Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Кецки, фасове и новогодишни пожелания...

« публикувано на 04-01-2010 @ 6:59 pm »


фотография: www.1x.com
слушайки: Harry Gregson-Williams - My Name Is Tom

Слънцето залязваше, но тя продължаваше да ухае на изгрев.
Малко по на запад се виждаха пушещи комини, преливащи във ванилово небе.
На върха на покрива се разлистваха шизофренични помисли и етюди с измислени герои…
Сълзите се стичаха диагонално по лицата им, а усмивките преливаха в забранен нюанс!

- Докосване…
- … като полъх от фантазия…
- Мечтана сюита на желанието ~
- … в преливащ безплоден гняв!

В забрава от преживени моменти, достатъчно сълзи за потоп от океани, наситата в душите им не бе заспивала дори за миг. Кратката дрямка също бе непозната. Размахваха ръце, повече, отколкото говореха. Мълвяха любов и жадуваха още страст. Не бе топло, последните есенни капки все още личаха върху закъснелият слънчев цикъл. Въртене, така преплетено с омаята на възбудени сезони. Изчерпани листа и покапал фарс, сливаха телата си в едно, отпуснали снага върху спускането тротоарно.

Локвите плискаха, когато човешки крак пристъпеше в тях. Капките обагряха слънчевите лъчи, така непонятно приятни и неочаквано забравени в този ранен януарски час. Нов шум и трепет от разперени криле на гълъб. Малко устни с топлина раздвижаха атомите около тях. Посипа ги мелодия снежна, макар прогнозите да композираха други ноти.

Лице без жанр.
Грация в смъртно бяло.
Безметежен допир като плаха стъпка в тъмното.
Познат подвиг, адреналин върховен и все по-жив!

Покълнал, като неизлечимо удоволствие
през шарената пазва на заскрежен бързей.
Били те двама, без да имат себе си.
Били те двама, проплакващи в ранния януарски час.

- Без теб…
- … съм нищо!
- Със теб…
- … обожавам всичко!

Пътуваха, макар и кратко. Но бяха заедно. Като размиваща се акварелна рисунка, или пастелен детски гняв, върху лист хартия… Тебеширена украска върху асфалта, премръзнал, но запазил спомен топъл. Разярен от плисналия дъжд… покварен от подухването зимно.

Не бяха вечни…

Наситата получи образ. Новогодишно пожелание, гръмко и топло като дузина палави прегръдки. Блясъка отмина. Привличането впи жадно устни в желанието! Не бяха вечни, но…

… се случиха един за друг…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Val @ January 4, 2010

Познат подвиг, адреналин върховен и все по-жив! И се размиха сред тебеширената окраса на БРАШНОТО :))
Жалко само че Си Томас Хауъл се прецака твърде рано като актьор :)

2. legrandelf @ January 4, 2010

О, Val, ЧНГ ! :))

Аз от Си Томас Хауъл съм се учил как се късат сютюени и как да се мърлям в женски гърди :))) Не, шегата на страна… безпорядъчният импресарио избор лиши СТХ от сносна актьорска кариера :)

Но пък малкото ключови роли, които има (като тази с брашното) са класически за треторазрядните драматизми с елементи на криминален нихилизъм :)

3. Val @ January 4, 2010

Марти, късмет, усмивки и повече постове през Новата година. А в ерата на VHS касетите подобни треторазрядни еротически психотрилъри бяха ежедневие. Но Ръката, която люлееше люлката за нищо не си я давам :))

4. Събина @ January 5, 2010

Помниш ли какво ми каза като пуснах този. По-лошо е.. :(

5. legrandelf @ January 5, 2010

Събина, викаш пудра захар ли подушваш? :)
Аз освен брашното на Val, друго бЕло не видях :)
Но пък… не може всичко да ми харесваш :)))

6. Събина @ January 5, 2010

Не че не ми харесва, просто вземи си премери нивата на кръвната захар - високите са опасни! :)

7. legrandelf @ January 5, 2010

Хахаха :)

Не си подавам носа навън!

:)

8. alish @ January 5, 2010

Не съм ти чела нещата от доста време, та време беше да се върна към блога ти.
И знаеш ли, изобщо не ми пука каква голяма захаросана лигня е това. Сигурно и аз съм потънала в боза, защото… I simply love it. Много красиво и емоционално наситено. Пък!

9. legrandelf @ January 5, 2010

alish, lol, чак пък “голяма захаросана лигня” не вярвам да е :))))))) но ти благодаря за думите, разминаха ти се упреците, че много време не си чела тук :P :) :D

10. alish @ January 5, 2010

Не знам, бе, нали ти казвам, че съм се размекнала тотално и не различавам хубавото, сантименталното, сладкото, сладникавото, захаросаното, лигавото, причиняващото диабет :D Никаква градация в мен!
Но както и да е, йей ^^

11. alish @ January 5, 2010

…и така, чета го за трети път и мрънкотя.
“Били те двама, без да имат себе си.”

Лош елф, Марти, лош! Разчувства Ал.

12. legrandelf @ January 5, 2010

Но това не е финала :) Тъй че… мрънкотенето е прибързано, мисля :)

13. gergana @ January 5, 2010

ми не си права Бъни, твоят пост е класен, а това, че някой пикльо се опитваше да ти дава уроци…
и все пак, приятно ми беше да се върна към “Нищо специално”, няма аршин с който да ги мериш, нама равнина на която да ги сложиш и да ги сравняваш - разминавате се на космическо ниво във време и пространство, някои летят, други тъпчат бездарно и пробиват дупки под релсите на Витошка, ма кво ти разбирам аз… от духов(н)а музика
;)

14. alish @ January 9, 2010

Добре, само на мен ли не ми пречи, че сладни? xD

Марти,
“Но това не е финала :) Тъй че… мрънкотенето е прибързано, мисля :)”
Това значи, че ще имаме продължение или че ще има още прочувствени, драматични и разтърсващо романтични, захарно-памучени истории? ау… ^^

15. legrandelf @ January 10, 2010

Ще има, разбира се ;)) Но дали ще са драматични или сладникави, вие ги определяте :)) За мене са (не винаги, ъф корс) еднакви :) хъхъхъ

« Ревю: “Sherlock Holmes” Голямото изпразване на Семинарията »