Стара секси история

« публикувано на 16-09-2008 @ 5:19 pm »

Точно тук може да си пуснете следното: Herbert Leonard - Chateauvallon OST - Puissance Et Gloire

Хубава картина се пейзажира пред очите ви. Нещо помпозно, не знаете точно какво е, ама ви кефи. Подборът на цветове е уникален, много ви дълбае душата - положително разбира се. Почти стигате до изпразване, когато усещате че се намирате в центъра на всекидневната на едно имение.

Богаташките пишки и путкииии… Идилия на 101% - какво значи това? Представете си следното. Готин пич, среща готина пичка в гимназията. Правят един път секс, за първи път им е и на двамата, радват се, държат си ръцете и така до сватбата. После още един път секс за увенчаване първата брачна нощ! Страхотно, нали? Дотук добре.

Обаче и двамката са свръх страстни в доказването си пред обществото. Той иска кариера в своята фирма, а тя в нейната. Надбилюрват се нон стоп. В един момент всичко прилича на Войната на семейство Роуз, само че без децата. О, да! Споменах ли, че вече не правят секс (заедно)?! Не съм! Е, казвам ви го сега.
Не се възбуждат един друг, нито се опитват да ходят на някакви си терапевти, които да им фиксват рилейшъншип-а! Тъжно, нали?! Направо ми иде да си изсера сърцето и после с виличка да го накъсам на парченца. О, да, и след това да си го хапна сладко, сладко.

ОК, без фетиши, няма да ви обяснявам какво сексуално влияние има женското лайно към фантазиите ми - няма да ви хареса… Боже, спри ме в писането на такива изречения - всички избягаха!

А за най-жадните, които все още четат с ококорени очи - продължавам!
Вълшебните пърхания на циничният Елф - повярвал сляпо в собствените си творчески умения - продоволствен бастун!

Продължили “жалкия” си живот под същата мелодия. Скучно им било, разнообразявали с глупавите си хобита. Той играел скуош със застаряващите си шефове и колеги от фирмата, тя си подрязвала розите, чакаща някой градинар да подреже нейния влажен храст.
Мда, ама това не ставало, както се досещате разбира се. В леглото им, вечер, било най-фатално. И двамата четат някакви глупави списания за връзките. Или пък им е на сърце да четат любовни романи, или приключенски такива. Гадост! Както се казва: “Some early fuck” - великолепно и безкомпромисно щастливо семейство! Аз съм ЗА такава връзка - нямаш грижи, не изпълняваш ничии желания - на практика не съществуваш. Егоизъм на степен 10101 (туй е двоичен код, не мислете че е в хиляди, не съм толкова безпощаден все пак).

Добре! Какво правили тези щастливо женени люде? Нищо - действали го в същия дух. На него пишката взела вече да не става много много, на нея вагината твърде бързо съхнела - независимо колко се стараел градинаря - слаба работа общо взето! Разочарование, а годините си минавали!

Накрая, тази двойка решила да преосмисли живота си - седнала да говори! О, велики и непрокопсаний изроде! Как смееш да се наричаш човешко същество? Чак сега ли ти се отвори устата бе? Хм, недоволство и от двамата, но тъй като вече било твърде мъчно и схващащо ишиаса да се цупотят, решили да говорят:

М: Путка заспала - трябваха ти 30 години, за да си отвориш хоризонталната цепка, нали?
Ж: Вулгарен както винаги! Курвар мръсен и подъл! Виж се… кура ти не става, но искаш да ебеш младо, нали?! Що не се пробваш при мене, кой ли не ме е ебал, знам всички врътки и трикове на половите ви шпаги… ходиш да чукаш малки момиченца, понеже им е за първи път. Дали ще им цепнеш ципата или ще им лижеш гъза, все е тая за тях - празнят се!

М: Курва с курви - защо ми говорите така?
Ж: Не ми минавай на Вие, профан! Кога за последно говори с някоя от твоите мърди така? ОТГОВОРИ МИ!

М: Не обвинявай мен за проблемите си! Онова градинарче, Хесус ли се казва или Себастиян, пишката му ще виси от този полилей - посочва нагоре - а ръцете му, ще са натикани в будоара ти! Няма да забравя да сложа очите му в една табакера, точно пред огледалото ти… или в кутията ти с незаменими гримове!
Ж: Кретен! Пълен си с изненади. Не вярвах, че ще ме впечатлиш с нещо така оригинално. Смятах, че изтичането на пикочния ти мехур върху нощните ти пантофки е единственото фрапиращо нещо, коещо ще ме очаква вбъдеще! Сгреших… отново!

