Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. Bia @ January 24, 2010

Евала, Елфе! Така не се бях смяла отдавна ;)))
Стринките къртят, направо си ги представих.

2. SSC @ January 24, 2010

Тематичен и циничен, малко съчувствам на гълъбчето за накърнената душица. Чудя се само, не е ли време за едно книжно сборниче с твърди корици “Рассказы циничного Елфа” :) (thumb up)

3. legrandelf @ January 24, 2010

Bia, само внимавай да не изпаднеш в подробности като си ги представяш, че току виж ти се приискало да си посегнеш и после… като гълъба - притеснение за ослепяване, хахахаа :)))))) Благодаря ти! :) Смей се, хубаво нещо е това :P

SSC, мейт :) не знам :) Хубаво сборник, ама трябва ли на руски да е? :))))))) lol Туй блог челинджа не е лошо :P

4. SSC @ January 24, 2010

Не е задължително, но пък каква аудитория ще са братушките…ум да ти зайде :) аз пък не бях сигурен дали ще се справя с тематиките. Уиш ю лък енд инспирейшън! Ще следя изкъсо целия формат ;)

5. legrandelf @ January 24, 2010

Прочети и при другите участващи - яки са :)))

“целия формат” - звучи като шибано риалити, хахахахаха :))))

6. Zelengorova @ January 24, 2010

Ей сега вече ме засегна лично!
Как така всяка прилика била случайна!??? Тя Гери да види… как ще се ядоса…
Този пост поне, можеше да ни посветиш, дет се вика! Мамка му! Може да не можем много да охкаме, припадаме и изпадаме в безсъзнание под твоите шедьоври, ама можем да се хилиме с пълно гърло…

И дума няма да кажа повече, ако не поправиш белята, освен ако това не е, най-накрая начина, да ми се затвори устата завинаги :)))))))))

7. Събина @ January 24, 2010

You, you, you, you are good! :P

8. legrandelf @ January 24, 2010

Zelengorova, какво, защо? :))) Тук пък защо сръдни сега :) Ейх, олелии разни :)))))) Епа посвещавам ви го, като е такъв зор :))))) Що като нито един път не съм казал на някой да си затвори устата, от тук оттам (предимно ти де, хахааха) се намира някой да си каже, че съм я запушвал :)

Събина, чекаме твоята версия ;) Аре, не се мотай :)

9. Василена Вълчанова @ January 24, 2010

Готино е! :) Успех!

10. Кръстю @ January 24, 2010

Дърт боклук като се запали ,огън много няма, ама голям пушек се вдига и …души яко!
И с дърт уй и умряла змия не си играй, не се знае…Първо ги пипни от далеч, натисни им главата с бастуна, и щом не се усукват - наближавай :)))))

11. venimus @ January 24, 2010

хяхяхя :D

12. Станислав Атанасов @ January 24, 2010

Както винаги късаш нерви … Браво Елфе … продължавай в този дух …

13. Omnia @ January 25, 2010

Лелеййй, взе ми се ума направо :)) - толкова образно си разказал обстановката/ситуацията, че си представих всичко до най-малките (пардон съсухрени) детайли и се зачудих ако стана свидетел на подобна гледка как бих реагирала и още - аз на едно таквози ЕГН дали ще съм същата върла/луда мераклийка… нали меракът умирал последен, казват :)
В заключение - да живеят Силвиите ;) - хубаво ни е именцето и поздравления за избора - хихихи :)
В последно заключение - евала ти за въображението и за предизвикателството, което си поел :)
Поздрави и продължавай в същия… ъъъмм, твърд прогрес, да го наречем ;)

14. legrandelf @ January 25, 2010

Кръстю, даааааааааа :) Чувал съм го това, щеше много точно да пасне в някой от абзаците на историята, ама… нейсе :) Не може всичко да ти дойде на ум, в точния момент :)))))

venimus, ще те цитирам, заради избора ти кварталните бабички от “Улицата” да са номер 1 в класацията ти :)

Lucifer, тенкю, мейт! Продължавам! :)

Omnia, първа в акъла ми се появи Стела, след нея… Силвия :))))) Някъде там София и Стефка загледаха мълчаливо и… всичко си дойде на мястото :) Що се отнася до порочните им роли в историята, оставих избора на съдбата :)))))))))))

15. Пламен петров (Пламски) @ January 25, 2010

Определено си оправдаваш името! Циничен - но Елф! ;-)

16. Събина @ January 25, 2010

Това. е непожелано рекламно съобщение! :))) Моето участие. :)

17. Zelengorova @ January 25, 2010

В какъв конкурс участвате, че не разбрах?
Просветлете възрастната дама, моля! :)

П.С.
SSC ми спомни един стар, много стар виц, от 66 още.

В училищния Драмсъстав на “Филиповци”, децата разиграват на сцената, пиеската: “Обесването на апостола на свободата” , пред очите на възхитените си и развълнувани родители.
Идва развръската и цигането, дето играе Левски, се заключва зад вратата на “Къкренското ханче”, а другарчетата му лопат, удрят силно и крещят от другата страна:
- Левски, ‘сдай са! Левски, ‘сдай са!
Цигането изотвътре тропа с крак и упорито твърди:
- Няма са сдам, няма пък!
От публиката, баща му не издържа на напрежението, става и кресва:
- Левски, ‘сдай са! Стига прай цигански работи, бе!

П.С.
@Елф

След: “ох, ах, дай…дай, вай - вай, ай…ай…ай…”,
не е добре много - много да се
олива човек, че винаги си представям строгия поглед на Зайчето, дето гледа на тез - олелите се, като на болни от логорея. А не обичам да имам преобладаващо болнав вид. За това се самоограничавам и съм автокритична, строга и несправедлива към себе си.
Може и заради ломбагото и ишиаса да е. ‘Ба ли му мамата?

П.С.П.С.
Искам да ви споделя една много полезна за съвременния човек информация и да похваля Елфа :
Както винаги актуален в темите!

Информацията ще ви послужи най-вече след кото ни резнат кранчето на свободата на словото и общуването, когато включат повсеместното, денонощно следене в ежедневието ни.
До тогава, а времето е малко, търся съдружници за производството на средствата за новата - стара комуникация. Копнала съм първата пръчка на кафеза и имам две- три гургулици навити да почнат тренировки. Милионери ще станем! В този бизнес е бъдещето, ей!

