Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ February 2, 2010

Оф, не знам какво да ти кажа, честно…
Но искам. Гадно е, мръсно е, не е изускано и го правя/им, въпреки, че зна(е)м, че не трябва и че не е красиво. Обаче… следват 1,000 обяснение и оправдания, бла, бла, бла, бла, бла (не Узумаки)… като стигнем дъното, ще изплуваме иле ще потънем. Трети вариант няма.

2. Казарил @ February 3, 2010

totally mad, brother; with cream, sugar, milk and toilet butter.

3. Zelengorova @ February 3, 2010

Включвам се в мелето дето го предлага Крис.

Гери, моля те… извади булка, некое по-изискано предложение, от извора на Дунава, че тия откачалките, повличат в урвата и нас, дет треба да сме с разума си уж … :))))))))

4. Zelengorova @ February 3, 2010

И после “Аватар” бил прост филм. Елементарен бил! Е що като е елементарен , повечето хора не го видяха? :))))) И очила им дадоха и пак не видяха стереограмата в сценария. Знам защо. Защото само простотата е гениална. За това. И е невидима за повечето хора, освен за малцината набедени от Бога, дето, клетите, стискат очи, ама не могат да не видят образа й.. За това ги наричат гении. Защото се надяват да потекат накрая по вените на хората масово и да подобрят човешкия геном.
Друг е въпросът, че масово 3Д проглеждане, не е ясно на кого ще му трябва и за това проекта, този Божия, е на стенд бай. Само от време на време се реализират грешки по него, за да не му атрофират мускулите.
В тази връзка, искам тържествено да обявя, че нямам нищо общо с тая червената снимчица, дето съм я проснала като Аватар. Аз съм стар, сакат хермафродит, който обаче, често изтича през тръбата, в блога на Елфа, по неясни за него самия причини, и колкото и да се интересува от тях, не му се дават отговори. Пък и си трая, че не зная, щото си тичам тук на воля и мога даже с червена рокля да се развявам.

Изпадам в тез откровения, първо, защото, искам да помоля да не ми забелязвате много, щурането по терена… тренирам си, за да се кефя, че мога да тичам.
И второ, щото почнахме да си говорим, на кой къде му стиска обувката, покрай на Елфа изкукалите лирически герои, „група за собствен опит” заформяме.
Но то си е отдушник. Нали за това е Пандора*?- За да не можеш да дишаш, нищо, че си тичаш.

*Пандора (от гръцки: πανδωρα — „надарена с всичко“) е героиня от древногръцката митология — изкуствено създадена смъртна жена.
Когато Прометей откраднал за смъртните божествения огън, научил ги на разни изкуства
и занаяти и им дал знания, животът на земята станал по-щастлив. Зевс, разгневен от
постъпката на Прометей, го наказал жестоко, а на хората изпратил на земята зло. Той
заповядална славния бог ковача Хефест да смеси земя и вода и да направи от тая смес
прекрасно момиче, което по сила да е равно на хората, да има нежен глас и поглед,
подобен на погледа на безсмъртните богини. Зевсовата дъщеря Атина Палада трябвало да
изтъче за момичето прекрасна дреха; богинята на любовта Афродита, трябвало да му даде
прелест, на която никой не може да устои; Хермес да му даде хитър ум и ловкост.
Боговете веднага изпълнили Зевсовата заповед. Хефест направил от пръст
необикновено красива девойка. Боговете й вдъхнали живот. Атина Палада и харитите
облекли девойката в блестящи като слънцето дрехи и й сложили златни огърлици. Хорите
поставили на разкошните й къдрици венец от благоухаещи пролетни цветя. Хермес вложил
в устата й фалшиви и пълни с ласкателство думи. Боговете я нарекли Пандора, тъй като
тя получила от всички дарове (Пандора, означава “надарена с всички дарове”). Пандора
трябвало да донесе с появяването си нещастие на хората.
Когато това зло за хората било готово, Зевс изпратил Хермес да отнесе Пандора
на земята при Прометеевия брат Епиметей. Мъдрият Прометей много пъти предупреждавал неразумния си брат и го съветвал
да не приема дарове от гръмовержеца Зевс. Той се страхувал, че тези дарове ще донесат на хората нещастие. Но Епиметей
не се вслушал в съветите на мъдрия си брат. Пандора го пленила с красотата си и той я взел за жена. Скоро Епиметей
разбрал колко много зло донесла със себе си Пандора на хората.
В Епиметеевия дом имало голям съд, плътно затворен с тежък капак; никой не знаел какво има в тоя съд и
никой не се решавал да го отвори, тъй като на всички било известно, че това носи нещастия. Любопитната Пандора тайно
махнала капака от съда и по цялата земя се разпръснали нещастията, които били на времето затворени в него. Единствена
само Надеждата останала на дъното на грамадния съд. Похлупакът на съда отново се затворил и Надеждата не излетяла от
дома на Епиметей. Гръмовержецът Зевс не пожелал да стане това.*
Щастливо живеели по-рано хората, без да познават злото, тежкия труд и унищожителните болести. Сега безброй
беди се разпространили между хората. Сега и земята, и морето се изпълнили със зло. И дене, и нощем идват неканени при
хората злото и болестите; те носят на хората и страдания. С нечути стъпки, мълчешката идват те, тъй като Зевс ги
лишил от дар слово – той създал злото и болестите неми.
Оттук идва и значението на израза „кутия на Пандора“ като източник на беди.

