Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Стъпка над широкият отвес

« публикувано на 09-12-2009 @ 8:08 pm »


фотография: R U Talking 2 Me ?
слушайки: James Horner - Braveheart OST - Prima Noctes

and you fall…

Пръстите… преплитат агония с малко финес по желаното чувство, да обгърнат любимото същество.
Няколко мигли се отронват, без да боли… напук на болката, разкъсваща сърцето.
Препитание на глас мразовит насред безметежната шир, открит пейзаж, така наситен.
Скоклива тръпка, като вълнение от прах, понесено във въздуха душевен…

Отрониха се още няколко сълзи. Прага беше къс. Твърд. И не възбуден. Малко под лицевата стряха се криеха няколко усмивки. Една за днес, две за неприкосновеното минало и три за егоистичното бъдеще, което и без друго нямаше да дойде.

And you fall…

Гъсти коси.
Мека кожа.
Поглед окриляващ.
Топъл дъх.
Гальовност кратка.
Настръхваш…

А преди началото на края, няколкото отпечатъка, прелистващи страницата, разбиват атмосферата на ситни капки ухание. Вглеждаш се, но не в силуета зад теб, а под лампата на очакването. Този мрак неведом, толкова опияняващ и зловещ…

През две от следващите нощи сънят се превръща в мечта недостижима, а липсата на вкус в устата, допира върху кожата, милата картина във взора на очите… и слуха… поглъщащия аромат… рецидив от сетива забравени!

Гледаш;
Вкусваш;
Чуваш;
Вдишваш;
Докосваш;

And you fall…

Една малка закрила. Останала за края. Финален. Без друго, малко мелодии останаха неудостоени с честта на нашият грациозен танц. Макар конфликтен. Да бе той. От високо наблюдава плодовете на своята артистичност.

По-късно, мигновено, разкрепостяващо вулгарно… напред и назад… по вертикалата! Отвес желан, немирен и доскоро непознат… отваря обятията си широки, ти правиш стъпка към мен…

and you fall…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ December 9, 2009

Cynicalspeechless, Baby! Officially! And I misses it!

Welcome back, Mr, Angelov!

2. legrandelf @ December 9, 2009

:) Well…
When it comes rarely… it’s harder - much more Cynicalspeechless as usual [officially] :)

Ty!

3. SSC @ December 9, 2009

Il Grande Elfo at his best!

4. Казарил @ December 9, 2009

:)

сцепление. вкаменен. сяра. шепоти. припадания, кихания.

намирисва на муза…

5. legrandelf @ December 9, 2009

Господин Бюджолд-изчадие :) казвал ли съм ти, че новият ти никнейм много ме кефи :))) По библейскиму очарователен и въпреки това не ме натоварва нито с карма, била тя и положителна, нито с шаблони от тамян и говежда кожа :))) Въздесъщ да си ми, мейт! :))

SSC, 10q :)

6. Казарил @ December 9, 2009

Отивам да диря етимологията на “въздесъщ”, за чест и слава, да си еба кракъ…

7. legrandelf @ December 9, 2009

Мирише на тензух… не знам за какво говориш :)))

Какво с кракъ? Надявам се след ебателната процедура, да не му направиш нищо друго? Иначе си ОК? Трябва да тропнем работен обяд, някоя… вечер :P lol

8. Кръстю @ December 9, 2009

Шшшшекспир!

9. morrt @ December 9, 2009

А аз съм на дъното на всичко. Всички ще измрете, рано или късно. И аз ще съм там, за да Ви посрещна!

10. tea88 @ December 10, 2009

Ухае, ухае! Черно-бяло и прозрачно! Спря тока.

11. legrandelf @ December 10, 2009

morrt, смразяващ кръвта си :)

12. legrandelf @ December 10, 2009

Малко по-кашмирено усещане и…
пада мрак!

:/

13. Preor @ December 11, 2009

Ей това е начинът, по който отдавна те чакам да започнеш да пишеш :-)
Простичко ще го кажа:
- Не е лесно да се напише такова уникално съдържание, още по-трудно е да се напише такова уникално и умно съдържание…..
Благодаря за тази публикация :-)

14. legrandelf @ December 11, 2009

Preor, оценявам думите ти :) Много благодаря! :)

Ам… извини ме, че съм се забавил (?!) :)))))))

Като цяло гледам да са балансирани нещата, за да… има за всекиго по нещо :)
Но ако това ти е харесало, може да потърсиш в архива ми няколкото поста, които съдържат в заглавието си “безсънни нощи” :) (има юнски, юлски и августовски) :)

15. skeila @ December 11, 2009

ухх много дълбоко… дълбокомислено. браво на всичките ти музи, заради които пишеш по този начин. радвам се че така усещащ нещата

16. gergana @ December 11, 2009

:)
… и когато отново намеря думите си…
ще се върна пак при теб :)
сега
съм омагьосана…
от друг
:)

17. legrandelf @ December 12, 2009

Окей :)

18. Emi @ February 14, 2010

Надявам се никога не е късно да кажа какво едно нa милион усещане оставя този текст. Фантастично преплиташ лириката и разказаното в изречения… А на последното почти се почувствах сякаш наистина ‘i fell’. Unique :)

19. legrandelf @ February 15, 2010

Emi, разбира се, че няма точно време за подобни коментари :)

Радвам се, когато писането ми се харесва :)

« Канцерогенно: “Bowl(ing) my head OFF” Непретенциозна порция рикошет »