18. legrandelf @ January 25, 2010

Пламски, определено, неопределено… толкоз :))

Събина, че те баннем без предупреждение :)

Zelengorova, много си послеписна, бре :) хахахахах :)) А да видиш сега, заради вица ли, що ли… ама ти прочетох целият коментар :) нямам забележки, че даже съм и съгласен с написаното :P Хубавото е, знайш ли кое? Че намираш разни източници и ми засвидетелстваш, че съм в крак с “модата” :) Макар и с копитцата си свински, въобще да не съм ‘одил там! :))) ‘Убава работа, ама в Къкренското ханче… :)))

19. Събина @ January 25, 2010

Банни ме, па после чЕкай да ти коментирам у блого! :Р

20. legrandelf @ January 25, 2010

Щото па си се строшила да коментираш :)

21. UZUMAKI @ January 25, 2010

Thumbs up, Angel-Off. :)

22. Лита @ January 25, 2010

хаха, много развратни тия баби!
:D пък и от хайлайфа..
добро! харесва ми :)

23. legrandelf @ January 25, 2010

Бла, харесвам си позивната :)

Лита, всички female-и да внимават как наричат дамите, щото… ЕГН-то си брои и… след няколко завъртания на Земята около Слънцето, току виж сте станали и вие развратни :))))))

24. pa4ito @ January 25, 2010

Еййй, т’ва с издаването на участниците, важи ли и за мъжкото присъствие?? Не че нещо, ама ще ми е от полза и клиентелата ще се увеличи… па ще се разберем за процентите, а и на живо ще те промотираме… :))))))
Знаех си аз, че в гълъбите е истината и трябва да се заложи на тях като едни от най-добрите специалисти в директния маркетинг…
Светлееее, пиши ме в съдружието с две ръце и два крака. Трябва да се развива бизнесът, тази ниша е още празна и трябва да я напълним. ;)

25. пешката @ January 25, 2010

хахах и аз не се бях смял така отдавна! Евала!
Чудя се обаче, откъде черпиш така добре визуализираното въображение?;)

26. legrandelf @ January 25, 2010

pa4ito, както винаги си съпортив! :))) Те така трябва и да бъде - не само ти, ами и другите мъже (еба, как говоря, като че не спадам в тая категория, ама нейсе… елфски самосъзнания, хахахаха) :))

пешката, мерси! :)
Откъде ли… мога да ти/ви разкажа как се роди идеята за историята (вън от обстоятелството, че трябва да е по темата “Луди, луди баби!” :) Стига да проявите желание, ъф корс! :))

27. Omnia @ January 25, 2010

Аз имам желание - значи ставаме двама, а съм сигурна, че и други :) А и разказваш толкова… хубаво ;)

28. legrandelf @ January 25, 2010

Omnia :)

Както винаги… следвах течението :P
Умувах, умувах два дена какво ще е (като не се престаравах с мисленето де, че оная история с патката я знам от малък :))… Не го измислих и ей го на, станало неделя сутрин. Насочих се към идеята да има нещо развратно в “приказката”, тъй като вече се запознах с историите на голяма част от участващите. Но какво точно мръснишко - не подозирах, до момента в който… случайно не засякох встъпителните кадри на “Кевин Хил” по… не знам си коя телевизия :) Тайрън ли, Тайгър ли се казваше актьора, правеше любов с някаква мацка. Обаче… камерата яко фокусира, а и погледа няма как да не ти се спре (айде сега, почвайте с гейските коментари ;)) върху тялото на тоя чернокож ебач :)

Та… рекох си, брей тия шоколадови обезкосмени женски вкусотии, дето ги има по тоя свят, че и по телевизията даже :)

И веднага - щрак, бабите и… стриптизьорът! :)

Започвам да пиша, и нали ми трябва музика, сещам се веднага за Джо Кокър и популярната разсъбличаща песньовка :)

Намирам клипа в Ю Тюб и там надписите ме присещат, че е към филма “9 седмици и половина” :) Връзката с историята вече е ясна :) А на всичко, Joe Cocker беше изписан така в тубата… нямаше повече какво да го мисля :))))))

А… май за гълъба нищо не казах :) Той се появи абсолютно спонтанно :) Представи си началото на историята, а защо не и цялата такава, като едно тихо, мелодично начало, поглед над спящия (?!) град. Минаваш прелетно между сградите и малко след като си се превърнала в птица, кацаш на запотен прозорец. Чукаш по него, още малко… и баш като ти отворят - се почва страхотията :)))))))))

Те толкоз… в общи линия ;)

А към пешката, накратко… приемам вълни, явно :)

29. Angela Blue @ January 25, 2010

Честно, теб си те представям точно като една от въпросните баби след 50-60 години. Мноооого оригинален елф си ти! :) И не чак толкова циничен, `айде, `айде!

30. Biser @ January 25, 2010

Разказът ти е силен фаворит. Но между другото - удивлявам се колко много още можеш да пишеш и по коментарите. :D

Наистина подкрепям идеята за написване на сборник или нещо подобно. Вероятно ще е хит и поне малко свежест на фона на останалото. а ние ще успеем да го популяризираме. Помисли по темата. ;)

Ето и моя разказ:
BLOG CHALLENGE №1: Луди, луди баби

Успех!

31. Gabfest @ January 25, 2010

Баби, баби, колко да са баби?! :)

32. legrandelf @ January 25, 2010

Angela Blue, `айдеееее… бабясах и аз :)))

Biser, как го наричаха… логорея ли? :)) Сетих се, че на мен историята по измислянето на… историята, ми е по-забавна, отколкото бабешките приключения :P

Gabfest, на тия -17 градуса навън… всички ставаме баби, само ох-каме, пъш-каме и мрънкаме :) Само дето не разказваме истории от социализЪма, или пък да даваме съвете на унуките, лол! :)

33. Omnia @ January 25, 2010

Уау за пореден път! :) Това е като да гледаш как правят филма и го сглобяват после… също толкова вълнуващо и да четеш по темата как се ражда музата! Хареса ми нишката за развратността - не всеки може да опише подобен феномен при застаряващи или презрели персонажи, по личното ми мнение и впечатления от четени неща. При тебе се получава (щом ми увисна устата, докато четях). А логореята ти помоему, е рядко впечатлителна, на място и без свръхизлишности, както и готовността ти да отговаряш ;) Спирам дотук, че ще изглежда много захаросано, чак нетипично за мен и стискам палци да пометеш конкуренцията (без нищо лично към нея, разбира се, добре, че я има ;))
Благодаря, че не спести думи по обяснението и успех ;)

34. пешката @ January 25, 2010

Вдъхновяващо:)
Сценарий за театър или кино, ако вече не си правил, почвай!:)

35. Марио Пешев @ January 25, 2010

Много ненормално мен, типично в твой стил :) Успех!