5. Zelengorova @ February 3, 2010

А за “Аватар” имам още какво да кажа, не е като да нямам… ама тоооолкова много говорих последната седмица, че ако се кротна, дет се вика, нема много да липсвам.

6. legrandelf @ February 3, 2010

Казарил, I like the taste of toilet butt(er) :) А мелето, което си предложил звучи mad-истично и точно на място ! :)) Моят диско жокей! :)

7. legrandelf @ February 3, 2010

Тея трудове се пазят, да знаеш. Не е коментар, баш труд си е! :)))

8. Казарил @ February 3, 2010

УАУ! : ))

Така покрай филма излязоха словосъчетания като “палавница като Пандора!” (пример: Леле, леле, виж я, само се появи на фирменото парти, застана на бара и нищо вече не беше същото! Тя е бясна палавница като Пандора!);
“тъп като Прометей”(всмисъл за някой, който прави добро, а после го яде; пример:”И кво като ни пратиха Кройф за тренер на националния, бихме Бразилия, бихме Германия (за 23и път), и сега след равен с Коста Рика - ЧАО!”; така и
“сляп като Епиметей” (всмисъл на някой, който хич не го е еня за разни ВАЖНИ детайли; пример: “Емерих Ван Далак беше влюбен в циганката до полуда, секса с нея беше невероятен, а и тя беше пангалактически красива. Разбира се, това че е циганка НЕ притесняваше единствено него, макар тя да си имаше своите комплекси…”

“като хората” е израз, който е реален и е останал до наши дни, може би просто защото … хората не са се променили особено много.

9. Казарил @ February 3, 2010

Светле,

не знам как се забърках, ама парчето е веднъж. ВИЖ, усмихвм се като краля жабок: >:-)

10. Zelengorova @ February 3, 2010

Крис, ама ме разсмиваш и ми го вдигаш :)))) като те видя да ми се плезиш… за това те поздравявам с едно друго парче.

Нали и аз това твърдя :))))))
Не знам как се забъркваме, ама никога не ми се е случвало да остана с впечетлението или да получа ясни диказателства, че е случайно.
Чак пък тооолкова случайни нагласености в целия ми живот, не могат да са съвсем случайни.
И Екзюпери от кога ни го каза, ама кой да слуша… Никой, който си опитомил, не е случаен и да! ти си отговорен (за него) към хората, които си опитомил, ако ще и случайно да си се забъркал (случайно да си кацнал) в Имагинериума (Пандора).
В тази връзка, забравих да спомена, че само нашествениците наричат светата планета “Пандора”. За ХОРАТА (планетяните) тя е просто дом, съхраняващ дървото на живота, с което и неизчерпаеми ресурси, нужни за продължаването на човешкия род.
И да историята е стара, стара колкото света, но защо тогава тоооолкова малко хора я знаят и я чуват!
Защото борбата между армията от Салиериевци и Моцарти никога няма да спре. Салиериевците ще завиждат и озорпират ресурсите на Моцартите, а Моцартите ще се чудят как да си пазят душите и живота. За това умират млади. То цял - кратък живот да се отбраняваш… ще си идеш накрая, как да не се измори човек.:)

А сега за всички заговорници (планетяни) специален поздрав.

11. Zelengorova @ February 3, 2010

Елф, понеже ми се струва, че напоследък си строг и несправедлив към себе си, изпитах необходимост и теб да те поздравя :)

12. legrandelf @ February 3, 2010

Всички поздрави са оправени! :))))

13. Zelengorova @ February 3, 2010

А пък изискан, идва от изисквам, в крайна сметка. В тълковния речник под изисквам пише:
1. искам настойчиво; 2 - налага се ,потребно е.

В тази връзка ако питаш мен, това наричам аз изискано. Да… много съм взискателна на тез години. Зайчето търси още дъното и май се притеснява, че й се налага да си лъска понякога. Аз вече, се притеснявам, че нищо не ми го вдига… до такава степен, че и една чикия не мога да си прасна. Тооолкова вода съм нагълтала, че само плуването да върви, ме интересува, за сега, да си бръмча със сирените и да не му обръщам внимание на дъното… нали ми е чст от пейзажа.
И ако се оплакваш Elf, че сме се превърнали в прости чекиджии, нещо като блогаджии, бензинджии… така си е … но сме в услугите поне. Я с гориво зареждаме, я с мат’рял за лъскане… кой с к’вото може да е полезен.

