Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. Сънуващият Нейтири @ December 18, 2009

Филмът кърти, Кемърън кърти, ти къртиш, а аз искам да изкъртя стройната синя кака!

2. legrandelf @ December 18, 2009

Най-малкото, за да изучиш всички имена (на присъстващи малки и големи твари, спускащи се отгоре и отдолу глоуващи растения, както и на отделните герои) си струва да гледаш отново и отново туй 3D пришествие :)

Нова кино библия трябва да се пише сега :) Камерън винаги го прави ;) Отваря нова глава… държи влага поне по 10 години :))))))

3. UZUMAKI @ December 18, 2009

Кемърън е абсолютно велико и ненормално копеле, което с почти всеки от филмите си разбива границите на киното… Ето една мн. носталгична ретроспектива:

Total Recall: James Cameron Movies

:)

4. morrt @ December 18, 2009

Благодаря!

5. legrandelf @ December 18, 2009

Няма защо, morrt :) Може да благодариш на създателите на филма, като… го гледаш! :)

6. NGC @ December 18, 2009

Филмът беше много добър! Поразителна прилика на елементи от Warcraft III и Starcraft (Aко някой се интересува - ще разкажа, що’т са доста и ще стане дълго, а ме мързи :-)))! Не мислите ли?! Това не ми попречи да му се израдвам максимално (и може би още повече) ;-)!

7. Val @ December 18, 2009

Няма друг като Камерън - филм революция каза критиката След Гражданинът Кейн и Психо обаче :))

8. Ирония Идиотова @ December 18, 2009

Като изключим цветното, драмата и патоса, и тъй натам- Камерън си е Камерън :)
Ама явно щото не съм го гледала на 3D, за това и ми е такова мнението..май…
Предполагам,че замисъла тогава ще ми е съвсем различен, ако изобщо има такъв;)
Всъщност- всичко ми беше познато, освен самия Avatar:)
Риспект, ЦЕ( абревиатури, к’во да ги пра’иш:)

9. legrandelf @ December 19, 2009

Респектно и на теб, ИИ :))))

10. Нели @ December 19, 2009

Красив филм!И пак ще го гледам:)

11. legrandelf @ December 20, 2009

Абсолютно одобравам повторното ходене на “Аватар” :))))

12. Винету Козловски @ December 20, 2009

Още не съм гледал филма.
Без да омаловажавам труда на Камерън, но малко ми мяза на най-големия късметлия на планетата. Направи “Терминатор”(доста тъп филм, въпреки че съм голям фен на втората част) и стана култов. Направи “Титаник” и всички го намразиха заради лигавата масовка(дори звездата му Ди Каприо призна, че участието му във филма е било грешка), обаче същата година на оскарите се появяваше на сцената по-често от водещия. Някъде по средата има едни “Истински лъжи”, които станаха хит заради стриптиза на Сигърни, и това е. Сега “Аватар” сигурно няма да блести с кой знае каква история, но понеже е “нова ера в киното”, Камерън пак ще е на върха. Ем има късмет момчето и това е. Отново - не подценявам работата му.

13. thunderstorm @ December 21, 2009

Гледах го снощи… и още не мога да се осъзная. Толкова е изпипано и красиво, че човек дори не усеща кога са приключили два часа и половина. Исках да го гледам отново в момента, в който стъпих извън салона. Респект, рядко се случва нещо да ме пренесе в друг свят и да забравя, че съм реалист здраво стъпил на земята :)

14. legrandelf @ December 21, 2009

Винету, само една малка корекция :) В “Истински лъжи” се съблича Джейми Лий Къртис, не Сигърни Уивър :)

А по другите филми, които си споменал съм (да не кажа) винаги на противоположния остров като мнение :)) Но то си е въпрос на възприятие и предпочитания ;)

Поздрави!

thunderstorm :) не се съмнявам, че голяма част от аудиторията ще повтори гледането на филма :)) Ако вече не са го направили. А тези, дето ще потретят, директно компенсират повторното гледане (или липсващото единствено) на онези, другите, хаахах :))) Как звучи само…

15. Събина @ January 6, 2010

Аз пък искам филмите да ме натоварват, да ме карат да мисля, to shake my world! Напоследък често си мисля за “Врата на пода”. Ето таковиа филми искам да гледам, не ми пука колко измерни са. :( Тъжно и жалко е толкова време, средства и мечти да бъдат пропилени за един толкова клиширан филм.