36. Preor @ January 25, 2010

Greetings legrandelf,
Уникален си човече….
:-) :-) :-)

37. ДМ @ January 25, 2010

елфа си е елф, какво повече да се каже …
завиждам ти …

38. емо @ January 25, 2010

За снимката н яма да кажа нищо, но това с некро… ме събори от смях:)

39. radislav @ January 26, 2010

Яко :)

Специални поздрави на белия гълъб за историята :)

40. Zelengorova @ January 26, 2010

Разбрах… на къс пас ще трябва да коментирам… аз все искам надълбоко, до слънчевия сплит да ми влезе, ама… айде :)))))

И тъй като съм на преклонна възраст и меренето на шпагите, както казва една друга баба - Мадона, не ме забавлява… само унуците ми носят радост… ей така да си ги гледкам… да ми стоплят сърчицето, докато си павкам фишека, искам да спомена, че ми е кеф да си бъбрим по вечните теми.
В тази връзка, може ли да запитам…
Елф, както си станал отговоро-благосклонен, мога ли да драсна една притурка към сценката… все пак бях там и по-добре знам к’во си говорихме с наборките… цензурирало е гълъбчето разговора… поизрязало е сценката :)))))))

41. legrandelf @ January 26, 2010

Zelengorova, не виждам какво може да те спре :)) Даже и цял гълъбарник да има - пак същата работа :) Пък и сега даже… като ти разреша официално - не само не виждам, ами и не чувам какво би могло да запре твоя разкриващ писателски вид :))))) Действувай ;) Само не споменавай гъбите :P

Благодарско към Марио, ДМ, емо и Preor :) (няма ли да се появи някой, който да ме нахули тука… освен Zelengorova, че не съм я посочил като главно (или не) действащо лице?) :)))))

42. Zelengorova @ January 26, 2010

Виж какво… аз не съм започнала със забележките… дет се вика :))))))

Липсва дълбочина в диалога :)))))), ама това ще да е заради модата на “късия пас”. Ей сегинка, само да го драсна и ще предложа малко повече драматизъм изотвътре. Да не съм луда да пипам гълъба, че той си е много добре. Диалога трябва да се понапудри… само това :)

43. Zelengorova @ January 26, 2010

Ето на и нецензурираната версия - без орязванията.
За любителите на прекаляванията и кича :)

Гукащо мълвящ над заспиващия град, белият гълъб се спусна между сградите. Грациозното му прелитане приключи с кацане на близкия перваз. Усещаше се някаква енергия, не точно топлина, от другата страна на затворения прозорец. Птицата наклони главичката си леко на една страна, почука върху стъклото и заби погледа си през димната завеса, която превръщаше помещението в сантиментална парижка потайност. Още няколко почуквания и нестандартния пощальон бе удовлетворен с показно отваряне на защитната преграда. Стресна се за миг, но веднага след като свикна с шума идващ от вътре, отново се нареди любопитно върху тухления ръб. Димът се разсея полека, но ароматът на пури, марихуана и всякакви алкохолни пари завъртя главата на нищо неподозиращата птичка.
Бърборенето и несвързаните разговори постепенно се изчистиха. Опиянен от обстановката и сетивното насищане, гълъбът прогледна и стана неволен свидетел на вълнуващата картинка - група приятелки на видимо свръх преклонна възраст се забавляваха не като кардио-проблематични или ишиасо-напорни зрели дами, а като че в гърдите им бумтяха лудите сърца на 16 годишни девойки, жадни за живот и експерименти… от всякакво естество!
- Стелаааааааааааа… Стелааааааааа! Ще му скъсам дупето на този чуден младеж Мики! Стелаааааа!
- Хахахаха, чуйте я бе! Чуйте я! Гледай той да не ти подпали партенките, че с тая позагаснала слива, закъде си ма, Силвийо?!
Дамите се бяха разчувствали след гастрономически ненасищата, но сексуално превъзбуждащата сцена от “9 седмици и половина”. Чарът на Мики Рурк ги бе сломил до такова ниво, че разгорещените им връхни дрехи бяха намерили убежище под дивана, фотьойлите, колекцията от китайски порцелан, включително и полилея от провинция Гуанчжоу, красящ и хвърлящ светлина из цялото помещение.
- Ким ли бе, да я опишеш… манджа ли бе, да я опиташ! И аз искам - измърмори разпенявено Сóфия.
- Мики не е това, което беше. Но… ооо, нямам никакъв проблем всеки път да се връщам на това място! Мляс, мляс, мляс - последното беше разтреперващия звук от напуканите, но влажно лепкави устни на Стефка, гледаща упорито в тавана, силно накозена, провесила ръка от едната страна на люлеещият се стол.
- Дай го насам тоя масур бе, лигло такава! - Стела я плесна по бузата, бутна я на една страна и пробва да повтори, този път насочвайки силата си върху задните й бузи
- Ела… ела мa… Понаплескай ме малко… нека ме боли… плийййз… не мога повече да чакам… плескай ме, плескай ме, нека ме боли! – запя весело бабката, в чалга ритъм ,кълчейки задник.
- Идваааам, пай се! – Стела, веднага й се върза на акъла и се развика жизнено, колкото жизнено можеше да вика жена на преклонна възраст : - Намажи си задника, идвам!
- Казах да ме понаплескаш, а не да ми даваш акъл! – изправи се ядосано Стефка. - Да си намалям задника? – нацупи начервените си устенца като кокошо дупе - Ти луда ли си ма! Как ще си намалям задника?! Напротив! Смятам да мушна десетина пастички в серия, та да ти увелича полето за изява… искам да уголемя повърхността на удоволствието, което ще ми доставяш… По – млада си от мен… зелена си още… нямаш опит… ще видиш как вдъхновява големия, вълнуващ задник !
- НАМАЖИиииии…. ваз’лин, бе глухо! Не намали! Сещаш ли се? Може да си по-опитна, ама си по-глуха от мен. Иначе си направи задника кат’ тава за баааклава ако те кефи! А колкото дооо… големите вълнуващи……не задници де!… и мен ме вдъхновяват .
- Ахахаха…хххх.хахахах…хахххахахха… - Натурално го искам, бе Стело! Пълни шепите с плюмка, плюмчи… и псувай дърто! Разспусни с мен до край, дет се вика! Твоя съм!
- Идиотка…- ахахахахахха… - Простачка! – хахахахаха - Дърта вещица!

