От Люмиер, през Чаплин, до 3D-то и назад

« публикувано на 05-02-2010 @ 2:43 pm »

фотография: IMDb.com

Влиянието на седмото изкуство действа на различните хора по различен начин. Нормално е! Най-малкото в целия луд и еднообразен свят, който наричаме обвивка на битието си, идентичността при мислене ни определя като диферентни. Никой не обича да е овца, нали? Пропъждана (или групирана по време на паша) от гегата на манипулативността.
Затова от многото мнения, на които съм попадал, и които са били инспирирани по един или друг начин от “Аватар”, като (доста) интересно и различно бих определил “Кино, блъснато от влак”.
Хареса ми машината на времето, в която ме постави авторката, за да си припомня познанията около братя Люмиер и техният (вероятно неволен) експеримент с железния коловозен бик. Но определено не мога да се съглася (напълно) с мисълта, че еволюирайки, киното разчита повече на технологията отколкото на изкуството. Работата е там, че въобще не бих поставил двете неща в шепите на една и съща везна. Защо ли?

Възможността да правиш кино (изкуство) съществува благодарение на технологиите. В модерни времена (ако модерно значи да си текущ, т.нар. в крак с модата) до такава степен сме се извратили в мисленето си, или сме станали слепи поклонници на буквалното отричане от типа “Да, знам го това - не желая да слушам повече…”, че думата технология се възприема като нещо експериментално, а защо не и като аналог на допинг атрибут в текучеството на процеса, който осмисля живота ти.

Ако съм ви утежнил в размисли, позволете ми да бъда по-сдъвкан:
И тогава и сега, технологиите движат кино изкуството - все напред. Това, че някои ленти разчитат на по-напреднали технологии спрямо други (ленти), не означава че изкуството липсва.

През двете години, когато аниматорите на Дисни разгръщат творческата си памет и дават воля на таланта си, за да превърнат запечаталите им се като мили спомени мигове от Африка в изящни визуални декори на “Цар лъв”, не разчитат само на четката и боите. Пример за комбинаторика от творчески възможности и технологични такива.

Когато Спилбърг нарамва за трети път приключенския хомот на Инди, отново разчита (предимно) на акъла си, като позволява “аналоговите” декори и всички онези прости машинарии, необходими му да превърнат листовете хартия във вълнуваща кино лента, избягвайки по-модерни технически средства. Защото искрицата талант в него се е спряла - било то за собствено удоволствие, или за да хвърли ръкавица в лицата на конкурентите си - това няма значение.

Но колкото и опърничав да е - не може да се отрече, че именно опцията “Технически възможности” са изиграли важна роля в заснемането на “Списъкът на Шиндлер” или “Спасяването на редник Райън” (поставям фокус върху визуалния преразказ, който прави посредством камерата и обработената по-късно лента).

Разбира се, компенсацията с технологии не е гаранция за майсторство - последните 20 години са достатъчно показателни, щом филми от началото на века (XX-то столетие) са по-стойностни и по-харесвани, по-повтаряни, по-спрягани и т.н., отколкото творчески бози от преди няколко месеца.
Изкуството зад “Аватар” е въображението. За да не бъде обаче това въображение безвъзвратно изгубено в прашните архиви на някой кино мастодонт, са били необходими няколко стъпки по-нагоре по стълбицата на технологичното развитие.

Компютъра все още не е научен да мисли сам, още по-малко да твори. Изкуството… това е деянието на твореца. Преди 100 години, заснемането на симпатично малък скеч е било достатъчно, за да очароваш публиката. Сега обаче предлагането се съобразява и загърбва основополагащите седмото изкуство похвати, за да задоволи “нуждите” на иначе пренаситените, тези с високи претенции или просто нищо не разбиращи, зрители.

Изкуството е деянието на твореца. Някои са добри в един ред или с една строфа, други с няколко ноти. Трети с фотоапарат, четвърти с четка и боички… пети със спрей, шести с цветове, форми, светлосенки и липсващ руж по бузките на модела. Факт е… че интерпретацията на всеки отделен човек, класифицира “нещото” като изкуство или маркира болезнената липса на такова.

А какво ще бъде киното през 2060 година? The sky is the limit… Ако не попаднем в крио камера, или по някакъв друг начин не пропуснем въпросните 50 години, които ни делят от въпросната времева точка, не мисля че ще забележим прехода на изкуството. Малките хапки, с които ще се променят опциите пред създателите на филми, ще преглъщаме хищно и сравнително бързо. Но със сигурност… една развинтена фантазия, в която всички зрители участват като актьори, не би ми се харесала толкова, колкото едно олд скуул “премигване” (”пукане”) на лентата, докато трае прожекцията на “Великият диктатор”…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bia @ February 5, 2010

А през 1861 г. на днешната дата в САЩ е патентована кинокамерата :)

2. legrandelf @ February 5, 2010

Идеално (на)пасва на момента :))

3. Oblakoff @ February 5, 2010

В “Аватар” няма и капчица въображение - и като визия и като история е копирано до последното детайлче

4. legrandelf @ February 5, 2010

Аз пък не съм съгласен с Oblakoff :))))) Ама не ми се пишат тиради, че май (си) обещах да не водя повече спорове/дискусии по адрес на “Аватар” :))))))

Но ако усетя, че наближава юли или пък е април, посредата на декември - може и да кажа (нещо) =)))

5. Val @ February 5, 2010

Спокойно - през 2060 год. кино ще има.
Както толкова години го има и театъра.
Но покрай тези съждения някой забрави да направи ревю на нов български филм :)))
“Похищението”

6. legrandelf @ February 5, 2010

Looks много cool :)))) Освен да се търси някъде, да се гледа. Нещо повече от трейлър да имаш, Val ?! :))) Но пък напоследък коментираме един… козел, в очакване :))) хаха

7. gergana @ February 5, 2010

„Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”. Радичков
:)

8. Val @ February 5, 2010

Това с българските филми е голям батак. Нищо не открих за “Похищението” освен този трейлър. Видях “Козелът“. Той и трейлър няма. Освен да чакаме някое телевизионно излъчване друго не ни остава. Но всичко това говори зле за киноразпространителите, извинявай за продуцента.

9. legrandelf @ February 7, 2010

Калпава работа, значи… все така се случва, току виж ако някой повечко промотира някоя лента, може и да прокопса за големия екран :) Силно се надявам. Те го, заради липсата на шум, насмалко не пропуснах “Източни пиеси”. Все пак, ако изтече инфо - да знаеш, че съм нуждаещ се, що се отнася до отдаване на чест пред българската кино “индустрия” :)

Също така - ако набарам някакъв източник на туй светло прозрение, “Похищението” - ще ти споделя.