Танго във вторник вечер...

« публикувано на 18-11-2009 @ 5:10 pm »

фотография: Събитието през призмата на “MM TV” и “Sofia by Night”
още по темата при: “Вещичка. Тип фея. Зелена.”

Културна вечер, насред налудничавото, функциониращо вън от всякаква логика, бойно поле наречено Живот. С Крис намерихме убежище в концертен комплекс Зала “България”. Оказа се, че още няколко стотин души са постъпили като нас.
Триото (Родолфо Медерос (бандонеон), Армандо де ла Вега (китара) и Серхио Ривас (контрабас)) гостува на сцената пред огромна публика, изпънала докрай архитектурната обшивка на концертната обител. Събралите се любители на тангото и страстния аржентински музикален заряд, магично пресъздаван от нотите на творците, попиваха всяка една нота, дума и движение излъчвани от прекрасния спектакъл.

Програмата им включваше:
- “Nunca Tuvo Novio” (A. Bardi);
- “Don Goyo” (L. Bernstein);
- “Gran Hotel Victoria” (F. Latasa);
- “Romance de Barrio” (A. Troilo);
- “El Amanecer” (R. Firpo);
- “Canaro en Paris” (A. Scarpino);
- “La Biblioteca” (A. Berto);
- “El Caburé” (A. De Bassi);
- “Palomita Blanca” (A. Aieta);
- “Merceditas” (R. S. Díaz);
- “El Día Que Me Quieras” (C. Gardel);
- “El Choclo” (A. Villoldo);
- “Sur” (A. Troilo);
- “La Cumparsita” (G. Mattos Rodríguez);
- “El Porteñito” (A. Villoldo).

В кратките паузи самият Медерос допълнително омайваше публиката с различни разкази, свързани както с миналото на различните танго композиции, така и със сантиментални истории от детството му. Понякога опитваше да звучи мъдро, прошепвайки няколко думи в разкъсано от превода изречение… друг път оставяше изцяло музикалното въздействие да сътвори нужното усещане и разбиране у зрителя.

А когато иззад кулисите се появиха Наталия Гамес и Габриел Анхио, публиката се пренасяше в съвсем друг свят - този на страстните танци, грациозните движения, плътния физически допир, дъха, полъха и музиката в едно - атмосферата, създадена от феноменалното аржентинско трио.

В едно интервю от юни 2005 г., състояло се в Буенос Айрес, Медерос разяснява:

“Класическата музика има две форми, концертна и камерна. Всяка форма има своята цел и предназначение.

Концертната форма използва големите пространства, изразява се посредством оркестрите и е предназначена за широката “безименна” публика.

Камерната музика, от друга страна, предпочита по-интимна обстановка - като събиране вкъщи - и се изразява посредством малки ансамбли (дуо, трио и пр.) формирани от солисти, които са еднакво важни и особено талантливи. Това е едно събиране на приятели, на което преобладава усещането за съучастничество между музикант и слушател.

Танго музиката приема именно тези две форми - оркестъра и малкия ансамбъл в “домашна обстановка”.

Може само да сме благодарни на организаторите (”Studio TanguerIN” и “Джаzz+”), че от време на време допускат такива събития на родна земя. Така изкуството не остава чуждо за нашия мироглед. Колкото и притъпено да е то, залостено на заден план заради кладата на действителността, все пак белите гълъби летят свободно над главите ни… по-равно за всички! Подобно на чувствата и емоциите, които ни изграждат като личност.

Музиката е един прекрасен начин да се разтовариш от всички негативни усои, за кратко или за по-дълго установили се в душата ти. Едно приятно пречистване. Като въздишка…

Финалът на изпълнението беше грандиозен. Влюбената публика нямаше как, разбира се, да (до)пусне състава да си тръгне толкова лесно. С бурни аплодисменти успя да ги върне за още един, последен, път. След солото на Медерос, последва изключително силен аранжимент на триото, докато сцената изцяло бе притежание на Гамес и Анхио, които зашеметяващо претворяваха музиката в танци. След последния акорд, фигурите на двамата застинаха в страстна поза, докато ръцете на музикантите отпочиваха във въздуха. Тогава вдъхновението, от всички тези няколко стотин обожатели на музикалната култура, изригна, превръщайки Зала “България” в чаровно сияние над нощна София.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Nad @ November 18, 2009

Страхотно! Подобно изживяване е неповторимо.

2. si @ November 18, 2009

Ах, колко съжалявам, че съм пропуснала това!!! :(((
И колко се радвам, че някой, който ще го сподели подобаващо (както показва всичко отгоре), е станал част от това вълшебство!
Браво, Елфи!

3. legrandelf @ November 18, 2009

Не съжалявай, si :)
Или се ослушвай занапред, за подобни ивенти, които някоя фирма организира, или се надявай някой добър приятел да те повика за… хм, в случая между мен и Крис - аз му бях first lady :) само дето не бях в официална рокля :)))

4. si @ November 18, 2009

Очевидно, нито ти, още по-малко пък Крис, искате аз да съм ви фръст лейди-то, макар и да мога да се сложа в някоя рокля ;))).
Колкото до ослушването - старая се, но напоследък оглушавам прогресивно, навярно от слушалките, които са забити в ушите ми…или от възрастта.

5. legrandelf @ November 18, 2009

Билетите бяха ограничени и изневиделица, баш! :))
Инак знаеш, като организирам разни неща, и ъфкорс като има билети, подсигурявам за всички желаещи ;)

6. Val @ November 18, 2009

Това е истината Марти .
Повече джем сешъни .
Повече пиано барове .
Повече акустични китари,тромби и всякакъв род духащи инструменти.

7. nousha @ November 18, 2009

В сетлиста, който мернах, имаше още La Metralla, и разбира се - бисовете :)

8. опаковка @ November 19, 2009

Ееее как не съм знаела, колко яд ме хвана, не е истина.. Направо не мога място да си намеря че не съм била там..

9. legrandelf @ November 19, 2009

Не съжалявай :) Другият път няма да пропуснеш, сигурен съм :)

10. опаковка @ November 20, 2009

Силно се надяавам :)))

11. gergana @ November 21, 2009

браво, бе Кристиане, аз се убивам да редим (с)нежни слова у блога ти, а ти каниш Елфа на концерт… е да, признавам, той е с по-дълги крака, ама и аз си имам своите предимства (по-дълга брада) ;)
:)
поздрави
да сте живи и здрави