Двете бабки се затъркаляха по пода от смях и не чуха, че в този момент звънна телефона. Силвия обаче, чу и изприпка да вдигне, нетипично бързо за годините си.
От другата страна на слушалката се разнесе мъжки старчески тембър:
-Обаждам се във връзка с обявата … Ъммм… Хъмм…мисля, че отговаряте изцяло на моите изисквания!
- Коя обява? За какво говорите? Кой се обажда?
- Ами обявата… във вестник “Трета възраст”… дето си търсите партньор в живота… аз съм… подходящия.
- Имате грешка! – прекъсна го Силвия и тръшна слушалката замислена. Докато се чудеше дали да се разсмее или да заплаче пред това знаково обаждане, грешка, от която можеше, но не се възползва, защото смачка съдбовната възможност и я захвърли с лека ръка като нежелано любовно писмо, Силвия си помисли: „Боже… съвсем съм изкуфяла… Че пуснах аз обява… пуснах… ама не във вестник „Трета възраст”, а в тоя …как му беше името… ”Втора младост”. Мамка му! … Може ли да съм толкова изкуфяла, че да объркам? Мислите й се замъглиха, за това спасително тръгна обратно към търкалящите се на пода бабки, чието кудкудякане отзвучаваше докато я гледаха въпросително любопитни към телефонния й разговор.
- Когато лайната са ти в главата и в капка от роса да плуваш, е все тая… Ще ме прощавате за лайната . – Произнесе Силвия, уж в отговор, на незадените й всъщност, от приятелките й въпроси. После се усмихна широко и възвърна доброто разположение на духа си.
- Ша си прощаваме ний, ша си прощаваме… – включи се София - ама тия – лайната… до кога бе булки? Барем от изплискването се надявах да понамалеят, а те упорито поддържат високи нива на прилив. Може и от луната да е… Моята е в Телец - жертвен и дървен, металният ми го грабнаха под носа май… юни… ама в август, като мине в Дракон… ще фотнем “Междузвездни войни” , епизод – 21.
- “Имам Дракон и ще го използвам! ” – провикна се на втори глас Стела - Ей така ще го кръстим сериала… и докат’ не завъртим дванайсет животни поне по веднъж, нема мирясаме. – и пак се затъркаля по земята.
И Стефка не остана на страна, а продължи да налива иде с насълзени от смях очи, от които, в дълбоките бръчки, шуртяха вече, черни вадички размазан грим: - Сетете се! В “12 маймуни”, на Брат ни Пит кво му стана? А? Ей така ще се изкокорим и ний, барем с Анджелина Джоли да ни върже… после…. ще му мислим. – театрално и видимо развълнувана, Стефка едва се изправи на крака залитайки, разпервайки костеливите си, обсипани със старчески петна длани и размаха лакираните си в алено нокти пред лицето си, изпъвайки ги протяжно наляво и надясно, имитирайки сполучливо съученичката си Лили Иванова : - Благодаря… Благодаря за вниманието! Блаааагодаряяяяя… – произнесе приключващо бабката и се поклони дълбоко.
- Ха! Верно бе! Я да си пуснем „Дванайсет маймуни”, че от 66 – та не сме го гледали, да си го спомним… пък все си струва и да видим к’во му става на Брат Пит, пък к’вото и да е то!
- Мани го тоя, русолявия щиглец с блудкаво-синия поглед, върни Мики, ма Софийо! Знаеш… падам си по грозно-привлекателни мъжкари, а не по пубери!
- Ццццц…цццццц…. и претенции имат още! – възмути се София. – аз пък си падам по к’вот да ей, само да е ей!

Зашеметени от преживяното, опиянени от спомените по последния сексуален контакт и многото алкохол, който не спираха да поглъщат, дамите се наслаждаваха на своя приятелски разгул. Някъде там, димната завеса довя музикални ноти до позагубилите не само своят чар, но и своята функция уши. Разпозна се пърхащо-износеният чар на Джо Кокър и неговата съпровождаща филма песен.
Ой! Уйх!
- Какъв уй, ма?
- Кокър? Джо едно време, фетиш ми беше. С тоя дрезгав глас от грамофона… не само лятото в града възпяваше… ами и пълноценната и целокупна оргия, която си правех вкъщи. Аууууу… че времена! Като свършвахме, ааааахахахаха - Стефка се разсмя бурно, преминавайки в пискливо задавящ я истеричен смях, като успя да придаде настроението си и на останалите - в апартамента миришеше на сперма и разтопен бакелит. Колко копия на Кокър съм износила, колко лелееееей!
- Кокър? Да го бяхме учили тогаз тоя пусти ингилизки. Светва ме оня ден унуката, че кок било… не оная щура прическа, дето си мислихме, че ни краси едно време, ами… чеп бе, шаврантии такива! Чеп! Уй, дето вика наша Стела.
- Какво сега? Цял живот Джо Кокър, като си научила сега една две думи и да му викам Джо Хуя ли? - възмути се Сóфия.

Дискусията им не бе особено очарователна. Силвия странеше от спора и блуждаеше с поглед наоколо. Стефка я загледа и ококорено запита:
- Силве, ма, душа, да не ти се показа некролога от пазвата. Де тия сухи корички крият толкоз тайни, сега и божията брошура ли ще ти подпечатат? Силвийо!
- Измислих го!
- Кое туй?
- И това в онова и душата в рая!
- А?
- От песента бе, къде ми е телефона?
Силвия подскочи, доколкото схванатия кръст и изтръпналите й крака позволяваха това да се нарече скок и се подпря на секцията с кристалните сервизи. Изтърси си чантата и хвана телефона.
- Как’ой пра’и тая балама сега? Линейка ли ще вика или пък некой любовник млад си е ‘фанала, да го дундурка?
Дамите я наблюдаваха внимателно. Размишляваха на ум в опит да разберат плановете на приятелката си, но не им се получаваше. Мики Рурк продължаваше да обладава последната им активна ерогенна зона - съзнанието.
- Добра вечер, девойче… да… да знам… ааа, да изчакам ли? - Силвия се обърна към приятелките си - Туй секретарка по телефона, вика ми да изчакам пищенето. А, да! Привет ти, Силвия съм аз. И на мен ми е драго. Дай сега по въпроса. Искам един чуден младеж да ми подберете. Тамън четири сме тука, баш щедрички сме. Хубаво танцьорче, па и да не му върви танца, дет’ се вика - ще го научим, нали бе, ханъми - спогледа ошашавените свидетели на това порочно деяние.
Адресът бе продиктуван, телефонът затворен, а чарът, телосложението и останалите първични качества на стриптизьорът Силвия остави в ръцете на майката съдба и нейното чутовно въображение!
Неистовият смях не утихна в продължение на няколко минути. Имаше задавени. Тупаха се гърбове. Пукаха кости, премляскваха устни, а влажните погледи в миг изпълниха апартамента със страст.
Шашът беше пълен, а паниката нямаше време дори да се огледа. На вратата се позвъня и още преди да получи одобрителен отговор, гостът нахлу при разгорещените дами.
Плочата с Джо Чепа (прощавайте, Кокър) в оригинално LP издание, с автограф на кутията, се завъртя на един стар, реквизитен, набор на Дучето, грамофон. По стриптизьорът дрехи нямаше, като не броим латекса, неуспешно опитващ да прикрие мъжеството му, а по дамите… не останаха много за сваляне. Танцьорът безупречно задоволяваше желанията на своите клиентки. Развъртя задните си части пред лицето на Стела, след което се обърна и симулира няколко от добре популярните “вътре-вън” секс движения. Стефка се доближи до ухото му и с широка усмивка на лицето си викна:
- Ааа, момче, момче! Гледай от геронтофилия да не стане некрофилия, ахахахахахаха - четирите отново се потопиха в любимият им, преобладаващ тази вечер, истеричен смях.
А някъде там, не толкова далеч, балансиращ смаяно на перваза, гълъбът размахваше криле. За толкова кратко време пред очите му се изредиха толкова много събития (а в следващите няколко часа компроматите едва ли щяха да намалеят), че ако продължаваше да го раздава като мълчалив свидетел, при това сам… щеше да ослепее в миг!
Нуждата да разкаже - изпълни пощальонската му гръд!
Бумтящите спомени от видяното - напираха да излязат под формата на миловидно грациозни “стихове”…
Полетът го облада, разпери смело криле и следвайки вятъра… спомогна тази история да стигне до вас!
——

