Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Blog Challenge I: “Луди, луди баби!”

« публикувано на 24-01-2010 @ 4:42 pm »


фотография: ffffound.com
слушайки: Joe Cocker - You Can Leave Your Hat On

Гукащо мълвящ над заспиващия град, белият гълъб се спусна между сградите. Грациозното му прелитане приключи с кацане на близкия перваз. Усещаше се някаква енергия, не точно топлина, от другата страна на затворения прозорец. Птицата наклони главичката си леко на една страна, почука върху стъклото и заби погледа си през димната завеса, която превръщаше помещението в сантиментална парижка потайност. Още няколко почуквания и нестандартния пощальон бе удовлетворен с показно отваряне на защитната преграда. Стресна се за миг, но веднага след като свикна с шума идващ от вътре, отново се нареди любопитно върху тухления ръб. Димът се разсея полека, но ароматът на пури, марихуана и всякакви алкохолни пари завъртя главата на нищо неподозиращата птичка.
Бърборенето и несвързаните разговори постепенно се изчистиха. Опиянен от обстановката и сетивното насищане, гълъбът прогледна и стана неволен свидетел на вълнуващата картинка - група приятелки на видимо свръх преклонна възраст се забавляваха не като кардио-проблематични или ишиасо-напорни зрели дами, а като че в гърдите им бумтяха лудите сърца на 16 годишни девойки, жадни за живот и експерименти… от всякакво естество!

- Стелаааааааааааа… Стелааааааааа! Ще му скъсам дупето на този чуден младеж Мики! Стелаааааа!
- Хахахаха, чуйте я бе! Чуйте я! Гледай той да не ти подпали партенките, че с тая позагаснала слива, закъде си ма, Силвийо?!

Дамите се бяха разчувствали след гастрономически ненасищата, но сексуално превъзбуждащата сцена от “9 седмици и половина”. Чарът на Мики Рурк ги бе сломил до такова ниво, че разгорещените им връхни дрехи бяха намерили убежище под дивана, фотьойлите, колекцията от китайски порцелан, включително и полилея от провинция Гуанчжоу, красящ и хвърлящ светлина из цялото помещение.

- Ким ли бе, да я опишеш… манджа ли бе, да я опиташ! И аз искам - измърмори разпенявено Сóфия.
- Мики не е това, което беше. Но… ооо, нямам никакъв проблем всеки път да се връщам на това място! Мляс, мляс, мляс - последното беше разтреперващия звук от напуканите, но влажно лепкави устни на Стефка, гледаща упорито в тавана, силно накозена, провесила ръка от едната страна на люлеещият се стол.

- Дай го насам тоя масур бе, лигло такава! - Стела я плесна по бузата, бутна я на една страна и пробва да повтори, този път насочвайки силата си върху задните й бузи.

Зашеметени от преживяното, опиянени от спомените по последния сексуален контакт и многото алкохол, който не спираха да поглъщат, дамите се наслаждаваха на своя приятелски разгул. Някъде там, димната завеса довя музикални ноти до позагубилите не само своят чар, но и своята функция уши. Разпозна се пърхащо-износеният чар на Джо Кокър и неговата съпровождаща филма песен.

- Ой! Уйх!
- Какъв уй, ма?
- Кокър? Джо едно време, фетиш ми беше. С тоя дрезгав глас от грамофона… не само лятото в града възпяваше… ами и пълноценната и целокупна оргия, която си правех вкъщи. Аууууу… че времена! Като свършвахме, ааааахахахаха - Стефка се разсмя бурно, преминавайки в пискливо задавящ я истеричен смях, като успя да придаде настроението си и на останалите - в апартамента миришеше на сперма и разтопен бакелит. Колко копия на Кокър съм износила, колко лелееееей!
- Кокър? Да го бяхме учили тогаз тоя пусти ингилизки. Светва ме оня ден унуката, че кок било… не оная щура прическа, дето си мислихме, че ни краси едно време, ами… чеп бе, шаврантии такива! Чеп! Уй, дето вика наша Стела.
- Какво сега? Цял живот Джо Кокър, като си научила сега една две думи и да му викам Джо Хуя ли? - възмути се Сóфия.

Дискусията им не бе особено очарователна. Силвия странеше от спора и блуждаеше с поглед наоколо. Стефка я загледа и ококорено запита:

- Силве, ма, душа, да не ти се показа некролога от пазвата. Де тия сухи корички крият толкоз тайни, сега и божията брошура ли ще ти подпечатат? Силвийо!
- Измислих го!
- Кое туй?
- И това в онова и душата в рая!
- А?
- От песента бе, къде ми е телефона?

