Оф, не знам какво да ти кажа, честно…
Но искам. Гадно е, мръсно е, не е изускано и го правя/им, въпреки, че зна(е)м, че не трябва и че не е красиво. Обаче… следват 1,000 обяснение и оправдания, бла, бла, бла, бла, бла (не Узумаки)… като стигнем дъното, ще изплуваме иле ще потънем. Трети вариант няма.

totally mad, brother; with cream, sugar, milk and toilet butter.

Казарил, I like the taste of toilet butt(er) :) А мелето, което си предложил звучи mad-истично и точно на място ! :)) Моят диско жокей! :)

Тея трудове се пазят, да знаеш. Не е коментар, баш труд си е! :)))

УАУ! : ))

Така покрай филма излязоха словосъчетания като “палавница като Пандора!” (пример: Леле, леле, виж я, само се появи на фирменото парти, застана на бара и нищо вече не беше същото! Тя е бясна палавница като Пандора!);
“тъп като Прометей”(всмисъл за някой, който прави добро, а после го яде; пример:”И кво като ни пратиха Кройф за тренер на националния, бихме Бразилия, бихме Германия (за 23и път), и сега след равен с Коста Рика - ЧАО!”; така и
“сляп като Епиметей” (всмисъл на някой, който хич не го е еня за разни ВАЖНИ детайли; пример: “Емерих Ван Далак беше влюбен в циганката до полуда, секса с нея беше невероятен, а и тя беше пангалактически красива. Разбира се, това че е циганка НЕ притесняваше единствено него, макар тя да си имаше своите комплекси…”

“като хората” е израз, който е реален и е останал до наши дни, може би просто защото … хората не са се променили особено много.

Светле,

не знам как се забърках, ама парчето е веднъж. ВИЖ, усмихвм се като краля жабок: >:-)

Всички поздрави са оправени! :))))

Но пък и фигурира изискан вариант, в случай че никой не се появи да казва/пита кое е същественото… ти (сама) да си кажеш! :)) Нищо, че с това “сама” пак ще се получи мастурбационна политика, без лозунги и разпятия! :))))

…що тъй ми се струва, че някой е чел “мислите” ми, а?!, Елфърчо!!!, ще ти издърпам ушите и ще ги завържа за опашката, шегаджия такъв :)))

Мне, Светле, не смятам да си отварям устата, че нещо много съм се била “разголвала”, а и Мартин като не си е опрал покривките, няма с какво да се наметна, не че ми трябва много, аз и с кърпичка (или салфетка) ще се поприкрия, колко ми (Ви) трябва ;)

Освен това, не мога да си позволя да ритам Azazel, поради едно много силно емоционално обвързване с по-големия (брат). Затова ще трябва да пазя прилично поведение, запазвайки добрия тон, т.е да мълча, защото както са прочели 20-сет годишните генийчета, някои казват повече с мълчанието си - ето заради туй липсвам на някои места, гдето преди погрешно съм си пропилявала времето.

Затова пък, на Azazel клоунският костюм много му отива, и този нескромен сарказъм, така да го краси… хахаха, никога не го сваляй, приятелче, защото не на всеки голотата ти е понятна и лицеприятна :)
(млъквам)!

Ooo тя се е разсърдила :(

Ами думите назад се не взимат. Но никой и не ги съди, поне аз не се хващам да го правя, напротив. Един неправилен прочит в изказа води да звпушване на нечий любим извор.

а и да, няма лошо човек да танцува гол.

да танцува обаче.

:)

така или иначе всички се къпим без дрехи, right?

хахахахаааа, абе вий луди ли сте, Всичките!!!
аз докато река да си сваля палтото и… те взеха, че ме оставиха без гащи… :)))))))
айде, че загорих тенджерата, ама ще се върна, така да знаете, и ще ви напляскам розовите бузки
(кво ми се пра’ите на изнасилени, ся)
*цун*

Явно тоя път покривките са ви харесали. Ако имате претенции за манджата (тъй нареченото обедно меню) - да ви чуя! :)))

Zelengorova, на стената само любими портрети имам :) На видни и не толкова далновидни (не)проявили се, но достатъчно провинили се, люде, хахахаха :))))))

Тук попаднах случайно, извинете ме за намесата. Изумен съм. Наистина ли сте толкова наранени? Наистина има незаменими хора… Колко ли?