Знам, че трябва да си зная гьола и за това е добре да почна да говоря по същество или да замълча завинаги… стига накой… кой ще ми каже кое е същественото, в крайна сметка, че да се изкажа подобаващо, а не само да се излагам изискано :)

14. legrandelf @ February 3, 2010

Но пък и фигурира изискан вариант, в случай че никой не се появи да казва/пита кое е същественото… ти (сама) да си кажеш! :)) Нищо, че с това “сама” пак ще се получи мастурбационна политика, без лозунги и разпятия! :))))

15. gergana @ February 3, 2010

…що тъй ми се струва, че някой е чел “мислите” ми, а?!, Елфърчо!!!, ще ти издърпам ушите и ще ги завържа за опашката, шегаджия такъв :)))

Мне, Светле, не смятам да си отварям устата, че нещо много съм се била “разголвала”, а и Мартин като не си е опрал покривките, няма с какво да се наметна, не че ми трябва много, аз и с кърпичка (или салфетка) ще се поприкрия, колко ми (Ви) трябва ;)

Освен това, не мога да си позволя да ритам Azazel, поради едно много силно емоционално обвързване с по-големия (брат). Затова ще трябва да пазя прилично поведение, запазвайки добрия тон, т.е да мълча, защото както са прочели 20-сет годишните генийчета, някои казват повече с мълчанието си - ето заради туй липсвам на някои места, гдето преди погрешно съм си пропилявала времето.

Затова пък, на Azazel клоунският костюм много му отива, и този нескромен сарказъм, така да го краси… хахаха, никога не го сваляй, приятелче, защото не на всеки голотата ти е понятна и лицеприятна :)
(млъквам)!

16. Крис Ванев @ February 3, 2010

Ooo тя се е разсърдила :(

Ами думите назад се не взимат. Но никой и не ги съди, поне аз не се хващам да го правя, напротив. Един неправилен прочит в изказа води да звпушване на нечий любим извор.

17. Крис Ванев @ February 3, 2010

а и да, няма лошо човек да танцува гол.

да танцува обаче.

:)

така или иначе всички се къпим без дрехи, right?

18. Zelengorova @ February 3, 2010

Казах аз, ей тука… си е мястото да заформим психо - кръгчето и всичко да си кажем :))))), право куме в очи. Сега разбирам, че сте ми настъпвали аверката. Ей! Нема ни закачате, че от де ще вземете после в цирка, баби дето се навиват да си одят голи.А? По тоз въпрос вече нашироко си го ре(в)кнах. :)

По отношение на същественото.
Тези изречения ме вцепениха, после ме разплакаха: “Изпарявай се през отходната тръба, но го прави… късно вечер. Тогава е по-спокойно. И на никого няма да липсваш… защото си човек, нали? Защото и аз съм!”

В моя живот, няма заменими хора.
Не вярвам в лъжата, че няма незаменими хора.
Не и, когато отлетят по средата на филма…
Може и да е, защото животът ми, е филм, сериал, който само сменя жанра си.
Ей на… Хийт го доказа.
Въпреки многото средствата, не ! , не можаха да го сменят достойно, така, че да не зейне дупка на неговото място, независимо от купищата пари и кадърни актьори.
И ще липсва. Винаги в този филм ще липсва.

За това умирам , когато загубя ценен за мен човек… с него умира, голяма част от мен самата.

Смятам, че ако нещо движи шибаният, безсмислен живот, който винаги се пише с пълен член - ЖИВОТЪТ, то е личносттите - невероятния коктейл, който Бог е забъркал и вдъхнал, чрез магията на човешкия дух в тленните ни тела.
За това не вярвам и в случайните срещи на духовете.Странно и за мен как, но живея и пулсирам в един общ континиум, с всички важни хора около мен. Може и да е, защото съм дивачка, или пък защото съм нечовек, все ги правя нещата не като хората… не знам… а и не ме интересува, защото това, което ме интересува е да пулсирам в организма на този континиум, за да допринасям за оцеляването му. Както и да го браня от нашествениците, които не го разбират, не се интересуват от богатствата, които може да предложи, а само от това да го сдъфчат и изплюят.
Няма да се изпарявам през отходната тръба! Ще тичам, ако тупна, пак през тръбата, по задник, в тяло със крака. И това място, с всичките го обитаващи същества, ще ми липсва, ако го загубя и за това, ще направя всичко ми възможно да го опазя, ако зависи от мен. Защото искам да съм отговорна за нещата и хората, които са ме и аз съм опитомила.

П.С.
Как без лозунги и разпятия, бе Елф!? :))))))
Че нещо друго съществено има ли? :))))))
Освен продължаването на рода и оня му вариант, дето италианците го измислиха… съчетаването на полезното с приятното, за секса става въпрос. Защото секса не е просто резултат от потребността ни да се репродукцираме, а има и социален характер. Приобщава… забавлява… носи радост и удоволствия, чрез които по-благо се прекарва сухият залък… :))))))
Иначе ще си караме на чекии цял живот и ей - на, затриваме се като ХОРА!

19. gergana @ February 3, 2010

хахахахаааа, абе вий луди ли сте, Всичките!!!
аз докато река да си сваля палтото и… те взеха, че ме оставиха без гащи… :)))))))
айде, че загорих тенджерата, ама ще се върна, така да знаете, и ще ви напляскам розовите бузки
(кво ми се пра’ите на изнасилени, ся)
*цун*

20. legrandelf @ February 4, 2010

Явно тоя път покривките са ви харесали. Ако имате претенции за манджата (тъй нареченото обедно меню) - да ви чуя! :)))

Zelengorova, на стената само любими портрети имам :) На видни и не толкова далновидни (не)проявили се, но достатъчно провинили се, люде, хахахаха :))))))

21. Rojalist @ February 4, 2010

Тук попаднах случайно, извинете ме за намесата. Изумен съм. Наистина ли сте толкова наранени? Наистина има незаменими хора… Колко ли?