44. legrandelf @ January 26, 2010

Тия клинове, така набити в историята, пък и под формата на диалози… играят не разпукваща роля, а още по-добре слепкваща (има ли такава дума - на кой му пука, бе…) :))))

Бих казал бра’о, даже насмалко и да ръкопляскам :)) Ама ще поизчакам :) Може да има други (не)доволни от кавър версията :)

45. Zelengorova @ January 26, 2010

Кви клинове бе Елф???
Казвам ти как си беше, едно към едно, нали бях там! Единствено пропуснах да кажа, че ми падна ченето в чашата, поради което се изложих и изчервих, когато момчето влезе в апартамента. Гълъбът не ти ли е казал? Някои неща ги пази само за себе си, хитрата птица. Малко го стягаш! Стисни му гръкляна и ще си каже… всичко ще изпее пернатото добиче… правилен подход си трябва само!
:)

П.С.
И мога ли да замоля!
Ако някой, живо се интересува от къде ми е дошло вдъхновението да се вклиня по този начин да ме пита. Не знам дали ще отговоря!
Благодаря! :)

46. Zelengorova @ January 27, 2010

И тъй като днес няма да ме има,
исках да кажа:

Елф,
кеф ми беше да си посвирим човече!
Благодаря ти, че си отворен към експерименти!

В тази връзка… не ви знам (блог)игрите… но все ми се струва, че ако нещо ви стиска за гърлото, значи ви пречи да си общувате свободно. А пък… ако… и не си пречите, а само се забавлявате… що да не си свирите на воля, бе хора? :)…да си творите… да експериментирате…ОСВОБОДЕНИ от предрасъдъците и ограниченията на света, в който живеят телата ни? Що не се възползвате максимално от предимствата на ИМАГИНЕРИУМА, вместо да пренасяте ограниченията на “затвора”, от чиито окови бягате? Съмнявам се, че ако стриктно спазвате “външните” модели, ще станете по-високи напр с 3,5 см или по-сериозни в нечии очи, които търсите, за да признаят и утвърдят стойността ви.

Вие си решавате :)

От мен - успех на начинанието, каквото и да е то!

П.С.
Искрено се надявам, нерегламентираното вмешателство от моя страна, да не попречи на Елфа, да се блъска с лакти по нанагорнището, каквото и да е то, щото момчето и хабер си няма
от де му идвам на главата. Така че, моля извинете го, че му се случва :)

47. legrandelf @ January 27, 2010

Zelengorova, ама моля ти се :)) Как да откажа, като си една от пионерите сред коментиращите ми, пък и коментари като твоите - никой не е писал, няма и да пише (в това съм 100% убеден) :)

Свири на воля, тук си е кръчма все пак :) Нищо, че е тихо и познатата клиентела си е намерила други ангажименти (примерно да бачкат, не ги е срам… гъзове и гъЗки такива) :)))))))))))))

48. pa4ito @ January 27, 2010

Не Светле, пак не си дочула както трябва…
Всъщност последната реплика беше:
“Ааа, момче, момче, гледай каква геронтофилия… не, не, сексофилия, ахахахахахаха…”
Вервай ми, чух я много добре, като ми я казваха. :))))
А като спомена имагинериум-а, та се сетих за начина за придвижване, дето го мъдрихме навремето… Та в тоя ред на мисли, що да се ограничават хората, дай да им дадем целия етериум и да щъкат насам-натам…

49. Zelengorova @ January 28, 2010

Елф,
стига сме се прегръщали и бацкали по бузките… посвирихме си, попяхме си, позабавлявахме се… Добре!… Ама да си дойда на думата!
Хич и не ме баламосвай, с разни иширети да ме омилостивяваш!
НЕ СИ СПОМНЯМ да си ми искал право на изображение, както съм убедена, че не съм ти давала такова!
Що тогава чини моят лик, горе на табелата, бе Елф?
А?А?
И за да не стигаме до съд, да правим цигански работи, чакам предложения! И няма да се съглася на споразумения, току - така! Чакам предложения,че цената почва да се вдига бюрократично!

50. Zelengorova @ January 28, 2010

Пламка,
как тъй ще им даваме ноу-хауто безплатно, бе…не стига, че им наливаме акъл с кофи без пари на хлапетата! :))))) Трябва да помислим за пенсиите, братле :))))) От кога ни е време да се пенсионираме на Бора- Бора, сам знаеш, че вече едва се изтрайва изчакването :))))

51. legrandelf @ January 28, 2010

Ти коя си? Лявата или дясната? :)

Със съдилища нямам опит - а и не бих желал да имам :)))) Ама ако много напираш, явно ще трябва да си намеря адвокат ;)

Адвокат беше, нали? :)

Ти познаваш ли някой… и сега, ако ще се пецкаме бюрократично, нали няма да ми пробуташ някой фалшив “спец” :)

Моля, отнасяй се сериозно! :))))))

52. Zelengorova @ January 28, 2010

оооо, Пламка, забравих под сурдинка да ти шушна, на ушенце да ти редя:)))))Мисли серия от упражнения за гълъбите, че ще трябва от Бора-Бора да си вършат работата хвъркатите касички! Нали ще си им главен изструктор :))))), загрявай в летенето, че ще им показваш :))))))

53. legrandelf @ January 28, 2010

Така и не ви разбрах манията за Бора-Бора :)))
Все натам ви влече. Не щете ли да градите училища в Тайланд (примерно)? :))

Към е Пламката та да си каже, ми мълчи кат’ пукъл :)
Или още му е влажно либидото от оная вечер, дето сте хвърчали с гълъбите и сте козили, и… Мики Рурк, та Джо Кокър…

