Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “Noon” - диаболично

« публикувано на 24-10-2009 @ 12:57 pm »


фотография: nightmare [-] brunette at “Le Chagrin”
слушайки: Leon OST - Eric Serra - Noon

Когато затишието вещае буря, а два урагана преплетат усои бесни, навръх крайностите от непознатите споделени моменти, улиците стават все по-мрачни, падащите листа гаснат все по-лесно в пламенна необузданост, а пукнатините по земята… поглъщат (все) по-жадно - като сити от ненавист!
Примирие духовно, разсъбличане ненужно - а там до тях, търкалящи се безпардонно, нелепо, облечени в костюми на човек, живеят стъпкани мечтите им. Изстрадали, несподелени, плач в очите и бръчки по челото. Мозъкът витае, отдавна задушен, отровен с най-проказната антикварна мерзост, една угнила плът, досетлива, но без сетива. Аромат изгубен, агония - още по-необуздана!
Небето сдъвква звученето тягостно, а крачката й върху изстиващият асфалт, разминавайки се с ромоленето на меките капки дъжд, зазвучава все по-силно в ушите на просякът, уханно разлагащ се в краката й.
Обърна се назад…

Гримирана от сълзи, пошли специалисти, открили себе си в мъката, като изконно решение в риданията. Забърза крачка.

Л. се озова в нощният клуб, където името й не значеше нищо повече от редовна клиентела. Помаха към бармана, а последният разсипа шотове в няколко чашки. Отказът на Л. да приближи измършавелите погледи на група токсикирани пениса, доведе до намесата на охраната.
Гневът в гърдите на другите, разпали живецът горещ, белег на нейната изстрадана горделивост. Самочувствие, което всеки момент щеше да разпръсне бял прашец върху мръсния плот на тоалетната гарнитура.

Докато очите й тресяха орбити пред огледалото, устните скимтяха жално. Ръката трепереща, мушна пръстите си между краката й. С другата - разроши косите си. Бършеше струйката кръв от носа си с длан, а в тила усещаше неприкосновена болка. Усилен натиск, забързан живот и календарна година побрани в миг забранена наслада.

Опита да се задържи права, с ръце подпрени на плота, а по земята се пръснаха всички парченца пъзел, превръщащи дамската й чанта в оказион на нищетата - нещото, което я формираше като уникално женско присъствие, където й да погалеше с погледа си.

А той бе пленителен…

М. излезе от кабинката, докато Л. насиняваше колената си върху студения тоалетен под. Първата силно стискаше лявата си ръка, премина с мъглив поглед през бъркотията на пода и се спря върху кървавата длан на Л. Погледна лицето й, след това бавно извъртя глава към светлината над мивките.

Вечерта се превърна в любов.
Любовта, превързана с мръсната марля на сексуалното привличане.
Сексът - обладан от първичното чувство за облизани интимни части, меко присъствие на топлина и силно обособена порнографска част.
Графичният щрих порно, който щеше да осмисли вечерта им - нещо различно, на връх бурните емоции, които ден по ден разграждаха човечността им. Докато накрая… съвсем употребени не дойдеше момент да отпуснат глава върху… земята, обагрени с диаболичното чувство на черна кръв, затваряща за последно очите им.

След анасоновите опиати, едни други, по-силно градусови такива, подвластни на бързия фреш от лимон и няколкото солени вратлета по-късно двете се озоваха в апартамента на Л.
Потно усещане…
Изгарящи слабини…
Зачервени от алкохол, наркотици и страстно желание очи…

Толкова горещо се желаеха, че коридорът им се стори по-дълъг и от очакването на любимия персонаж - отдавна напуснал живота им, дръзнал да ги лиши от надежда за завръщане.

Л. разкъса дрехите на М. Последната изстена. Ласки върху стената, езици по телата, голи дупета върху хладния, добре лъснат под. Холната гарнитура беше пречка, завивките излишна мярка. Банята - достатъчно привлекателна с целият си вулгарен блясък.

От тавана потекоха лиги, водата заструя във ваната, очите им кърваво изтичаха по плътта на другата. Езиците греховно разцепени на две (и повече страни). Жадни, всепоглъщащи - всичко змийско и първично им бе присъщо, защото и двете отдавна споделяха участта на прогонени от храма на праведността…

Удоволствията в рамка.
Като рамка на насищане.
Преди ухапванията, преди белязаният гръб - разкъсващо прекосен от ноктите на желанието.
Нямаха друга такава възможност. Не бяха усещали лудостта толкова силно. Не биха могли да са по-подвластни на свободата, окриляща ги в точно този момент.

Водата не спираше да тече. Телата им се гърчеха в ритъма на удоволствието, преплетени фатално. Бръсначът, който балансираше на ръба на мивката се включи в тази малка оргия, фарс на великолепието.

Сетивата им прехвърлиха лимита. Няколко пъти. Зашеметени, с картини, редящи се пред очите им, последните затворени, с някакво огромно удоволствие, поглъщащи от болката на другата.

Като спускане - в някакъв тъмен тунел…
Като отпускане - разперени ръце, над пропаст, в която тленните останки ще се разделят след епичния крах на физиката…
Като топла кръв - обагряща плацентата, завивка от удоволствия, връщане към първия плач, моментът натоварил ни с отговорността не лека - да бъдем живи същества, дишащи, роби на мъката…

Като диаболичен завършек - [от] два урагана преплели усои бесни, навръх крайностите от непознатите споделени моменти…

« подобни cynical speech, shapes, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ October 24, 2009

Вечерта се превърна в любов.
Любовта, превързана с мръсната марля на сексуалното привличане.
Сексът - обладан от първичното чувство за облизани интимни части, меко присъствие на топлина и силно обособена порнографска част.
- найс…

2. Събина @ October 24, 2009

Примирие духовно, разсъбличане ненужно - а там до тях, търкалящи се безпардонно, нелепо, облечени в костюми на човек, живеят стъпкани мечтите им. - мислиш ли, че трябва са спрем да мечтаем? Питам сериозно…

3. legrandelf @ October 24, 2009

Не, не трябва :)

4. Комитата @ October 24, 2009

Я спирайте да фантазирате. Моментално!

