Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “The Book of Eli”

« публикувано на 23-01-2010 @ 8:25 pm »


фотография: Collider
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Последният път, когато Албърт и Алън, по известни като братята Хюз, разтвориха обятията на своето въображение и представиха гледната си точка, развинтила любопитството им по темата за кръвожадния Джак, зрителите останаха (повече от) очаровани. И още по-точно казано, насладиха се на нещо познато, по един непознат, доста стилен от артистична гледна точка, начин.
Не всеки ден ти се предлага нещо подобно за гледане, нали? В шумотевицата и апокалиптичния глад за идеи, царящ през последните десетилетия в интимните обятия на Холивуд, не ти се предлага такава възможност дори един път годишно. Обикновено случайно попадаш в киносалона, обикаляйки с погледа си заглавията, повечето от които са ти до болка познати от постоянната им реклама, без да бъдеш категоричен в избора си на лента. И някъде там се откроява едно непознато до момента заглавие, но пък защитено от имената на няколко големи (и добре познати) актьори.
Подобен е случаят с “Книгата на Илай”, новият филм на Хюз, в който звездеят класния Дензъл Уошингтън и развращаващо коварния Гари Олдман.

До преди 10 дни филмът за мен беше мистерия. Дори не си спомням да съм гледал трейлър или да съм попадал на постер. Камо ли да съм разцъквал популярните информационни сайтове, информирайки се за новите филми на тези стожери в киното. А аз обикновено го правя…

Точно преди премиерната прожекция на “Книгата на Илай”, засякох кратък телевизионен анонс по случая. Казах си: “Хм, новата лента на Дензата прилича на “Лудият Макс”, само дето героя е черен и без кола…”

Присетих се и за далечната книга-игра “Пустинен огън” и претвореният от Робърт Блонд (сега популярен като Богдан Русев) жанр на сайбър пънка.

Но когато идеята да гледам филма се превърна в закупени билети и удобни централни места в залата, прочистих съзнанието си и се приготвих за пълно удоволствие. Най-якото от цялата ситуация беше, че… въобще не знаех какво да очаквам. Перфектно!

Визията, която очарова още с встъпителните кадри, компилирана с безутешната музикална композиция, следваща ужасът на нещо загубено и необратимо, бързо ми напомни за “Пътят” (нещо, което още не съм гледал, но доколкото опознах трейлъра - не смятам, че ще пропусна).

Уви, описанието с думи е непосилно. Крещяща нужда за цвят, за нещо живо, независимо дали ще бъде човек или животно. Желанието за искрица надежда, била тя под формата на светлинен лъч, само и само да те накара да се усмихнеш.

Не, няма такова нещо. Или поне… в застрашително постни дози.

Детайлът е изпипан до последния израсъл косъм, изтезана от злощастни емоции скула, набиван с хъс и отчаяние нит, опъната до убийствена прецизност тетива…

Има някаква мистика. Не точно мистерия, колкото непълно разкрита история. Някаква драма, развила се през изминалите 30 зими. Нещо, което главният герой премълчава и защитава с безумна за останалите присъстващи вяра.

“Книгата на Илай” е реализиран брилянтно. А сценарият на Гари Уита - великолепен!

Дензъл Уошингтън е на очакваното високо ниво, добавяйки поредната си силна роля в своята кариера. Гари Олдман - задължително лицемерен и безметежно циничен. Отново майстор в превъплъщението си. Що се отнася до женското присъствие - не е дразнещо, макар и сериозна роля да е поверена на Мила Кунис (украинката, достатъчно очарователна в историята за Сара Маршъл, но безумно излишна и нетърпима в тази за Макс Пейн). Много хубав допир се получава между зрителя и бавно изнизващата се като флашбек мелодия от “Флашданс”, когато греховно напуканите пръсти на Олдман се спускат по шията на Дженифър Бийлс.

