Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Публика в мензис V

« публикувано на 17-11-2009 @ 1:05 am »


Сантиментална статуетка, пронизана от присъствието на терпентинов отпечатък върху лявата ноздра… а нейде там сивее миризмата на прогнили трески изпод сцената…

Подпрян с глава върху панорамното стъкло на апартамента. Слушах недоволството зад себе си, целият гръб ме болеше, но отделях внимание само на китките си. Имаха нужда от разтриване, нищо че скулите ми все още наболяваха след последните юмручни игри на пазвантите. Изпращачите от летището бяха добри, леко охранени, но със стабилно присъствие в пестниците. Гърчав хилеж, мазна усмивка и редки зъби. Подкастрени уши, липса на мустаци и на няколко пъти протоколирани фрактури на фалангите… и на двете ръце!
Импресариото беснееше зад мен. Мелодията се сливаше с нощния шепот на разминаващите се трамваи. Точно пред очите ми. Проследявах всяка капка, засъхнало машинно масло върху асфалта. Размазаният лик на някогашната смазочна сила, ключов момент в създаването на нещо важно. Нещо силно. Апотеоз, оценен от човека. Консуматор. Наклоних още повече главата си, стъклото скръцна, мазните ми коси се плъзнаха леко по гладката повърхност. Имах нужда от душ… имах нужда от уюта на своят дом…

Бучащият глас зад гърба ми почти утихна. Сля се с няколко бавни преглъщания, едно слабо прокашляне, звън на стъклен сервиз, някога закупен на висока цена под предлог, че има нумизматична кристална стойност, както и дръпването от новопридобити тютюневи свитъци. С лента, обезпечаваща качеството им.
Пукаха кокалчета, дамаската от фотьойла издаваше всяка монета вложена в този лукс. Не обръщах повече внимание. Простичките фигури, бързащи бавно напред-назад по напукания асфалт, озаряваха нощта и й придаваха повече чар, отколкото изпадналия ми мениджър, вкупом с всичките си продажни курви, можеше да си представи.

Блян…

Загубих се в няколко сенки. Открих разума си в една инвалидна количка, а повръщаното на втората пряка по посока Съдебната палата стисна черния ми дроб за шията…
От болката лицето ми придоби странен вид. Непознат до сега. В най-тежките си мигове на себеотрицание не бях виждал такава гримаса. Като че стотици завеси са се спуснали върху ми, в миг, единствен, на пълно разкаяние и… липса на публичен екот. Пълна зала… нулево ехо! Няма аплауз, дори прожекторите спират да светят. Оставам сам, а няма и дим, който да ме държи буден. Пронизващ ме със задушаващата прегръдка на изцерителния зов.

Блян…

Започвам да кръжа из стаята. Понякога стъпвам меко, друг път изявено шумно. Независимо от композицията, хищната фигура на бизнесмена, отговорен за присъствието ми тук, не сподели театралната демонстрация на този изявено крачещ интроверт. Заспа без да му мигне окото. Няколко пъти се надвесих над ноздрите му. Опит да усетя противния дъх. По-противен от моя дори…

Захапах го и след липсата на каквато и да е реакция… се изплюх върху устните му. Оставих горчилката да се стече бавно и попивно върху набръчканата му кожа. Оставих една бележка, покрих я с чашата му. Няколко капки уиски размазаха мастилото. Цветното обяснение защо съм си тръгнал никога нямаше да достигне до спящото туловище.

Нова нощ. Различна нощ. Но не от предишните… Само от последната. Вкъщи е толкова по-добре…

Линия, машини, шум, разминаване, нови хора, стари хора, непознати хора, просто хора…

Едно непрекъснато гмуркане в собствените и чуждите проблеми. Паралел на слепотата и ненавист, обзета от желание за безвъзмездна помощ! Кому нужна?

Преброявах лицата, отвръщайки им със спомен. Не им махах с ръка, но погледът ми бе достатъчно недружелюбен. Опасен понякога, чувствах ръката си трепереща, забивах глава към земята. След това я вдигах отново. Срещнех ли издължено лице, през “ума” ми минаваше само една мисъл… колко ли силно бих я чукал в устата, преди да свърша, изпълвайки я, в очакване да повърне върху мен…

Видех ли големи гърди, представях си последната премиера на “Перверзия нон грата”, по Рамадини, дребничкият италиански малоумник, с достатъчно пари, които няма да може да пропилее и в следващите си два живота.

Бюст! Бюст! Бюст! Навсякъде се тълпяха бюстове, на различни девойки, дами, жени, курви или обикновени либерални девственици, без задръжки!

Сцената в главата ми бе препълнена от телесен реквизит. Дори мощно изпразване, достатъчно ексхибионистично при това, не би покрило нуждите ми. Продължавах напред. Фонтана бе близо, напомняше с гальовния си звук, плъзгащ се леко покрай ушите ми. Тъмнината ми бе позната, а силуетите на детските люлки - още повече…

Таблите с игра лежаха безмълвно, а тревата бе отдавна потъпкана. Някъде имаше снощна кал, на други места твърда земя. Отново без трева. Попаднах под светлините на лампите. Плочите бяха студени, краката ми… този път… обути!

