Флирт с Камерън

« публикувано на 27-12-2009 @ 8:08 am »

фотография: gordonandthewhale.com
слушайки: Джеймс Хорнър, разбира се…

Госпожица Вородецки, със своето хайку ревю на “Аватар”, успя да ми подейства достатъчно (синемафродизиачно), за да си позволя още един флирт със заслужаващ (не само) моите адмирации творец в областта на седмото изкуство.
Малък брийфинг, за тези които прескачат постове по-дълги от преписана статия в новинарски сайт - ще направим кратко пътуване в света на киното, аз ще ви бъда гид, колкото и неприятно да ви е. Спирките ни ще бъдат добре познати (може би?) ленти, превърнали се в ключови/хитови/десетилетници за своето време.
Общото помежду им ще бъде лицето, опиращо целият пешкир, поемащо цялата отговорност, винаги водещо зад себе си екип от сериозни хора, нахъсани достатъчно, че да разбият представата на всеки ревностен мрънльо, готов да съсипе труда им с лекомисленото си изказване.
Може и да е роден в Канада, но със сигурност “South Park” няма да го ебава във филмчетата си (повече от нормалното). Казва се Джеймс Камерън и работата му заслужава нужното внимание, а не просто разнообразен набор от спитни (англ. spit - плюя) и шитни (англ. shit - лайно; сране;), коментиращи го по ограничен и неадекватен начин.

Закърмен съм с филмите (таймлайн: руски, боливудски, европейски [предимно френски] и накрая холивудски), тези които ме познават - знаят. Останалата част, нека сами преценят колко ценно или обективно е мнението ми, когато говоря за кино.

Във времето се запознах с творчеството на Камерън, следвайки хронологичната подребда на неговите филми, подчинявайки се единствено и само на избора на отдавна изтъканата ми нишка на живота:

Терминаторът (1984) и Терминатор 2: Деня на страшния съд (1991)

Брат ми беше намерил две видеокасети, за чието съдържание се говореше както в наскоро разпукалата се страна от бившият съветски блок, така и отвъд Желязната завеса. Бях на 6 години, в заход към седмата, когато получих възможността да си откача ченето по време и след гледането на тези два филма.
Първата част - да гледаш как някаква машина, в човешко тяло, сее смърт, при това сама по себе си безбожно трудна за убиване, обърквайки цялата ти представа за времевия континиум, променя представите ти за бъдещето с една неизлечима и шеметна скорост.
Втората част - същото това вулгарно човешко създание се връща, без ти да знаеш, че мисията му този път е малко по-различна. Насираш се в гащите, когато Джон Конър, запотен, с раница на гърба и истерични писъци търчи по тесните коридори на “Галерията”, миг преди Т-101 да направи шест мощно приспивни дупки в “тялото” на Т-1000 - най-шибаното нещо, което някога сте виждали. Естествено, потънали във филма, въобще не обръщате внимание как минава времето (ако изобщо знаете къде се намирате хронологично спрямо раждането на Джийзъс) и в главата ви се е установила мисъл, която в съкратен вариант звучи като: “Как по-дяволите ще умре тая ликуидна гад ?!”

Бездната (1989)

Мисълта за Мери Елизабет Мастрантонио като сгодна инженерна мисъл, достатъчно кейпъбъл, че да навре бившия си съпруг Ед Харис и екипа му на няколко стотин метра под морското равнище, в една конструирана лично от нея, зашеметяваща по рода си, изследователска станция е достатъчно възбуждаща, дори да не сте се събудили в 6 заранта със сутрешна ерекция.
Със сигурност снимачния екип не се е потапял на повече от десет метра, докато снима, но кадрите, които имаме възможността да видим и прелюдията в препотяването на героите е толкова силна, че въображението само свършва цялата работа и превръща дълбоководното (по-скоро, отколкото извънземно) “пипало” в революционно, разбивайки редица физични и биологични закони с изобретателността и възможностите на напредващата компютърна техника.
Две години по-късно същата тази иновация е доразработена от Стан Уинстън и екипа му, които заедно с Камерън работят както по първата част за терминатора, така и по продължението, в което позволяват героя на Робърт Патрик да се превърне в безмилостно, свърхтехнологично и разбира се много ефектно оръжие на бъдещето.

