Като да си разходиш кученцето

« публикувано на 11-10-2009 @ 1:21 pm »

фотография: Олег Панфилов
слушайки: префърцунен [преди]обеден листопад…

Неделя, малко преди обед, най-клюкарския фризьорски салон в квартала. Леля Цецка тъкмо бе привършила с почистването на пода, подреждането на кърпите и разрошването на сънливата си четина. За стилистка от класа, с каквато репутация живееше тя, беше странно да не обръща никакво внимание на собствения си вид. Обичаше момичетата, които кипреше по няколко часа, и с които превръщаше изтляването на дните си в нещо приятно, а и ползотворно. Колкото и мили да й бяха, скубеше ги без да й мигне окото. Баща й бе евреин, от него бе наследила и търговския (да не го наричаме експлоататорско-мошеническия) си нюх.
За някои, последния ден от седмицата протичаше в почивка, безметежна лежерня и спане до късно следобяд. Но за леля Цецка и нейните момичета, това беше най-славният ден в ежедневието им.
Страхотни прически, други женски глезотии, кафе и приказки, безплатен психолог и най-вече - осезаемата липса на мъже…

- Ади ма, Стефи, стана обяд, къде ходиш? - подхвана я леля Цецка.
- На Любо разни… обещания, знаеш ги…
- Ааа, знам ги аз, оста’и таз работа! Сядай тука, първа теб ще оправям.
- Ех, както ми е тръгнало на оправяне, явно ще е цялата неделя така…

Дамите се разсмяха, а Стефи първа се отпусна на коафьорския пиедестал на леля Цецка. В това време в салона, с кикот и някакво грозно червило на уста, влязоха Меги и Филипа.

- Усти такива! Мълчете ще ми секнете музата - развика се подире им леля Цецка.
- Ти щото не си чула Филипа к’ви ми ги дъвче от половин час тука. Слушай. Слушаш ли? - започна Меги.
- Цялата, цялата… и с долното ухо слушам.
- Става Филипа сутринта и отива в банята…
- Пуста клюкарка си, Магдалено! Уйчовица такава! - изсъска през зъби Филипа.
- Бе, пусни я да говори, ма! Нали та знам, Фиф, че ако не е тя - ти сама ще се по’фалиш - леля Цецка не се обърна, но смигна към Стефи в огледалото, а последната се усмихна лукаво.

- И влиза нашата в банята и що да види!
- Кажи - леля Цецка спря да вършее около косата на Стефи, и двете се съсредоточиха към разказа на Меги.
- Росен, простия й мъж, стиснал с една ръка мивката, гледа се в огледалото и троши главата на козела.
- А сега де! Филипо, що направи ти после? - попита я Стефи.
- Нема такъв скандал, свекървата си разплаках, ей!
- Утрепá ли го от бой?
- Главата в кенефа само дето не му наврях. После и в кухнята се развихрих. Сега ще бере срам пред колегите си в работата, задето му издрах лицето, а на всичко отгоре нови сервизи ще купува. Келеша му с келешите! - Филипа се зарумени от вълнение - Говното ми разправя от няколко седмици, че не му ставал и не може сега. Три недели го чакам. Проблеми с работата ли има, мило, кажи ми, сподели. Ще ти мине. Айде де, айде… подканям, подканям. А лайното какво прави? Ебе си ръката в тоалетната! Пусто да опустее!

- Туй не е толкоз страшно - отсече леля Цецка - аз какви съм ги брала с моя, няма да ви разправям сега, ама ще минете и през по-щури изпълнения. Те мъжете са царе в това. Е на, питай Стефи за нейния. Твоя не те ебе, а пък Любо да видиш как я шпорка. Мира й не дава.
- Стефке ма, к’во си се заоплаквала? Още 2 години и като те тресне синдрома на парещия анус, а мъжа ти се запокити по 18 годишни курви, ще те видя за какво ще се оплакваш тогава! - разбесня се Филипа, като че приятелката й е виновна за безебието в живота й.