Силвия подскочи, доколкото схванатия кръст и изтръпналите й крака позволяваха това да се нарече скок и се подпря на секцията с кристалните сервизи. Изтърси си чантата и хвана телефона.

- Как’ой пра’и тая балама сега? Линейка ли ще вика или пък некой любовник млад си е ‘фанала, да го дундурка?

Дамите я наблюдаваха внимателно. Размишляваха на ум в опит да разберат плановете на приятелката си, но не им се получаваше. Мики Рурк продължаваше да обладава последната им активна ерогенна зона - съзнанието.

- Добра вечер, девойче… да… да знам… ааа, да изчакам ли? - Силвия се обърна към приятелките си - Туй секретарка по телефона, вика ми да изчакам пищенето. А, да! Привет ти, Силвия съм аз. И на мен ми е драго. Дай сега по въпроса. Искам един чуден младеж да ми подберете. Тамън четири сме тука, баш щедрички сме. Хубаво танцьорче, па и да не му върви танца, дет’ се вика - ще го научим, нали бе, ханъми - спогледа ошашавените свидетели на това порочно деяние.

Адресът бе продиктуван, телефонът затворен, а чарът, телосложението и останалите първични качества на стриптизьорът Силвия остави в ръцете на майката съдба и нейното чутовно въображение!

Неистовият смях не утихна в продължение на няколко минути. Имаше задавени. Тупаха се гърбове. Пукаха кости, премляскваха устни, а влажните погледи в миг изпълниха апартамента със страст.
Шашът беше пълен, а паниката нямаше време дори да се огледа. На вратата се позвъня и още преди да получи одобрителен отговор, гостът нахлу при разгорещените дами.

Плочата с Джо Чепа (прощавайте, Кокър) в оригинално LP издание, с автограф на кутията, се завъртя на един стар, реквизитен, набор на Дучето, грамофон. По стриптизьорът дрехи нямаше, като не броим латекса, неуспешно опитващ да прикрие мъжеството му, а по дамите… не останаха много за сваляне. Танцьорът безупречно задоволяваше желанията на своите клиентки. Развъртя задните си части пред лицето на Стела, след което се обърна и симулира няколко от добре популярните “вътре-вън” секс движения. Стефка се доближи до ухото му и с широка усмивка на лицето си викна:

- Ааа, момче, момче! Гледай от геронтофилия да не стане некрофилия, ахахахахахаха - четирите отново се потопиха в любимият им, преобладаващ тази вечер, истеричен смях.

А някъде там, не толкова далеч, балансиращ смаяно на перваза, гълъбът размахваше криле. За толкова кратко време пред очите му се изредиха толкова много събития (а в следващите няколко часа компроматите едва ли щяха да намалеят), че ако продължаваше да го раздава като мълчалив свидетел, при това сам… щеше да ослепее в миг!
Нуждата да разкаже - изпълни пощальонската му гръд!
Бумтящите спомени от видяното - напираха да излязат под формата на миловидно грациозни “стихове”…

Полетът го облада, разпери смело криле и следвайки вятъра… спомогна тази история да стигне до вас!

——

Всички прилики с действителни лица и събития е напълно случайна.
Viva la BLOG CHALLENGE
Възпейте историята и бъдете атрактивно-неприлични в коментарите си. Не бъдете като гълъбчето - мълчаливи и самозадоволително кимащи в тъмната стаичка на вашата срамежливост…

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bia @ January 24, 2010

Евала, Елфе! Така не се бях смяла отдавна ;)))
Стринките къртят, направо си ги представих.

