Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Гехайме, гехайме, хер Щаатсполицай !

« публикувано на 17-11-2009 @ 6:40 pm »


фотография: Ghost Line’s SS [screen-shot] of “Schindler’s List”
слушайки: Zarah Leander - Davon geht die Welt nicht unter

Извънредните “съвещания” никога не са вещали добро. В единия момент те се свикват, защото на портите на града блъскат вражеските въоръжени сили, а в следващия - защото някой не е свършил работата си, когато е трябвало и осторожни ситуации кризисно мърморят под пожълтелите балкони!
Разбира се, историята разполага с масиви от данни, производни на творческия колективизъм, в една обща рамка - тази на политическото ни представителство. Нека уточня - народното представителство.
Шушу-мушу вечеринки посред бял ден е напълно присъщо за епичната ни политическа логика, която вече 110 (че и отгоре) дни се радва на пълното ни (?!) доверие.
Когато има теч, а на теб ти мокри, при това ти пука, че ти мокри, започваш да шовъркаш наляво-надясно, за да си намериш подходящ(и) начин(и) за запълването на тези… правителствени текове!

Хер ГенералаКмета… Премиера и неговата лична ГЕРБ гвардия затягат позиции по всички фронтове. Актуалната кулинарна намеса на щурмовак Дянковщайн днес се превърна от приказка за тестен блян в милиардна бомба-апокалипсис със закъснител. Празните приказки заситиха гърлата на жадните за новини отвъд тила на врага. Заглавията говореха сами за себе си, а праха в очите на хората се увеличаваше както като количество, така и като гъстота.

Интелектуална захранка за мърморковците, пръснати из цялата страна. Ръцете, които крепят вехтото тяло на републиката, заклеймена като пропаднала от повечето присъстващи, разполагащи с достатъчно грамотност, за да прочетат написаното от мен.

За да няма излишни въпроси, не говори много. Залости здраво вратите, сложи табелка, че вършиш нещо важно и… от време на време (дез)информирай с “качествена информация”. Важното е последната да е желана, на първо време, след това може и да има малко разногласия от различните краища на залата, но в крайна сметка… мнозинството трябва да се обяви целокупно. Разбира се, не бива да се прекалява с продължителността на заседанието. Фатално е да караш народа да чака.

Някои си играят с автомати и гранати, други подбират внимателно до втората цифра след десетичната запетая всички данни, които всеки момент ще бъдат избълвани пред очите на очакващата ги маса.

Сравнения, малки проценти, малки полови органи, малки мечти, малки нагласи и… малка съвест! Злополучна съвест!

Отдавна е ясно, че… народните представители всъщност… не представляват никой от народа. Никой. Зорлем ги караш да се събират вкупом, без хрантутене, в петъчните предиобедници, а ако не дай си боже, нещо ги прикани да отидат там “извън” работно време… Чума ни чака, направо… геноцид!

Първо е бюджета, после банките, паралелно с измършавелите им “офицери” - Лихвите (чийто падеж ще остане като сянка от мираж - двойно по-голяма илюзия), а след това ще се появят забраните. Една, друга, трета… пета! Преди да сме се усетили, по улиците ще зазвучат свирки, тропота на много тичащи униформени (но не познатите ни досега тлъсти патрулчици), както и екот от вълчи/кучи лай. Кръвожаден лай!

Прочистване на гетото с представителна табела, на която пише “Добре дошли в България”…

Пропагандата не люти, докато ситно натрошена бива ръсена в очите ни. Тебеширния талк и ужаса на класната стая са по-голямо зло, както и затворени (от кого?!) очи и уши.

Грамофонната плоча ще се завърти за още един път. Нови 50 години на междуособици, нови глави в бъдещите учебници по история. Нови герои (като имена), само че стилът им… е вече проигран! Още колко, по колко… за колко? Там е въпросът!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Brainjury @ November 17, 2009

Мейт, това е най-смисленото и обобщаващо изказване за началото на една нова ера (ера-начало на летоброене от деня на важно събитие), което съм прочел през тези 110 (че и отгоре) дни. Ерата на Хер Генерала!!! А има ли кой да го спре???

2. emo @ November 18, 2009

Генерал без армия не е генерал… времето лекува, но безвъзвратно отминава :)

3. Lili @ November 18, 2009

Табелата съм я намразила, но не заради държавата ни, а заради гражданите й… Уфф!
Ъъ… що да го спират?

4. BraInjury @ November 18, 2009

Lili, Е, точно това имах впредвид.

5. legrandelf @ November 18, 2009

Не знам да се съгласявам ли, мейт, да не се ли :))) Всъщност, зависи от настроението май :))
Но пък за нещата, които казваш, факт е че до момента едва ли някой ще може да го (спре) ! :) Независимо колко силно иска ;) или не иска (да го спира) :)))
Направо… ебаси, а?

emo, The General who became a slave… the slave who became a gladiator… the gladiator who defeat an Emperor a President :))

Lili, напълно споделям :) Табелата винаги се окъква от анусопритежателите ;) А именно - изпълващите я “граждани” (независимо от статута, с който се чувстват, оприличават (от себе си или от някои, дори институции) :)) Положението е Хер Флическо ! :)

« Публика в мензис V Танго във вторник вечер… »