16. legrandelf @ January 6, 2010

“The Door in the Floor”, пак ли за тоя филм ще ми говориш :) Има безумно много френски филми, които много по-добре развиват идеята на пустата врата в пода :)
Явно не ме чуват като говоря… къде изобщо се търси разтърсване като драма, във филм, чиято основна линия лежи на pure entertainment-а? :)
Но със сигурност е безмислено да се повтарям :)

Като искаш разтърсващи филми, търси такива за гледане. Гледай ги, вълнувай се от тях! Като знаеш, че “Аватар” няма да ти хареса, независимо колко ти казваме, че си струва гледането - не ходи да го гледаш. Не го заклеймявай като клиширан и прочие. Както Жоро някъде каза - всички истории ги знаем. Какво не е клиширано в днешно време? Само сценариите на Джонатан Нолан, това мога да кажа…

Стига толкоз вълнения, щото ако верно си съгласна с хайку ревюто на Енея (ама по всички точки), направо ходи се записвай в нейната група :)

17. Събина @ January 6, 2010

Марти,

хората се надпреварват да ми казват, че не ми е харесал, защото не съм го харесала. Ама то няма много разбиране - pure entertainment е, ти го каза. :)))

18. Събина @ January 6, 2010

Е айде като трябва да е фън да е кух? Не смяташ ли, че е тъпо да пропилееш толкова много пари, енергия и труд, за да разкажеш история, която я знаем наизуст? Толкова липсва оригиналност в сценария, че дори Сигърни Уивър и Мишел Уилямс за н-ти път играят себе си.

Сценарият е толкова лейм, че накрая се надявах да е взривят тая планета, честно. :)

19. legrandelf @ January 6, 2010

Оф, стига тъпи изказвания, честно. :)
Сценария, сценария, сценария… бла бла бла бла бла ! :)

Сигурно и поста не си ми прочела :)
Казах ти, ако искаш хубави, сложни, тежки, драматични сценарии, не ходи на ясно определени като ентъртеймънт филми, независимо колко луди са/сме се събрали да ти казваме, че ще пропуснеш. Сценарият бил лейм, Покахонтас бил, не знам си какво…

Ресурсите не са пропиляни. Има толкова много зад тоя филм, който предубеждението за пустия сценарий ти пречи да видиш.
Пропиляни… не ми се спори повече. Каквото има да съм го казал, съм го казал. Не знам какво ти казват другите, че не си разбрала филма, но явно мен не само не ме разбираш, ами и не ме чуваш като ти говоря. Точка.

:)

20. Zelengorova @ January 6, 2010

Айде да хвърля малко олио в нагорещения ви тиган. Ей това мнение, може и да разкрие път към компромис в дебата ви :)

21. legrandelf @ January 6, 2010

С риск да си изгоря пръстите, бръкнах в тигана. А думите “ужасно сложни глупости мисля” като завършек ми подействаха достатъчно усмихващо :)
Забил ги е пироните, Лютаков, забил ги е на място :)

Модерното (настоящето) кино вече не се прави така, както се е правило преди ~20 (може и повече) години :)
Но някой с опит и достатъчно ленти зад гърба си, може да бъде категоричен и неизнервящо опровержителен спрямо нас (израстващите със сегашната версия на седмото изкуство) :)

Благодаря за линка, много ми хареса! :)

22. Събина @ January 6, 2010

Модерното (настоящето) кино вече не се прави така, както се е правило преди ~20 (може и повече) години :) и това е проблема. :)

23. legrandelf @ January 6, 2010

Ти що мислиш, че гледам повече (и то по няколко пъти) стари филми, отколкото да превъртам новите? :)
Такива бяха повечето питания към мен, когато пишех CINEMANIAC :)
Е дай нещо ново де, какви са тия филми (не че всички ги бяха гледали, че да се оплакват за изтеклостта им…) :)