:))

54. Zelengorova @ January 28, 2010

Как коя бе Елф?
Единствената гола яка баба на снимката, разбира се :))))))))

55. Zelengorova @ January 28, 2010

По отношение на съдебните дела. Мога да ти се предложа за адвокат и печалбата от делото, ти е в кърпа вързана :))))) Много съм добра, когато пледирам срещу себе си - винаги печеля :))))))

56. Zelengorova @ January 28, 2010

Откакто се опитвам да откажа дългите коментари, по заръка на Зайчето и откакто опитвам да не съм послеписна, щото ми мрънкаш, много се разсейвам с тез накъсвания на мислълта :)

Та… относно манията за Бора - Бора. От кога превишихме възрастта за пенсиониране с Пламката, а бачкаме като грешници на тръстиката… Що да не си разнообразим старините и пейзажа с малко песок и палми?
Пък ако мноооого ни се налажи да станем от шезлонга, не за да си долеем чашите, разбира се (за това си има сервитьори), а за да си поизмиием запотените от слънцето крачета, островитяните ще ни подпират, с втрила ще ни веят, че и на ръце ще ни носят… така ми се струва… щото ще бъдем гълъбни магнати.

57. legrandelf @ January 28, 2010

Ахааааааааа, ти си бат’ Арни, тъй ли? :)))

Или има някоя там, може и да е нимфа, може и да не е, която е гола, ама се не види :) Или е привидение (горско) ? :))) Обърквам се веч, ту Бори-Мори, ту некви фетиши мацки, с голи шварценегри…

Още нещо… шварц е черно, нали? А негер ;) К’во става, двойно черно ли? Нещо като по-люто кайве? Пхахаха… Време за обяд… I’m off for a while…

58. Zelengorova @ January 28, 2010

Смееш се ти, смееш се… ама в “Клуба на пенсионерката” ми викат Арни. Що мислиш така ми е прякорът? Не е щото съм терминаторът на клуба, а защото с Брат - Арни като две капки вода си приличаме. Близнаци сме, за това. Най-вече в тялото си приличаме. Ей на виж - на голо сме много яки. :)))))). Ако не вярваш питай Дани Девито, той ми е третия близнак. :))))

59. legrandelf @ January 28, 2010

Мисловни перестройки значи… :) Окееееееей…

Надявам се, че английския ти е по-добър отколкото австрийски на брат ти Арни :))))

Но нищо де, и да не се справиш - най-много губернаторка да станеш ;) на пийпъл ъф Калифооооооо’ня ! :)

60. pa4ito @ January 28, 2010

Че к’во й е на Бора-та бре, Елфе? Оушън, песъци, дъюни, шезлонзи, мохитосссссс, кеф… кат се нагрееш - цоп у водата. После наобратно. Готини мацки щъкат наоколо(за Светлето - пичове, ама аз не им обръщам внимание, няма прайм сечено на ортака я…) Те така, братче, мога да изкарам до следващия век ;)
Светле, аз кондиката на тактиката с гълъбетата съм я измислил. Седи слушай, сега да ти реда… Значи вземаме двойки семейни гълъби. Пускаме единия от двойката да оди да върши работа(няма безплатен обяд!). После той се връща наобратно(секса си е секс :)))). На следващата “мисия”, пускаме другия от двойката - да не фане нещо се обиди, че само първото животинче предпочитаме… И така хем ягнето сито, хем вълкът цял ;)

61. Zelengorova @ January 28, 2010

Точно така :) И ти ме разбираш от една дума, нищо, че не си ми набор.

Читателите ще си помислят, че ние си дрънкаме, колкото да навъртаме километража на коментарите, което не може да се твърди със сигурност, че е лъжа, но не е това същината, разбира се!

Какво правим ли?
Ами изваждаме на повърхността, дълбоко закопаните, за да не се намират и виждат, проблеми на нашите баби. Показваме на дело, защо и как пенсионерите полудяват и биват принудени да емигрират на далече като в Бора – Бора напр. На Бора - Бора, лесно се ходи. Мижаш малко… и си там.Знам аз, Нова Зенландия е къде по-добре, че и в Гърция не е чак толкова лошо! Но кой ги пита пенсионерите къде искат да идат? А с какви пари? Никой. Даже и бизнес с гургулици не могат да завъдят, пък било то и с куци, защото обществото не им дава достъп до гълъбарника и по този начин възпрепятства птиците да помагат на възрастните хора да си разнасят пощата и вторично ги принуждава да се хранят с тях. Защо на Сан Марко има толкова гълъби? Замисляли ли сте се? Ами защото… да сте виждали български пенсионери там? Не, разби се! Кой ще ги пусне, нали ще изпапкат пернатите? На екскурзия се допускат само чуждестранни баби и дядовци. Тълпите дръпнати фотографи не ги споменавам, защото не може лесно да им се разбере възрастта от пръв поглед и ще изпадна в неточност. От друга страна, на “Славейков” е пълно с неразнесени писма. А гълъби да има? Може да пробутват тази хартия за духовна храна, но пенсионерите си предпочитат птиците. Логично… нали?

Обществото се присмива и обижда хората, които жадуват втора младост. Обвинява ги несправедливо, че били цинични, неприлични и похотливи. Че някои баби обичат да ходят на походи – обичат, това не може да им се отрече. Но… от младостта им е останал, тоз пуст мерак, дето сега главата им затрива. На кой му пука за самотния пенсионер на преклонна възраст? Що да не си кози?… Ще си кози, ще си кози… колко още да си кози? Година – две? Някои и по петилетки издържат. Упорити копелета! И на 100 не щат да спрат да козят завинаги, че да освобождават път за младите, които за това твърдят, че заради изплащането на техните пенсии трябвало да се лишават. Да не говорим, че то, козенето, не се губи, ако ще и на северния полюс да отиде човек, ама разправяй ги тез истини на тез, дето не им е дошло до главата. На кой му пука за проблемите на клетите луди баби? А всъщност колко малко трябва на пенсионера да му се стоплят старините… Ей на питам ви!

62. Zelengorova @ January 28, 2010

И ако случайно още не съм ви разплакала, ще ви кажа и какво си мисля за снимката, белким ви разчувствам поне малко.

