Чувствате ли се независими ?

« публикувано на 22-09-2009 @ 3:09 pm »

фотография: от прясната партида на Олег Панфилов
слушайки: Above & Beyond - No One On Earth (San Francisco Remix)

Сметките за тока, парното, водата. Поскъпването на зарзавата, намаляване на пенсиите, увеличаване на министерските заплати, съкращенията. Все проблеми, които ти влизат в главата, искаш или не, още с първият плач и добродушното плясване на докторската ръкавица, миг след последният напън на майчиното тяло.
Каквато и по форма фуния да изберат, за да ти наливат един или друг вид комунизъм в главата, не си бригадно прост и се учиш сравнително бързо. Разбираш откъде изгрява слънцето и що е то самозадоволяване. Парното е на шест, но на краката ти е студено. Историята ти казва, че преди много години еди-кой-си е дарил прекрасната ти татковина с независимост. Но някак си… моралът, познанията и собствената идеология, базирана изцяло на чувствата ти, не са много съгласни с тази думичка.

Да си независим…

Какво е това по дяволите? Да няма вековен ботуш, с твърд грайфер и лош дъх, който да те ограбва периодично, да те насилва и репресира… уповавайки се на законите, които собственоръчно е подписал?
Това не е ли свобода?

До момента, в който практиката на поробване напълно изчезне, е било наричано свобода. Сега това определение се взима на доверие, по подразбиране. Говорим за независимост. Някаква… измислена форма на покровителство, бошлаф документация и зависимост, искаме или не, от някоя по-могъща държавност.

Поробител от доста време няма. Казват, че си независим. Дори строго популярната ни конституция твърди същото. Макар и в ограничен тираж, феноменално съдържание и стабилна структурна визия (25 годишен футболист има по-дебела автобиография), въпросната конституция ти гарантира някакви права. Но въпросните гаранции са така майсторски извезани, че дори “Параграф-22” би завидял на машинационалното мислене. “Прееби другарче” е доста популярна техника от преди векове. Не сме я измислили ние.

Дори въздуха, който дишаме не е напълно… свободен… и независим. Обяснете ми тази тънка червена линия, наречена разлика между двете понятия. Щото на мен прекалено много ми се размива… в цялото това, зависимо от редица проблеми ежедневно общуване и съществуване. Не съм сляп… но ме призовават да бъда. Не съм и глух… но по всякакъв начин ми набутват тампони в ушите… Не съм и ням - уви, писна ми да мляскам правителствени пишки, убеждаващи ме, че това деяние е за мое добро. Сигурно е, ако не бяха меки. И ако успяваха да свършат. Спермата поне има някакви полезни вещества в нея!

За да запазим добрият тон… не, не сте гъзолизци. Но много ми се иска да ви го жегосам на челата. Тогава обяснявайте, че не сте стилист!

Независимостта трябва да значи баланс. Видим при това. А не система от мошеничества, на всичко отгоре подло действаща под масата. Но забравяте, че ние сме технологично напреднали и масите ни вече притежават европейски дизайн, както и някаква симпативъртигъзичествена стъклена форма. Вижда се всичко!

Независимостта я има на книга. Свободата - на думи. Обаче ние си оставаме затворени, в реалността, вън от всякакви бумаги.

Единственото хубаво, което може да ни радва е… че красивото тяло, на “Онази с косата”, рано или късно ще прибере и най-долнопробният казионен политически капут. Да не ги наричам с думата презервативи, щото от обезпечаващите ни с права няма никаква полза - а от кондомите, със сигурност има, дори и на 97%.

Ще прибере и тях, и вас, и мен. Няма пълно щастие - и с независимостта е така. Накрая всички се кълнем във вярност пред… въпросната мадама с косата. Надявам се да е секси. Последният ми спомен искам да е красив и възбуждащ, щото после… кой знае какво ме чака!

Слънце, виждано досега. Небе, все така синьо като и вчерашното. Въздух, малко по-мръсен, но достатъчно познат като чувство. Накратко… докато не изядем дървото, както предците ни са го яли, едва ли ще вкараме някакво по-смислено определение за свобода, независимост и… начин на живот!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Yossarian @ September 22, 2009

абсолютно! от мен нищо не зависи…

2. fen @ September 22, 2009

Да си независим е невъзможно, въпросът е - От какво сме зависими и в какви граници? Ако ще говорим за гражданската ни независимост предпочитам да не почвам, щото мамка му й прасе…….