2. SSC @ January 24, 2010

Тематичен и циничен, малко съчувствам на гълъбчето за накърнената душица. Чудя се само, не е ли време за едно книжно сборниче с твърди корици “Рассказы циничного Елфа” :) (thumb up)

3. legrandelf @ January 24, 2010

Bia, само внимавай да не изпаднеш в подробности като си ги представяш, че току виж ти се приискало да си посегнеш и после… като гълъба - притеснение за ослепяване, хахахаа :)))))) Благодаря ти! :) Смей се, хубаво нещо е това :P

SSC, мейт :) не знам :) Хубаво сборник, ама трябва ли на руски да е? :))))))) lol Туй блог челинджа не е лошо :P

4. SSC @ January 24, 2010

Не е задължително, но пък каква аудитория ще са братушките…ум да ти зайде :) аз пък не бях сигурен дали ще се справя с тематиките. Уиш ю лък енд инспирейшън! Ще следя изкъсо целия формат ;)

5. legrandelf @ January 24, 2010

Прочети и при другите участващи - яки са :)))

“целия формат” - звучи като шибано риалити, хахахахаха :))))

6. Събина @ January 24, 2010

You, you, you, you are good! :P

7. legrandelf @ January 24, 2010

Zelengorova, какво, защо? :))) Тук пък защо сръдни сега :) Ейх, олелии разни :)))))) Епа посвещавам ви го, като е такъв зор :))))) Що като нито един път не съм казал на някой да си затвори устата, от тук оттам (предимно ти де, хахааха) се намира някой да си каже, че съм я запушвал :)

Събина, чекаме твоята версия ;) Аре, не се мотай :)

Готино е! :) Успех!

9. Кръстю @ January 24, 2010

Дърт боклук като се запали ,огън много няма, ама голям пушек се вдига и …души яко!
И с дърт уй и умряла змия не си играй, не се знае…Първо ги пипни от далеч, натисни им главата с бастуна, и щом не се усукват - наближавай :)))))

10. venimus @ January 24, 2010

хяхяхя :D

Както винаги късаш нерви … Браво Елфе … продължавай в този дух …

12. Omnia @ January 25, 2010

Лелеййй, взе ми се ума направо :)) - толкова образно си разказал обстановката/ситуацията, че си представих всичко до най-малките (пардон съсухрени) детайли и се зачудих ако стана свидетел на подобна гледка как бих реагирала и още - аз на едно таквози ЕГН дали ще съм същата върла/луда мераклийка… нали меракът умирал последен, казват :)
В заключение - да живеят Силвиите ;) - хубаво ни е именцето и поздравления за избора - хихихи :)
В последно заключение - евала ти за въображението и за предизвикателството, което си поел :)
Поздрави и продължавай в същия… ъъъмм, твърд прогрес, да го наречем ;)

13. legrandelf @ January 25, 2010

Кръстю, даааааааааа :) Чувал съм го това, щеше много точно да пасне в някой от абзаците на историята, ама… нейсе :) Не може всичко да ти дойде на ум, в точния момент :)))))

venimus, ще те цитирам, заради избора ти кварталните бабички от “Улицата” да са номер 1 в класацията ти :)

Lucifer, тенкю, мейт! Продължавам! :)

Omnia, първа в акъла ми се появи Стела, след нея… Силвия :))))) Някъде там София и Стефка загледаха мълчаливо и… всичко си дойде на мястото :) Що се отнася до порочните им роли в историята, оставих избора на съдбата :)))))))))))

Определено си оправдаваш името! Циничен - но Елф! ;-)

15. Събина @ January 25, 2010

Това. е непожелано рекламно съобщение! :))) Моето участие. :)

16. legrandelf @ January 25, 2010

Пламски, определено, неопределено… толкоз :))

Събина, че те баннем без предупреждение :)

Zelengorova, много си послеписна, бре :) хахахахах :)) А да видиш сега, заради вица ли, що ли… ама ти прочетох целият коментар :) нямам забележки, че даже съм и съгласен с написаното :P Хубавото е, знайш ли кое? Че намираш разни източници и ми засвидетелстваш, че съм в крак с “модата” :) Макар и с копитцата си свински, въобще да не съм ‘одил там! :))) ‘Убава работа, ама в Къкренското ханче… :)))

17. Събина @ January 25, 2010

Банни ме, па после чЕкай да ти коментирам у блого! :Р

18. legrandelf @ January 25, 2010

Щото па си се строшила да коментираш :)

19. UZUMAKI @ January 25, 2010

Thumbs up, Angel-Off. :)

20. Лита @ January 25, 2010

хаха, много развратни тия баби!
:D пък и от хайлайфа..
добро! харесва ми :)

21. legrandelf @ January 25, 2010

Бла, харесвам си позивната :)

Лита, всички female-и да внимават как наричат дамите, щото… ЕГН-то си брои и… след няколко завъртания на Земята около Слънцето, току виж сте станали и вие развратни :))))))