- Ще да ме тресне. Любо е хрисим, познаваш го. Ама си е хрисим с мене. То аз го направих такъв де.
- Какъв такъв?
- Еми… разебан. Та нали съм му първата, още от гимназията. Той и друга не е имал, поне аз не знам де. И да ти кажа право - по-добре и да не научавам ако ще хайманосва с някоя.
- Колко ларж го даваш, бре! Отде такваз натура като твойта ма, Стефано? - очуди се леля Цецка.
- Свикнал ми е на мен. Види ли голо малко, цица, гъз, баджак, направо сваля гащите и ми го подпъхва. Сега, то за хубаво - хубаво е. Ама не може да чистя прахта от горния ред шкафове оня ден, нещо се почесах и ми се запретна престилката… он’ си строши краката от катерене, ама пак ми го вкара! Крикаджия, ей! - разсмя се Стефи.

- Права е Филипа - обади се Меги - няма място за оплакване тука. Нек’ си те шова сега, че после знаеш ли…
- Знам, знам. Вас си гледайте вий…

Лора влиза в салона.

- Ади деееееее, Лорчеееееее! Уй мари ‘убава. И ти ли готвиш, какво се бавиш днес? - леля Цецка с почти напевен тон посрещна гостенката си.
- Чушчици да взема на съпруга. Горкия, реве ми от няколко дена да съм му била купила за вечеря. Сега му намерих. Довечера като се прибере - оп, да видиш колко радости ще ми докара.
- Пу! И таз за секс си плаче.
- Фиф, на Росен още ли му е мека пишката? - Лора седна до приятелката си и я заслуша.
- Тц, скандал тая сутрин. После щ’и разправям. Каунът му долен… оф, не сега, остави! - Филипа махна с ръка.

- Кажи ми, лели, тез чушки верно ли ще му вгорчат още повече семката?
- А? - леля Цецка недочу и се обърна към Лора - по-силно, Лорче, що шептиш?
- Пита те, дали спермата на Стамат ще стане по-горчива, ако довечера он’ опатка тез пуканите чушлета дето му ги е купила - повиши тон Меги.
- Тезиии… едно време ни плашеха така с таквиз приказки, момичета. Оставете мисленето на тия с букуварите. Кат’ ти се натиска в устата да свършва, нека свършва. После доволен, да знаеш - палат неземен щ’и построи! Стига да има с какво де, то и там проблем. Ама е малко. Десет секунди лош вкус, после цяла вечер ти угаждат. Па мое и да го глътнеш. Като пробваш един път, то гръчмула щ’и привикне и… лесно е, лесно е! Гълтай кат’ ти казвам…

- Лельо Цецке, как така нищо не си ни разправяла за твойте младини?
- Що искаш да знаеш, мари Стефи?
- Е, знам ли… аз ако знаех, нямаше да те питам. Нещо хубаво, такаво… лютичко малко, пикантерия дет’ се вика? Имаш ли?
- Аз в кукулята су’о и сураво съм си завирала! Ужас, ужас ти казвам, сега като ме питаш!
- Дай разказ нещо, не се стискай - в един глас зад гърба й Лора, Меги и Филипа сръчкваха цецкиното желание за преливане на мъдрост.