Истински лъжи (1994)

Отново стиснал здраво мантията на ставащия все по-популярен австриец, Камерън се пробва в един не толкова популярен за него жанр - екшън-комедията. Добавяйки Джейми Лий Къртис, едно узи, малко терористи, вертикално излитащ изстребител, Тиа Карере (разбира се!) и няколко по-пищни визуални решения, получаваме безсмъртен представител на иначе крайно изтъркания жанров продуктивизъм. Хумора не е от гума, а кръвта по камерата е истинска, нищо че целуващият се Арнолд на фона на ядрен взрив е също толкова възбуждащ, колкото… малък фишек, запален върху изпънатата длан на един дребен, 10 годишен хулиган.

Пришълци (1986)

Вечерта беше спокойна, без да подозирам, че редакционния екип на “Канал 1″ ми подготвя в три поредни уикенда пътувания към далечни (и много мистериозни) планети. Започна се с Пионерът в безмълвното крещене насред необятния космос. Ридли Скот сразява, от начало до край…
Свърши се с Дейвид Финчър, претворяващ идеята, че дори няма място за стари кучета насред обителта на правителствено неизрядния междупланетен затвор, “заразен” с мутиралата инфекция на пришълецът.
Там, по стожерно му стоящ между тях, се нареди “Пришълци” на Камерън - силно задъхан, запарващ обектива, а и екраните, жадно наблюдаващи развръзката, с широко отворени очи, запотени длани и сухи очни ябълки. Не преглъщат, не говорят, не дишат (понякога), не си мислят въобще да ходят до кенефа, щото сега може и да имаме пауза на плеъра или торенти за сваляне, но тогава… нещата се гледаха по един път!

Титаник (1997)

Някои се дразнят на Леонардо, други на плюещата Кейт Уинслет, трети не харесваха прическата на Били Зейн, четвърти ненавиждат музикалното оформление на Джеймс Хорнър в отбор с една друга канадска особа, завършваща на Селин Дион…
Но е шибан факт, че Камерън, с не толкова феноменален бюджет, спрямо сегашни феномени като “Карибски пирати 3″ например, плацикайки в рамките на един басейн с олимпийски размери, пресъздаде първите и последни моменти на най-обсъжданото за XX век метално корито, използвано за превоз (и избиване, уви неволно…) в ледените води на атлантика.
Не ви хареса любовната история, финалното потъване на Ди Каприо или нещо друго, но фактът е шибан и той гласи: “Титаник” е безспорно, а и със порно, един от най-добрите кинематографични шедьоври на всички времена. Точка.”
Кажи ми, че не ти стана студено, или че не стискаше дръжката на седалката в кино салона и ще те нарека долен и в особено количество лицемерен тип!

Ghosts of the Abyss (2003) и Aliens of the Deep (2005)

Ако въпреки всичко, окултната лента на ‘97-ма не ти се е понравила, в тези две години, като IMAX приключение имаше възможността да почетеш историята и достолепния труд на създателите й по малко по-триизмерен начин.

Аватар (2009)

Не се притеснявайте за бюджета на филма, още по-малко дали канадеца, с хъс на конквистадиращ испанец, с лице на лишен от слънчева светлина ингилизин и галантност на по френски му покварна курва, ще успее да си върне парите, вложени в последното т.нар. от повечето “пиршество” на ефектите.
Камерън още не е похарчил парите от “Терминатор 2″, а резервите от “Титаник” сигурно няма да пипне преди началото на втория си живот. Не го мислете… дарете някой лев на сомалийците, за да се почувствате по-добре, тайничкото надсмиване по адрес на “провала” е ненужно.
Факт е, че “Аватар” не ви промени като хора, нито ви даде теми за размисъл (макар и филмите, които го правят, да държат вниманието ви не повече от 24 часа, след което продължавате да живеете живота си по същия егоистичен и хвалипръцков начин).
Факт е, че никой, никога не е претендирал за феноменален сценарий или разтърсваща любовна (или каквато и да е друга) история в рамките на сюжета.
Факт е, че изживяването “Аватар” бе замислено именно като такова - шеметен пример за това, на какво е способно човешкото творчество и въображение.
Не може с лека ръка да махнеш по посока артистичността и големия труд, положен от стотици хора в направата на нещо толкова красиво като “Аватар”. Лудост ?!… това Е изкуство, както би изкрещял Джерард Бътлър, понапълнял и занемарил се, след изтичането на финалните надписи от “300″.