22. admon @ February 4, 2010

Еи в живота ниама случаино изискани нешша-аВАТАРИТЕ да не говорим(ò

23. legrandelf @ February 4, 2010

Близко сте, не осъзнавате колко сте близко :) Всъщност само един ще стъпи на подиума, щото… то е с едно стъпало и след хиляди удивителни завъртания, пак ще се отвори подобна възможност :)))))))

Rojalist, въпреки всичко… литературата тежи :)

admon, г’де ‘одиш кат’ те нема?! :))

24. admon @ February 4, 2010

Одам яс подир тебе кат сенката твоиа- никои не може да прескочи своиата-с уважение написано на кирилица

25. admon @ February 4, 2010

защото си човек, нали? Защото и аз съм!

26. gergana @ February 4, 2010

:)
разсърдила се била, друг път, де тоя късмет, де :)

Светле, благодаря ти за подръжката, добре, че си ти, да ми помогнеш да си платя киселото мляко, кога съм си забравила кредитните карти дома, че на таз опашка дето сме се наредили, най-много да ни предложат скъсаното си детско хвърчило, па и да ни го метнат на гърба и да ни изпратят навън да си пеем… (ама как хубаво пееш, а, помниш ли :)))

иначе не се сърдя, не мога, това е глупаво и скучно занимание, омръзва бързо, дори и да съм се нацупила малко там горе, бързо ми минава, забравих даже…
но ми стана малко мъчно, всеки път красивите думички в магазинчето на ‘търговеца’ да свършват точно пред мен :( толкова ли не се намери нещо в склада, поне половин дума или частици, ама от хубавите да е :) това е (или по-точно беше)

и затова реших да взема да стисна Azazel-чо за топките, а той бърза да ходи у зелената гора да ѝ разказва… и така от уста на дърво, от гората на планината, от върха до небесата, всяка птичка чу, но какво разбра?!? :)

27. Zelengorova @ February 4, 2010

Хахаха, Гери, аз нали страдам освен от логорея и от стереограмия, та не знам, тия хлапета къде гледат, че не виждат, как усилено тренираш балета. К’во им разбира хвъркатата глава! То с тооолкова безоблачност в очите , всеки може, без загрявака да танцува… гол, но… не и ние! Нема се излагаме я! Токувиж сме стъпили на криво, и да си сецнем и кръста… и после к’о праим, булка? После и да се скъсаме да танцуваме голи, пак ще ни наритат, ей на виж… Val го показва, черно на бяло :)))))

Иначе помня, все още помня, че си пеех по едно време в гьола, ама от както гръмотевицата ме цапардоса за енти път, смених професията. През деня съм медицинска сестра, през нощтта хамалин. Малкият ми син, често се обръща към мен с “тате”. И мазолите по ръцете пречат да си драскам, щото в едната ръка нося мрежата с хляба, а в дугата - “трите” ми деца. :)
Добре, че е Елфа, да ме подслонява… идвам… напафквам се и пак бегам около десятката на околовръстното, че да не изпусна торбите :)

28. Zelengorova @ February 4, 2010

Admon, ама ми е драго да те засека в кръчмата! Липсваше ми, човече! :)

29. Zelengorova @ February 4, 2010

@Rojlist
Когато срещнеш незаменим човек, това по което го познаваш, е преди всичко факта, че математиката престава да работи. Просто блокира. И въпросът “колко”, съответно, не само няма отговор, а гледаш да не си го задаваш, ако можеш, щото не ти се мисли с тооолкова много нули.
Става така…
…случайно засичаш някого на кафе… почваш да си лафиш с него и когато си погледнеш часовника, с учудване и разочарование, разбираш, че са минали пет часа, а дето се вика, разговора, току що е започнал…
Еееее… ако… след това не го видиш повече… ще ли ти е добре? Не вярвам. И колко наранен ще се чувстваш? Мисля, достатъчно… Въпреки, че циникът (в мен или в теб) винаги би могъл да възкликне: ” Наранен… наранен… колко да си наранен? ”
Всеки Немазохист, обаче, би ливнал една топла пикня в лицето… на ценика имам предвид.

30. gergana @ February 4, 2010

… ха, не знам дали тук му е мястото, но когато за пореден път чух израза “влюбих се в неподходящия човек”, изтръпнах в крещящо мълчание и така ми се зави свят, че едва не паднах от пейката… моля ви, обяснете ми … как така, ами нали ти си се влюбил… в нея (или него), какво не ти подхожда въпросната (ния), или си влюбен или не, ако си хлътнал до ушите, значи е подходящ(а), значи е специален(а), значи не можеш без него (нея)… какъв е тогава проблемът, че е обвързан(а) ли, или женен(а), колко зает (респективно неподходящ) може да бъде един обвързан, а точно колко свободни са наистина сингълите, какво е това ограничение, което се поставя пред любовта, каква е тази дискриминация по отношение на участниците в най-красивата енигма на тоя свят
Любовта е свята, дори и когато е на вид ‘невъзможна’ или несподелена, трябва да се пази, да се цени, защото може да боли, но това е най-сладката болка, защото, повярвайте ми, идват едни полярно сковаващи времена, когато се молиш за най-малката свещица, която да огрее бездънната тъмнина, и тогава разбираш, че е по-добре да напълниш душата си с любовна мъка отколкото да се перчиш егоистично сам срещо безличието и бездушието
да бягаш от чувствата си не е нито решение нито спасение
а да наричаш любимия “неподходящ” е ебаси лъжата, е… повярвахте ли си?

