Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Ревю: “Източни пиеси”
« публикувано на 24-10-2009 @ 9:41 pm »
фотография: avtora.com
слушайки [по-спомен]: Насекомикс - Инжектирай ми любов
Няма кастинг.
Не ни трябва и подходяща светлина. За декор - и дума да не става. А грим? Огледайте се!
Филмът се прожектира около нас - непрекъснато. Само трябва някой специален човек, наречете го усещащ (бил той малко или много мъдрец), но в никакъв случай месия, който да се погрижи точните кадри да застанат рамо до рамо в строевия ред на кинолентата.
Малко преди угасването на прожекторите, кино салонът мълчи в очакване… Макар и някой, някъде там да мърмори, а друг да блее, трети чоплещ семки или противно на всички - бели вече обелен слънчоглед. Докато тайфата зад мен шушука, а мъж и жена обсъждат дискомфорта от класическа постановка в Народния театър, неприятно офъкана от телефонните разговори на жена “културен хулиган”, обковът на мистериозната премиера не спира да кънти, хвърляйки горещи метални стружки по пода на педя разстояние от първия ред в залата.
Наковалня. Истина. Реалност. Не ни трябва повече. “Източни пиеси” предлага точно това!
Като измършавял фас, рано сутрин, миг преди да срещнеш “приятелите си”.
Като полагане на труд, някъде там, в царевичака… на майната си (че и отвъд) !
Като смачкан вчерашен вестник…
Като телевизия, изтъкана от лъжи и копелдашки издънки, прикривани от чистосърдечното проливане на невинна кръв…
Като едно безкрайно чакане на спирката… чакане на автобус, който така и няма да дойде…
Надежда или болезнена реалност?
Факт. Шибан факт.
На къси пасове. Като непрестанно ебане (може и отзад, може и отпред - без значение).
Няма място за цинизъм, няма място за вулгарност(и). Всичко е наоколо и непрекъснато заснема нова серия. Без продължение. Някои серии са по-кратки. И толкова добре се сливаме с тях, че… въобще не търсим признание, не търсим с поглед прожекторите (или изгасените тези, притихнали в омаята на нашият финален монолог). Не се надяваме и на награди. Защото сме…
Защото сме били…
И ще бъдем…
Диалогът сте го чували.
Емоцията сте я изпитвали. Най-малко я познавате и със сигурност ще почувствате болката в нея.
Пейзажите се рисуват пред вас, но “дежа вю”-то не спира да сигнализира с дразнеща червена лампичка, точно пред очите ви, че това не е забавен каданс, не е повторение, а - реалност.
Лента, така покорно девствена от излишна помпозност, натруфеност и комерсиално добавена режисьорска драма. Актуалност, макар и с лято закъснение, парещи възгласи и недоволство, с които се събуждаме всяка сутрин, mindcrush-ът, за който говорим със самотата си вечерта, малко преди лягане…
Шамар. Шибан шамар.
А точно когато профилът ти се избистря и яснота изгрява на небето, възвишен в разбирането си - прегръщаш волята… и тогава онзи шамар, шибаният, фактологически издържаният шамар те застига и плясва право през лицето.
Кървиш, неудържимо, плачеш, носейки торба-бреме…
Затворен талант. Винаги.
Затворена душевност. Талант във вечността.
И по-малко думи… Сълзите говорят достатъчно!
—
“Източни пиеси” се излъчва в голяма част от софийските [добре познати ви] кина;
“Източни пиеси” е в пъти по-добър, от който и да е български филм, докосвал (или поне дръзвал да докосне) публиката си, създаван през последните години;
“Източни пиеси” е задължителен за гледане;
| « Образи: “Noon” - диаболично | Нещо като (уни)форма на успех » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21




Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Направо ме бутна под масата!
Шибан респект, Елфе. :) Сигурен бях, че ще го оцениш. Много минималистичен и истински филм - с финал като въздишка.
byrkanica66, веднага се събирай, купувай билет(и) за прожекцията и се наслади на… Филмът (заслужава си както главната буква, така и пълният член) :))
Бла, благодаря ти, че ме побутна (както във Фейсбук, така и с последния си пост), че да взема и аз да гледам нещо Ново и Класно! :) Тенкю, мейт :)
Страхотно ревю на страхотен филм :)
Yavr, тенкю :)
А и е хубаво човек да открие още един профилиран блог за кино (24 квадрата изглежда найс, просто му трябва по-редовно писане май-май) :) Поздрави!
така е, но ме мързи понякога
Между другото току-що стана ясно че филмът е спечелил награда за най-добър филм, най-добър актьор и най-добър режисьор на фестивала в Токио, който си е доста престижен :)) Е това ако не е успех при положение, че председател на журито е бил Иняриту
На мен ми звучи като забележителен успех!
Напълно заслужено, няма как :))
Твойто мнение рулира! Ще се гледа, ясно е :)))
Tъй като научавам току шо че са закрили кината в моя малък град и сега ше се принудя да го гледам пиратски
Иняриту похвали Камен Калев, че е създал филм, който истински се отличава от другите филми в конкурса.
