Пресипнала жажда мълчание

« публикувано на 18-12-2009 @ 10:27 pm »

фотография: “The Lady Is Smoking” at Fashionista
мълчейки: пред всичко…

- Значи… чувстваш самота?
- Не съм мислил по въпроса. Обикновено се оглеждам в очите на другите. Ако са достатъчно вглъбени в себе си и… нямат време за решителност, ме отблъскват със сведена глава, а накрая облизвам подметките им и цялата кална маса, събрала се между отделните резки на грайфера от обувките.
- Техните или твоите?
- Има ли значение? Спрях дори да гледам нависоко. Сигурно ще ме наречеш маловажен или… не, как беше думата…
- Комплексен?
- Малоценен - точно така.
- Не бих те нарекъл…
- Защото няма да дойда следващия път. Искаш още пари и без друго ти е писнало да слушаш чуждите проблеми, на кой му пука за още един…
- На мене…

- Пълни глупости! Не ме прекъсвай. Може да хълцаш или кашляш, стига да не е дразнещо, но спри да ме прекъсваш. Досадно е, а и… няма да ти платя. Знам, че всичко е заради парите. В твоя двор, имам предвид. Всичко при теб е само заради парите.
- Харесва ми логиката ти. Проследявам я и явно не зачете нито един от десетките пъти, в които те помолих да се придържаме към учтивата, изцяло формална, порядка на общуване.
- Дреме ми за пряката реч, въздържанието и “Вие” обръщението.
- Освен това е безумно да си мислиш, че подобен шантаж с парите ще ме промени по някакъв начин. Парите идват от родителите ти, директно в сметката ми… още преди да си показал носа си на входната ми врата.
- Мхм… тогава ще ти резна кранчето.
- Безмислено е, но за мен няма значение. Животът е тежък и… ти няма да си ми последният случай.
- Надявай се, имам връзки.
- Някой от тях, казвам тях, защото ги мисля за хора, или нещо от това, което си сторил… направи ли живота ти по-добър?! Нещичко, макар и дребно…

*широко мълчание*

- Извинявай… понякога прекалявам.
- Аз… дори не умея да се въздържам, нищо че полагам отчаяни опити.
- Глупаво е… да продължавам да идвам тук, след като не намирам смисъл.
- Вариации на съзнанието. Понякога може просто да отебеш всичко… лесно, със замах на ръката. Но в повечето случаи е невъзможно.
- И какво казваше за самотата?
- Последно те попитах дали я усещаш.
- Не я познавам.
- Разкажи ми… как изпълваш дните си? Какво те буди сутрин? Радваш ли се на нещо? Мигаш ли свободно? Какво ще кажеш за въздишките? Кога за последно си поемал дълбоко въздух, без да усещаш притискане в гърдите? Което те задушава… по-силно и по-силно…
- Твърде много въпроси… приличаш на главата ми. Хаотизира ме денонощно и за секунда не мога да изляза на едно мнение… дори сам със себе си. Какво остава за другите около мен?
- Заради преходността ни е. Тленни сме и… прахът след нас ще се разпилее хаотично. Подобно на мислите, които нон стоп ни напомнят какво следва… някъде там в близкото, или малко по-далечно от очакваното, бъдеще.
- А ти познаваш ли тишината? Очевидно е, че в момента съм кълбо от нерви и няма да мога да кажа нещо важно, което да ти послужи… за да… за да направиш някакъв феноменален извод, който да ме срази… А и да се отчетеш пред нашите. Без значение е моята мисъл сега. Пълна пръдня… в разреден въздух. Кажи ми за себе си, моля те! Знаеш ли какво е самотата?

*мълчанието е необятна продължителност*

- Знаех. Всъщност, непрекъснато преговарях. Като настъпен от притеснението ученик. Мъничко хлапе със стиснати буквари в ръка. Уязвим и раним. Най-лесният начин да усетиш самотата. Защото тогава се затваряш в себе си и отдаваш цялата си мисъл на стадото въображаеми герои. Не е нужно дори да са превъплъщения на човечност или каквато и да е одушевена форма. Те просто мислят редом с теб и ти помагат в разговора.
- Нещо като шизофрения?
- Не съвсем… малко по-тежко. Защото ридаеш. Честно казано плачеш, но без сълзи. А когато имаш сълзи, усещаш липсата в студената им хватка, докато бавно, скокообразно се спускат по порите на лицето ти.
- Не е красиво…
- Ужасно е, понякога. Но точно тогава, когато ритнеш камбаната на потъналия кораб, когато в устата ти влезе малко мръсна вода и същинска тиня от дъното на океана… усещаш задоволството. Ще ти прочета нещо… отдавна е писано, не е мое, но… ми го подари скъп човек. Даже не знам той откъде го имаше… със сигурност е писано много отдавна. Бъди търпелив, знам че остават няколко минути. За твое успокоение, защото знам че ти е важно, няма да те таксувам… нито родителите ти. Слушай:

*водещ танцьор - галантно мълчание*

Жив и мъртъв - двама бездушни братя.
Дълбоко. Фрапиращо. И тежко.
Премазват галон нихилизъм и малко хартийки.
Нарязани. Конфети. С форма на сърцебийни престижи.