ПП: без каквито и да е асоциации и препратки към който и да е от тук присъстващите (вкл. и мълчаливите) :)
но ако може, моля ви, отговорете ми :)))

31. gergana @ February 5, 2010

(спечелих, спечелих, спечеееееелих :), изкачих 14-сет хилядника, хааа, много яко!!!)
;)

32. Zelengorova @ February 5, 2010

Ами кажи си най-накрая, бе Гери… Къде е мястото? На седянката… къде. :)))) Нали сме си в психо-кръгчето, както и да го въртим и да го сучем, все до световните проблеми стигаме да ги нищим. Абсолютно съм съгласна с твоите разсъждения :)))))
Да живее любовта, стига да не си пречат хората, на кой му пука как го успяват :))))

В тази връзка, исках да съобщя, че е време Кака Сийка да се поразходи и да освободи, поне за малко, първото мястото, че е тясно за двама.Да даде път и на младите, че и Батето й завижда на средствата, с които оправдава целта. Не за друго, ама съм си купила мнооого добра рокля с гол гръб, разкриващ малко и от цепката на дупето и възнамерявам да си я покажа по време на церемонията на коронясването на Елфа. Нали ще връчвам купата, нема се излагаме със скромни цепки я! :)))))

33. Zelengorova @ February 5, 2010

Гери, стига си одила по върховете, бе жена, забравяш за тренировките в залата, айде, че от ‘фърчилата съм спретнала мнооого добри костюмчета :)

Каня на танц и всички другари, дето оххкат, пъшкат, пуфтят, цъкат, лъскат, каквото и да правят, мълчаливо или не, под постовете на Елфа. Поразкършете се малко, освободете напрежението, че Хийт ни чака, знаете… рано или късно ще скокнем на неговия дансинг :))))

Специален поздрав за всички.

34. admon @ February 5, 2010

идва и Липсваше ми, човече! :)изискано поздрави Zelengorova Казах аз

35. legrandelf @ February 5, 2010

К’во ста’а в т’ва купеееееееееееееее? :))))

Влакова композиция, малко по-встрани от черен влак, аранжиращ се (дори и непристойно) :)

Ух, ах, бам, бум :))) Уууууууу! Петък ли е? :)))

Woo-hoooo! :)

36. Rojalist @ February 5, 2010

@gergana
Неподходящият е неосъзнатият факт, че в една връзка винаги има един прецакан. Ти си адски влюбена, ама той не е, или обратното. Това е сигурно като смъртта. Питам се какво можеш да запазиш, да крепиш, да отглеждаш? Мазохистично ми звучи да предпочиташ любовна болка пред безразличието, или може би греша, не знам. Като си представя вечноста, какво означават песъчинките на нашите емоции? Какъв е смисълът да се бунтуваш тогава? А когато дойде примирението, а то винаги идва, тогава емоционалният ти свят ще бъде битовизма с всичките му екстри, тогава разбираш че всичко е всуе, за жалост! Всички сме сами когато притихнем и склопим очи за винаги…

37. pa4ito @ February 5, 2010

“И на никого няма да липсваш… защото си човек, нали? Защото и аз съм!” - това ме кефи, супер много… Евалата те, машала, аферим, ашколсун Елф-ефенди. ;)
@gergana, “влюбих се в неподходящия човек” е израз на безсилието на изреклия го, след като не вижда изход от дадена ситуация, или ясният и прост изход не му харесва. Аз бих заложил на второто, защото няма безизходни ситуации. Всеки проблем си има решение. Зависи какво е готов човек да жертва за решението.
@admon, приятелю, къде се загуби бре? Вече мислех да предложа организирането на спасителната ти операция :)
@Светле, благодаря ти за лирическото отклонение към древногръдската митология. А сега ще ме светнеш ли къде е в момента “многонадарената” кака? Имам да й шушна нещо ;)

38. legrandelf @ February 5, 2010

pa4ito, на онзи другия пост е люн, но на този тук, щом има (заслужени) аплодисменти от твоя страна - бих класифицирал като - уин! :))))
Самтаймс пръц, самтаймс… пълно посер, хахахаха :))))

39. pa4ito @ February 5, 2010

не си ме разбрал, Елф. Аз не дадох оценка “люн” на тебе. Ти няма как да я получиш тази оценка, колкото и да се напъваш. Просто отговорих в същият стил :)