Събирателното, като завършеност, за филма е… шедьовър. Разтърсващ на моменти, особено когато хвърчат отрязаните глави на хайка миризливи отрепки наемници, или когато неочакваните изстрели пронизват обвитата в сковаваща тишина пустош.

Стилът е як… визията също, героите, присъствието… историята! Повярвайте във филма и погълнете посланието от първия до последния кадър. Пресяда ви, затаявате дъх… И там някъде отронвате една лишена от сила сълза, която просто свидетелства за сломеността ви. Пречупени сте от видяното…

Защото няма нищо по-внушително от човешката борбеност и решителността да продължиш напред!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Казарил @ January 23, 2010

Трогнат ми изглеждаш. :)

Кажи само… има ли изненади или е по-скоро умело разказана катарзис-карате-драма, която, уви, знаеш как ще завърши след 10та минута? Което и да кажеш, аз пак ще ида да го зяпам, затова, смело! :)

2. Казарил @ January 23, 2010

Не ме разбирай погрешно, просто, за разлика от теб, аз това си мисля, че (може би) е.

3. Казарил @ January 23, 2010

Уффф затрий ги тез три коментара; ще вляза в скайп да ми разкажеш.

4. Val @ January 23, 2010

Филмът ще влезе в любими
Още като гледах трейлъра го знаех
А Пътят го няма :)
Но всеки брутален филм е абониран да стане шедьовър - класика
Като тези тук :)
БРУТАЛЬНОЕ КИНО, АРТ-ПОРНО И ФИЛЬМЫ НА ГРАНИ СТАРШЕ 18 ЛЕТ /но неХХХ/

5. UZUMAKI @ January 23, 2010

След велик(олепн)ия “От Ада” очаквам неграта пак да са ниво (w8, w00t?), макар негативните ревюта малко да ме плашат… Но, както вече ти споменах, докато днес убивахме ечемични ферменти, доверявам се на преценката ти. :)

PS Украйна FTW! :D

6. Събина @ January 23, 2010

Дензел няма навика да прави слаби филми, така че… :)
А и Мила Кунис играе. :)

Току що го изгледах:)) ФилмЪт :)
Ми..аз от край време обичам Дензъл, даже и Уошингтън :) Всъшност повече се радвах на двамата, отколкото на сюжета:)
Надявам се да не съм предизвикала разочарование, макар,че…
:)))))

8. morrt @ January 24, 2010

Ееееех, Елфе!
Днес се направих на луд и реших, че съм минал метър. А пък ти??? Такъв бил, онакъв бил…
Спри се, бе човек! Ми, айде оплюй нещо!
Заради тебе сега трябва да ставам сутринта и да карам 60 км до най-близката “Арена”. А за другото пък не ми се мисли - жена, две + едно деца и аз. И макЕдонал - направо “анал”. :)

9. legrandelf @ January 24, 2010

Казарил, как се увлече, мейт :)))) lol Няма да те трия, отивай да ти омеква задника в киносалона, пък после ще продължим :)

Val, беше те маркирало като спам, че нали ми пускаш линк от .ru :P Ама те спасихме от изгнаническия период :))

ИИ, щом нещо от филма те е радвало (много) - няма разочарование :)

morrt, ами… отново се извинявам :)))))))) Поне Парнасъс ти го спестих, хихихи :) Но пък още нещо. След като излязохме от прожекцията на Илай, взехме билети за “Четвъртият вид” :) Който беше приятно спууки, но пък със сигурност може и да не го гледаш на кино :)

10. Jordan @ January 24, 2010

Видях, че си забелязал „Пътят“, който вероятно няма да излезе по кината, тъй като не ми изглежда гледаем от целокупната публика. Не го изпускай, но си приготви много здрави нерви, този филм не е забавление, а изпитание.

Чакам да ми се удаде шанс да намеря с кой да гледам „Книгата…“.