В световен план накараха бабите да се събличат, иначе и в политиката не ги взимат.
Ей на Бате Арни! Ако не беше толкова як – гол , нямаше никога да си има губерния. Дори за девица като Мадона жал не им стана. Как цял свят не намери едно сетренце да наметнат женицата… по време на концертите поне, та да не изстине, щото са навън, където е тъмно и хладно. Вместо това, обществото кара, същата жена на преклонна всъзраст да блъска във фитнес залата до припадък, да заяква и да се калява, че да издържа на студ - гола, за да пее. Може и да е щото пее фалшиво, че така най-добре се скрива. Независимо от това, си е груба демонстрация на неуважение към възрастта. Деми Мур колко пластични хирурзи и фитнес инструктори смени, докато се напасне към обществените очаквания, а? Спомнете си що път извървя от „Стриптийз” до „Ангелите на Чарли”. Как мислите, случайно ли избраха Шер за „Лунатици”. Разбира се, че не. Нищо случайно няма в киното! Избраха я, защото полудя най-качествено от всичките. Обществените нагласи в световен план не пощадиха и Мишел Пфайфър дори. Цял филм я накараха клетата, да се разхожда дибидюс , наравно с два пъти по-млад от нея мъж, за да могат по художествен начин да пропагандират нудизма като изпитано средство за закаляване на старческия дух. Знаете девиза на нудистите: „Слънце, въздух и нудизъм – здрав, млад и бодър организъм”. И после… днешните баби не били като онзи-деншните. Не са разбира се! Смяната на модата, води до смяна и на пластичния хирург, а чуждия почерк променя и не можеш вече да си си същия. Еееее как да не полудееш, братче! Да ви питам аз, като ми дойдете на годините… не ще полудеете… ще изплискате… като гейзер ще изплискате… ама сега се присмивате на бабите.

63. Zelengorova @ January 28, 2010

Очевидно не се притеснявам сама да си говоря.:)
и въпреки всичко, в цялото това изглеждащо на пръв поглед откачено поведение, ако желае човек, може да съзре зрънце разум.

Не сте ли забелязвали, че за приемственост между поколенията, говорят само пенсионерите?
Така е защото имат нужда да се подмладяват.
На кой здрав, прав младок, ако има акъл в главата, ще му хрумне, да ходи, да слуша нечии старчески мисли, изрекламирани и издекламирани като мъдри. Да не е луд, да се състарява доброволно.
Това е още едно от доказателствата, че бабите са по-луди от внуците си.

64. legrandelf @ January 29, 2010

Zelengorova, “накъсана ферманология” - те това спокойно може да е някаква интересна университетска специалност, в която ти ще си не само пионер, а и може би единствената веща :)))))))

Ще е забавно, може пък да привлечеш достатъчно заинтригувани кандидат студенти, за да те последват в начинанието :) УНСС е добър таргет (за поставяне на специалността), макар че и НБУ може да ти даде преподавателско поле за изява :)

Относно лудите, на които им харесва да си говорят сами - не ги спирам :)))))))))))))

65. pa4ito @ January 29, 2010

Светле, ама ти сама ли си говориш?? Аз пък реших, че си решила да поговориш с някой интелигентен :))))))
А преподавателската дейност предлагам да я организираш на брега на оушъна. Ти, в шезлонга си, с коктел в ръка(за вдъхновение само), а около тебе ветрилообразно насядали на пясъка пампайците, които жадно попиват “мъдростта на вековете”… опааа, аааа, имах пред вид словата ти :)))

66. Zelengorova @ January 29, 2010

Тъкмо мислех да обява паралелна награда :))))):
“Тоз, който спечели - цяла седмица нема му се вясна в блога” и вие ме разчуствахте и ме вкарахте в разединяващи дилеми … :))))

Ами да! Тия прекъсвания ще ме довършат, нема свършване по тоя начин братче! :)))))

Пламка, ей това си го мечтая… Аз да си говоря на пампайците на български, те и бъкел да не схващат, щото си разбират само пампайския, ама жадно да ме гледат… докато попиват от мъдростта на словото ми :))))))))

И в тази връзка, Елф забравих да ти кажа, че и губернатор не мога да стана, щото никакъв чужд език не знам за мое огромно съжаление. Ще блъскам и аз като Мадона във фитнеса до припадък, за да компенсирам недъга. :)))))Не съм ли съобщавала в националните медии? Не… не знам английски, нито френски, на немски мога да кажа как се казвам, ако знам и толкова, което няма никаква връзка с необичайния факт, че ако ми се наложи става чудо и започвам да ги разбирам някак, че и да превеждам мога, но без да го искам, това ми се дава :))))), наместо това, че ми е отнета възможността да научавам чужди езици. Липсва ми тоя чип в мозъка, дето отговаря за чуждия език, за това.

P.S.
Напомнете ми като свърши тая олелия покрай конкурса да ви разкажа за баба ми… мноооого луда баба имах, ей! :)

67. Победителят в първия BLOG CHALLENGE е… | Blogatstvo.com @ January 29, 2010

[...] cynical.elfglade.com [...]

68. legrandelf @ January 29, 2010

Was a good chase… :)

69. Zelengorova @ January 29, 2010

Охххх…отдъхнах си… сега вече мога да говоря, без да се ограничавам… че това стискане… мно’ооо ме изтормози бе! :)))))))

П.С.
Елф, чакам си:
- или адвокатските;
- или споразумението, за да оттегля съдебния иск;
- или… *би му майката, поне свестно посвещение!
- абе и само да линкнеш “Това в онова” пак ще мирясам :)))))))))

70. legrandelf @ January 29, 2010

Zelengorova, чакай само да ми се отпусне малко главата, че тия лудници (неработни) в петъка изминал… ме втрисаха :))))))) Ще си избера поне едно, че може и повече, от тиренцата :)

71. Zelengorova @ January 29, 2010

Мартине! Чак сега виждам, че си писал участието си “Зе Елфа”. Как можа! Защо???? Идиот!… ахахахаха, Пълен идиот! Дива работа, ей! Хем съм бясна, хем ми е смешно… Трябваше по-добре да се вгледам в конкурса…нали все бързам за сто места… прегледах го диагонално и не прочетох нищо внимателно…

Обещавам тържествено, че ако тръгнеш да участваш в някоя следваща блог - инициатива, ще си трая, ще си гледам работата и ще си гълтам лекарствата :)))))) Безкоментарен Идиот! :)))))

72. Zelengorova @ January 29, 2010

Като се отърсих от шока :))))) се сетих, че пък смешката не е чак тооолкова лоша.
Веднага ми дойде на ум тоз пример.
Не сме пионери… успокоих се :)))))), щото по-добре ветерани, отколкото пионери.
И ако не знаем какви смешници сме имали, как ще разберем какви смешници сме сега? А?
:))))))))))))

73. Zelengorova @ January 30, 2010

Искрено и Лично за Елфа, другите да гледат настрани, ако обичат!

Зарежи тиретата, съсках по инерция… казах вече, още не ми беше преминал Шока.:)))))))Ами то и Шон Пен ти е завидял на чувството за хумор, убедена съм…а най-вече Майкъл Дъглас, щото неговата изненадка въобще не беше смешна.