Еи в живота ниама случаино изискани нешша-аВАТАРИТЕ да не говорим(ò

Близко сте, не осъзнавате колко сте близко :) Всъщност само един ще стъпи на подиума, щото… то е с едно стъпало и след хиляди удивителни завъртания, пак ще се отвори подобна възможност :)))))))

Rojalist, въпреки всичко… литературата тежи :)

admon, г’де ‘одиш кат’ те нема?! :))

Одам яс подир тебе кат сенката твоиа- никои не може да прескочи своиата-с уважение написано на кирилица

защото си човек, нали? Защото и аз съм!

:)
разсърдила се била, друг път, де тоя късмет, де :)

Светле, благодаря ти за подръжката, добре, че си ти, да ми помогнеш да си платя киселото мляко, кога съм си забравила кредитните карти дома, че на таз опашка дето сме се наредили, най-много да ни предложат скъсаното си детско хвърчило, па и да ни го метнат на гърба и да ни изпратят навън да си пеем… (ама как хубаво пееш, а, помниш ли :)))

иначе не се сърдя, не мога, това е глупаво и скучно занимание, омръзва бързо, дори и да съм се нацупила малко там горе, бързо ми минава, забравих даже…
но ми стана малко мъчно, всеки път красивите думички в магазинчето на ‘търговеца’ да свършват точно пред мен :( толкова ли не се намери нещо в склада, поне половин дума или частици, ама от хубавите да е :) това е (или по-точно беше)

и затова реших да взема да стисна Azazel-чо за топките, а той бърза да ходи у зелената гора да ѝ разказва… и така от уста на дърво, от гората на планината, от върха до небесата, всяка птичка чу, но какво разбра?!? :)

… ха, не знам дали тук му е мястото, но когато за пореден път чух израза “влюбих се в неподходящия човек”, изтръпнах в крещящо мълчание и така ми се зави свят, че едва не паднах от пейката… моля ви, обяснете ми … как така, ами нали ти си се влюбил… в нея (или него), какво не ти подхожда въпросната (ния), или си влюбен или не, ако си хлътнал до ушите, значи е подходящ(а), значи е специален(а), значи не можеш без него (нея)… какъв е тогава проблемът, че е обвързан(а) ли, или женен(а), колко зает (респективно неподходящ) може да бъде един обвързан, а точно колко свободни са наистина сингълите, какво е това ограничение, което се поставя пред любовта, каква е тази дискриминация по отношение на участниците в най-красивата енигма на тоя свят
Любовта е свята, дори и когато е на вид ‘невъзможна’ или несподелена, трябва да се пази, да се цени, защото може да боли, но това е най-сладката болка, защото, повярвайте ми, идват едни полярно сковаващи времена, когато се молиш за най-малката свещица, която да огрее бездънната тъмнина, и тогава разбираш, че е по-добре да напълниш душата си с любовна мъка отколкото да се перчиш егоистично сам срещо безличието и бездушието
да бягаш от чувствата си не е нито решение нито спасение
а да наричаш любимия “неподходящ” е ебаси лъжата, е… повярвахте ли си?

ПП: без каквито и да е асоциации и препратки към който и да е от тук присъстващите (вкл. и мълчаливите) :)
но ако може, моля ви, отговорете ми :)))

(спечелих, спечелих, спечеееееелих :), изкачих 14-сет хилядника, хааа, много яко!!!)
;)

идва и Липсваше ми, човече! :)изискано поздрави Zelengorova Казах аз

К’во ста’а в т’ва купеееееееееееееее? :))))

Влакова композиция, малко по-встрани от черен влак, аранжиращ се (дори и непристойно) :)

Ух, ах, бам, бум :))) Уууууууу! Петък ли е? :)))

Woo-hoooo! :)

@gergana
Неподходящият е неосъзнатият факт, че в една връзка винаги има един прецакан. Ти си адски влюбена, ама той не е, или обратното. Това е сигурно като смъртта. Питам се какво можеш да запазиш, да крепиш, да отглеждаш? Мазохистично ми звучи да предпочиташ любовна болка пред безразличието, или може би греша, не знам. Като си представя вечноста, какво означават песъчинките на нашите емоции? Какъв е смисълът да се бунтуваш тогава? А когато дойде примирението, а то винаги идва, тогава емоционалният ти свят ще бъде битовизма с всичките му екстри, тогава разбираш че всичко е всуе, за жалост! Всички сме сами когато притихнем и склопим очи за винаги…

