

Стожерът, роден бе сляп, сгромолил се… физически пиян, душевно мъртъв. Или обратно?
Мислите му го тикаха в различни посоки, а крайниците - не просто отпуснати… а оставени на произвола на съдбата.

Откри съмишленик. Отново непознат. Чиито рани да (о)ближе. Дали безчестието щеше да бъде по-сломимо от едната груба болка, зашлевена от първичността на битието. Шапка невнимание!

Издърпа няколко влакна, наричани от някого коса. Облиза ги и изпусна топлина. По кожата, отдавна тръпнеща в пияно състояние. По лицевите мускули - заспали вечен сън на отчаяние, насред ковчега от бездушно препитание.

Отново кървав, смаян и изплашен, зачакал бдително, сумрачно - преви опашка пред сълзите лунни. Изпъна гръбче, очи затвори… в блян се гмурна, очарован от вълните. Топлина превзе го, мъркаше (доволно) - съвсем забрави за спасението - бягство!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lachistein @ February 11, 2010

коти!

:)

2. legrandelf @ February 12, 2010

писе!

:)

3. климатици @ February 12, 2010

маац пис-пис :)

4. BraInjury @ February 12, 2010

Това напълно потвърждава теорията, която имам за Мишел, признай си, че още от вчера ти се върти в главата!

П.с. Но все пак не отричам, че го изигра добре, погнуса, отвратен поглед, нестихващо въртене на главата- стил “Не, нееее, нее….”.

5. legrandelf @ February 12, 2010

Ман… моля те, не споделяй содомистичните си порядки тук :)))))))) Или поне - използвай звездички и най-вече, не намесвай Мишел :))) Той е чисто (като неопорочено съзнание) коте(нце) :) Не заслужава немска съдба, олрайт! :))))

6. BraInjury @ February 12, 2010

Съжелявам, целта ми не бе да опороча представат ти (както и на другите)за Мишел, но не можах да се сдържа. Просто злощастно съвпадение на две коренно различни теми.

п.п.За напред ще бъда по-сдържан!!!

7. lammoth @ February 12, 2010

Цитирам
“Отново кървав, смаян и изплашен, зачакал бдително, сумрачно - преви опашка пред сълзите лунни. Изпъна гръбче, очи затвори… в блян се гмурна, очарован от вълните. Топлина превзе го, мъркаше (доволно) - съвсем забрави за спасението - бягство!”

Извлеченият от мен извод: според мен котката е била брутално изнасилена от куче и творбата показва душевните й терзания и обърканост, която изпитва към света.

Прав ли съм ?

8. legrandelf @ February 12, 2010

О, съвсем не :)))))))

Но ако тази интерпретация те кефи - мога да я разреша(?) като потенциално минало-случило се в битието на котарака :))

А, да, не съм ли написал, че е мъжка котка (не че това го спасява от евентуално доги рейп) :)

9. legrandelf @ February 12, 2010

Не! С Бриджит не желая да се срещам, особено по такъв обезкостяващ повод :))) Нищо му на животното - хич и не го наранявам :)) Мил съм! :)