Малко, по малко, разбити на парчета.
Бездушни, повтарящи, нарочени и гласни.
Пресъхва глас, натиска гръд и удря гръбнак.
Хлабец студенеещ - крадец на любови и мъркащи страсти.

Без захлас с очи потни и навъсена усмивка.
Даже не е наглост, защото е празно.
Отдавна предал се дух, на мечта неомразна…
Като дете малко и гладно - загризало шансът последен!

Не, знаеш защо?
Последният щрих, преди да свърша в бутилка.
Писмото е гладко, макар обгорено.
Мастилото съхне в стъклото зовящо.

Пак там. На един дъх и ранен.
Нанасяш удар за път, пореден и луд.
Като агонизираща твар, живееща без нужда.
Да има и носи. Любим във сърцето си!

*ненарушимо мълчание - маховик от вселена*

- Объркан съм…
- Така и трябва… човекът, който е написал това се е обесил непосредствено след като листът хартия е попил всичкото мастило с…
- … с обърканите му мисли?
- Не зная… думите на мъртвите винаги са трудни за интерпретация. Как бихме могли да знаем, какво е било в главата, гърдите и… пръстите на този човек?
- Мисля да тръгвам…
- Помисли - няма нужда от друго освен, спокойствие… макар и човек да не е устроен търпелив или окуражително издържлив, за спокойствие смирено…

*замълчават*

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Ирония Идиотова @ December 18, 2009

:))))Чудесно е да си прозрачен:)
( не ликувай, не ти де, Е)):)( а и що не?!):))
Нима имах “честта” да съм първа?
Малейййй…
:)

2. Събина @ December 18, 2009

Това е един от онези постове, след които ми идва да кажа само: Марти, добре ли си? Да се притеснявам ли за теб?

3. Кръстю @ December 19, 2009

Чудесно, маестро! Поздравления с Васко:
Васил Найденов - Тишина

4. Preor @ December 19, 2009

С риск да се повторя пак ще кажа:
- Благородно ти завиждам :-) Много рядко срещам такава аеробика с думи, подредени в така, че да създават образи миг след прочита.

5. legrandelf @ December 19, 2009

ИИ :) Хумористично завръщане правиш, хихихи :)))

Събина, чил аут :) Ен’ гоу аут уит френдс ;))) Тенкю, уанс ъген, фо’ дъ презънт! :))) Роксссс ;)

Кръстю, мерси за поздрава! :) Васко, макар и Кец, винаги е положителна мелодия ;))

Preor, благодаря, мейт! :))) Не го мисли, че се повтаряш. Такива повторения са ми приятни ;)

6. Събина @ December 19, 2009

You’re welcome! That’s how we do it - we rock! :)))

7. bibi @ December 19, 2009

kakvo vzima6?????????????? izglejda mi zdravo!

8. tea88 @ December 20, 2009

Ще замълча, просто не ми оставяш друг избор!

9. legrandelf @ December 20, 2009

bibi, взимам глъдки живот :))

10. Лита @ December 21, 2009

снимката е на Helmut Newton за YSL :)
иначе, текста.. хич не го разбирам.. :)

11. legrandelf @ December 21, 2009

Лита, :)

12. WonderLust_King @ December 22, 2009

Съвсем наскоро попаднах на този блог… В началото бях приятно изненадан, че все още, макар и рядко, се срещат мислещи-НЕШАБЛОННИ хора. Аплаузи и адмирации към автора, към мислите му и към всички четящи творенията му!
Искрено се радвам, че Ви има!
А относно последния пост…speechless!!!

13. DiGeorge @ December 22, 2009

Wow… inevitably I felt like I departed the roasting of the burning ring of fire… but soon I stepped into a vast silent labyrinth feeling oh so disconnected.

Great frigging job amigo!!!

…again, what drugs you said you were taking? :-)))

14. legrandelf @ December 22, 2009

WonderLust_King, благодаря за думите! ;)

Продължавай да се навърташ около написаните “неща” и… им се наслаждавай (most of the time - cynicalspeechless) :) lol

DiGeorge, well… some south american drugs :) The best way to travel in different… worlds… nah, galaxies :))))) Thanks!

15. Nicola*s @ December 23, 2009

………………… c………………… c………………… h………………… e………………… s………………… s………………… s………………… s…………………

16. legrandelf @ December 23, 2009

А, таквиз коментари кефят :)

Нещо като… колкото повече Прасчо търсеше, толкова повече Мечо Пух го нямаше :)))))))

17. legrandelf @ February 7, 2010

Гледал съм ги и двата :)) А даже единият (нека бъде първият) го гледах някъде там… по коледните семейни събирания! :))) Забавен (отново), макар и не много релефен, да не кажа плосък :P