Джеймс Камерън е показал не малко пъти как се правят филми. Като такива. Не се е изживявал като гуру или основоположник на някакви социални движения. Човекът знае как се прави кино!
Един път го прави с хумор, друг път стискайки те за гърлото, отнемайки сетния ти дъх с една шеметна надпревара на живот и смърт.
След това те разбива с визуално претворяване, толкова реалистично, че да се превърнеш в ледено блокче, кървящо с премръзнали сърдечни сълзи.
Накрая, те праща на Пандора, за да отвориш едноименната кутия, по съдържание с достатъчно количество тротил и ноу-хау в стереотипното избиване на новите (”заплашителни”) видове. Но ще те обгрижи с величието на такива неща, които вероятно може да видиш само в някои недостъпни кътчета на земята.

Така че, Камерън може и да е побелял, може да “псува” феновете си (макар, че без да знаем цялата история, няма какво да се правим на прокурори), може да свършва в устата на жена си, може и да се напива жестоко, след което да заспива на пода в тоалетната, но със сигурност знае как да те задържи пред екрана в продължение на три часа, без да си мислиш кога ще се къпеш, бръснеш или подмиеш…

Прави елементарните, до болка познати ни проблеми/истории, така изящни, че с години след това да се говори за тях. Завистта покварява, не го ли разбрахте? Когато нещо е добре направено, просто трябва да се призне…

Точка.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. UZUMAKI @ December 27, 2009

Кемърън е шибан бог. :) Голямо ЕВАЛА за тоя пост.

PS Препоръчвам ти да изгледаш мейкингите на “Бездната” и “Пришълците”, за да добиеш категорична представа какъв болен перфекционист е тоя тип.

2. Кръстю @ December 27, 2009

Хвала на труда ти!
Камерън сигурно го заслужава…Не съм го гледал тоя филм, но повечето от изброените съм. Впрочем, не разбирам някои каква толкова сюжетна разлика търсят .Принципно на ТОЗИ свят всички се раждаме, живеем и умираме. Колкото и да е инвариантен този интервал, схемите са сходни…Като се пресеят баналните, броят се свива яко. И тук вече идва майсторството на описанието, било литература ,кино и пр…
Както казва един приятел :”То отзад всички си приличат”:)))

3. Val @ December 27, 2009

Ох,Марти успокоих се.След като в самото интро ме вкарваш в сайт в който ми се набиват следните цитати - Шаренията – да, биви си я!:))Но пък да не забравяме че някои гледат филмчета докато например пържат кюфтаци на печката:)
А пък други се оглеждат за блондинки.Справка - ТУК
Silvia Stoycheva professional make-up artist

4. legrandelf @ December 28, 2009

Бла, мейкинга на “Бездната” съм го гледал, както разбира се и тези на “Т2″, след това триизмерния вариант с участието на герои, изскачащи по сцената, разбира се мейкинга на “Истински лъжи”, “Титаник”… и само там някъде се чудя, дали не съм гледал и този на “Пришълци” :)

Но да, наясно съм що за перфекционист е Камерън! :))

В повечето случаи да си перфекционист е равносилно на собствен провал и намразване от страна на екипа. Е явно има някаква харизма тоз тип, заради това че въпреки всичко нещата са файн-оу-файн и никой не го мрази :)

5. legrandelf @ December 28, 2009

Кръстю, благодаря! :))