М: Права си! Сгреши отново! Спомняш ли си кога направи грешка за първи път… сигурно си била доста младолика…
Ж: Спомням си разбира се - когато ти налапах косматата пишка! Тогава беше… идеше ми да повърна, но ти беше толкова твърд, че не желаех да те изкарвам от устата си. Исках час по скоро да ми свършиш в задгълтача и да поема гнусната ти сперма!

М: Живописно! Затова ти купувах картини всяка година, подарък за годишнината ни!
Ж: Какво знаеш ти за годишнината? Животно, не умееш да ме ласкаеш по никакъв начин. Единствените усмивки, които получаваше на тази дата бяха защото Рамон, не е Себастиян или Хесус, ме чукаше здраво във винарната!

М: Охо… Рамон значи. Кура му сигурно е от шунка. Ебе ли се добре?!
Ж: Никога не си ме чувал. Слушаш ме, мигаш на парцали, но никога не си ме чувал. КАЗАХ: ЧУКАШЕ МЕ ЗДРАВО ВЪВ ВИНАРНАТА!

М: О, да! Говори ми мръсотийки - желая те!
Ж: Ще ти се - отивай при онази разпоретина, при която ходиш всеки петък!

М: Ти знаеш за Стефания?
Ж: Кой не знае за Стефания?!

М: Майка й!
Ж: Тя е мъртва от 2 години, глупак!

М: Ти откъде знаеш? Некрологът ти се обади преждевременно и ти реши да слючиш договор с дявола: “Пощади ме, за сметка на това ще помагам на мъртвите да си преебат душиците” ?
Ж: Навлажняваш ме… наистина!

М: Хм, това ли е единствения начин да го направим?
Ж: Не знам, въпреки цялата гнусотия около теб, смрадта ти, вонящата ти уста, кривият ти нос, вечно запушените ти уши, има някаква съставка ала “парфюм”. Привлече ме и тогава, когато за първи път си отворих краката. За да приветствам въвеждането на тънката ти пишка…

М: Призна си най-накрая. Никога не си харесвала пениса ми!
Ж: Не го наричай пенис - това е малка ученическа пишка! Пенис е здрав мъжки орган, който може да падне в бой, но да запази 25-те си сантиметра, след което маринован - право в Университета! Да му се любуват такива младички, като твоята курва…

М: Стефания не е курва… това че го поема отзад, докато ходим на разни фирмени срещички, не я прави курва! Спри моля те…

(М си налива още вино, налива втора чаша и на Ж… подава й я, но тя извръща лице от него)

М: Така… обноски!
Ж: Съгласна…

М: Сега по-добре ли си?
Ж: Да, благодаря ти! Имах нужда от това словесно изпразване… наистина ти благодаря!

(Целува го!)

М: Нямаше нужда от целувки… шаврантия!
Ж: Не започвай отново! Моля те в името на косматият ти задник - не го прави!

М: Рунтава краста… ОК, млъквам…
Ж: Благодаря ти!

М: Защо се получи така? Какво НЕ направихме както трябва?!
Ж: Всичко… не говоря за запознанството - то беше идеално.

М: А може би това беше проблем…
Ж: А може би си прав… отново - успяваш винаги качествено да ме коригираш и да излезе така, че ти казваш нещата такива каквито са… с тежест и правилна преценка!

М: Виж, това не е състезание - утре се развеждаме, нямаме много избор, освен да прочистим душите си и да изхрачим всичката тая лоява преизподня, насъбрала се подло в сърцата ни. На мен лично ми пречи да дишам - не поемам въздух с пълни гърди, при теб не зная как е…
Ж: Нещо подобно. Обожаваш гърдите ми, обожаваш да ме охвърляш цялата със сексуален сок, но… ме притискаш - всеки ден, всяка седмица и месец, всяка година - НЕВЪЗМОЖЕН СИ!

М: Не го правя нарочно! Уви, реших че ще е добре най-накрая да свалим картите, независимо дали ще извадиш флош роял на моето каре тузове…
Ж: Готов си да загубиш?

М: Това не е за победа или загуба - искам да сме чисти пред себе си!
Ж: Да не умираш та си станал такъв задълбочен? Или целта ти е някаква по-възвишена… ОТНОВО ПАРИ?

М: Ти нямаш никакви пари… родителите ти не ти оставиха нищо, след като разбраха че ще се омъжваш за мен… съжалявам, не е за пари! Искам да говоря с теб - когато сме заедно, освен да пълня устата ти с члена си, искам да говоря с теб!
Ж: Говори ми… слушам те, въпреки неукротимата възбуда, която изпускаш през очите си с всяка изминала секунда.