- За Морьо Мотиката чували ли сте?
- Не сме - обадиха се Лора и Филипа.
- Аз знам, знам го! - рече Меги.
- К’во знаеш ти, ма? Мълчи и слушай лели тука.
- Историята не я знам, Фиф, ма за Мотиката майка ми е разправяла. Голям ебач е бил - обясни Меги, запазвайки спокойния тон.
- Е, беше… и ебеше… - започна леля Цецка - докато не му се разкрачих аз една вечер след седянката. Тъкмо взеха да полягват останалите, а Мотиката го гледам, цяла вечер такъв мълчи, мълчи, та се не трае. Обикновено на масата пръв и… докато не припадне от пиене или умора. А тая вечер - друга песен. Мълчи и ме гледа. Усмивки некви, даже не мига. Викам си, нещо е намислила тая лисица!
- Любов, любов ще да е, лелииииии… - закачи я Стефка.
- Щ’и клъцна ухото, ма, мълчи сега - тихо подхилкване от всичките страни на разказвачката - Мотиката идва при мен, ама наоколо нема вече никой. Идва, сяда и такъв ми набутва ръцете между краката. Аз нали, хрисима го давам, та си ги държах в скута. То тогава се оказа баш ден за по без долни гащи, срам ти казвам… гледах да не се разкрачвам много. Ама дявола Морьо, явно ме видял. Или пък някой подшушнал, големи курви имаше тогава, завистници. Пък аз нали хубавка си бях, имаше защо да ми правят мръсно.
- И сега си си читава, лельо Цецке, и сега си си - Лора погъделичка малко гордостта на домакинята.
- Бутна ми ръцете. Още малко, а после си пъхна и неговата длан. Очите ми, те такива станаха - леля Цецка сви палец и показалец, описвайки големината на оцъкления й взор - ама не продумах. Няколко пъти така. Тика, тика с ръката… и аз к’во да правя, цялата се подмокрих. Такваз влага… от големия порой не бях усещáла, ей!
- И що стана после, обкрачи го, нали мръснице - засмя се Филипа.
- Не бе, Морьо друго беше намислил. Шушне ми на ухо, че не могъл сега с мотиката да ме разровчи, ама ще да ме лижел нашия. Рекох му, с кур, с език, давай мори, не ме карай да чакам!
- На нас ни се смееш сега, ти какви си ги вършила тогава… - шушука си Меги.
- Почва той да лиже. Огъня ме топли нагоре, а Морьо се бъхти и ме сгрява надолу. Хубаво ми става, едно такова величествено! Нямаше равен, Морьо! Чуден език извади… ама от тоз кеф… както си лежех и се гърчех, по едно време…
- Какво… кажи де! - всичките заблеяни в устата на леля Цецка, очакваха продължението.
- Допърдя ми се! От зора не можах да се стегна и… рукнах!
- Рукна?
- Да бе, мари… рукнах. Пръднята пламна от огиня и връз мустака на Морьо. А там, хубав косъм, млад такъв… за секунда изчезнá. Нашия се бие през лицето, аз се бия през устата… долната де, добре че бях мокра инак… щех млада да си изгоря!
- Майката си му ебала на Морьо, лелииииии! - Лора и Стефи не можеха да си поемат дъх от смях, докато Меги и Филипа цъкаха очарователно подир историята на леля Цецка.

- Остана си той един такъв ошашавен тогава. Като се подминавахме после… и двамата… от срам, по-срам! Ни аз, ни той проговаряхме. На другите - и на тях мълчахме! Те на вас - вий сте първи дето знаете таз история. Ма на Морьо му мина ергенлъка отдавна, тъй че… няма страшно вече.
- Чудна си, лельо Цецке, чудничка си ни…
- Аде, Стефи, ставай. Лорче, тебе ли ще те бъхтя сега или да почвам Магдалена? - махна въпросително с ръка към своята гостенка.

Неделята продължи подобаващо. С истории ту от единия, ту от другия ръкав, леля Цецка посвещаваше младите девойки в т.нар. небивал живот. Един път сълзи и сополи, друг път смях и лиги по бузите на младоликите хаймани.
Нямаше други такива дни, като неделните [преди]обедници във фризьорския салон на леля Цецка…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. UZUMAKI @ October 11, 2009

Отивам на фризьор!

2. Лита @ October 11, 2009

много весело текстче :DD
само не разбрах, човека без мустаци ли останал?
аз вече предпочитам мъж-фризьор, щото ми е омръзнал клюкарник тип “фризьорски салон” :) в повечето случаи се оказва, че фризьорката е така съсредоточена у клюката, която се разказва, че ми прави косата в някакъв унес и не се знае в какъв вид ще стана от стола..

3. legrandelf @ October 11, 2009

Бла, после да ми разкажеш (новонаучената) история :)

Лита, well… така е, ако искаш качество - отиваш при непознат, стараещ се фризьор(ник). При всички други случаи, както девойките са се събрали - отиваш при леля Цецка! :)

4. Ирония Идиотова @ October 11, 2009

Тва го знам. Аз само при леля Цецка си ходя.

5. legrandelf @ October 11, 2009

Ако точно това (го) знаеш, ще трябва да си признаеш коя от девойките си? :))))))
Дет се вика… леля Цецка не пуща по два пъти! ;)
Таз история един път е разказана и след това - глътнат ключ/изпуснат син диамант в океана (ако ще е Ди Каприо, “Титаник”(чен) да е ;) lol

6. BraInjury @ October 12, 2009

Да живее “синдрома на горещия анус” и всички способни да се облагодетелстват от него мъже!!!