11. legrandelf @ January 24, 2010

Данчо, защо да не излезе на голям екран :)))) Хареса ми изразът “целокупна публика” :) Прав си, но пък… какво като не е блок бастър, все пак е с Виго Мортенсен, поне това може да прикани хората да си купят билет. А и сме били свидетели на доста по-непопулярни (като маркетинг шумотевица около тях) филми. Очаквам го, надявам се да го гледам на голям екран, а играта на Виго (поне от трейлъра) изглежда зашеметяваща. Последните му филми са показно за вживяване в ролята. Устрем, подобен на Даниъл Дей-Луис и силно изразена емоция, като… не знам и аз като кого :)

Разтреперващо е, като гледаш голям мъж да плаче. Очите на Виго в някои от сцените просто… майката си джаса, тъй че чакам! :)) В много краен случай, ако наистина не го пуснат на кино… ще си го гледам вкъщи и съм сигурен, че пак ще му се изкефя :)

За “Книгата на Илай”… имам няколко човека, които си търсят с кого да го гледат, ама сте от различни градове и няма как да се сберете на куп :P

12. Jeny @ January 25, 2010

“Стилът е як… визията също, героите, присъствието… историята! Повярвайте във филма и погълнете посланието от първия до последния кадър. Пресяда ви, затаявате дъх… И там някъде отронвате една лишена от сила сълза, която просто свидетелства за сломеността ви. Пречупени сте от видяното…

Защото няма нищо по-внушително от човешката борбеност и решителността да продължиш напред!” - Това съвпада 100% с моето мнение, снощи гледах филма - уникален…най хубавото, което съм прочела за този филм е вашата статия, поздравления!

13. Val @ January 31, 2010

След преглед на този култов филм какво ми направи впечатление:
1. Посланието се носи от самия финал
2. Имаше препратка към култовия уестърн “Кой знае?” на Дамяно Дамяни - стрелбата с картечницата.
3. Саундтраците към филма трябва да влязат в любима музика - включително и онова дюдюкане на мелодията Окарина в джипа от филма “Едно време в Америка”.

14. legrandelf @ January 31, 2010

Val, останах силно удивен, когато “лошите” изкараха пустия Гатлинг и направих бербат (съвсем неочаквано) :)

ОСТ-то е някак си задължително за притежание! :) Само да го докопам (някак си) :)

15. Bia @ February 8, 2010

Гледах го вчера. Най-стойностният филм, който съм гледала от доста време насам…

16. legrandelf @ February 8, 2010

Bia, съгласен (като бих добавил само “един от най-стойностните” :)))

17. lammoth @ February 8, 2010

Аха книги-игри. Навремето много им се кефех, Блонд ми беше любим. Остарявам бе да му се набибипкам, не помня как се казваше оная книга с танкистите и пънкарите в пустинията. Ще е много яко, ако е нещо такова. Щом има добра визия, значи ще изчакам да изкарат по-добър релийз по торентите :-)

18. legrandelf @ February 8, 2010

lammoth, точно за “Пустинен огън” говорех ;)
Беше готина. Има, Русев, има попадения :)))

Филма прилича (като атмосфера на книгата), но все пак… “Лудият Макс” е доста преди (вдъхновението) блондово :P

А може и да не чакаш торентите ;) Все пак… тия пейзажи за голям екран са просто masterpiece :)

19. lammoth @ February 8, 2010

ох да, написано е, ама аз все по-бързо забравям…за секунди…как се казваше онова лекарство за памет?
Не ми се разделя с 8 лева (нали билетите са все още по осем бе да ги набибипкам и рекетьорите), но ще се навия.

Хрумна ми, че може да се изкарат филми по подобие на книга-игра…с виртуални ръкавици да избираш дадено продължение от големия екран…шит, кога ли ще порасна

20. legrandelf @ February 8, 2010

Не се тревожи, не си (особено) вдетинен :))))

Все пак мъжа излиза от пубертета… на 40-я ден :)

« Шармантно, без поличка… Blog Challenge I: “Луди, луди баби!” »