А то като рядко има класно, що да не гледам старото, но златно :P

24. Събина @ January 6, 2010

Викаш не се правели вече филми със съдържание… припомни ми не беше ли с мен на “NY I Love You”? :))) Да не ти рова из блога, че ше намеря и ревюто. :)))

25. legrandelf @ January 6, 2010

Тъй де, тъй де :) 100% винаги се чупят с някое 0.01% съдържание :)

Много добре знам кой е филма, как е направен и коя част най-много ми хареса. Но главният ум зад него, уви, вече не е сред нас. А той беше и до последно работеше като човек от старата школа :)

Не умаловажавам труда на никого, там ми е идеята :) Каквото е искал да постигне автора (и на “NY I Love You” и на “Аватар”) - постигнал го е :)

26. Zelengorova @ February 7, 2010

Зелена интелигентност

Учените по света продължават да разкриват, че растенията са много повече от примитивни и пасивни същества, за каквито ги смятахме някога. Един такъв изследовател – Иън Болдуин (IanBaldwin) от Факултета по молекулярна екология към института “Макс Планк” в Германия – поддържа тезата, че растенията са не само способни да изпускат химически вещества при защита от хищни насекоми, но в действителност комуникират помежду си чрез сложен речник от нуклеинови киселини.

Професор Болдуин, наричан от колегите си “шепнещия на растенията”, открива, че тези форми на живот са не само способни да съобщават за свои наранявания на ботаническите си събратя, но дори да изразяват как и къде са наранени. Това ниво на сложна междуботаническа комуникация, проучвано по-задълбочено през последните години, посочва, че растенията вероятно притежават някакъв вид “зелена интелигентност”.

Неотдавнашното проучване на Болдуин вероятно никога нямаше да се състои, ако не бе новаторската серия от експерименти на Клив Бакстър (Cleve Backster), започнала през 60-те години. Докато някои се подиграват на откритията на Бакстър, той предоставя недвусмислено за мнозина доказателство, че растенията имат не само емоции, но и напреднали телепатични способности.

Експериментите на Бакстър

От 1962 г. насам Бакстър обучава полицаи и други представители на закона как да използват полиграфа (детектора на лъжата). Впускането му в новаторските течения на науката започва с идеята да свърже един от своите детектори на лъжата с растението драцена, намиращо се в класната стая. След като свързва електродите с листата му, Бакстър полива драцената и полиграфът незабавно начертава крива, обозначаваща положителна емоция. Заинтригуван от това, Бакстър решава да стигне до пределите на това, на което току-що е станал свидетел. Опитвайки се да си представи каква заплаха би накарала растението да реагира, той се замисля дали да не изгори листата му. Растението изглежда реагира на тази мисъл, тъй като полиграфът изписва друга крива – такава, каквато нормално се получава, когато субектът усети опасност. Смайващото откритие подтиква Бакстър и други учени по света да извършат понататъшни експерименти, за да изпитат “съзнателността” на растенията. Много от тези експерименти са подробно описани в “Тайният живот на растенията” на Питър Томпкинс и Кристофър Бърд (‘The Secret Life of Plants’ – Peter Tompkins, Christopher Bird).

“Когато [Бакстър] и сътрудниците му, използвайки други растения и други инструменти на други места по страната, успяха да достигнат до сходни наблюдения, въпросът даде основания за понататъшни проучвания. Бяха изследвани над 25 различни растения и плодове, включително марули, лук, портокали и банани. Наблюденията, всяко от които сходно с останалите, изискваха нов поглед върху живота с някои разтърсващи за науката значения.” (откъс от “Тайният живот на растенията”)

Докато Бакстър успява да открие, че растенията наистина притежават мисъл и комуникират на нива, по-висши отколкото се е считало преди, Болдуин и останалите съумяват да дешифрират някои от механизмите зад тези сложни послания, изолирайки извършваните химични промени.

Да говориш на езика на растенията

След като прочита за растителните експерименти на Бакстър, японски електронен инженер се залавя да създаде уред, който би могъл да даде глас на мислите на дадено растение. Той кара съпругата си – пристрастен градинар – да говори на един кактус и успява да го накара да говори … образно казано. Прикрепеният към електронния уред кактус издава променливи ниски звуци със забележим емоционален компонент в отговор на думите на жената.