22. pa4ito @ January 25, 2010

Еййй, т’ва с издаването на участниците, важи ли и за мъжкото присъствие?? Не че нещо, ама ще ми е от полза и клиентелата ще се увеличи… па ще се разберем за процентите, а и на живо ще те промотираме… :))))))
Знаех си аз, че в гълъбите е истината и трябва да се заложи на тях като едни от най-добрите специалисти в директния маркетинг…
Светлееее, пиши ме в съдружието с две ръце и два крака. Трябва да се развива бизнесът, тази ниша е още празна и трябва да я напълним. ;)

23. пешката @ January 25, 2010

хахах и аз не се бях смял така отдавна! Евала!
Чудя се обаче, откъде черпиш така добре визуализираното въображение?;)

24. legrandelf @ January 25, 2010

pa4ito, както винаги си съпортив! :))) Те така трябва и да бъде - не само ти, ами и другите мъже (еба, как говоря, като че не спадам в тая категория, ама нейсе… елфски самосъзнания, хахахаха) :))

пешката, мерси! :)
Откъде ли… мога да ти/ви разкажа как се роди идеята за историята (вън от обстоятелството, че трябва да е по темата “Луди, луди баби!” :) Стига да проявите желание, ъф корс! :))

25. Omnia @ January 25, 2010

Аз имам желание - значи ставаме двама, а съм сигурна, че и други :) А и разказваш толкова… хубаво ;)

26. legrandelf @ January 25, 2010

Omnia :)

Както винаги… следвах течението :P
Умувах, умувах два дена какво ще е (като не се престаравах с мисленето де, че оная история с патката я знам от малък :))… Не го измислих и ей го на, станало неделя сутрин. Насочих се към идеята да има нещо развратно в “приказката”, тъй като вече се запознах с историите на голяма част от участващите. Но какво точно мръснишко - не подозирах, до момента в който… случайно не засякох встъпителните кадри на “Кевин Хил” по… не знам си коя телевизия :) Тайрън ли, Тайгър ли се казваше актьора, правеше любов с някаква мацка. Обаче… камерата яко фокусира, а и погледа няма как да не ти се спре (айде сега, почвайте с гейските коментари ;)) върху тялото на тоя чернокож ебач :)

Та… рекох си, брей тия шоколадови обезкосмени женски вкусотии, дето ги има по тоя свят, че и по телевизията даже :)

И веднага - щрак, бабите и… стриптизьорът! :)

Започвам да пиша, и нали ми трябва музика, сещам се веднага за Джо Кокър и популярната разсъбличаща песньовка :)

Намирам клипа в Ю Тюб и там надписите ме присещат, че е към филма “9 седмици и половина” :) Връзката с историята вече е ясна :) А на всичко, Joe Cocker беше изписан така в тубата… нямаше повече какво да го мисля :))))))

А… май за гълъба нищо не казах :) Той се появи абсолютно спонтанно :) Представи си началото на историята, а защо не и цялата такава, като едно тихо, мелодично начало, поглед над спящия (?!) град. Минаваш прелетно между сградите и малко след като си се превърнала в птица, кацаш на запотен прозорец. Чукаш по него, още малко… и баш като ти отворят - се почва страхотията :)))))))))

Те толкоз… в общи линия ;)

А към пешката, накратко… приемам вълни, явно :)

27. Angela Blue @ January 25, 2010

Честно, теб си те представям точно като една от въпросните баби след 50-60 години. Мноооого оригинален елф си ти! :) И не чак толкова циничен, `айде, `айде!

28. Biser @ January 25, 2010

Разказът ти е силен фаворит. Но между другото - удивлявам се колко много още можеш да пишеш и по коментарите. :D

Наистина подкрепям идеята за написване на сборник или нещо подобно. Вероятно ще е хит и поне малко свежест на фона на останалото. а ние ще успеем да го популяризираме. Помисли по темата. ;)

Ето и моя разказ:
BLOG CHALLENGE №1: Луди, луди баби

Успех!

