Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “I Really Want You”

« публикувано на 14-11-2009 @ 5:44 pm »


фотография: нейде из Tumblr
слушайки: James Blunt - I Really Want You

Меки пантофки, като нежна мелодия, мъркат в нощта…
Килим от чувства, завивка желание и нещо повече от първично докосване.
Плът и полъх, чувствен, като река мълчание, обзета от вълнение по искрицата живот!
Ноемврийският дъжд не пожали нито един стрък величие, но това не ми попречи да стигна до теб… любов…

Гледаш ме през обектив, но вълнението променя блендата…
Галиш ме с чар, напук на всички крясъци, които посрещат ежедневието ни.
Приветстваш ме с вкус на праскова…
Гальовна, с прегръдка внимание, перелина с цвят на сърце, пленено от любов!

Отраженията спряха да говорят против мен,
листата, с аромат на бегония, отдавна се разбягаха по повърхността на звездното небе.
Топлината се развълнува омайно и през студените (ни) дни,
докато цялото приличие, смиреност и приказки, царят около теб, любов…

Някой там, звучно потраква, или струни акорди, пианства ноти, развълнуван от емоция,
така сладка, неотразима, а единствено полъха живот би могъл да я погълне!
Вдишвай… от моето спокойствие!
Почувствай пречките, които някога ни разделяха… изживей тази трепетна любов!

Сълза, с мярка и тежест на ранимост.
Опит и желание, бягат с устрем към спасение,
така желано, на границата с безсилието, което ме изпълваше…
Страст, нагнетена с времето, единственият враг помежду ни, любов…

Небето е различно, облаците спряха да оформят желания и познати форми.
Лица от мъка неотразима, привличане грациозно.
Изблендняват меките пръсти в пясъка, утихва и вятъра в косите ти,
както и всяко едно желание, което не спирах да си повтарям, плаващ в твоето море от любов!

Ноемврийският дъжд набира мощ,
пианото потайно мърка, вой на сила, преплетена с тъга,
някаква вяра, присъствие на чувства - по-различно от неотразимото привличане.
Блясък, несклоняем дъх… въздишка, застанал парещ пред прозореца, очаквайки теб, любов…

Желая те толкова много…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. AIvanova @ November 14, 2009

Да… искам да драсна първия коментар… магия…

2. Daisy @ November 14, 2009

Страхотна песен! И супер те е вдъхновила :)))

3. Ирония Идиотова @ November 14, 2009

Как ме нацели с Джеймс:)). И с думите ти..:))

Благодаря, Елф:)

4. вили @ November 15, 2009

Романтичен си. Отново. ;)))

5. legrandelf @ November 15, 2009

Благодаря ви за хубавите коментари! :))

6. SSC @ November 15, 2009

Mate, … Голям!!!

7. Lunati4ka @ November 15, 2009

Може да не си влюбен, но звучиш така, а това е изкуство +]

8. legrandelf @ November 15, 2009

SSC, благодарско, мейт! ;)

Lunati4ka, а защо да не съм влюбен? :))

9. emo @ November 15, 2009

Накара ме да се замисля за някой неща…

10. Neizi_ss @ November 15, 2009

Винаги съм знаела, че мъжете са чувствителни души … Ти просто затвърди увереността ми … Вълшебно боравиш с думите - караш четящия да преживее, да усети и да мечтае …

11. Lunati4ka @ November 15, 2009

ако си влюбен просто ти се усмихвам (:

12. силвия тенчева @ November 15, 2009

Много ми хареса Марти,толкова хубави думи,любовта заслужава това,тя е тази която ни кара да се чувстваме живи….

13. Dixi @ November 16, 2009

Много нежно….и много по-зряло като усещане и като изказ от твоят “Ноемврийският дъжд”. Не, не се опитвам да анализирам, но това ми хареса повече. Имаш невероятна дарба да описваш с думи чувства…и то много добре, за което понякога приятелски ти завиждам. ;)
Много ми хареса!
Радвам се, че си влюбен Циничний!

14. legrandelf @ November 16, 2009

^^ I’m glad ;) and happy! :)

15. Nad @ November 16, 2009

цинизъм и любов…накъде върви Светът :D

16. Лита @ November 18, 2009

ей тия ти постове най-много обичам да чета :) страхотен текст :)

а мацката е супер яка :))

17. legrandelf @ November 18, 2009

Тенкю, Лита =)

« Ревю: “2012″ Ревю: “Spread” »