Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “Protection”

« публикувано на 18-09-2009 @ 12:09 am »


фотография: Алис —
слушайки: Massive Attack - Hackers OST - Protection

Удар след удар, но не безкомпромисно смляна пихтия, наречена мозък, по стената на някое предприятие… или тъмен ъгъл, увековечаващ вечната дружба на отминалите лета. Живеещ във век, непристоен и така неприятен за него, обикаля и търси с поглед. Търси, нещо… неприсъщо за него!
Този път нямаше разходка, беше надпревара с една обикновена линия, обляна в светлина. Красота, но обречена на краткост. Съмнително порядъчна и… независима във времето. Макар и последното да се наричаше свобода, някой сложи хомота на нежното й вратле и я принуди да прекъсне, миг преди доставянето на максимална наслада.
Каква загуба… какво маржинално деяние - толкова мръсно и подло… кой би предположил?!

Като пред три кули, стоеше той, неосъзнат и безвъзвратно загубен. Не желаеше да набере познат номер, или непознатият такъв. Контактността липсваше… както и всичко останало.

Имаше мелодии, ритми, макар и лежерни, някаква лирика… хълцане и преглъщане на спомени(те). Кому бе нужно? На далечния полюс, влюбчивите бобри спяха, харизмите се потяха, а… отхвърлената любов, не желаеше появата му. Може би част от нея, копнееше за ексхибиционистичното минало, но другата - по-разумната, отклоняваше нападките, макар и страстни, в отчаян опит да съхрани гордостта си. Единственото място, ненакърнено от пошлата му душа, минаваща през нея безкомпромисно и…

Нямаше по-безизразно лице. Пръстите му покриваха скулите. Очите трепереха в червено. Хълцането продължаваше. Моралните устои отдавна го заклеймиха, но той не спираше. Мореше се… все повече и повече. Толкова жалък, недостъпно желан. Мореше се!

Като някаква капка живот, изложена на красноречива жега. Последната бе лоша, дори към себе си, без да знае що е то жал… като нито от сърцето й, или потното чело, не би могло да се отрони капка милост!

Въздъхва, но без резултат. Кому бе нужно последното? Сякаш някой го чакаше… сякаш той прибираше греховната си плът към персона, прощаваща му всичко? Не би могъл да съществува такъв случай… Поне не и почтен! Извинението се превръщаше в лицемерие - желанието в целенасочен егоцентризъм! Ах, колко силен копнеж оказа се това привличане!

Роб на табелите, дефинициите и леките прозрения. Човекът, комуто сила не съществуваше насред обикновените човешки закони. Приветлив, но твърде греховен… изключително изкушаващ и никога не носещ прошка!

Като проклятие, но съдържащо в себе си перфектното насищане и… чиста доза удовлетворение. Такава дрога, величествено облагородяваща, без да трови кръвта… макар и сърцето да биеше лудо, бе за предпочитане пред всички игли и скотобойни, съхраняващи временно безотговорните ни осанки, клекнали в ущърб насред лайняната смес, заобикалящи ни в безпомощността!

Коридор…
Първа… обич!

Антре…
Втора… обич!

Реалност, макар и виртуална…
Трета… обич!

Довършващ себе си, без сетива, сок или заместител на лишеното от въздишка битие, отпускаше тленни останки, защото това бе мотото на пълнолунната релаксация, положил крачка на студения балконен под. Един единствен… самостоятелен. Бризът бе лек, луната малка, звездите - скрабъл!

Кой кого… нима някой познаваше някого?

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Preor @ September 18, 2009

На един дъх го прочетох……

п.с.
Завиждам благородно.

2. legrandelf @ September 18, 2009

Понякога това е… [напълно...] достатъчно…

:)

3. Val @ September 18, 2009

Марти,Няма я Четвъртата обич като измерение. Или може би тя се крие в предстоящите почивни дни.:))

4. Събина @ September 18, 2009

Първа, втора, трета обич… силно, Ангелов, силно… хареса ми… :)

5. legrandelf @ September 18, 2009

Времето, Val, времето :))

Събина, цитирайки, ме караш да си мисля, че този път си прочела написаното :)

6. Събина @ September 18, 2009

Хахаха, сега вече всяка сутрин ли ще се изпитваме?

7. legrandelf @ September 18, 2009

Като ти пишат двойка в училище, понеже си отишла неподготвена, не те държат много време, преди отново да те препитат… нали… за да си оправиш въпросната слаба оценка :)))))

8. gergana @ September 18, 2009

Всяка дума е като куршум, попаднал в десятката :)

Много, много ми хареса …
и отново….

За мен бе истинско(сетивно)удоволствие

Благодаря, вълшебнико!

:)))))))))))))))))))

9. gergana @ September 18, 2009

Ех, дявол си ти, Марти.
дявол, откраднал крилете на ангела и гримиран с думи, думи, думи …, пронизваш нежните ни човешки душици с … карфици, но въпреки това боли…

:)

10. legrandelf @ September 18, 2009

Няма такова нещо :)

Няколкото часа разлика между коментарите… ме промениха от “вълшебнико” та чак до коварното “дявол”?

:)

Why so?

11. gergana @ September 18, 2009

:)

… няма такова нещо…
и дяволът върши вълшебства, и то какви …

;)

12. silvia tencheva @ September 19, 2009

Така го разказваш,все едно си в главната роля…

13. pepeka @ September 18, 2010

статията ми хареса, мерси

14. legrandelf @ September 18, 2010

Радвам се ;)

Благодаря!

« Чехълче - мъж - амеба Магнетично въздействие: “Подсъзнание” »