Събудих се оная сутрин, то беше 5 и половина ли, колко… и гледам какво написала госпожицата и викам си… не, баси! Лежа и се въртя и ми идват думите. Реших вместо да се въртя, да го напиша тоя труд :)) и те така. После спах като бебе (или не беше така, не помня, lol)

Val, наскоро попадах ВЪРХУ блога на тая блондинка. Не разбрах какво иска да каже момичето/жената и го затворих :)))))))))
Иначе прости ми, че в началото съм те изтрещил така :) Не беше нарочно ;)

6. si @ December 28, 2009

Имах известни затруднения от кой пост да започна да коментирам. Така е като занемарявам четенето и само сгрибам за жълти стотинки, с които ми замазват очите на края на месеца. И все пак, ти направи решението ми лесно, като ме предизвика, тъй като последното, което много ме впечатли беше именно този филм - ‘Аватар’.
Преди да започна съм склонна да приема, че вероятно нищо не разбирам.
Поста на мацката няма дори да го коментирам.
Твоя е както винаги професионално издържан! Да ти е кеф да четеш. Това, което обаче много ме озадъчи е, че навсякъде се говори за любовта, за екшъна и за красотата на това, което поемат очите ти. Всичкото го има, безспорно! В моите уши обаче все още кънти една от репликите, а именно ‘Хората убиха дущата на Земята’. В моята глава всичко във филма се свеждаше до това какви сме, как се отнасяме с природата около нас и на какво сме способни, водени от псевдо идеали.
Очевидно бях една от малкото, в чиято глава филма беше породил подобни мисли. На излизане зад мен оставаше зала, пълна с картонени кофички за пуканки, празни и полупълни шишета, хвърлени билети по земята…беше жалко.
Ние хората сме способни от един оазис с лека ръка да направим пустиня, но не от пустинята да създадем оазис…

Продължавай да флиртуваш, Елфе, отдава ти се :)))

7. legrandelf @ December 28, 2009

si, никога не е късно да се завърнеш в бащината, макар и леко вулгарна с всички тия сексуално ориентирани постери по стените, къща :)))

Благодаря ти за думите, няма да спирам с синеманиакалните флиртове! :)

Но това, което отбеляза ти е в правото си да бъде запомнено, тъй като е… сефте коментирано :) Даваха се примери коя на коя история прилича, но накрая… купчините боклук на изхода от киното си оставаха все така големи :)

Консуматори… при това на много лошо ниво!

:)

8. si @ December 28, 2009

Удоволствието е изцяло мое! С радост наминавам при всяка възможност :)))

9. Dreamfall @ December 28, 2009

“На излизане зад мен оставаше зала, пълна с картонени кофички за пуканки, празни и полупълни шишета, хвърлени билети по земята…беше жалко”

Е, добре де. Пак хора ще минат да почистят. Кино-залата след прожекция не е картина от галерията на апокалипсиса, а опаковките от пуканки и празните бутилки вода не са точно високо-токсични отпадъци.

“Даваха се примери коя на коя история прилича, но…”

В този филм, представляващ културна смесица между Warcraft III, StarCraft, Покахонтас и Робърт Шекли, наистина нямаше много новаторство. Визуално приключение - окей. В това отношение си беше шедьовър. Не разбирам само защо и какво пречи на някого да отбележи липсата на оригиналност в историята. Ами нямаше. Окей, това не е била целта, но не е като да сме погнали Камерън с геги, кирки и високо-механизирани булдозери по този случай.

Добра персонализация на формата за пускане на мнение/коментар (”Мъдростта ти”, “кажи ми” и прочее). Classy.

10. Eneya @ December 29, 2009

Има два подхода към изкуството, единия е просто да бъдеш потребител. Да изгледаш/изслушаш/прочетеш даден материал, след което просто да отсъдиш - да или не.
Това е масовия и по-лесния начин. Просто реагираш на дразнител.

Другия вариант е да разсъдиш и анализираш какво точно се е случило с възприятията до този момент.
Да обмислиш защо нещо ти е повлияло и ти е харесало. Какви подходи са използвани и защо точно те.

