Точно исках да го гледам. Викаш - струва си? :)

Страшно ревю. Няма как, ще се гледа

Bia, направо крещя! :)))

skeila, апсолвентно (новото абсолютно) :))) Веднага след В. отивате да го зяпате, олрайти? :)

Мда, и без това бях решила да го гледам :)Ревюто само затвърждава туй желание.

Ама че съвпадение - преди няколко часа се опитах да ти дам в другия ти блог линк към трейлъра, но нещо не се получи. :)

Све, филма е достатъчно добър, че да се хареса на всякакви капризи, но пък след като ти и без друго си била решила да го гледаш, не мисля че ще останеш разочарована :)

fron’n'roll, видях че има коментар там, току що го одобрих :)) Придържай се към този блог, тъй като CINEMANIAC беше “паузиран” от мен (каквото и да значи това) и както виждаш, когато има неща за филмите, пак тук ги пускам :P За да не раздвоявам публиката :)))

Инак - филма си струва! със сигурност! :))

Драги ми Елфе! Ш’та замолА да сА спреш с тез’ рИвютЪ, щот’ Идно кино ми излАзЯ къде сим’се лева, барабар с пътните и макЕдонал’сЪ.

Въпреки това - мИрси!

Малко като с “Черния рицар” се получава този филм.
Интересна история, готино разказана и абслютно нищо общо с оригинала.

Този Холмс няма нищо общо с Холмс от книгите, нито с чувството за хумор, нито с пристрастеността му към дрога, с отегчението му от света и блестящия интелект зад орловия нос.
Уотсън от филма е толкова ленивия и умерено интелигентен герой на сър Дойл, колкото и старата ми шапка.
г-цата, която се размотава насам-натам не може да стъпи и на малкия пръст на единствената жена, която надхитрява Холмс - Айрийн Адлър.

Ако забравим имената на героите, филмът е чудесен и ще се забавлявате, просто няма нищо общо с книгите на сър Артър Конан Дойл. :)
(Но ако ви се гледа адаптация на Холмс (и то добра), гледайте Хаус. Кхе. :))

morrt, их, прощавай ме :)) Обаче… направи нещо, поне МакДоналдсъ спести ;) Инак си прав, че в киното много скубят. Майка им, пуканки с пиене (при туй малко) ми е повече от билета, гуйба :)

ЧНГ ти ! :)

Eneya, но точно това му е хубавото! Ексцентричността на интерпретацията :) Защо да гледаме все един и същ модел? :)

Хаус, нем… предпочитам Шерлок на Гай :)

Хаха, мислех тези дни и аз да пиша за него, но си ме изпреварил при това с много яко review :) Холмс е една от литературните емблеми на детството ми и честно казано бях доста скептична. Изненадата обаче беше повече от приятна! 100%-ово кино-изживяване!

Изключително премерен ритъм, прекрасно хаплив британски хумор и двама от най-големите мъже в киното (поне според мен) си заслужават отклонението от литературния оригинал! Истинско удоволоствие за сетивата: евала Гай, брависимо Ричи!

@ Eneya: Доста истина има в коментара ти, но тъй като не става дума за екранизация, а за филм вдъхновен от героя на Дойл, мисля че е редно да гледаме на отрочето на Ричи изцяло като на филм, без безпощадни сравнения. Аз винаги съм си представяла съвършено друг Уотсън, но интерпретацията на Лоу беше много интересна и акцентира на нещо, което го няма толкова в книгите, но за мен винаги е било много там: особеното мъжко приятелство, което свързва иначе толкова различните Уотсън и Холмс.

Имаше ги наркотиците и оттегчението, имаше го и интелекта и безцеремонността и хапливия хумор: една идея по-свободно от оригинала, но все пак (както и при кавърите с музиката) ако не искаш да си просто занаятчия, слагащ образ на чуждите думи е хубаво да вложиш и нещо лично твое в начина, по който виждаш героите. Че го има комерсиалния елемент, гонещ повече публика няма спор, но дори да е просто забавление, то то е доста над средното ниво за жанра ;)

П.С. А Рейчъл МакАдамс беше много чаровна femme fatale: и като всички добри такива подценяваше с вид, за да изненада с резултат ;)

inni4ka, първо: Уелкъм, след това: благодарско (за думите) и най-накрая… наведе ме (приятно) на мисълта, че от много време се каня да напиша нещо по въпроса “Книжни интерпретации на големите фантазьори, спрямо очакванията им в седнало положение (но не върху тоалетна чиния, а) пред големият екран” :)

Разбира се, това е (просто) работно заглавие. Коментара ти много точно погъделичка другарката Енея в областта на отрицателните й възгледи относно Гай разбирането на детективския герой :))))))

Oo, вече чакам :)) Аз между другото бих броила “28 дни по-късно” за такъв филм: нищо не ми е напомняло толкова силно за “Деня на Трифидите”

Има много книги, реализирани като жанрова лента :) Което винаги (не някой път, винаги) води до коментари от рода на “Книгата е по-добра, филма - боклук” :) А доводите - “В книгата сам визуализираш всичко и имаш пълната свобода въображение”.

:)

А “Деня на Трифидите” не съм я чел, но ми е (пре)разказана подробно от един мой френд :) И то точно след като беше изгледал “28 дни по-късно” :))

Вярно казваш за коментарите: точно за това се старая да не сравнявам. Въображението на всеки е различно и ми е тъпо да хулят някой, защото е снимал според своето и не е угодил на нечие чуждо. Ако е слабо И като филм, това вече е друг въпрос :) Иначе по Стивън Кинг има невероятни попадения: особено Зеления път. Но ако трябва да дам пример за нещо, което НЕ МОГА да си представя екранизирано по друг начин: 100% Боен клуб

“Боен клуб” наистина влиза в графата шедьовър (а и в още много други) :) Не малко пъти ми е действал по шизофренично му инспиративно :)

Писал съм и ревю за него (в другия си блог), но по-якото усещане идва в последвалите гледания и разлиствания на… луковата глава от смисли :)

Тайлър и Джак, Джак и Тайлър… а по средата им, една не толкова мърлява Марла ! :)))))) (примерно това или онова)

Инничке, Марти, ше ви изкльопам, сладурченца!

Сладуркоядец благ, моля те… на малки порцийки :) lol

Здравейте на всички!Жалко че първият ми коментар ще се наложи да бъде негативен,но това е живота…не мога да се съглася с вас за “уникалната интерпретация” на така обичаният от мен шедьовър на сър Дойл….неизбежно е човек да не свързва “героят” на Р.Дауни с Шерлок от книги,за мое съжаление видях доста малка част от вглъбения,вечно замислен…вероятно заради голямото количество опиум,изящно свирещ на цигулка Холм….а сега като се замисля може би бранда “Sherlock Holmes” е само една маска,която да привлече повече интерес….е така е…трудно е,когато жена ти те остави г-н Ричи,но не си го изкарвай на нас…..иначе като оставим това на страна,Лондон…покрит в мрак и кал…много завладяващ…

Cold_hill, дето се вика… не е казано, че всички трябва да ми споделят мнението :) Важното обаче е начинът, по който го прави човек :)) На мен лично ми хареса интерпретацията, и именно така го наричам деянието гайричиево :) Щото така вижда нещата - така ги прави :) Няма да му слагаме думи в устата, нито акъл как да прави филми :) Признах си даже, че след “Гепи.” не ме впечатли с друг филм :) Тук обаче му отдадох заслужената чест! :))

Поздрави!

:)