“Това е филм, който с малко думи и по един много изтънчен, драматичен и социален начин е успял да улови същността в живота на младите хора, както и сложността в икономическата ситуация и етническите проблеми, от които сме заобиколени.
И най-важното е посланието в края на филма - че съществува надежда”, казва Иняриту.
Оцениха ни, дори такива, каквито сме, ние сме ценни, истински, натурални… хора. Хубавите неща започнаха да се случват.
:)
Шамар. Точно шамар! Един дълбоко идеосинкретичен шамар. Останалото е за доизмълчаване.
Филмът наистина е изключителен.
si, мда, заведи и Коста с тебе, щото той нещо се чудеше дали да го гледа :) Не му се рискувало ;) Е сега, ако не го подведа, то със сигурност ще му хареса :))))
byrkanica66, така като започнат да закриват културни… заведения, много ме е яд :) Проблемът е, че филмът е български и… малко по-трудно ще му е да се появи из торентите. Но… освен да чакаш, какво друго да направиш по въпроса :P
laputa, хубаво че са японците, че да ни… оценят такива каквито сме :) Така или иначе изтокът предлага много ментета, а ние сме едни от най-добрите им потребители, нормално е (според мен) да ни оценяват такива каквито сме, при това положително ;)
sky_mender, ще те цитирам: Останалото е за доизмълчаване - абсолютно! :)
Най-сетне нещо добро с етикет “bg”. И оценено подобаващо.
Заслужава го, няма как (да го отречем това) :)
Обикалях като полудял вчера торентите но за жалост филма го няма. И в онлайн сайтовете ситуацията е същата.Да се надяваме да ни бъде поднесен като коледен подарък :)
Или пък може да го пробваш на кино ;)
Хайде, 9 лв. се дават за такова нещо :)
Марти,въпросът не опира до пари.В Плевен има едно единствено кино в МОЛ на петия етаж.То е вечно празно тъй като няма зрителска посещаемост.И ситуацията е безнадеждна.За да завъртят филм се изисква минимум 12 посетителя. :))
Къде сте бее ????
Не, аз съм сигурен, че не опира до пари… и да, предположих, че заради локацията ти нещо ще те спре :)
Тъй че… може да си намериш някаква малка работка насам (разбирай София) и да го гледаш :)
Ако ли не - направо пиши писмо до Дядо Коледа (или беше Мраз), за да ти метне едно класно ДВД през комина (добре де DVD :))))) някак си написано на кирилица не му отива и това си е, хахаха :)
всяка година ли ще се появява по един такъв знаменателен филм, който няма как да гледам поради пространствено-времеви причини?! започвам тихичко да псувам и пак отминавам всеобщата еуфория с известна доза завист и горчилка..
В четвъртък ще го гледам, а сега още повече нямам търпение:))))Тенк ю, Марти:)
Мейт, не шамар, аз получих плесник още от резюмето ти и разказите на “Лекия” относно заснемането на филма, героите, режисьора…
Явно отново се роди нещо истинско, което си заслужава да бъде видяно!!!
Ще потърся къде го дават във Варна и ще го гледам обезателно. Благодаря, че чрез теб го откривам…
mushichka, а де… освен и ти като Val да чакаш за дядо Мраз, не виждам как ;) Може пък и транзит - някъв супер чартърен полет до тук, на правителствени разноски, ъф корс :) Гледаш и бегаш ;)
trakatumka, после да си кажеш е ли ти е харесал или не съвсем ;)
BraInjury, като имаш време - го гледай :) Ако не си ходил вече де, но… мисля че ако беше ходил, щеше да ми кажеш :P
Dixi, няма защо да ми благодариш ;) Обичам да информирам (полезно) :)
Този обещавам да го гледам!Шибаностите са ми любими епитети!Тенкс за ревюто Елф :)
После да си кажеш дали ти е ‘аресАл! :)
Хареса ми. Не ме помети, но ми хареса. Личи си, че всеки играе себе си… Ужасно жалко за Христо Христов.
Хубаво ревю. Едно от няколкото, които ме заинтригуваха. Гледах прехваления филм и в мен настъпи раздвоение. Филмът не е лош, главният герой е изключително органичен и… изпортен с ужасно наивни диалози, липса на каквато и да е емоционална биография и какъвто и да е смисъл да научим за него. Кой говори така: “Хората са болни отвътре, срещнах един човек, който ми каза истината, че съм робот.” Досмеша ме и леко ме досрамя, като слушах момичето да разправя тези неща на срещата им. Другото момиче, българчето, е страшно слаба актриса. Няма и никакви убедителни причини гл. герой да се друса. Как е стигнал до там да си захвърли живота и от Художествената академия да се озове в дърводелски цех? Не е просто защото е роден в панелно гето. Това не е възможно. Ако е така, беше неубедително представено. Хареса ми линията за двамата братя по различни пътеки, за политиците, които плащат на глупавите компрексарчета расистчета, хареса ми музиката. Но диалозите бяха плачевни, наивни до глупост и накрая на филма нямах усещането за прозрение, както става с всяко добро произведение на изкуството.
Източни пиеси може да гледате онлайн на http://www.freebgtv.com/movies