Паднал ангел

« публикувано на 17-09-2008 @ 7:01 pm »

“Виж сега, дяволът е най-красивият от всички ангели…”

Част I.

Отново в тъмната стая. Паралелепипеда на мисловния ми затвор. Отпуснат в креслото, вдигнал крака върху бюрото, проследявам кълбетата дим, които в танца си биват засмукани от въртеливото и изкусително движение на вентилатора. Образуват се странни форми всеки път. Цигарата ми догаря. Опитвам се да я изгася, но пепелникът е вече пълен. Бюрото, винаги ми се е явявало помощник. След многото случаи заедно, аз ще му се отблагодаря като загася последната си цигара за нощта в него. Няма да изпита болка, неодушевен предмет. Мебел, създадена с целта да ми служи и да улесни съществуването ми.

С очи проследявам мръсните стени в кантората си. Минавам през зацапаното, с мазните отпечатъци на всички мои посетители, стъкло на входната врата. Смръщвам се и се опитвам да прочета надписа, въпреки че го виждам огледално. Странно, защо се взирам? Нима нещо в името ми ще се е променило?

Частен детектив Мàртин Ейнджъл

Все още си спомням онзи дъждовен ден. Чаках заключението на съдебния медик. Прогизнал, с чаша кафе в ръка, стоях в мръсното мазе на моргата и се опитвах да задържа дъха си. Уви, не се получаваше, затова пренасочих мисленето си в опити да задържа повърнята, която желаеше в миг да украси вулгарно мръсния под в помещението.
Прибирайки се, един камион, решил да мине напряко през града, едва не ме размаза на светофара. Щях да се превърна в купчина желязо и плът, привлекателно оформяща поредната творба на безрасъдното улично изкуство.
Проклинайки закачливо съдбата си и лошия късмет във въпросния ден, си спомням старчето което извезваше буквите, съставящи името ми. Беше хубав ден… скапан и студен, но хубав… влажен и мрачен, но хубав…

За миг отклоних поглед. Светлина се процеждаше през щорите на прозореца, гледащ към задната уличка. Какво може да е това? Задната уличка, такава светлина - постоянна при това.
Любопитството ми, което често ме е вкарвало в бели за едно или друго, реши и този път да опита късмета си. Главата ми беше по-здрава, с поредните няколко шева, след последния път на… любопитно задоволство!

Пръстите ми смърдяха ужасно! Толкова цигари за една вечер, истинска главоблъсканица. Опрях показалеца и средния си пръст в захват способен да запре щората, така че очите ми да имат ясна картина. Дори не бяха близко до носът ми, а усещах гадната миризма. Сигурно ада ухае по този начин - прекалено реалистично звучаха тези мисли в полузадрямалият ми мозък.

Знаех, че нещо не е наред. В мига, в който се приближих до прозореца, ярката светлина отвън изчезна. Огледах уличката и на пръв поглед не забелязах нищо. Когато реших да обърна ход и да се върна в креслото на вечната ми зависимост от самотата, с периферното си зрение улових слабо движение.
Концентрирах се, отворих прозореца и хладната нощ прониза костите ми. Загледах право надолу и успях с малко въобръжение да очертая тялото на лежащ човек. Извъртях глава, въздъхнах и продължих да гледам. Това определено беше човек…

Грабнах палтото си и забързах крачка надолу по стълбите. Щраках със запалката нервно. Броях крачките си и винаги се стремях да завърша блока със стъпала с дясна крачка. След това завъртане върху пръстите на левия ми крак и отново в същия ритъм.
Блъснах вратата, изпънах тялото си и вдишах от лунния лъч с пълни гърди. Очите ми бяха затворени. Във въздуха се усещаше възбудата от всички престъпления извършвани в този момент. Но аз вече имах цел - задната уличка!

Две локви, три разместени тротоарни плочки по-късно, вече бях на въпросното място. Чувах няколко котки да извиват дразнещ стон, известяващ разгонения им период. Няколко от тях просто мъркаха. Аз обаче търсех фигурата върху земята. Приближавах към събраните накуп кофи за боклук. Левия ми крак винаги улучваше локва, десния набивно на ток уведомяваше безмълвните стени на нощта, че приближавам целта си.

Капките небрежен нощен дъжд попадаха върху лицето ми. Стичаха се надолу, а очите ми дори не трепваха. Забавих крачка малко преди да достигна тялото. Спрях, когато го очертах напълно с привикналите си към тъмнината очи. Голо тяло. Голо женско тяло. Чувам шепот. Забелязвам, че мърда устни, а очите гледат в пространството.

Коленича до нея и се заслушвам. Тя нито за миг не трепва. Доближавам ухо до устните й. Преди да уловя разбрани думи, от това което казва, забелязвам лицето й… Господи! Поклащам отмъстително глава и затварям очи в опит да чуя шепота й.

Като че бълнуваше. А и пропусках някои от думичките. Пресипнал гласец, но определено изговаряше мислите си. Улових няколко…

Когато за първи път паднах и разкървавих коленете си…
…
Когато за първи път казах: “Мамо! Обичам те!”
…
Когато за първи път погледнах в огледалото и прочетох в очите си… че заслужавам една сбъдната мечта…

Следва продължение… » “Част II. С дъх на тамян”

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. vilford @ September 17, 2008

“- Oтче, паднах (съгреших).
- Стани тогава, синко.
- Отче, пак паднах.
- Стани, синко.
- Отче, отново паднах.
- Стани, синко мой.
- Отче, до кога ще ми казваш да ставам.
- Докато продължаваш да падаш, синко…”
Дори не си спомням къде съм чувала тази притча. Много странна асоциация… Ииии за какво ще се разказва тук. Дай поне малко от встъплението. :)

2. legrandelf @ September 17, 2008

Няма да дам :))
Предоставям ви цялостното начало… на нещо по-различно :P

3. Калина @ September 17, 2008

хахаха. този път не можа да ме шамаросаш. Всичко беше прекрасно!!! Но колкото и различно да е, пак е хубаво.

4. вили @ September 18, 2008

Хубаво е и ще е интересно, а дали ще е с неочакван край?

5. deni4ero @ September 18, 2008

мене ме върна в периода, когао бях фен на Реймънд Чндлър … и спях да търся асоцияция с квото и да било … еййй, Елф, само лели ти коментират тука :-pppp

6. legrandelf @ September 18, 2008

@всички:
Четете, четете! Надявам се, че няма да ви разочаровам! Ще се постарая да е увлекателно, мрачно, Реймънд Чандлър-овско и какво ли още не, хехе!

За неочаквания край… не го очаквайте, и ще бъде точно такъв :P

7. legrandelf @ September 18, 2008

Навремето Weather Girls изпяха It’s Raining Men… май сега е време за нов хит:

Weather Boys - It’s Raining Women…

К’о ш’ кажити?! :))

8. кака ти @ September 25, 2008

http://www.youtube.com/watch?v=m3_Q96eJr1k

9. legrandelf @ September 25, 2008

Не бързай бе, моме :)))
Туйто има да се разказва… спокойно! И благодаря за Елвис-а :)