Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “Coco avant Chanel”

« публикувано на 28-11-2009 @ 9:14 pm »


фотография: 666 Trailer
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Заобиколени сме от имена, чийто произход в повечето случаи ни е абсолютно непонятен. Независимо колко ангажирани сме, не само физически, но и психически, очите ни не спират да блуждаят наоколо. Засичат от време на време мъжки или женски лични нарицателни (понякога и двете накуп), около които ако имаме свободата да пуснем по някоя и друга мисловна нотка ще е цяло чудо.
Най-вероятно, от обща култура, бихме могли да определим поне националността. В другите случаи - или не си струва търсенето, или изобщо не ни стига акъла за такъв разсъдлив процес.
Но спрягането на едно такова име, в приятелска компания, може да накара случаен минувач да помисли, че познаваме историята зад дадената персона. А така ли е наистина?

Надявам се, че и вие се чудите що за абсурдно начало избрах - така поне няма да се чувствам сам в лумпениадата си. Но киното променя, вълнува и… със сигурност по истински начин успява да пробуди красиви чувства, що се отнася до оценяването на нечий труд.

А на пиедестала тази седмица поставям новата творба на френското кино, със специално подсилен холивудски отзвук - “Коко преди Шанел”.

И ако се чудите кой е Коко, и кой по дяволите е този Шанел (в случай, че сте напълно нехаещи по адрес на модното име), то малко или много “Coco avant Chanel” ще ви подейства по документалному образователен.

На всичко отгоре, стилната нотка на френската кинематография се усеща и тук. Присъствието, което вкарва Одри Тоту (Амели Пулен… их, обичам тази нейна роля) претворява филма по специфичен начин и дори на обикновено скучните моменти (от нечия лента) си струва запазване на мълчанието в залата, само и само да се насладите на истинските човешки взаимоотношения, емоции и душевни вълнения, изразени чрез поглед, устни, студено лицево излъчване или безмълвен цигарен дим, плъзгащ се по черните, плътни и дълги коси на героинята.

Филмът ще ви даде това, което заглавието ви обещава. Кратко интро с близки кадри към дълбоките черни очи на малката Габриел. Потъвате в тях и точно тогава Ан Фонтен решава да ви издърпа от дупката на прехласването и ранните сълзи, които не успяват да олицетворят мъката по лицето на детето, но ви трогват до такава степен, че да прегърнете любимия човек до себе си (разбира се, само и единствено ако заедно гледате филма).

Историята е толкова плътна, колкото вие бихте желали да я преживеете. Нека го наречем кино съпричасност. Истинска история. Вероятно някои малки фрагменти, случки и събития са творческа измислица… но мисля, че това е едно поносимо “зло”, съпровождащо който и да е биографичен филм.

Житейската линия на “Коко преди Шанел” има достатъчно фактори, които да ви маскират и подействат драматизиращо на излизане от киносалона.
Със сигурност обаче, музикалното ниво не беше толкова силно и емоционално, колкото бихте желали, когато в ролята на зрител поглъщате сценичното присъствие на Одри. Но… някъде там, във всичките сцени и диалози, ще намерите достатъчна компенсация и задоволство за добре свършената работа като визия.

Лентата не дразни с продължителност. Развлича с умерена доза ирония и сарказъм, както и прецизно ужилване от желанието за човешко съхранение и борбен дух, накратко - главна роля за силната воля! Всички тези неща, разбира се, са просто призма. На величието. На един живот. На една съдба, която въпреки злощастията, в крайна сметка… постига много. Желано или не.

“Coco avant Chanel” е вашият филм, ценители на хубавото кино. А за влюбените в европейското такова, творбата на Ан Фонтен става задължителна за гледане. Умереният пост-ефект си заслужава!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Ralitsa @ November 28, 2009

От дни му се каня на този филм.След твоето ревю ще се гледа задължително! Благодаря Елфе :)

2. Събина @ November 28, 2009

Дали верно има някой, който не знае коя е Коко Шанел? 100% да им &*%@#%&^*@%#@)!

3. legrandelf @ November 28, 2009

Ralitsa, мисля че ще ти хареса :)

Събина, не бъди толкоз критична де :)) Има разни (елементарни) неща и хора, които и ти сигурно не знаеш :) Трябва ли да се линчуваме заради това? :)))

4. Събина @ November 28, 2009

Ама Ивана и Петкана знаят кои са нали?

5. legrandelf @ November 29, 2009

Chalga owns… so far… so NOT gut! :)

6. Събина @ November 29, 2009

Марти, аз съм апокалиптично настроена! Без да има майска кръв и да съм гледала 2012. Аха…

[...] » § « Cynical Speech™ » Ревю: “Coco avant Chanel” [...]

8. Кръстю @ November 29, 2009

Миналата година май беше, четох в един жълт вестник за една свекърва, която като варила домашен сапун, решила да го ароматизира и ползвала “Шанел №5″ на снаха си. Набутала почти цялото шишенце.
Като видяла, снахата се развикала :”Ти знеш ли колко струва това ,ма селяндурко смотана?!” А свекървата,вместо да се засрами отвърнала : “Селяндурка съм, ама се гъзиш на сина ми, нали? И сигурно му въртиш хубаво, щом ти купува такива скъпи такъми!”.
Този диалог бил проведен на двора и съответно чут от съседите…
Така, че не се притеснявайте, и на село знаят за Шанел..

9. legrandelf @ November 29, 2009

Приема се, Събина :)

Кръстю, винаги имаш някоя пикантна история, при това много поучителна (за конкретния случай) :))

10. Кръстю @ November 29, 2009

Така е! Жена ми ме хвали, че съм сборник с избрани простотии…

11. gergana @ November 29, 2009

а аз единствено се питам, защо едва сега постваш ревю за филм, който беше на премиера у нас още през август…:(

а жени като Коко има и днес, и аз си ги харесвам и уважавам, всъщност сещам се за поне две такива колежки… няма да кажа имената им, защото са известни, но са ми добри приятелки, държат здраво руля и те карат да се сравняваш и състезаваш с тях :)))))

12. legrandelf @ November 29, 2009

Премиерата на филма беше в началото на октомври :)
Пиша ревю сега, щото сега съм го гледал ;)

13. Val @ November 29, 2009

Ще се гледааа.
Бях се хвърлил на Gamer.Нали съм си такъв :))
Но филмът изобщо не заслужава и милиметър уважение.Добре че мистър Питкин ми вдигна настроението:)

14. emo @ November 29, 2009

Да, ще трябва да го гледам..:)

15. климатици @ November 30, 2009

Определено ще се гледа този филм, от много време му гледам биобордовете и разни реклами, но все не се наканвах, но след това ревю няма да се колебая повече! Благодаря! :)

16. Cannniball @ November 30, 2009

сигурно в кинозалата всяка мацка ще се е нафръцкала с Коко Модмоазель :) Хохо, весели мразници!

17. Lalwliet @ December 2, 2009

Ммм помня октомврииския следобед,който посветих на този филм.Излизаш от смлона с таква хубаво усещане,неопетнен от клишета ^^

18. legrandelf @ December 2, 2009

Lalwliet, абсолютно! :)

^^

« Междумедийни войни: Епизод XXXVII - Императорът отвръща на удара Беше студен декемврийски вторник… »