Докато растенията в действителност не комуникират по същия начин както другите организми – те не издават звуци и не правят забележими жестове – способността им да предадат ясно послание въпреки това се е доказала като ефективна.

След години на проучвания учените откриват, че чрез малки рибонуклеинови киселини (smRNA) – вещества, аналогични на хормоните – растенията могат да отблъскват вредители или други опасности, както и да молят за помощ и дори да съобщават за проблемите си на зелените си събратя. Докато науката е установила, че smRNA са активни предаватели на генетична информация между ДНК и протеините, Болдуин и екипът му откриват, че тези сложни химикали могат да регулират процесите на развитие на растенията. Използвайки див тютюн, Nicotianaattenuate, изследователите установяват, че тези малки smRNA разкриват усъвършенстван речник за защита от хищници.

След съставянето на целия речник на smRNA в дивия тютюн, екипът на Болдуин открива около 110 000 “думи”, съставени от рибонуклеинови киселини, всяка от които с дължина между 15 и 30 букви. Чрез този “речник” в редица експерименти те показват, че транскрипцията на smRNA – а оттам и изборът на “думи” се променя след нападение на насекоми; в резултат на което определени защитни гени се направляват по различен начин.

Зов за оръжие

Растенията комуникират не само помежду си – при нужда те призовават за помощ и други организми. Например различни биологични видове реагират на заплахи от насекоми чрез излъчването на молекулярни съобщения, които привличат враговете на нападателите. Освен това намиращите се наблизо растения също получават съобщения, които ги стимулират да отправят по същия начин призив към враговете [на нападателите], така осъществявайки реална защитна стратегия като група.

В света на растенията насекомите не са единствената заплаха; понякога враг могат да бъдат и други растения. През 2007 г изследователи от университета “Макмастър” в Хамилтън, Онтарио, откриват, че растителните видове също се съревновават за пространство. Изследването, публикувано в изданието на Кралското общество “Biology Letters”, успява да докаже това, което градинарите знаят от векове – че на определени видове не им харесва да бъдат в близост с други. Учените изследват вид плажен плевел, известен като “крайморско какиле” и откриват, че докато се радва да бъде близо до други от своя вид, той се опитва да избута съседите си от други видове, развивайки по-обширна коренова система. Когато прекалено разрасналата се коренова система на какилето отнеме всички заобикалящи я хранителни вещества и вода в почвата, “натрапниците” скоро измират.

Докато тези открития могат да допринесат към бъдещото земеделие – засаждането на определени видове в близост до земеделските култури поради способността на първите да прогонват неприятели – сложните, будещи възхищение тайни социални взаимоотношения на растенията помагат да се сформира ново разбиране за начина, по който гледаме на нашия свят.

Това ни кара да се запитаме какви други форми на комуникация съществуват. Как така без мозък растенията мислят и реагират на дразнения? И как без да притежават сетивни органи те могат да знаят за света около тях и да се адаптират към него?

27. Zelengorova @ February 7, 2010

Забравих да ви споделя. Гледах филма почти без очила. Казвам почти, защото ги сложих, на няколко пъти, за да разбера разликата. И не не виждах размазано. Да. В началото 3Д ефекта не беше пълен и лесно се “изгубваше”, но когато успях да вляза “трйно” полетях… Казвам го, защото съм убедена, че всички имаме способност да виждаме 3Д. Просто трябва да отворим третото си око и да напаснем технологиите към тази си способност и това рано или късно ще стане.

