Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “I’ll See It Through”

« публикувано на 13-01-2010 @ 12:51 pm »


фотография: Harlequin Fever at “Deviant Art”
слушайки: Texas - I’ll See It Through

a guitar scratch ~ piano steps ~ a whisper voice

Ще те преследвам, както стрелките на часовниковата кула стремглаво бдят над душата ти…
Облизвам те с влага от обич, мокря ръцете си в пурпурния залез на косите ти…
Пристигам рано, заспивам късно, ревностно ръмжащ като прегръдка на отшелник благ…
Разгръщам криле, докато се носиш по акордите на ветровити мелодии, високо, в магията на нощта…

a viola scream ~ concrete cold ~ black-eyed clouds

~ Все още ли си там - очите горят
~ Поеми дълбоко въздух - гърдите не издържат
~ Прехапи устни и затвори очи - подкосени крака, ръце изтръпнали в трепет любовен
~ Виждам те…

Когато прегръдката казва всичко, пресипналите устни мълчаливо горчат.
Размазани драми и неизказани омрази - различия във вихъра на болката…
Стенеш, премрежен поглед и плач в захлас от забрава.
Мъркат зловещо предразсъдъци отровни - насищат ума и пречупват волята!

Разкъсвам вълнението с няколко нокъта по гърба ти,
проследявам следите розови върху твоята, пърхащата в несвяст, опиянена от допира на ръцете ми кожа…

Устните ми следват твоите,
прегръщат вратлето ти и го наказват с топлина от страст.
Намигам слабо, за да ме чуеш -
изтръпваш отново, когато шептя, прикрил се в сянката ти.

Мълчиш, сломена, с поглед заслепен от крилете на пеперуда.
Крещиш, вбесена, с поглед разпалващ птицата феникс.

Меките стъпки, лекият повей, малкият процеп завеса, вкарващ светлина…
Споделен миг и облаци кремави насред приказната синева,
разстилат се, безславно, нагарчащи, отчаяно дерзаещи за още.

Захапи крилете ми - зарови лице в сиянието на тялото ми.
Вдишай от мен - погълни чаровност.
Издишай в мен - върни ми сила.
Не отпускай и за миг захвата си, защото ти ме водиш в този полет.

Да разперя ръце според желанието ти…
променяйки облика небесен с тюркоазени любовни краски!

Бързите спускания, както и завиващите свят изкачвания нагнетяват злоба.
Но перлите в краката ти издъхват немощно, безволево.
По-силна си от тях и по-красива,
като брилянти завистливи, пламващи пред образа ти.

Притихнал там, на ръба бетонен, макар студен, свил криле в очакване.
Да се появиш.

You know I see You…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Казарил @ January 13, 2010

Neytiri, I love you too!

2. legrandelf @ January 13, 2010

Казарил :)))

3. Bia @ January 13, 2010

Много лирично, Циничний! :)

4. gergana @ January 13, 2010

:)
Красиви (откраднати) мисли и спомени от минали (августовски ;) ) чувства… навява носталгия, но думите подарих на :) и съм щастлива :)))))))
;)
браво

5. Събина @ January 13, 2010

Облизвам те с влага от обич, мокря ръцете си в пурпурния залез на косите ти…

..уви текста свършва тук

6. Кръстю @ January 13, 2010

Ти си! Ти си! Остави ги жените ,те само това викат:He is doing his best“. Ръгай чушки в боба!:)))

7. legrandelf @ January 13, 2010

Bia, а за предния пост може да го промениш като: “Много цинично, Лиричний!” :)))))) Нали?

Жерминал, Събина :) другия път повече :)

Кръстю, култов си, както винаги напипваш струната :)))))) Ръгам! :) Щото… дет’ се вика, ръгане му е майката :)))) Пък и гальовна любов ;)

8. inni4ka @ January 13, 2010

когато думите са образи, не четеш, а вдишваш чуждите неврони. и всеки от тях има хиляди собствени животи.

9. Лита @ January 13, 2010

лирическият образ ангел ли е..?
btw, много ми харесва песента (а съм забелязала, че имаме тотално различни музикални вкусове)
:))

10. legrandelf @ January 13, 2010

Лита, лирическият герой/образ може да бъде ангел… може да бъде всичко, което “вдишаш”, както добре се изрази inni4ka :)

Що се отнася до песента :) Тя е в основата на вдъхновението ;) Нищо, че са различни музикалните вкусове. Винаги се нацелват “някакви” ноти, които да се харесат на различните готвачи :))

11. Лита @ January 13, 2010

с inni4ka сме писали по едно и също време.. :)
питах дали е ангел, щото на две места се споменава нещо за криле.. :)

12. Ondine @ January 13, 2010

:))

Ей това ме разби:$
“Намигам слабо, за да ме чуеш -”

Иначe…wow!;)

13. Албена @ January 13, 2010

“…Захапи крилете ми - зарови лице в сиянието на тялото ми.
Вдишай от мен - погълни чаровност.
Издишай в мен - върни ми сила.
Не отпускай и за миг захвата си, защото ти ме водиш в този полет…”
Da bydat blagoslovenni jenite, dali ti krila da poletish, Marti! … :)

Ама стахотно, прекрасно и невероятно е това! Браво! :)

15. legrandelf @ January 14, 2010

Благодаря ви! :))

П.П. Много обичам като има цитати и подобен род възгласи :)))

16. skeila @ January 14, 2010

Не мога да помръдна, добре че успявам да си поемам дъх!!!

17. Val @ January 14, 2010

Видях я
Преследвах я
И в крайна сметка седнах на бюрото :))
KICK THE COCK - 2′08″

18. gergana @ January 15, 2010

Мила ми Светле, така ме натъжи, че взех и ти спретнах една “пеперуда за дъжд”

:)
Марти, и ти душо, прости ми, че мълча като пустиня
;)
хайде, приятно къпане в дъжда

19. alish @ January 15, 2010

^^ хубаво е, чувствено и вдъхновено както винаги, елф…. но снимката не ми харесва. за първи път изобщо не ми допада снимкатаа!

20. Narcissity @ January 21, 2010

Сякаш тези думи, това което прочетох, е това, което съм искала да прочета през целия си живот… дъхът спира и сърцето пулсира все по-бурно…

21. Vesela @ January 23, 2010

Някои фрагменти са достойни за запазване в ноутпад файл, но утре ще принтирам целия текст.. всъщност след малко :>

22. legrandelf @ January 23, 2010

Vesela :))

« За и против пърденето на обществени места Социопатно: 1 година след пиршеството на палките »