“И на никого няма да липсваш… защото си човек, нали? Защото и аз съм!” - това ме кефи, супер много… Евалата те, машала, аферим, ашколсун Елф-ефенди. ;)
@gergana, “влюбих се в неподходящия човек” е израз на безсилието на изреклия го, след като не вижда изход от дадена ситуация, или ясният и прост изход не му харесва. Аз бих заложил на второто, защото няма безизходни ситуации. Всеки проблем си има решение. Зависи какво е готов човек да жертва за решението.
@admon, приятелю, къде се загуби бре? Вече мислех да предложа организирането на спасителната ти операция :)
@Светле, благодаря ти за лирическото отклонение към древногръдската митология. А сега ще ме светнеш ли къде е в момента “многонадарената” кака? Имам да й шушна нещо ;)

pa4ito, на онзи другия пост е люн, но на този тук, щом има (заслужени) аплодисменти от твоя страна - бих класифицирал като - уин! :))))
Самтаймс пръц, самтаймс… пълно посер, хахахаха :))))

не си ме разбрал, Елф. Аз не дадох оценка “люн” на тебе. Ти няма как да я получиш тази оценка, колкото и да се напъваш. Просто отговорих в същият стил :)

Rojalist,
толкова да си ми симпатичен, но и с целия твой осъзнат чар :) не мога да се съглася с прелестните ти разсъждения, че във всяка връзка, видите ли, имало по един прецакан, както и това, че смъртта била сигурна (освен ако не се прецакваме сами предварително!)
Първо да започна с доказателственото ти сравнение - коя смърт е сигурна?!?, това, че се отърваваме от тленната си обвивка просто защото тя е тъй остаряла, че не може да обслужва вечно живите ни души… не знам, не мога да съм абсолютно сигурна, но ми се струва, че това е добро решение!
После, наистина, признавам си, не се бях сетила за това, че може да си адски влюбен в някой, на когото не му пука за теб, защото не вярвам в любовта към картината на стената или в студената скулптура, па била тя на Венера Милоска или някоя древногръцка кариатида, ако щеш и Давид (кво му харесват на тоя орангутан, не знам). Ако изразиш правилно себе си, ако излееш чувствата си, а получиш леген студена вода във врата, много бързо ще ти изстинат и най-горещите чувства, още преди да са се превърнали в красиви мечти и еротични мераци.
Друг е въпросът обаче, ако чувствата ви са взаимни, но единият упорито се прави на разсеян, за да те пробва и да те дразни, докато ти скъса нервите и … на теб вземе, че ти писне, па му ритнеш под опашката. Ха, тогава става самопрецакване :)

и да, мазохистично е да се обречеш на любовна мъка, но само, ако е безцелно, защото болката поражда разум, дава знания, житейски опит, кара те да се чувстваш жив…
…а битовизмът те погребва
да, налага се след някоя дълга и гореща битка да се кротнеш скромно и да изчакаш раните да заздравеят, но само толкоз… после отново грабваш стрелите и лъка и тръгваш на лов… за емоции :)

“Всички сме сами когато притихнем и склопим очи за винаги…”
ей това е най-черната прокоба, която никога няма да се случи, ей, слушай ме… всеки, и най-незабележимият, остава следа след себе си, всеки има роля в този живот, някой главна, друг второстепенна и мнооого статисти, но без статисти, сцената е празна…

и Ти неслучайно попадна тук, за което много се радвам и ми е приятно да те приветствам с добре дошъл, макар и в чуждата кръчма :))))))

pa4ito, ах… :))) Нищо де, по-добре е да помислиш, че не са останали доволни и после да ги очароваш, отколкото да си мислиш, че са доволни - пък те да не са и… все така в заблудата на люн-а, докрай дните ми елфски, лол :))))))))))

Елфе, ах ти дърт мошенико, много добре знаеш, че елфическото племе е безсмъртно, също както знаеш, че няма недоволни клиенти в твоята гостилница! :)))

Дърт козел, млада върба лющеше…

ой-, ой-, ой-! :))) Като запой! :))))

тук под старата вьрба става луда веселба Дърт козел, млада върба лющеше:))))
pa4ito поздрави приятелю тук сам

Дявол да вземе постера,публикувал снимката под заглавието на статията :-). Насмалко да пробия отвор на монитора (blush)

@gergana
Аз съм сигурен,че фрагменти от моя коментар ще останат в съзнанието ти и когато му дойде времето ще иззплуват като прогнили дънери в блато.Тогава може би ще се сетиш,че някъде това си го чувала или чела,но то така ще те изплющи,че ще остави ярка диря в душата ти.Без ирония,толкова си трогателна в своето верую,че се чувствам последният мерзавец,който иска да влезе в нечия душа с кални обувки.Все пак илюзиите и надеждата ни правят човеци.Дано да греша,искрено искам да си права,но живота не е литература и обратно.И все пак наистина искам да греша.Благодаря за приветствието,но аз съм за само за малко,само едно две питиета и пак там навън във виелицата…поне така мисля.