Телепатията е реалност. Това да “чуваш” мислите на хората не е фантастика или плод на нечие болно въображение… от векове съществува тази човешка способност и в нашия век тя се засилва и разпростира все по-мащабно. “Чуването” не е съвсем същото, както възприемането на речта, но резултатът е дори по-добър - улавят се истинските, дълбинни Човешки потребности и нагласи. Проблемът винаги се е състоял в това, как постъпваме с телепатичната дарба, с какви цели я използваме, а не дали я има или не. И докато не успеем да я Овладеем - т.е да предпазим знанието от това да попадне в “нечисти ръце”, няма да можем да се ползваме масово от него като средство за комуникация. Спомняте си какво стана със знанието ни за ядрения синтез?
Всички живи същества (цялата органична материя) живее в единен континиум и има потенциала да комуникара с всеки елемент от системата и това космическо равновесие въобще не е в конфликт с науката и е солидно подкрепено от Квантовите теории. Нарича се - първично клетъчно възприятие и то е в основата на факта, че можем да материализираме желанията си, стига да успеем да запулсираме на космическа честота, така, че да сме в синхрон с космическите закони. И да сме наясно с това какво искамр, разбира се :)))))))) Това се прави от векове от Йоги, духовни водачи, “избранници”, светии… посветени…, но все пак от хора, но ХОРА, зачитащити и съобразявайки се с вселенските природни закони.

28. legrandelf @ February 7, 2010

Тогава ти пускам нещо… което може би не си чела :P

Стойчо споделя…

:))))

29. Zelengorova @ February 8, 2010

Разбира се не съм го чела, нали живея на друга планета, ако не си ти да ме тровиш с такива линкове, че да ми вдигаш кръвното, та да не заспивам, няма и да ми се налага да се потискам като се гледам в огледалото. Стар, сакат хермафродит не ми се гледа често – побеснявам … после се отчайвам. И аз като Мони много сложни глупости почвам да мисля и си мечтая да ми дойде мензиса. Хермафродит да прокърви да… но чак пък … Но стореното – сторено! Въпреки вселенският закон : „Никой не е готов да види и да чуе, това за което не е готов”, за да мога да заспя ще си го рекна коментара пак, нищо, че ще се повторя. Знам, че и да го изкрещя няма да ме чуят, ама ме разтоварва.

При таз съвременна криза на вярата, малко неща хващат декиш.
Изпъдили Бог…
подритнати от науката, която, независимо от всичко, все пак ни научи как да пастьоризираме сиренето… и не само!
Научи ни дори, как да ползваме дамски превръзки и памперси (много са подходящи след безпаметно препиване) …каза ни как, поне един път от 13, да улучим Луната при кацане, с цел астронафти да подскочат няколко пъти развявайки знаме и да си се прибират, там, където гравитацията ги държи, нищо, че ги върти, че да не “отхвърчат” вовеки… ако имат късмет.
Науката даже и атомни бомби ни подшушна как да направим… нищо, че забрави да включи в упътването, указанията за безопасна употреба.
Ритна ни… мамка й!
Мълчи като пукъл по въпросите за вярата!
За надеждата се прави, че не й стигат числата… стиска се на вероятностните скали… за любовта отказва да я занимават – счита го за шарлатанска работа: - Врачките, Баячките, Набобогледачките, психиатрите и наркодилърите – те знаят, мен не ме занимавайте! Не разбирам от лични и масови халюцинации! – така казва….
По въпросите за самотата, рязкото избухване на безпричнна агресия и задух от чувство за безсмислено съществуване не ще и да знае, че може научно да мисли: - Ха! Че тия неща, не могат да се пипнат и видят! Те съществуват ли изобщо тогава? А? Ахахахаха! Видяхте ли? Мгого е просто! Няма проблеми – няма и научно обяснение за тях… значи… няма защо да търсите начини да се справяте… щом няма с к’во… Спокойно, бе! Придържайте се към мене и нема се плашите много! (под сурдинка) Не прекалявайте с наркотиците и секса… и ту-ту – чиста работа!” – ей така отговаря науката, като я базикнеш на тия теми .

Да се сещате кога преди… порнографията и наркотиците са били толкова разпространени и властни?

Как да не си измисли човека времето? Е… ми… притиснат е отвсякъде! Надлъжно и напречно показах защо. Надявам се, че съм кристално ясна.

От друга страна при таз ширнала се скромност, не е добре повече от 1, 2, 3 … да мислим нататък… пък за над 365 – кой ти мисли? Не познавате такъв, нали? И да има… пак…. за да не прекалява с халюцинациите, се връща до простичките сметки и стига до около 70 средно. Да! Има и случаи на преброили 108… и по-нагоре, ама те са, за да стресират математиката. Не е добре математиката да е спокойна по всички въпроси! Треба си е на щрек, поне по някои, за да не губи кондиция!