40. gergana @ February 5, 2010

Rojalist,
толкова да си ми симпатичен, но и с целия твой осъзнат чар :) не мога да се съглася с прелестните ти разсъждения, че във всяка връзка, видите ли, имало по един прецакан, както и това, че смъртта била сигурна (освен ако не се прецакваме сами предварително!)
Първо да започна с доказателственото ти сравнение - коя смърт е сигурна?!?, това, че се отърваваме от тленната си обвивка просто защото тя е тъй остаряла, че не може да обслужва вечно живите ни души… не знам, не мога да съм абсолютно сигурна, но ми се струва, че това е добро решение!
После, наистина, признавам си, не се бях сетила за това, че може да си адски влюбен в някой, на когото не му пука за теб, защото не вярвам в любовта към картината на стената или в студената скулптура, па била тя на Венера Милоска или някоя древногръцка кариатида, ако щеш и Давид (кво му харесват на тоя орангутан, не знам). Ако изразиш правилно себе си, ако излееш чувствата си, а получиш леген студена вода във врата, много бързо ще ти изстинат и най-горещите чувства, още преди да са се превърнали в красиви мечти и еротични мераци.
Друг е въпросът обаче, ако чувствата ви са взаимни, но единият упорито се прави на разсеян, за да те пробва и да те дразни, докато ти скъса нервите и … на теб вземе, че ти писне, па му ритнеш под опашката. Ха, тогава става самопрецакване :)

и да, мазохистично е да се обречеш на любовна мъка, но само, ако е безцелно, защото болката поражда разум, дава знания, житейски опит, кара те да се чувстваш жив…
…а битовизмът те погребва
да, налага се след някоя дълга и гореща битка да се кротнеш скромно и да изчакаш раните да заздравеят, но само толкоз… после отново грабваш стрелите и лъка и тръгваш на лов… за емоции :)

“Всички сме сами когато притихнем и склопим очи за винаги…”
ей това е най-черната прокоба, която никога няма да се случи, ей, слушай ме… всеки, и най-незабележимият, остава следа след себе си, всеки има роля в този живот, някой главна, друг второстепенна и мнооого статисти, но без статисти, сцената е празна…

и Ти неслучайно попадна тук, за което много се радвам и ми е приятно да те приветствам с добре дошъл, макар и в чуждата кръчма :))))))

41. legrandelf @ February 5, 2010

pa4ito, ах… :))) Нищо де, по-добре е да помислиш, че не са останали доволни и после да ги очароваш, отколкото да си мислиш, че са доволни - пък те да не са и… все така в заблудата на люн-а, докрай дните ми елфски, лол :))))))))))

42. pa4ito @ February 5, 2010

Елфе, ах ти дърт мошенико, много добре знаеш, че елфическото племе е безсмъртно, също както знаеш, че няма недоволни клиенти в твоята гостилница! :)))

43. legrandelf @ February 5, 2010

Дърт козел, млада върба лющеше…

ой-, ой-, ой-! :))) Като запой! :))))

44. admon @ February 5, 2010

тук под старата вьрба става луда веселба Дърт козел, млада върба лющеше:))))
pa4ito поздрави приятелю тук сам

45. Zelengorova @ February 7, 2010

За всяко проклятие, като че ли има възмездие, прерастващо в благословия. Както в онази приказка, която Крис я споменава.
Как красивият принц е щял да разбере, че принцесата го обича заради самия него, ако не бе превърнат от вещицата в грозна, покрита с брадавици жаба, а въпреки това младата жена го целунала, без дори да е подозирала, че магията ще тегне над него само до време. Един прекрасен алегоричен пример за „Проклятие”, което е всъщност прикрита благословия. Помислете и за старото като света прозрение, че няма как да видим светлината, ако тя не се откроява на фона на тъмнината. Както каза един дълбоко уважаван от мен автор – Влад Хаджийски: „Но как без тъмна материя да разровиш в лъчите? „
Звучи наивно?
И така да е , какво лошо има?
Наивните обикновено имат изчистена представа за щастието.

46. Zelengorova @ February 7, 2010

Пламка, Пандора ни е под ръка, нема се притесняваш… задължена ми е много… колко пъти и спсявам живота, така че, само свирваш и е на лице :)

47. Zelengorova @ February 7, 2010

Иначе исках да отбележа, че правим разлика… като гледам… бая хора правим разлика между Немазохист и Хедонист. Мнооого скромно го даваме, за това :)))))))

48. lammoth @ February 8, 2010

Дявол да вземе постера,публикувал снимката под заглавието на статията :-). Насмалко да пробия отвор на монитора (blush)

49. Rojalist @ February 8, 2010

@gergana
Аз съм сигурен,че фрагменти от моя коментар ще останат в съзнанието ти и когато му дойде времето ще иззплуват като прогнили дънери в блато.Тогава може би ще се сетиш,че някъде това си го чувала или чела,но то така ще те изплющи,че ще остави ярка диря в душата ти.Без ирония,толкова си трогателна в своето верую,че се чувствам последният мерзавец,който иска да влезе в нечия душа с кални обувки.Все пак илюзиите и надеждата ни правят човеци.Дано да греша,искрено искам да си права,но живота не е литература и обратно.И все пак наистина искам да греша.Благодаря за приветствието,но аз съм за само за малко,само едно две питиета и пак там навън във виелицата…поне така мисля.