Мисля, че това което казах току що породи нови идеи, в “извратената” част от съзнанието ми (подобни на тази за износа на терлици, кооперативно с щатския “Космополитан”)

7. GaN @ October 12, 2009

Остави ме без думи…

8. legrandelf @ October 12, 2009

Ваньо, трябва да развиеш бизнес-плана за терлици “Космополитан” в блога си :)) Сигурен съм, че ще се получи интересна дискусия, особено ако те полазят женски представители на интернет четящите :))

GaN, амииии :))) Това е много хубаво! :))
Леля Цецка има навика да оставя мъжкото присъствие без думи, за сметка на това пък… пълни! ПЪЛНИ! :))))

9. Радостин @ October 12, 2009

Чушлетата били проблем значи.. :)

10. Preor @ October 12, 2009

Ха-ха-ха голяма случка с тоя мустак :-) :-) :-)

11. BraInjury @ October 12, 2009

Марти, Бизнес проекта “Козмо”, ще бъде насочен към женската аудитория, докато новата идея изкочила с гръм и трясък, в главата ми е насочена към мьжката част. Проекта (като негов кръстник, ти знаеш най-добре) ще се нарича “ТОЛС”

12. legrandelf @ October 12, 2009

Радо, не само чушлетата са (или може да се окажат) голям проблем :)))

Preor, на Морьо едва ли му е било лек(инк)о :))

Мейт, “ТОЛС” ще е новото 20 в света на модата! Но този път не за жените, какъвто бе ефекта след “Букаке шийлд”, а само и единствено (всъщност, що пък да е единствено) за мъжете ;)))

13. silvia tencheva @ October 12, 2009

Направо уби лъва с тази история,дано леля Цецка не е останала стара мома…

14. Лита @ October 13, 2009

Обаче много ме кефят ботушките от снимката и особено как си ходят с чорапките.. :)) (inlove)

15. legrandelf @ October 13, 2009

Silvia, леля Цецка със сигурност не е останала стара мома ;) Има ужасно много истории, все такива, луди, избиващи различни африкански (а и не само) зверове! :) Но се е и задомила, не я жали :))))

Лита, тъй, тъй, ботушките и мен ме кефят ;) Пасват на кученцето :)

16. Yang @ October 13, 2009

@ Лита, абе дупето на мацката е най-хубавото :Р а историйката кърти мивки, както се казва напоследък по нашия край… а мъжа ми, само да го хвана с люти чушки… бой! :D

17. legrandelf @ October 14, 2009

Само така, Yang, дръж го под око :))

Лютите чушки FT(eh)W :) lol

18. Iovan @ October 14, 2009

… хехехе, … Всичко си е Хубаво, … дооооста даже !!! … като се започне от хумористичното текстче на Мистър Елф, … и се стугне до кръво-наливащо спортното дупенце на мацката, … кокетната пухена гривничка на ръката и, … сладурските ботушки с чорапки и … разкошната рокличка - ала “Ревю дьо п*те” !!! :-))
А кученцето вади отчаян поглед , … защото подозира че е просто поредния “аксесоар” към облеклото ! :-Р

19. Yang @ October 19, 2009

Аз имам да си мечтая за такова дупе… пък мъжа ще го държа под око, стига да го имаше :Р

20. Лита @ October 19, 2009

@Yang, такова дупе се прави с “мъртва тяга” :)

21. legrandelf @ October 20, 2009

Хехехехе, мъртва(та) тяга :))))))))
Абсолютно правилно! :)

22. Nad @ October 26, 2009

Много добро разказче ахахахах :)))

23. legrandelf @ October 26, 2009

Обмислям нещо като втора част, която освен crew-то, няма да има нищо общо с първата ;)
Но все още нямам подходяща фотография за целта :)
То и история още нямам, хахаха… само леля Цецка топли скамейката :)

24. Nad @ November 2, 2009

чакаме я с нетърпение ;)

25. legrandelf @ November 3, 2009

Напиша ли я - тука веднага ще се разбере :))))))
А и Фейсбук спамът, който осигурявам на моите приятели, винаги е полезен за любителите на цинични четива :)