3. legrandelf @ September 22, 2009

Господин Йосариан(ов) :))) разбира се, че това ще кажете :)) I just knew it… I saw that one coming :) lol

Фенци, какво е гражданска независимост? :))
Ако все пак тръгнеш да дефинираш, май наистина ще станат много прасетата в обора :)

4. Събина @ September 22, 2009

В тия работи - свобода, независимост, винаги говорим за степени и никога няма абсолютна…

5. legrandelf @ September 22, 2009

А аз докога ще ви чакам, да си признаете кой от вас е сексуално (не)зависим? :)))

Не ми увъртайте, държавници такива :)

6. dzver @ September 22, 2009

На село има независимост. Вода от кладенеца, дърва от гората, храна от градината и държавата да си * майката.

7. Събина @ September 22, 2009

Да, и точно толкова независимият ти селски комшия можете да се застреля с ловна пушка… щот се е напил и е независим… :Р

8. legrandelf @ September 22, 2009

Събина, що за черногледство :))
По същия начин и сегашният ти комшия, със селска независимост може да те отстреля, защото котката ти мяука силно в банята, след 22:00 часа :)))

Иначе, може да дръпна един пост за… “Травълин’ ин Родопи” - или, образователен гайд, как да се разходим из красотите български, да разчитаме единствено и само на гостоприемството на мирните хорица там и… да останем безкрайно доволни! Ще си струва, с колегите сме го измислиле вече ;) Но първо ще е ММЦ-то, lol

9. gergana @ September 22, 2009

“Да си независим е невъзможно” - абсолютно съгласна :)

Браво, fen!

10. svetla.shopova @ September 22, 2009

Свобода, драги ми елфчо,е когато можеш правиш каквото си поискаш, а когато правят с теб каквото си поискат е слободия. С две думи, въпрос на гледна точка- дали си от тези дето таковат или от тези дето ги таковат;)

11. legrandelf @ September 22, 2009

Виждах го аз… като желана светлина в края на тунела… че не може без… таковане :)))))

12. svetla.shopova @ September 22, 2009

не е важно дали си такован и ли ти ….., важното е да ти е гот.пък зарежи я ти “свободата(”или салама,Санчо)”

13. Val @ September 22, 2009

Караш ме да си изстрелвам златния куршум
Незнайна нощ с необозрими чувства, настроения, мечти. Необятни мисли за голямата смърт с огромни, напращели от чернота гладки гърди и извисяващ се, бял обезкосмен фалос. Тя идва да те вземе - да потънем в нея докато тя потъва в нас. Смъртта.:)))
Там сме независими,а всичко останало е задачка от Висшата математика с лимиси отляво и отдясно.

14. legrandelf @ September 22, 2009

Хехехехе, Val, много приятен златен куршум! :))))

Не бях гледал на независимостта като задача от математиката, пък била тя и с гранични отляво и отдясно ;))

Малко независимост, ми звучи като относителност :)) Айнщайн дали има нещо по въпроса?

15. AIvanova @ September 22, 2009

едрахти и свободата…да бях избрал салама….беше казал някой, някъде, някога…

16. legrandelf @ September 23, 2009

К’ъв шпек бе, люде :)))
И аз искам салам(ец), ама ако може да не си жертвам свободата :) кой тоя Санчо? :)
Аман от придворни муладжии ;) Салама! Саламааааа!

17. Алабалист @ September 26, 2009

На върха на копието другари - какви шпеци ви се въртят из главите?!?

18. legrandelf @ September 26, 2009

Салама е сериозна работа :)
Санчо може и да не е… но, шпеците са сериозен прецедент, мотивиращ… силно!

19. gergana @ September 26, 2009

… мхм, особено женското съсловие :)

20. silvia tencheva @ September 22, 2010

НАПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСНА С ТЕБ, ЧУДЯ СЕ ЗАЩО ВЪОБЩЕ Е ПОЧИВЕН ДЕН И ЗАЩО НЯКОЙ СЕ НАПЪВА ДА ГО ИЗКАРА ПРАЗНИК, ТОЛКОВА Е БЕЗМИСЛЕНО ВСИЧКО КАТО ПОГЛЕДНЕШ… ДОБРЕ, ЧЕ СМЕ ВСЕ ПАК ОПТИМИСТИ :)

21. sdiankov @ September 22, 2010

и докато “мляскаме правителствени пишки” (в съответната поза), някой се възползва от ситуацията и ни “оножда изотзаде” (както биха казали в моето село).

в БГ да си независим = нищо да не зависи от мен :)

поздравления за материала,
добре, че и в тая трагична ситуация се намират хора чувство за (черен) хумор!