50. legrandelf @ February 8, 2010

Пробиването на монитора се разбира, обаче първото ти изречение малко бяга… явно е от вълнение или аз не мога да сляза на земята (след многото индийски екшън сцени, които изгледах през последния половин час) МИЛОСТ !!! :))))))

51. Zelengorova @ February 8, 2010

И после с к’во се друсал Елфа? Как с кво? С музиката, дето Val му забърква :)))))))))

52. legrandelf @ February 8, 2010

Не мож’ ме виниш… опиатите са силни! :))) а и естетически издържани ;)

53. gergana @ February 8, 2010

Rojalist,
хахаха, гледам, чета коментара ти и се чудя, туй пък кога и къде съм го писала…:)
…а да, и аз имам моменти на стрес и депресия, но колкото по-често ми се случва, толкова по-кратки са те, минава, не бой се :)
… иначе наминавай, много ми е приятно да си лафя с другото си Аз, утре може да си сменим местата, нали :))) … и тогава ще имам нужда от твоя зрял оптимизъм :)))
Когато бях на 21г. единственото, което можех бе да се влюбвам и при това го правех по най-безотговорния начин. Тогава 40-годишните чичковци ме уверяваха, че има и по-дълбоко чувство от това, с повече смисъл и красота.
Сега имам удоволствието да му се насладя - да даваш без да чакаш да ти връщат, и най-хубавото е, че това не е само поезия, ИСТИНА е!!!

54. Zelengorova @ February 8, 2010

Извинявам се, че се намесвам в разговора между Rojlist и Гери, но исках само да спомена, че тия въпроси, които разисквате, са прекрасно разгърнати във филма „Elegy”. Този странен въпрос, кой в любовта е по-прецакан от другия, също. Някак, зрителят остава с впечатлението, че може да се довери на Уайлд, който би казал категорично, че и двамата главни герои са на колене. Най-вероятно и за това финала на филма виси във въздуха, неудовлетворително за зрителя, чакащ категорични отговори.

55. Rojalist @ February 12, 2010

Няма да споря,очаквам само когато прозреш правилноста на теорията,да продължим полемиката.Сега се наслаждавай,то друго не остава,вземи каквото можеш.А,сетих се,не съм в депресия,за съжаление съм обръгнал в тези неща,и се преструвам,че не съм циник.Зеленгорова пък си е и тя наивник,като си мисли,че и двамата са на колене,единият винаги е по ниско,стига да имаш очи да го видиш.А сега ще посетя залата с “Големия творец”там има ли мокър бюфет,бар де?За едно две на крак.

56. Зеленчукова @ February 18, 2010

Психоаналитик:
- Kакво искате да разберете, Rojlist? Kакво показа проверката?
Че съм имал житейски кризи?… Мама не се интересуваше от мен, татко не ме забелязвашe, извън собствените си нужди. Kагато бях на осемнадесет прекарах тежък нервен срив. Tрябва да прекратим сеансите. Те не ти помагат. Нито на теб, нито на мен. Трябва да се доверяваш на околните. Светът не е против теб.

Rojlis iзлиза от кабинета. Aз го чакам отвън. Заедно продължаваме разговора на път за закусвалнята в близост. Имаме среща… просто да си поговорим за живота.

Rojlist:
- Затова ли психоаналитикът ми даде безполезен съвет? … „На осемнадесет имах нервен срив.” Трудно детство, вредни навици… нима може такъв човек да бъде здрав? Когато излизах, той каза нещо ужасно. Каза: “Светът не е против теб Rojlist, трябва да се доверяваш на околните” .Това противоречи на цялата моя философия.

Аз :
- Светът не е против теб.

Rojlist:
- Как тогава ще обясниш целия ми живот? Боже мой, колко може да се издържи?

Аз:
Мисля, че светът е отражение на твоите очаквания и изисквания към него. Не ми се говори повече за психоанализа. – казвам, влизайки в закусвалнята - Тук има мусака. Искаш ли?

Rojlist:
- От вчера мечтая за мусака. Тази храна е полезна при криза.

Аз:
- Защо си толкова сърдит млад човек? Защо си толкова циничен? Цинизмът е начин да се защитиш срещу страха си от смъртта, нали?

Rojlist:
- Съвсем ясно е, така миналото си отива от мислите ми, за да мoга да си отдъхна. Ние сме длъжни да издъхнем.

Аз:
- Това пък какво означава?

Rojlist:
- По този начин всичко става просто.

Аз:
Глупости… пълни глупости… Ако изживееш живота си надделявайки над страха само чрез убиването на всичко живо, за да не умре изненадващо, по свое собствено желание или „когато му дойде времето”. Случайно да не те „напусне” извън твоя контрол. Че ти живееш ли изобщо? Заобиколен си само от мъртви неща. Да… мъртвите, смъртта не може да ги засегне… не може да ги убие… Как живееш тогава? Цял живот мъртъв?
Rojlist:
- Съгласен съм, че това е цинизъм. Убивам, за да не ме убие този, който, може и да е ценен за мен сега, може и да ме прави щастлив сега, но ако допусна да се привържа към него, а той, някой ден, изненадващо вземе да умре или да си тръгне, а в живота рано или късно със сигурност се случва, липсата му ще ме смаже и убие психически… Какво значение има каква позиция ще заема спрямо живота или спрямо смъртта. Много ясно! Ще гледам да грабна по-малкия кур!