Половин час по-късно той се появи. Влязохме през централния вход на театъра. Пазачът отново чезнеше по дъното на изветряваща бутилка евтин алкохол. Нямаше нужда дори да се разписваме. Прахът от сцената тази вечер бе наш… защото на сутринта… всичко щеше да бъде различно!

« подобни cynical speech, play: audience in menses, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Крис Ванев @ November 17, 2009

В илюзията всичко е красиво, а грозното - още повече, не е ли така?
Какво искаш?

2. legrandelf @ November 17, 2009

Искам танго, Крис, танго! :))
Припозна ли се или да ти обяснявам? :))))

3. Крис Ванев @ November 17, 2009

Щи кажа, кат стигнем на тангото бирата, щи кажа… : )))

4. Крис Ванев @ November 17, 2009

btw от време на време изпадам в малки умопомрачения, взимайки разстоянието до гореспоменатия уют. Всеки път е различно, всеки път има нов отенък, макар пътя да е същия. Понякога завиждам на синестезите.

5. legrandelf @ November 17, 2009

Мисля, че нещата са балансирани, колкото и дебалансирани да се чувстваме ние :))
На тангото бирата ми звучи доста обещаващо ;) Само да не свършим у люлките, хахахаха :)

6. Крис Ванев @ November 17, 2009

Ако има добри и дашни каки из тангото и успеем да скрием следите… не люлки, не катерушки, не из пясъка, бате, ще се свършва по декоративен, модърн-арт тертип, кълна се в най-святото ; )))

7. legrandelf @ November 17, 2009

lol, мейт :))))) Нещо възбуден(ичък) ми се струваш, а? :)) Туй пламенно от тангото ли ще ти стане, или просто… си в период на желание за семеизпръскване? :) Мощен наплив на ДНК споделяне, ммм още как да го нарека, за да звучи интересно? :P

8. Крис Ванев @ November 17, 2009

Женската плът си е женска плът, няма две мнения, спор или тенекии разни… какво споделяне?

p.s. от джепето ди сега не бях близвал хмел и малц у воду, па сега ме е ударил ентусиазму, ама ти ме разбираш…

9. Събина @ November 17, 2009

Абе за вас Скайп няма ли?

Пич, адски си талантлив, но не знаеш нищо за мензиса. Изкуших се да ти чета текста с надеждата, че ще науча нещо ново за мензиса след толкова години преживявания от първа ръка. Пък- нъц! Нищо! :)

11. Кръстю @ November 17, 2009

Хич не е лесно да си жив…

12. morrt @ November 17, 2009

И аз нищо ново не научих за мензиса, а дори нямам преживявания от каквато и да било ръка. Поне в тази област. :)

13. силвия тенчева @ November 17, 2009

Евала на Бодливата крава!Може би мъжете коментиращи тук ще усетят какво е “цикъл” в другия живот.

14. legrandelf @ November 17, 2009

Събина, бегай в туитър! :))

Бодливата крава :) Краво, краво, накъде си тръгнала :) Пояснявам - в началото на поста има линк ;) Запознай се с другите (четири) части :) Трябва ли да говоря за междукрачното женско кръвотечение, само защото в заглавието има мензис? :))))) Айде малко по-сериозно, разочаровате ме :))

Салвадор Дали, само че в текстови режим ;) Това ми “дойде” на ума за теб, изчитайки те. (и мензиса “идва”, нали?!)
Нещо като Морфологичното му ехо или “Лятна маса”. Казвам “нещо като”, а не “съвсем като” :) Тази част ми се срува най-тъжна (и ядосана?). Най-богата пък за сметка на това… “телесен реквизит”?! :))
Но може и да съм в грешна насока, обаче пък… абстракното ти ми се връзва с Дали. Сори, ама така мисля аз :)

16. Събина @ November 17, 2009

Как си ем натирил! Чувствам се покрусена и огорчена! :Р

17. legrandelf @ November 17, 2009

ИИ, Салвадор е прекрасна призма, през която да пречупиш написаното ;) И обичам като редиш кавички с обяснения :) покрай “телесен реквизит” питаш ли ме нещо, или не съвсем? :))

Събина, ами така де :) огОрчена и наскЪрбена трябва да се чувстваш :P

18. Оги @ November 17, 2009

“…обикновени либерални девственици…”. Искам да видя бюста на такива жени…

Елф, не, не те питам,само “възкликнах” )))))
Хареса ми като израз.:) А и си представих какъв би могъл да един телесен реквизит:)))

20. legrandelf @ November 17, 2009

Оги, усетих аз по какви си падаш :)))

ИИ, ахаа… ;) Разбрахме се! Ох… просто ми стана преуморено, иде ми да заспя, било то и на пода… премляс…
:)

21. gergana @ November 21, 2009

не си съвсем сам, нИдей рИва кат магаре :))))

« Ревю: “Spread” Гехайме, гехайме, хер Щаатсполицай ! »