Оставяйки без Бог, обожествихме науката и най вече медицината…, а тя не е мръднала и на йота от зората си (не визирам така наречената – “нетрадиционна” ) Но това, го разбираме само, когато стигнем до там, че „мастити” лекари със сериозна физиономия, казват на роднините ни докато лежим в кома (и не само!) : „ Не можем да кажем… молете се… само Бог знае …”.
И тъй като, каквото и Бог да знае, го говори само на тези, на които се гледа с насмешка… или с чукче в ръка, пак ползваме науката за съветник… а тя к’во да предложи? (да не е проста!… ) Вместо оригиналното „Плацебо”, си ни пробутва ментето на фармацефтичната индустрия, ама добре опаковано… лъснато… натокано с очаквания и ни го продава скъпо и сигурно.

Днес повече от всякога, човекът е поставен пред лицето на сложна дилема:
- Едното решение е пълна безнадеждност и отчаяние.
- Другото е – тоталното ни унищожение като вид (самоунищожението ще свърши същата работа, но все още има пазарлъци около печалбите на време – подобни спорове на тия за евтаназията… Не могат да определят съдържанието на понятието „хуманизъм”, щото „изъм” бъгва, и етимологията на думата, и смисловите нива … абе усложнява, почти толкова, колкото „хуманен” (човечен, човешки)… та си има мегдан за спорене.)

При такава дилема, к’во да направят човеците, освен да се молят, да намерят достатъчно мъдрост в себе си, да направят правилния избор ?

30. legrandelf @ February 8, 2010

Zelengorova, понеже все ме обвиняваш, че ти тровя живота с (отровни) линкове :))))) Много ми напомни на това нещо, което Комитата сподели (преди време) :)))))

31. Zelengorova @ February 8, 2010

Наскоро забелязах, че и Вапцаров е шетал на „Пандора”, преди да го гръмнат релефните нашественици. И той се оказа от плоските хора, дето са посинели от студ и от синята си кръв. Дето са герои, само в плоските приказки за деца, в тези, в които се говори за плоски неща като любов, отговорност, взаимопомощ, уважение към природата , за полета на човешкия дух над посредствеността, агресията и зверската (сaмо)разрушителност на релефните, тия дето умно натопорчени са наденали презервативите и на двете си глави и за това се мислят за недосегаеми докато си празнят душевната зараза на воля. Доказателство за това намирам в следните стихове:

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай!

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

…………”Прощално”,Никола Вапцаров

——————–
Главата ми -

кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

П.С.

Имам предложение към Камерън.
Следващия път, вместо да ме мята по върбите с некви смешни плоски приказки, да вземе и да се задълбочи малко поне!
Напр. може да изгради един дълбокомислен 3 Д образ на Сънчо, който като тръгне да си пее песента да се появява от тъмнината дете с гигантска – умна глава. Дететото задължително влиза в кадър със страшен взрив и тътен, като от атомна бомба, взривяваща гигантско дърво. После радостно и настървено отрязва главата на Сънчо с електрическа резачка и я ритва със звучен шут. Така на финала, цялото оплискано с кръв и слуз гледа засмяно, как главата на Сънчо тупа по тревата като футболна топка и продължава да пее песничката си „Лека нощ деца… лека нощ деца…”

32. Pavel D @ March 24, 2010

За тези, които искат разтърсващ филм им препоръчвам да гледат `Братя` (Brothers). Уникален филм, който спокойно можеше до грабне оскарите на изключително слабия The Hurt Locker.

33. Pavel D @ March 24, 2010

Относно Аватар - Невероятен филм със добър сюжет и главозамайващи ефекти невиждани до сега в кинематографията. Това го може само Камерън и компания.

34. Дума на деня... Avatar Fetish | ентелегентно @ June 30, 2010

[...] няколко с много тежък “Аватар” фетиш. Единият — Бла, дори си призна пубично, че би чукал Найтири. А даже на [...]