Ревю: “New York, I Love You”

« публикувано на 22-11-2009 @ 12:19 pm »

фотография: изрезки от IMDb
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Когато филмовите новинари зашумяха около излизането на “Ню Йорк, обичам те”, верните фенове пощуряха и в лудо очакване изживяваха дните, оставащи до премиерната прожекция на лентата. Аз съм един от тях! “Париж, обичам те” покори сърцата на много хора - романтични, не особено романтични, обикновени (?!) любители на хубавото кино, оценяващи жанра, както и режисьорското вдъхновение по задачата.
А тези два филма определено имаха такава. Истинското предизвикателство бе в това - колко силно режисьорите можеха да вдигнат летвата и до каква степен можеха да повлияят върху зрителя, по отношение на едно ново усещане, макар и темите да са силно изчерпани, а лицата на актьорите - до болка познати.
Точно така, за тези които не познават “Париж, обичам те”, отправям встъпителните думички - представете си една голяма маса. Кръгла. Около нея са застанали все изявени таланти в света на киното. Режисьори и сценаристи. Всеки с различно разбиране, с любима, драматична или просто история, която с помощта на двама-трима артисти, би могъл в рамките на 5 минути да претвори като неповторимо изживяване. Поклон и отдаване на чест пред пиедестала на любовта. По един… или друг начин.

Всичко това се случваше в Париж. Преди три години. Но успехът на лентата подкани продуцентите да се ослушат и да изземат топката с предизвикателството обратно от зрителските обятия.

“Ню Йорк, обичам те” предлага достатъчно допирни точки с истинския живот. Дотолкова приятни, непонятни, тягостни, влюбчиво искрени и покоряващи, доколкото душата ви би могла да разбере. Защото тази съвместна творба е точно това. Предпоставка да усетите отделните сюжетни линии на хора, срещащи се за първи (и може би последен) път в една нощ. За други, които са изпитали всяка една емоция на съвместния живот. За пропуснатия такъв. За липсващата топлина, за изобилието от такава и…

И…

Историите са пленителни. Някои не бяха толкова въздействащи, колкото други - но това е напълно нормално и напълно… личностно. Едни разчитаха на чистата ирония, други на флирта с камерата, гальовността на кинематографията. Трети се уповаваха на музиката, близките кадри, цветовете. Компилация от трите… Играта на актьорите, присъствието им, дори когато нямаха какво да кажат. Нямаха думи, които да бъдат изречени. Кадри.

Режисьорския произход на отделните произведения се разкрива едва в края. През цялото време, освен насладата от предлаганото, имате накуп по няколко гъделичкащи любопитството ви въпроса, към всеки един филмов колаборационист. Не само желанието да разбулите мистерията около това, кой се крие зад обектива на дадена история, ами и каква доза лична емоция е вложена в написването й.

Моят фаворит остава сценарийното участие на Антъни Мингеля. Както винаги безупречен и с феноменален допир върху зрителските чувства. Послевкус, който трогва, разбива и… те кара да въздъхнеш. Само може да съжаляваме, че вече не е сред нас, за да ни държи покорно възбудени, в очакване на нещо ново и все така истинско. Утехата е една - винаги може да се връщаме към неговия талант, посредством заветните му творби…

В “Ню Йорк, обичам те” има една малка особеност, която разграничава филма от своя жанров побратим - лентата за Париж. А именно - този път, въпреки цялата независимост и присъствие на няколкото творчески потока, има една насока, държаща отделните отрочета заедно. Ръка за ръка. Придавайки неповторим завършен вид на целия филм.

Една камера, проникваща в житейските глътки въздух на героите. Красиво е! Забавно е! Трогателно! Сантиментално! Преди всичко - удовлетворяващо!

“Киномания” 2009 е предизвикателство, не по-малко от това да експериментираш с чуждото кино, просто ей така… за удоволствие! Нещо като легално надрусване, с чувства и гледни точки. При това никога не ви държи на сухо. Нито чарът от преживяното е еднотипен.

“Ню Йорк, обичам те” ще бъде още един ден (днес, неделя) в програмата на “Киномания” 2009 - след което… само времето може да ви помогне, в случай че проявите интерес и желание да се докоснете до вълшебната синеманиакална-приказка за многомилионния северноамерикански град.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Крис Ванев @ November 22, 2009

It will be watched!

2. Val @ November 22, 2009

Марти,жалко за Мингеля.Не знаех че е починал. А филмът ще се гледа някак си посредством някои онлайн сайтове.Винаги съм бил фен кратките новели.Тъй като ти дават всичко в смлян вид, а и посланията са ясни.

3. Събина @ November 22, 2009

Филмът е класен… Ето това е добро кино и ето такова кино, аз искам да гледам.

4. опаковка @ November 22, 2009

Определено ще бъде гледан. Мисля че няма да съжалявам :)

5. legrandelf @ November 22, 2009

Крис, опаковка, няма да съжалявате! :) Гледайте го! :)

Val, дам, филма заслужава и публика извън Киномания, но… по торентите ще се появи рано или късно и ще може да му се насладиш! :))) Търпение трябва само ;)

П.П. опаковка, откъде идва тоз никнейм? А и сайта не е лош :P Ама той е на Rizn ;) Добре позната конкуренция :))

6. вили @ November 23, 2009

И мен ме заинтригува. И видях, че на 25-ти ще го прожектират в едно пловдивско кино и сигурно ще го посетя… ;)))

7. legrandelf @ November 23, 2009

Вярно, че Киномания я има и в Пловдив! :)
Отивай ;) Гледай да не изпуснеш билетите само :P

8. климатици @ November 23, 2009

О да, определено и аз ще го гледам. Видяното в трейлъра определено ме спечели. :)

9. BraInjury @ November 23, 2009

Elf, след всяко едно прочетено твое ревю, последва резултата- гледане на филма!

П.П. Това може би е едно най- емоционалните и най-влюбчивите ти ревюта!

10. legrandelf @ November 23, 2009

Мейт, филма е такъв, затуй :))
Ама изпусна Киномания, тъй че… на пролет, като цъфне из верните ни Блу рей дистрибутори (а може и по-рано, кой знае - руснаците не спят, хахаха) :)

11. BraInjury @ November 23, 2009

Прав си изпуснах и то не само Киномания, аз изпуснах адски много неща за последния един месец /заключих, почти целия си живот в една стаичка и се отдадох на безброй ангажименти/,(не че се оплаквам), но ако ме беше светнал навреме можеш и да не изпусна толкова….

П.П. Не самите шамари или силата им са важни, а резултата от тях, въпроса е да се опомниш навреме!

12. legrandelf @ November 24, 2009

BraInjury, с право може да ме виниш, че не подадох сигнал за хубав филм на хоризонта…

:) Следващият път ! :)

13. myra @ June 25, 2010

филма е уникален. влюбена съм в него. мерси за хубавата статия. странно че има много негативни оценки… а, и хваща духа на н.й. идеално…

14. legrandelf @ June 26, 2010

Не са чак толкова негативни, но ги има :)