Пробиването на монитора се разбира, обаче първото ти изречение малко бяга… явно е от вълнение или аз не мога да сляза на земята (след многото индийски екшън сцени, които изгледах през последния половин час) МИЛОСТ !!! :))))))

Не мож’ ме виниш… опиатите са силни! :))) а и естетически издържани ;)

Rojalist,
хахаха, гледам, чета коментара ти и се чудя, туй пък кога и къде съм го писала…:)
…а да, и аз имам моменти на стрес и депресия, но колкото по-често ми се случва, толкова по-кратки са те, минава, не бой се :)
… иначе наминавай, много ми е приятно да си лафя с другото си Аз, утре може да си сменим местата, нали :))) … и тогава ще имам нужда от твоя зрял оптимизъм :)))
Когато бях на 21г. единственото, което можех бе да се влюбвам и при това го правех по най-безотговорния начин. Тогава 40-годишните чичковци ме уверяваха, че има и по-дълбоко чувство от това, с повече смисъл и красота.
Сега имам удоволствието да му се насладя - да даваш без да чакаш да ти връщат, и най-хубавото е, че това не е само поезия, ИСТИНА е!!!

Няма да споря,очаквам само когато прозреш правилноста на теорията,да продължим полемиката.Сега се наслаждавай,то друго не остава,вземи каквото можеш.А,сетих се,не съм в депресия,за съжаление съм обръгнал в тези неща,и се преструвам,че не съм циник.Зеленгорова пък си е и тя наивник,като си мисли,че и двамата са на колене,единият винаги е по ниско,стига да имаш очи да го видиш.А сега ще посетя залата с “Големия творец”там има ли мокър бюфет,бар де?За едно две на крак.

… Не знам, аз съм много смутен, и разбира се полЪскан от времето и интелекта отделен за мен… Ами,това ако не е любов, здраве му кажи. Наистина не го заслужавам.
За психопрофила обаче ще трябва да те разочаровам. Имам щастливо детство, пердаха който ядях когато направех бели си беше направо заслужаван. Бях и обичливо дете на своите родители в детството си. Не зная защо си помисли, че съм с мрачен характер, тъкмо обратното е валидно за моя скромен натюрел. Тези които ме познават знаят колко обичам да се шегувам, особено със себе си, и какви номера им спретвам в името на шегата. Единственият ми страх е за хората които обичам. Изневярата не ме огорчава, тя е част от една връзка, и естествено не толкова важна, че да намразя някого. Как да се изразя за да бъда разбран. Ами, изглежда доста цинично, но ще го кажа, гледам с голяма доза насмешка на тези които са безумно влюбени и в същото време са убедени, че са безумно обичани. Не, че не съм изпадал в такова състояние и едва ли съм застрахован това да се случи отново, но такива са реалиите с мен.
Блрагодаря… за сълзата ти и за твоя пъстър свят… хубаво е и съм трогнат.
Егоизъм… ако егоизъм е това което си мисля, никога не съм го изпитвал през своя съзнателен живот…

Скъпи Rojalist (Rolerist),

нашата многоуважавана психоложка, Светла Ненова, нарочно (или случайно) през цялото време бърка името ти (Rojlist), което показва, че ползва личността ти, за да говори на някой друг, познат нам млад човек, който гледа и слуша, а най-вече чете (когато му обърнеш внимание).

(споко Светле, насочила съм го към текста, но не разчитай да ти повярва, всъщност не разбират и не им пука)
:)

A значи изпълнявам ролята на Аватар…хубаво ама на мен все ми е отвън…

Кеф ми е да си говорим, не се извинявай. Чета те буква по буква, ама все по кестермето върви. Сори.

Пак нови имена… само ми се отваря работа да Approve-вам…

:)
и аз ще се разпиша набързо
Рой-глист, ти дан’би да си от Пловдивско или се бъзикаш нещо - “върви на кестерме” е изразът, значи ‘на криво’ :)))

*разписвай се и на по-новите постове, че да те следим и ние
**споделям приятните чувства от общуването ни, но реши най-после кой си, алабала…
и широки усмивки (от ухо до ухо, та чак до земи)
;)
:Р