Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

От Люмиер, през Чаплин, до 3D-то и назад

« публикувано на 05-02-2010 @ 2:43 pm »


фотография: IMDb.com

Влиянието на седмото изкуство действа на различните хора по различен начин. Нормално е! Най-малкото в целия луд и еднообразен свят, който наричаме обвивка на битието си, идентичността при мислене ни определя като диферентни. Никой не обича да е овца, нали? Пропъждана (или групирана по време на паша) от гегата на манипулативността.
Затова от многото мнения, на които съм попадал, и които са били инспирирани по един или друг начин от “Аватар”, като (доста) интересно и различно бих определил “Кино, блъснато от влак”.
Хареса ми машината на времето, в която ме постави авторката, за да си припомня познанията около братя Люмиер и техният (вероятно неволен) експеримент с железния коловозен бик. Но определено не мога да се съглася (напълно) с мисълта, че еволюирайки, киното разчита повече на технологията отколкото на изкуството. Работата е там, че въобще не бих поставил двете неща в шепите на една и съща везна. Защо ли?

Възможността да правиш кино (изкуство) съществува благодарение на технологиите. В модерни времена (ако модерно значи да си текущ, т.нар. в крак с модата) до такава степен сме се извратили в мисленето си, или сме станали слепи поклонници на буквалното отричане от типа “Да, знам го това - не желая да слушам повече…”, че думата технология се възприема като нещо експериментално, а защо не и като аналог на допинг атрибут в текучеството на процеса, който осмисля живота ти.

Ако съм ви утежнил в размисли, позволете ми да бъда по-сдъвкан:
И тогава и сега, технологиите движат кино изкуството - все напред. Това, че някои ленти разчитат на по-напреднали технологии спрямо други (ленти), не означава че изкуството липсва.

През двете години, когато аниматорите на Дисни разгръщат творческата си памет и дават воля на таланта си, за да превърнат запечаталите им се като мили спомени мигове от Африка в изящни визуални декори на “Цар лъв”, не разчитат само на четката и боите. Пример за комбинаторика от творчески възможности и технологични такива.

Когато Спилбърг нарамва за трети път приключенския хомот на Инди, отново разчита (предимно) на акъла си, като позволява “аналоговите” декори и всички онези прости машинарии, необходими му да превърнат листовете хартия във вълнуваща кино лента, избягвайки по-модерни технически средства. Защото искрицата талант в него се е спряла - било то за собствено удоволствие, или за да хвърли ръкавица в лицата на конкурентите си - това няма значение.

Но колкото и опърничав да е - не може да се отрече, че именно опцията “Технически възможности” са изиграли важна роля в заснемането на “Списъкът на Шиндлер” или “Спасяването на редник Райън” (поставям фокус върху визуалния преразказ, който прави посредством камерата и обработената по-късно лента).

Разбира се, компенсацията с технологии не е гаранция за майсторство - последните 20 години са достатъчно показателни, щом филми от началото на века (XX-то столетие) са по-стойностни и по-харесвани, по-повтаряни, по-спрягани и т.н., отколкото творчески бози от преди няколко месеца.
Изкуството зад “Аватар” е въображението. За да не бъде обаче това въображение безвъзвратно изгубено в прашните архиви на някой кино мастодонт, са били необходими няколко стъпки по-нагоре по стълбицата на технологичното развитие.

Компютъра все още не е научен да мисли сам, още по-малко да твори. Изкуството… това е деянието на твореца. Преди 100 години, заснемането на симпатично малък скеч е било достатъчно, за да очароваш публиката. Сега обаче предлагането се съобразява и загърбва основополагащите седмото изкуство похвати, за да задоволи “нуждите” на иначе пренаситените, тези с високи претенции или просто нищо не разбиращи, зрители.

Изкуството е деянието на твореца. Някои са добри в един ред или с една строфа, други с няколко ноти. Трети с фотоапарат, четвърти с четка и боички… пети със спрей, шести с цветове, форми, светлосенки и липсващ руж по бузките на модела. Факт е… че интерпретацията на всеки отделен човек, класифицира “нещото” като изкуство или маркира болезнената липса на такова.

А какво ще бъде киното през 2060 година? The sky is the limit… Ако не попаднем в крио камера, или по някакъв друг начин не пропуснем въпросните 50 години, които ни делят от въпросната времева точка, не мисля че ще забележим прехода на изкуството. Малките хапки, с които ще се променят опциите пред създателите на филми, ще преглъщаме хищно и сравнително бързо. Но със сигурност… една развинтена фантазия, в която всички зрители участват като актьори, не би ми се харесала толкова, колкото едно олд скуул “премигване” (”пукане”) на лентата, докато трае прожекцията на “Великият диктатор”…

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bia @ February 5, 2010

А през 1861 г. на днешната дата в САЩ е патентована кинокамерата :)

2. legrandelf @ February 5, 2010

Идеално (на)пасва на момента :))

3. Oblakoff @ February 5, 2010

В “Аватар” няма и капчица въображение - и като визия и като история е копирано до последното детайлче

4. legrandelf @ February 5, 2010

Аз пък не съм съгласен с Oblakoff :))))) Ама не ми се пишат тиради, че май (си) обещах да не водя повече спорове/дискусии по адрес на “Аватар” :))))))

Но ако усетя, че наближава юли или пък е април, посредата на декември - може и да кажа (нещо) =)))

5. Val @ February 5, 2010

Спокойно - през 2060 год. кино ще има.
Както толкова години го има и театъра.
Но покрай тези съждения някой забрави да направи ревю на нов български филм :)))
“Похищението”

6. legrandelf @ February 5, 2010

Looks много cool :)))) Освен да се търси някъде, да се гледа. Нещо повече от трейлър да имаш, Val ?! :))) Но пък напоследък коментираме един… козел, в очакване :))) хаха

7. gergana @ February 5, 2010

„Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”. Радичков
:)

8. Val @ February 5, 2010

Това с българските филми е голям батак. Нищо не открих за “Похищението” освен този трейлър. Видях “Козелът“. Той и трейлър няма. Освен да чакаме някое телевизионно излъчване друго не ни остава. Но всичко това говори зле за киноразпространителите, извинявай за продуцента.

9. legrandelf @ February 7, 2010

Калпава работа, значи… все така се случва, току виж ако някой повечко промотира някоя лента, може и да прокопса за големия екран :) Силно се надявам. Те го, заради липсата на шум, насмалко не пропуснах “Източни пиеси”. Все пак, ако изтече инфо - да знаеш, че съм нуждаещ се, що се отнася до отдаване на чест пред българската кино “индустрия” :)

Също така - ако набарам някакъв източник на туй светло прозрение, “Похищението” - ще ти споделя.

« Стари лаври и посивели влакна II Хуйку ала Турет »