Сега е момента да ти кажа, че си най-милият и прекрасен циничен Елф, винаги ставаш от мястото си в автобуса, за да поседнат възрастните хора, както и им помагаш да слизат и се качват в градския транспорт. Въобще… си образцов Елф, за чудо и приказ, както и за пример си отвсякъде! Цяла седмица изпадах в смешни ситуации и пристъпи на безпричинна радост, сега, поне още една ще ходя нахилена. Ей така се преживяват сатурновите дупки, Благодаря ти мило момче!

П.С.
От къде по дяволите знаеше, че ще се вържа? И не ми казвай, че звездите ти го говорят, те не знаеха :))))) По-добър информатор имаш… така ми се струва:))))))))))

П.С.П.С.
Какво питам и аз, нали съм шаран… ами много е просто: на “баби” и “кучки” винаги кълва, природа… по-силно е от мен :))))))))

На старини, да ти се връща! :)))))))

74. legrandelf @ January 30, 2010

Зеlengorova :) Ти мани, ма тогава като се записах и знаеш ли колко време стоях и чаках, докат’ ми одобрят коментара :) Помислих, че блогатия собственик нещо се е замислил по адрес на моята сериозност :)))) Ама в крайна сметка текната нещата в правилната посока :)

“Ze Елфа” тайничко се надяваше да не го мисли сам, ама… накрая се наложи да си пише домашното (сам) по късните часове, макар и преди обяд :))))))

Майната им на сатурновите дупки, туй е измислена работа. Като и повечето звездни простотии :))) Е оная вечер в туй измисленото шоу на Иванчу и Андрюгата, извадиха някакъв елемент, наричащ себе си нумеролог, и обещаха да има някакви предсказания по адрес на Първанов и изгората му. А то какво ни разказаха?!!! Смешки по имена (а не картинка) :) Нек’ви шарлатанизми, на които дори не се засмях :/

А в автобусите, или тролеите, или трамваите - почти не сядам. Само ако е наистина празно. Щото знам, че все ще се намери някоя луда, луда баба, която ще иска да ме заговори, щото разбираш ли… съм й бил седнал на мястото :)))) А за унуките й… не ща да слушам, та… предвидливо си кибича прав :)

75. Zelengorova @ January 30, 2010

Ахахахахах… ахахахаха… хаххххххаахахаха…
като поема дъх от смях ще се върна да разкажа за баба си и да си довърша мисълта, дето си бях започнала, ама я сецнах, че… да не вземеш незаслужено да спечелиш… Сакън! Че и аз съм била в кюпа? Без и хабер да имам… абе нагласена работа щеше да си изглежда отвсякъде и после върви обяснявай, че нямаш сестра :))))))))
Това, че си предвидил, че ще се вържа е някак очаквано, но това че ще се спра… :)))))) Мно’оо рисковано, бе братче :)))))) Евала ти за куража!

Казха вече… безкоментарен Идиот! :)))))

76. Zelengorova @ January 31, 2010

Преди пак да решиш да играем вабанк, моля те изчакай да ми изстинат партенките! Загрели са обилно, че по завоите искри фърчаха. От друга страна, скоростта в тъмното качва опасно адреналина и е съвсем реален потенциала да се инфрактира, ако не се смята с интегрални схеми за охлаждане :))))))… Разбрах, че и на теб не ти е било много светло пред очите, та съм длъжна да напомня, че в големия спорт, повече от всякъде другаде, е важно да се уважават и да не се подценяват правилата (за безопасност), противника и публиката, защото и на най-добрите се е случвало и ще се случва да изхвърчат от завоя. Знаеш,каскадьорите първо се учат да падат. И ако въпреки всичко, пак ти хрумне да ме разиграваш на сляпа баба, изчакай и да забравя, че ако си спомня нема се вържа :)))) и нема постигнем такъв лицеприятен ми синхрон , въпреки, че… на тез години… амнезията работи услужливо за мен, така, че нема се налага много да чакаш :)))

Признавам: едно на едно!
Стискаме си ръцете!
Чест и почитания!

П.С.
Забравих да спомена ей това
симпатично филмче във връзка с темата “Луди,луди баби”

77. Zelengorova @ January 31, 2010

Искам да благодаря на организаторите на тази блог-инициатива, най-вече за това, че търсят и предлагат начин за интегриране на блог - пространството.

Смятам, че игривите състезания, каляват, осмислят и развиват творческите способности, освен, че са сцена за демонстрацията им и изключително подходящ начин, те да бъдат популяризирани като достигнат до шириката публика.

Мое лично мнение е, че ще се налага правилата да се променят в хода на играта и ако това не се случва, играта ще започне да страда, ще става регидна и неполезна за участващите в нея. Защото тя е създадена, преди всичко за тях, за да обслужва потребностите им, а не самоцелно за себе си.

Организаторите са споменали, че който не харесва правилата е свободен да не участва.
Логично.
Но няма да е далече момента, в който участващите, по творчески начин, ще компроментират смисъла на неподходящите, ограничаващи първоначалната идея, правила.
Не е добре да се подценява творческия потенциал, защото едно от най-съществените му свойства е, че е шило, дето в клетка не стои.

Мислех си…, дали пък, ако вместо да се взима на първо място числеността на коментарите (което е изключително лесно манипулируемо число и можех да го демонстрирам, но от уважение към инициативата се спрях), не би било по-точно, победителят да се определя на базата - сбора от двата или трите, предложени от вас резултата.

Повярвайте, знам, че това ще създаде още по-голяма организация около конкурса и най-вероятно 12 участника стават неуместно много.

Както знам и че труда, шетането около обслужването на инициативата трябва да се осмисли, а това трудно ще стане безплатно.
Но какво от това!
Нека се мисли и в тази посока, ако се наложи!

Все някога ще въведем заплащането в блогуването, защото няма други измислени средства, все още, които да компенсират (изгубеното) работното време.

Все пак сме общност и без “членски внос” ми се струва, че няма да минем. А и защо да бягаме от това? Измислил го е руснакът, що да не го приложим?
Под каква форма… времето и опитът ще покажат. Дали чрез смс - и, дали чрез реклами… или нещо друго.

Инфантилно е да се мисли, че компенсирането на обслужването на някаква организация, чрез заплащане, е меркантилно начинание.
Ако няма обезпечаване на човешкия труд, било то и творчески, рано или късно инициативата ще стане по-скоро тежест, отколкото градивно начинание.
Но това си е само мое мнение, което просто предлагам за разглеждане.

Искам да поздравя Бисер Вълов с победата!

Да благодаря на публиката, че я има!

Да благодаря на всички други 12 партньори (конкуренти) в играта, които стимулираха достойно!