Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “Monday, Monday”

« публикувано на 01-02-2010 @ 7:35 pm »


фотография: Film & Music Fashion
слушайки: The Mamas and The Papas - Monday, Monday

Защото ти действа подсъзнателно!
Към 4:00-4:30 сутринта се будиш със запушен нос, ерекция и набрал пикочен мехур.
Посещаваш окултното клекало, но вместо да допираш бузки, макар и задни
ръкопашваш твореца на живота после стремителния ти поглед в огледалото!

Някъде там Даян Кийтън те рита в топките…
но знаеш… че не мислиш за нея - не е тя, тази за която акъла ти броди сънен!
А за кого?
Миг преди да заспиш в топлата прегръдка на възторга, Даян Лейн възкръсва в ума ти!

А после се нижат дати, диамантени палати и малко повече пух, бил той и снежно-глух.
Неженен, но доста нежен.
Паспортна служба и грабващ механизъм, но не бил той човешки.
Разкъсана твар и премръзнали вени. Е…

Влитат мелодии, окончанията нервни врат,
пъстър завършек на отминали болки.
Изгрев самотен, макар и след-обед(ен)
брилянти поръсва от морето небесно - разтопено!

Сгрей се, без да духаш -
възбуда тленна, но доста силна.

Опърничав етюд с ухание на хризантеми.
Криза в носоглътката, подвластен човешки “-изъм”.
От механична гледна точка.
Късно обаждане, незакъсняла подбуда!

Бързай… закъснявайки във вечността безвремева.
Нощ ли е? Или просто часовника тик-так-а тихо, сляпо?
Ден ли е? “Сибириада”-та разлиства мъдростта на второто си действие…

Плахо, много плахо…
Стъпвайки…
Без скрупули и доброта в опаковката на онанист!
Кран въжен, малко тъжен… “Разбий на пух и прах всеобщата ненавист!”

Плен разцелуван - мъркащ спомен и пенлива мощ,
донякъде сълзлива.
Разбий се в устрема на окончанието,
човешко - минимално празно и омразно!

Някъде там…
и ти го знаеш!

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ February 1, 2010

Красиво, Марти, с леко кисел вкус. Както ти го можеш най-добре. Обичам да те чета… :)

2. UZUMAKI @ February 2, 2010

Кисело, да - като зимна туршия. :)

3. legrandelf @ February 2, 2010

K1ll, K1ll, K1ll !

:))))))

4. legrandelf @ February 2, 2010

Като се закотви оная ми ти Кийтън в главата и Лейн винаги остава на заден план, просто… по час и половина се клати човек срещу огледалото и името не му идва. Оста’и я Ашлиту :))))) Няма да помогне. Трябва си Лейн, за да пречука госпожа Годфадър :)

Сетих се за Джош Бролин, ама точно преди да си затворя очите и Лейн се появи. Те така като запъне някое име и е много неловко :))

Чак пък вещица ;) Мани я, не я барай :)))) Играе “девойката” :P lol

5. legrandelf @ February 2, 2010

Така е, права си :) Не трябва да се жалваме :) жалването е за… слабите (каквото и да означава това) :))))

6. legrandelf @ February 2, 2010

Събина определея четивата по вкус :))) Аз не видях никъде кисело, повече на лютиво го удрям, ма те чушките по-лесни са на входа, отколкото на изхода :)))) Та… майката си джаса в джаза, докато джейза, при всички случаи :)

Бръснача да внимава, щото… стават текове ! :)))

Иначе не е интресно, нали? Пък последното полудяване, от на Саманта Фокс песньовките доведе до… е, няма да ви пускам линк - сами се поинтересувайте, RSS четци такива, lol

7. gergana @ February 2, 2010

Браво, Светле, перфектно се включваш и позиционираш в ситуацията ;)
:)))
Елф, усети ли, как винаги се промъква м/у думите третия (оня, Azazel), като катализатор на усещането и подбудител, като ритник (ама не в топките, де), в душата ме рита той мене, не знам кога ще полудея и ще го ритна и аз, да види той, от къде извира Дунава…

(и днес ще положа глава върху тъмните петна просълзена спирала по възглавницата)

но не биваше да завършваш с “всеобщата ненавист” и “омразно”, и двете действат като спирачка, въпреки че съм свикнала с тях и знам, че успешно ги предизвиквам, но са препъващи… или пък не чак толкоз, не знам (аз какво ли въобще се бъркам)
:)

8. legrandelf @ February 2, 2010

Потока емоции е сложен, туй със сигурност го знаеш, пък да го контролирам… не и когато го ползвам като течение за думите :) Накрая май все на омраза избива? Не знам, не съм съпоставял… Вий сте тези, дето може да отсъдите, че се повтарям :)

Да видиш шармантно кога за последно съм го казвал, откакто ми го… “забелязаха” :)

Кобурно е и ефирно, но радва. Омраза и всеобща ненавист - неизбежни. Осебено ако имаме текущ егоцентризъм на фронтовата линия! :)))

9. legrandelf @ February 3, 2010

Zelengorova, хубаво че от време на време се появяваш, че и за по-дълго. Съвсем уредяха редиците тука. Явно е от писанията :)))) Покривките не се харесват на клиентелата и тя бяга. Или тихо си пие и после бяга :))))

10. pa4ito @ February 5, 2010

Добре де Елф, само не ми е ясно защо набора на жените в главата ти е по-малък от 66. Е, те т’ва, ако ми го обясниш, цена няма да имаш. Аз знам, Светла накъде ще го избие затова не я и питам нея, макар че тя е спец-а в случая… :)))
Я увеличи числото ная наборките да видиш как ще се напълни гостилницата отново. А сега какво - весне се някой тук, мерне за какво иде реч и си тръгне. Ама не става така, трябва по-креативно да го даваш откъм фасадата… ;)

11. legrandelf @ February 5, 2010

pa4ito, никакви ограничения не съм удрял, що се отнася до гостилницата, а в главата какво ми става - тя си знае :))) (главата) :) А аз мисля, че Светла ще се включи по темата и без да й разрешаваш :))))))))))))

Приемам обаче, че фасадата дава фира :/
И подобно на Стоичков ще кажа… Айм но ляйк! :)
Къде си, креативностттттттттттттт…

12. pa4ito @ February 5, 2010

мдааа съмтайм уин, съмтайм люн… :))))

« Вледенените илюзии на един адски горещ паваж И наричаш това изискано ?! »