5. legrandelf @ October 24, 2009

Защо сега така… с метлата ни забърса?

:))))

6. SSC @ October 24, 2009

Добро до побъркване! Мисля че би станал страхотен (порно)филм от тоя сценарий :)

7. GaN @ October 24, 2009

Бааа, какво направи ти…

Звъня веднага в Холивуд - ще го снимаме. Няма начин :)

8. legrandelf @ October 24, 2009

SSC, тенкю, but… why porn? :)))))))

GaN, ако си се подвел по думите на колегата SSC, вероятно искаш да кажеш: “Звъня веднага в Порнивуд…” ? Или си въобразявам :) lol
Порно сценарият ми е на друг пост :) Трябва да го потърсите, lol
Може и гугъл да питате, той сигурно пази… пази… кучето мръсно, пази :)

П.П. Това SSC колкото пъти започвах да го пиша, толкова го бърках с CCS :)) lol
Аре, кино тайм… още малко и Go Go Go!

9. GaN @ October 24, 2009

Абе, за Холивуд си е :) Не съм за порното аз. Това си е история за много “сериозен” филм :D

10. legrandelf @ October 24, 2009

Ако се шегуваш (заради :D като финал на коментара, а и кавичките около сюрьозин) ще те шляпам! :))

Ако ли не - може и да го рамкираме за Холивуд, колко му е…
Трябва да се погледне beyond the porn тука :))

Бахти, [само]убих две жени в една вана, след като са правили невероятен секс [верно е това], ама все пак :))))) Само порното ли виждате, бе, люде! :)) lol

11. si @ October 24, 2009

В нас живее тази лудост, въпрос на време и ситуации е да се отключи.
Обичам да ги чета тези твои произведения :)))

12. Лита @ October 24, 2009

много хубав текст - брилянтен - много ме кефи как си служиш с думите :) едни такива особени изрази и словосъчетания.. :))

13. SSC @ October 24, 2009

Красиво е, не е нужно да е порно, но поне да остане нецензуриран и забранен за лица под 18 :)

14. legrandelf @ October 24, 2009

Лита, :)

SSC, едва ме нави :)))))

15. hinkoff @ October 24, 2009

Поетично някак си да гоеба мизвучи.
Лошо, а къде е главния персонаж.

16. Stamburac @ October 24, 2009

Хей словоредецо, след като изчетох почти всичко от Борис Виан се притесних, че нямам какво повече да намеря…но открих теб :)…дано музата идва всеки ден при теб, защото те искам всеки всеки ден…

17. legrandelf @ October 24, 2009

Zelengorova, хайде сега :) Кога съм бил за притеснения? :))))) Виж, следвай(те) образите и стига се чудихте дали не съм се превърнал в екстремна синя-птичка (примерно) :)))

А за точката на пречупване, блясват, бляскат… блещукат разни (моменти) в главата ми :) Знам [точка]

hinkoff, бе да го[-]еба, не знам за какво ми говориш :)))
Главния персонаж не го ли разпозна?

Stamburac, заместител на Виан (като за начало - бива) одобрявам :)) Но за вбъдеще, преоткривай :) Зарови се надълбоко и, да… пазя си музата :)

18. laputa @ October 24, 2009

о, ти малък принце, мислиш, че си екзекутирал любовта?!… като си я оковал в думи?, кати си я удавил във ваната или си я прострелял с ледено студения си поглед през екрана?!?…
не знаеш ли, че тя е отмъстителната кучка,
която ще те пипне винаги, когато си пожелае, като треска, като остра болка под малкото джобче на ризата ти, виж се само как кървиш, самотнико, ще съжаляваш, че ги остави сами в банята… успех!

и не, не е достатъчно велико, можеш още, давай, няма да спиш, ще пишеш, до припадък, докато задоволиш всеки мой каприз :)

19. legrandelf @ October 24, 2009

laputa, всъщност… Еric Serra го направи :)
Не мога да си позволя (ей така) да заеба любовта във ваната :) Още повече да я заеба простреляна… или с прерязани вени - не бива. Стига да е Любовта! :)
Но музата - тя рулира! Важи.

20. laputa @ October 25, 2009

май погрешно те овенчах с титлата “екзекутор”, за това се иска доста повече смелост :)

но кой съм аз, че да знам…

и все пак чувствата липсват, а без тях думите са сухи и сурови и драскат по гърлото като първичен симптом на настинка, бррр, студено е тук … като в гроб

кой е умрял ;)

е, щом няма нищо друго,
тогава нека да е muse, нали

:)))))

21. laputa @ October 25, 2009

Ти и Любовта към Мусаката ли я пишеш с главно “Л” ;)

:))))))))))

22. legrandelf @ October 26, 2009

Zelengorova, като си права, права си… ама нали се уча, все още :) Следващият път ще има и цунами, няма да се плашиш! :)))

laputa, по отношение на двата вихъра, споделили тоалетната в заведението и банята в апартамента на едната - нямам отношение, още повече любовно :)
А Любовта към Мусаката - разбира се, че се пише с ГЛАВНА буква :)))

23. Стела @ January 22, 2010

ЕВАЛА!Ти наистина го умееш това нещо- писането

24. legrandelf @ January 22, 2010

Благодаря ти, Стела! :)

« За чий фалос ми е тоя блог ?! Ревю: “Източни пиеси” »