Стари лаври и посивели влакна

« публикувано на 08-01-2010 @ 7:43 pm »

фотография: FFFFOUND!
слушайки: придворно мрачен малцов валс…

Спаружена работа. Като олд-скуул пишка. Те и лирическите герои останаха без пениси, поне не подвластни на собствената си воля. На върха се ближат рани, а отдолу, под склона, какви неща се лижат… Като минеш през путки, две-три неразцъфтели сливи, та комай имаше и някаква друга захранка, на която подмолните шарани млади да кълват. Ама няма! Няма и да има…
Перфорирани езици и стрити на прах епидермални отенъци. Вихър в захлас, докато падат строшените пръсти, дрънкащи в мелодия забравена, макар виенска, върху пода сребрист.
Сухо е. Даже не е меко. Протрито. Загащена работа. Пъстро, но не много пеленачесто. Бързо при това. Е, остави за другите де, не бъди лаком, прошепва тишината. А зад мълвата от ръце, държалесто присъства горянин тлъст, с вързоп на гърба и малка дантелена превръзка, макар и бяла, закриваща строшеното преди години стъклено око, подарък за последния фалосов годеж. Бракуване… с финес!

В тая приказка няма главни герои.
Тези герои дори не плуват в приказните очертания на един поразболял се, отдавна изписан, по жълто му заличен разсъдък…
Скучно е. Казах ли, че драска по пода. По дъното. Най-отдолу, където свършват дребните хлебарки, а мравките облизват длани, докато горестоноги стоножки избърсва гъзовете на измършавели щипогъзици.
Описателно. Но не изчерпателно.

Мери се запозна с Шал-Май Сеп-Уко на фона на една друга сексуална връзка. Докато духаше на изморен граничар, заработващ вечерната си оргионална притурка, общественото положение срещна нея, Мери, с корабостроителния магнат, привидно 70 годишен, Шал-Май Сеп-Уко.

Двамата си допаднаха. На едната циците й увисваха, на другия - пишката едва се вдигаше. Спаружена работа, помните ли? Положението е същото. Само, че тук бонификацията идва от силовото поле на една недоизпикана простата. Меко галеща, твърдо блееща, като цяло - разкъсваща който и да е сън на побелелия старец.

Мери обаче удържаше фронта. С ориз и гримаси, малко грим и група педерас(т)и, вечерно го догаждаше. Върху балатума оргийстваше. Поемаше членове, меркантилни, ужасяващи, понякога мръсни. Но удоволствие в очите Сеп-Уко-ви докарваше. Тя блестеше, когато диаматните се срамуваха.

А отчаянието не е по-малко човешко. Не е укор, нито малък грях. То е просто случка. Като облизана рана, гноясала макар, но силно тръпчива.

Вдишай - посочи й улея - вдишай от там. Реалност безбрежна, за теб съм създал.
Мери откачи напълно. Размаха лице, заплете се в длани. Краката строши си, разби идеала.
Нямаше любовници. Нито насилници.

В сексът утеха не намери. Макар платоничен, магнатът остана първичен.
Меко и смачкано. Презряло. Някои не виждат повече, отколкото могат да пожелаят.
Затова оставаха по-дълго пред огледалото. Няма друг такъв паралел. Изказан. Написан. Перифразиран. Моделиран. Избегнат. Факт е, две епохи се удряха - лице в лице. А стъкла не политаха. Нямаше я онази студена повърхност, която да се впива в меките им, останали без лик, с по-малко жал, амортизирали от насладата ежедневна човешки кожи. Плът.

Мрак - за всички нас, когато най-малко го желаем. Преклони се. Защото си човек. Угниваш. Дори да си брилянтен!
Покланям се и изгасвам свещта в ръката си. Облизвам, за да укротя болката, но езика се увлича и прегръща парафина. Наслояват се тръпка, болчено сияние и безвъзмездна наслада. Премигвам за последно, преди да надам вой. Крещи, кучи сине, изкрещи дробовете си катранени!

Оставаш сам и много смъртен!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ January 8, 2010

Оставаш сам и много смъртен! -> винаги!

2. lachistein @ January 8, 2010

о, това е по-добро
определно не ти липсват размах и въображение, но си от онези, които се опияняват от вихрения поток на думите си и заради притъпената от всеобщото славословене взискателност забравят да внесат порядъка, който би ги направил неотразими

3. legrandelf @ January 8, 2010

So, I keep learnin’ :)

What’s your advice (is there something like this) ? :)))

4. дупцето @ January 8, 2010

пиши на английски :) перфектен е

5. legrandelf @ January 8, 2010

Избягвам, много ми е дупцав :)
Нещо друго има ли? =)

6. Codeine @ January 8, 2010

Хъхъх забавно е … макар, че може да е по ценично ;) е така за цвят!

7. Кръстю @ January 9, 2010

Добре, добре…!!
“Изгори за да светиш!” :()

8. Кръстю @ January 9, 2010

PS- Тоя пич на снимката има като моите тиранти…:))))

9. Bolon Yookte' K'uh @ January 10, 2010

Светле, ти ли беше тая дето се вика (изоква) по горите, бе? А аз се чудя, кой гони мечките ;)

10. legrandelf @ January 10, 2010

Викам, че се събрахте май, хахахаха :))))

11. rancho @ January 11, 2010

Ъм, супер е, само исках да отбележа, че се пише перИфраз(а/ирай/аш/ирам/ирах…)

12. legrandelf @ January 11, 2010

Мисля, че си прав. Разместват ми се пръстите понякога и… бъркам подобните на дублети части на речта :) Коригирам… каква приятна корекция :)

13. Бай Стоен @ January 19, 2010

много яко.

14. bibi @ January 19, 2010

na kakav narkotik si?i az iskam takav

15. legrandelf @ January 19, 2010

bibi, коментарите ти се дублират, душа :) Рискувам да не шмъркам и добре ми се отразява :) Заспалозно понякога…

16. bibi @ January 19, 2010

izviniavai ako i predi sam go kazval-prosto taka mi idva.vse pak fakt e 4e 4eta do krai i dori komentiram:)

17. legrandelf @ January 25, 2010

Ти разбери какво се случи с lachistein та млъкна… не ми е приятно така, фриволно, да зачезват случайни минувачи :))) Може да са потънали в някой бермудски триъгълник :)

Заеби ги тия ронини, монини :)) Не са важни те (сега де, а не въобще) :)

А за дрогата, понеже като сте коментирали тогаз, аз някъде съм мълчал :) да си кажа - нема дрога, нема пет лева, а и да имаше - цената щях бюрократично да я надуя, та… да не си шовате носа от любопиство :)