Не обичам да се поставям в позицията на консуматор, без воля и разум, който не може да анализира собствените си постъпки, затова и не примирам от възторг над всяка шарения, която видя.
Но освен ако някога не видите написано от мен “Специално заради Елфа, понеже знам, че му е харесал филма, ще изкритикувам нещо, което е харесал, а не защото това е личното ми мнение” не мисля, че заяждането има някаква полза.
Това, че не съм харесала нещо НЕ е лична обида и не се е случило специално заради теб.
Приемете го, повечето от вас дори не знаех, че съществувате, преди да ви прочета коментарите и честно казано, не ме и интересувате чак толкова.
Същото важи и за вас предполагам, цялостната ни интеракция се свежда до това, че аз коментирах нещо и че вие реагирахте на този текст.
Пред вас имапе две опции - да обмислите какво точно казвам и защо или да реагирате първосигнално.
За съжаление явно не съм се справила успешно или просто на някои хора им се губи логиката зад “писане”, “диалог” и “аргументи”.

Както и да е, Камерън е бог и ти Елфе, си неговия пророк и изобщо критиката на нещо, което е масово харесвано винаги е много омразно нещо, защото да не бъдеш конформист не е леко, както и за задаваш неудобни въпроси.

11. legrandelf @ December 29, 2009

Dreamfall, не е имало геги, кирки или саблени удари в областта на слепоочието, но се наситих от коментари, които с две думи казват “ОК, красив филм е”, а в продължение на няколко абзаца редят колко неоригинален е сценария :) That’s it !
За classy персонализацията… нали знаеш, всеки търси 5 минути слава и начин да бъде оригинален. По маймунски му, мерси ти! :) Почесвам се!

Eneya, това че си цитирана, не значи че съм си направил труда да напиша статията единствено и само, за да се заяждам с теб. Това ми е последния мотив, с удоволствие бих ти строшил мейла с псувни, ако това целях :) Но не би…
Видях току що твоя последния коментар в блога ти. Със сигурност, както и една друга коментираща каза там, няма смисъл да те убеждавам в нещо, или да се противя на мнението ти, тъй като си малко или много предубедена. Дали заради начините ти на възприятие, заради предпочитанията ти, или свикването да си праволинейна по отношение на масовата мисъл :) Не си ли?

Повярвай ми, не блея наоколо, масово заблуден от феерията на зашеметяващо тъпия филм, бездарно осценарен, но с много шарения. Ако това е твоят начин да пикаеш накриво, като вървиш срещу масовата истерия (да не ти прави впечатление, че толкова много пъти използвам “масово”, явно е… живеем насред тази маса, дето не я тачим, но постоянно се опираме на нея), то аз не го правя за спорта, а когато нещо трябва да се признае… се признава!

“Аватар” все пак не е чалга. А и съм далеч от мисълта да въртя 40 години в кръг хората, баламосвайки ги, че Камерън е най-свишата кино сила, която може и е съществувала някога! :)

Научи се да водиш спор, без да си мислиш, че има (само и единствено) лично отношение към теб. Какъв събеседник си тогава, ако веднага заключаваш някакви неща, без те да са ти казани право куме в очите?

:)

12. legrandelf @ December 29, 2009

И последно към Eneya:
“За съжаление явно не съм се справила успешно…”
точно от там тръгнаха нещата :) Въпреки, че встъпителните ти думи говорят за нещо, което вече сме виждали в 2-3, че и повече, филма преди това… отделяш 10+ реда, да ми преразкажеш историят, а накрая… абсолютно помежду другото: “Но пък филма е безумно красив, не мога да отрека.”

Определено не си се справила успешно :) Не мисля, че реакцията ми е първосигнална, повярвай ми, четох го 10 пъти твоето “ревю”, за да схвана аджеба, колко пуканки е имало под седалката ти, та толкова много те е (из)дразнил филма :)

П.П. Който търси, намира… и се очарова :) въпрос на желание…