Аз:
- Цинизмът, зад който се криеш обаче, според мен е начин да се откачиш от отговорностите. Той е от типа: “аз иронизирам всичко… по този начин обезценявам всичко… нищо няма стойност… нито любовта, нито живота… нито смъртта… така и така всички ще умрем…”. .. Как тогава различаваш живота от смъртта? Ако ще живеем като умрели, само и само да не изпитаме болката от загубата на живота, защо живеем изобщо? Така губиш незабравими моменти от живота, говоря за спортта и мусаката… Въообще.. да живееш без свои деца, поради свой избор е трудно. И без любим също.И всичко това, защото ти си безумно егоистичено копеле! Извинявай, мусаката е подходяща за кризи на средната възръст. Ще поръчам и за мен…Въпреки всичко си умен, погледни над носа си!

57. Shutesa @ February 21, 2010

@ Rojlist

Под върха на сълзата ми светът трепва като пъстър балон

58. Rolerist @ February 23, 2010

… Не знам, аз съм много смутен, и разбира се полЪскан от времето и интелекта отделен за мен… Ами,това ако не е любов, здраве му кажи. Наистина не го заслужавам.
За психопрофила обаче ще трябва да те разочаровам. Имам щастливо детство, пердаха който ядях когато направех бели си беше направо заслужаван. Бях и обичливо дете на своите родители в детството си. Не зная защо си помисли, че съм с мрачен характер, тъкмо обратното е валидно за моя скромен натюрел. Тези които ме познават знаят колко обичам да се шегувам, особено със себе си, и какви номера им спретвам в името на шегата. Единственият ми страх е за хората които обичам. Изневярата не ме огорчава, тя е част от една връзка, и естествено не толкова важна, че да намразя някого. Как да се изразя за да бъда разбран. Ами, изглежда доста цинично, но ще го кажа, гледам с голяма доза насмешка на тези които са безумно влюбени и в същото време са убедени, че са безумно обичани. Не, че не съм изпадал в такова състояние и едва ли съм застрахован това да се случи отново, но такива са реалиите с мен.
Блрагодаря… за сълзата ти и за твоя пъстър свят… хубаво е и съм трогнат.
Егоизъм… ако егоизъм е това което си мисля, никога не съм го изпитвал през своя съзнателен живот…

59. gergana @ February 23, 2010

Скъпи Rojalist (Rolerist),

нашата многоуважавана психоложка, Светла Ненова, нарочно (или случайно) през цялото време бърка името ти (Rojlist), което показва, че ползва личността ти, за да говори на някой друг, познат нам млад човек, който гледа и слуша, а най-вече чете (когато му обърнеш внимание).

(споко Светле, насочила съм го към текста, но не разчитай да ти повярва, всъщност не разбират и не им пука)
:)

60. Rolerist @ February 24, 2010

A значи изпълнявам ролята на Аватар…хубаво ама на мен все ми е отвън…

61. Zelenchukova @ February 25, 2010

Rolman,
казах вече, неудобно ми е, че ви се намесвам в разговора с Гери. Но като мина през кръчмата, а това все по-рядко ми се случва… съм като в “Хайд парк”, докато не си изповръщам репликите, не мога да си тръгна, а ти добре ми подаваш - гориво :)))))

Не съм ти правила психо-профил. Диагонално ме минаваш. :)))) Обяснимо е - С Гери си говориш.
Психо-профила от горната литературна сюита, е на “психоаналитика”, а не на лирическия герой - Rojlist, от който ползвах основния рефрен: “аз съм реалист, аз съм сериозен човек, аз съм циничен… не се подавам на илюзии и не искам да вярвам в шарлатанштини и магии… али - бали разни… подлагам на мерки и проверки всички чудеса, защото съм убеден, че всеки на вид магьосник, е просто добър илюзионист” .

Нищо… ама нищо лично пич :)

Благодаря ти, че ме музираш!

Не знам дали си просто аватар, защото не те виждам. За мен си “позиция”, спрямо която, аз заявявам моята.

В тази кръчма се навъртам от създаването й и съм почти част от интерьора. Та си дрънкам и реплекирам, когато нещо ме жегне… Елфа ми позволява, все още, да разтоварвам по този начин :)

62. Rojglist @ March 4, 2010

Кеф ми е да си говорим, не се извинявай. Чета те буква по буква, ама все по кестермето върви. Сори.

63. legrandelf @ March 4, 2010

Пак нови имена… само ми се отваря работа да Approve-вам…

64. Светла @ March 5, 2010

Роялист :), само моля те,не буква по буква! Хващай вълната! :)))))
(минавам от тук буквално за минути, стрелям в бялото поле на прима виста - live и бегам, така, че хич не съм прецизна нито стилистично, нито граматично :)))) Повече време ми отнема да чета мненията на другите.
Поздрави!

65. gergana @ March 5, 2010

:)
и аз ще се разпиша набързо
Рой-глист, ти дан’би да си от Пловдивско или се бъзикаш нещо - “върви на кестерме” е изразът, значи ‘на криво’ :)))

*разписвай се и на по-новите постове, че да те следим и ние
**споделям приятните чувства от общуването ни, но реши най-после кой си, алабала…
и широки усмивки (от ухо до ухо, та чак до земи)
;)
:Р