29. Gabfest @ January 25, 2010

Баби, баби, колко да са баби?! :)

30. legrandelf @ January 25, 2010

Angela Blue, `айдеееее… бабясах и аз :)))

Biser, как го наричаха… логорея ли? :)) Сетих се, че на мен историята по измислянето на… историята, ми е по-забавна, отколкото бабешките приключения :P

Gabfest, на тия -17 градуса навън… всички ставаме баби, само ох-каме, пъш-каме и мрънкаме :) Само дето не разказваме истории от социализЪма, или пък да даваме съвете на унуките, лол! :)

31. Omnia @ January 25, 2010

Уау за пореден път! :) Това е като да гледаш как правят филма и го сглобяват после… също толкова вълнуващо и да четеш по темата как се ражда музата! Хареса ми нишката за развратността - не всеки може да опише подобен феномен при застаряващи или презрели персонажи, по личното ми мнение и впечатления от четени неща. При тебе се получава (щом ми увисна устата, докато четях). А логореята ти помоему, е рядко впечатлителна, на място и без свръхизлишности, както и готовността ти да отговаряш ;) Спирам дотук, че ще изглежда много захаросано, чак нетипично за мен и стискам палци да пометеш конкуренцията (без нищо лично към нея, разбира се, добре, че я има ;))
Благодаря, че не спести думи по обяснението и успех ;)

32. пешката @ January 25, 2010

Вдъхновяващо:)
Сценарий за театър или кино, ако вече не си правил, почвай!:)

33. Марио Пешев @ January 25, 2010

Много ненормално мен, типично в твой стил :) Успех!

34. Preor @ January 25, 2010

Greetings legrandelf,
Уникален си човече….
:-) :-) :-)

35. ДМ @ January 25, 2010

елфа си е елф, какво повече да се каже …
завиждам ти …

36. емо @ January 25, 2010

За снимката н яма да кажа нищо, но това с некро… ме събори от смях:)

37. radislav @ January 26, 2010

Яко :)

Специални поздрави на белия гълъб за историята :)

38. legrandelf @ January 26, 2010

Zelengorova, не виждам какво може да те спре :)) Даже и цял гълъбарник да има - пак същата работа :) Пък и сега даже… като ти разреша официално - не само не виждам, ами и не чувам какво би могло да запре твоя разкриващ писателски вид :))))) Действувай ;) Само не споменавай гъбите :P

Благодарско към Марио, ДМ, емо и Preor :) (няма ли да се появи някой, който да ме нахули тука… освен Zelengorova, че не съм я посочил като главно (или не) действащо лице?) :)))))

39. legrandelf @ January 26, 2010

Тия клинове, така набити в историята, пък и под формата на диалози… играят не разпукваща роля, а още по-добре слепкваща (има ли такава дума - на кой му пука, бе…) :))))

Бих казал бра’о, даже насмалко и да ръкопляскам :)) Ама ще поизчакам :) Може да има други (не)доволни от кавър версията :)

40. legrandelf @ January 27, 2010

Zelengorova, ама моля ти се :)) Как да откажа, като си една от пионерите сред коментиращите ми, пък и коментари като твоите - никой не е писал, няма и да пише (в това съм 100% убеден) :)

Свири на воля, тук си е кръчма все пак :) Нищо, че е тихо и познатата клиентела си е намерила други ангажименти (примерно да бачкат, не ги е срам… гъзове и гъЗки такива) :)))))))))))))

41. pa4ito @ January 27, 2010

Не Светле, пак не си дочула както трябва…
Всъщност последната реплика беше:
“Ааа, момче, момче, гледай каква геронтофилия… не, не, сексофилия, ахахахахахаха…”
Вервай ми, чух я много добре, като ми я казваха. :))))
А като спомена имагинериум-а, та се сетих за начина за придвижване, дето го мъдрихме навремето… Та в тоя ред на мисли, що да се ограничават хората, дай да им дадем целия етериум и да щъкат насам-натам…

42. legrandelf @ January 28, 2010

Ти коя си? Лявата или дясната? :)

Със съдилища нямам опит - а и не бих желал да имам :)))) Ама ако много напираш, явно ще трябва да си намеря адвокат ;)

Адвокат беше, нали? :)

Ти познаваш ли някой… и сега, ако ще се пецкаме бюрократично, нали няма да ми пробуташ някой фалшив “спец” :)

Моля, отнасяй се сериозно! :))))))

43. legrandelf @ January 28, 2010

Така и не ви разбрах манията за Бора-Бора :)))
Все натам ви влече. Не щете ли да градите училища в Тайланд (примерно)? :))

Към е Пламката та да си каже, ми мълчи кат’ пукъл :)
Или още му е влажно либидото от оная вечер, дето сте хвърчали с гълъбите и сте козили, и… Мики Рурк, та Джо Кокър…

:))

44. legrandelf @ January 28, 2010

Ахааааааааа, ти си бат’ Арни, тъй ли? :)))

Или има някоя там, може и да е нимфа, може и да не е, която е гола, ама се не види :) Или е привидение (горско) ? :))) Обърквам се веч, ту Бори-Мори, ту некви фетиши мацки, с голи шварценегри…

Още нещо… шварц е черно, нали? А негер ;) К’во става, двойно черно ли? Нещо като по-люто кайве? Пхахаха… Време за обяд… I’m off for a while…

45. legrandelf @ January 28, 2010

Мисловни перестройки значи… :) Окееееееей…

Надявам се, че английския ти е по-добър отколкото австрийски на брат ти Арни :))))

Но нищо де, и да не се справиш - най-много губернаторка да станеш ;) на пийпъл ъф Калифооооооо’ня ! :)

46. pa4ito @ January 28, 2010

Че к’во й е на Бора-та бре, Елфе? Оушън, песъци, дъюни, шезлонзи, мохитосссссс, кеф… кат се нагрееш - цоп у водата. После наобратно. Готини мацки щъкат наоколо(за Светлето - пичове, ама аз не им обръщам внимание, няма прайм сечено на ортака я…) Те така, братче, мога да изкарам до следващия век ;)
Светле, аз кондиката на тактиката с гълъбетата съм я измислил. Седи слушай, сега да ти реда… Значи вземаме двойки семейни гълъби. Пускаме единия от двойката да оди да върши работа(няма безплатен обяд!). После той се връща наобратно(секса си е секс :)))). На следващата “мисия”, пускаме другия от двойката - да не фане нещо се обиди, че само първото животинче предпочитаме… И така хем ягнето сито, хем вълкът цял ;)

47. legrandelf @ January 29, 2010

Zelengorova, “накъсана ферманология” - те това спокойно може да е някаква интересна университетска специалност, в която ти ще си не само пионер, а и може би единствената веща :)))))))

Ще е забавно, може пък да привлечеш достатъчно заинтригувани кандидат студенти, за да те последват в начинанието :) УНСС е добър таргет (за поставяне на специалността), макар че и НБУ може да ти даде преподавателско поле за изява :)

Относно лудите, на които им харесва да си говорят сами - не ги спирам :)))))))))))))

48. pa4ito @ January 29, 2010

Светле, ама ти сама ли си говориш?? Аз пък реших, че си решила да поговориш с някой интелигентен :))))))
А преподавателската дейност предлагам да я организираш на брега на оушъна. Ти, в шезлонга си, с коктел в ръка(за вдъхновение само), а около тебе ветрилообразно насядали на пясъка пампайците, които жадно попиват “мъдростта на вековете”… опааа, аааа, имах пред вид словата ти :)))

[...] cynical.elfglade.com [...]

50. legrandelf @ January 29, 2010

Was a good chase… :)

51. legrandelf @ January 29, 2010

Zelengorova, чакай само да ми се отпусне малко главата, че тия лудници (неработни) в петъка изминал… ме втрисаха :))))))) Ще си избера поне едно, че може и повече, от тиренцата :)

52. legrandelf @ January 30, 2010

Зеlengorova :) Ти мани, ма тогава като се записах и знаеш ли колко време стоях и чаках, докат’ ми одобрят коментара :) Помислих, че блогатия собственик нещо се е замислил по адрес на моята сериозност :)))) Ама в крайна сметка текната нещата в правилната посока :)

“Ze Елфа” тайничко се надяваше да не го мисли сам, ама… накрая се наложи да си пише домашното (сам) по късните часове, макар и преди обяд :))))))

Майната им на сатурновите дупки, туй е измислена работа. Като и повечето звездни простотии :))) Е оная вечер в туй измисленото шоу на Иванчу и Андрюгата, извадиха някакъв елемент, наричащ себе си нумеролог, и обещаха да има някакви предсказания по адрес на Първанов и изгората му. А то какво ни разказаха?!!! Смешки по имена (а не картинка) :) Нек’ви шарлатанизми, на които дори не се засмях :/

А в автобусите, или тролеите, или трамваите - почти не сядам. Само ако е наистина празно. Щото знам, че все ще се намери някоя луда, луда баба, която ще иска да ме заговори, щото разбираш ли… съм й бил седнал на мястото :)))) А за унуките й… не ща да слушам, та… предвидливо си кибича прав :)

« Ревю: “The Book of Eli” Социопатно: Срещуположен палец в колелото на еволюцията »