М: Сгрешихме - защото не изживяхме живота си такъв, какъвто го желаехме. Нима трябваше посредствена идеална връзка в гимназията? Нима ни трябваше държането за ръце (само) пред другите. Защо вечер, докато правихме любов, нямаше нежност… Имаше я мнино, докато се показвахме насам натам.
Ж: …

М: А какво стана при сватбата - дори нямахме наша песен?! Защо?
Ж: …

М: Не ти ли се искаше през годините да говориш с мен за проблемите си… Защо аз не те питах нищо за проблемите ти? А ти мен?
Ж: …

М: Предпочетохме да избягаме в работата си… загърбихме всичко. Живеехме заедно, но твърде сляпо. Твърде егоистично един за друг. Сега стоим в центъра на това мрачно, празно и студено имение, с всичките му онези градинки, конюшни, винарни, галерии, тавански кътове… гаражи, стари модели автомобили… но нямаме най-ценното.
Ж: Себе си…

М: Разбираш ме… а осъзнаваш ли цената на това, което платихме с годините лишение един от друг?
Ж: Напълно! Обичам те… но това няма да промени нещата - избягахме един от друг и се крихме прекалено дълго време!

М: …
Ж: Нямах смелостта да обърна гръб на егоизма си. Той ме погуби, той погълна и теб. Прекалено горделиви и мислещи бяхме, скъпи мой… любими!

М: …
Ж: Гордостта на времето ни, оказа силен натиск върху нас… и ние се пречупихме. Предпочетохме сами да се оправяме, вместо съвместно да постигнем жив успех. Избягахме от живота - заживяхме в една илюзия и собствен свят на правотата!

М: …
Ж: Обичахме се, но ни беше страх да го покажем. Мислехме прекалено много и накрая избягахме при глупостта човешка. Не правихме любов, не се докосвахме, не се галехме с очи - нямахме досег един с друг, а стояхме в тази къща толкова време.

М: Обичам те… винаги съм…
Ж: Зная…

Изпиват се с очи в тази последна за тях вечер. Появата на зората, ще заличи всякакъв спомен от този разговор. Никой няма да помни какво е казал другият… Продължиха така с години, всеки път едно и също. Дори думите съвпадаха, но те не го знаеха… никой освен безмълвните стени и стълбища, абажури и свещници, не познаваше историята им.

Сънят променяше всичко. Болестта им не позволяваше да запазят спомени на утринта. Изживяваха своя край отново и отново - без спомен, но с живеца огорчение, което са си доставили през изминалите години. Това бяха те - една щастлива модерна двойка, погълната от моралните си задръжки, и пленена от мнението на заобикалящия я свят. А те желаеха единствено да си поговорят…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Калина @ September 16, 2008

Ама виж какво, като пишеш, пиши ги целите,защото някои ден ще си умра от любопитство какво ще ти роди главата в следващия момент. :)

2. legrandelf @ September 16, 2008

Хахаха :)) Играя си с вас, простете ми… толкова съм лош :P

Сега вече е завършено - четете на воля! :))

3. Калина @ September 16, 2008

И тъкмо, когато започнах да се разочаровам ме шамароса с края. :)

4. Калина @ September 16, 2008

P.S. Ха, ха и песничката пасва точно.

5. legrandelf @ September 16, 2008

Така лиии… разочарована!!! Важното е, че все пак съм нанесъл един шамар :P

П.П. Песничката е НАЙ-подходящата :)))

6. Калина @ September 16, 2008

Не съм разочарована бе. Казах, че тъкмо започнах…
До сега не си успял да ме разочароваш ама знае ли човек?…:):):)Обикновенно улучваш в десятката!

7. legrandelf @ September 16, 2008

Мда, разбрано! :)))

Много обичам в последния момент да врътвам по един шамар на нищо неподозиращите, хихихи :))

8. Калина @ September 16, 2008

Eeee, това не трябваше да го казваш. Все едно издаде убиеца в криминален роман. А и вече ще съм подготвена. Хахаха

9. вили @ September 17, 2008

Не мога да ги мисля. Аз не обичам да мълча(като повечето жени) и даже понякога говоря повече от колкото трябва…
А песничката е малко снобска, като героите. А от кой филм е помниш ли? Беше голямо събитие когато го даваха преди много, много години..
Продължавай да пишеш! Умееш го!!!!

10. JustAFaceInTheCrowd @ September 17, 2008

Колоритно,емоционално,доста гневно.

Какъв е тоя гняв,дето те е изпълнил,Елф?Чета ти и другите писания-толкова гняв и неудовлетворение бликат от тях,че свят ми се завива.Маскирани с чувство за хумор и самоирония,да,забавни са,но аз или прекалено много чета между редовете,или нищо не схващам :).От цялата работа става ясно,че доста неща не само ти се набиват в очи,но и много ти тежат.

Иха,засилих се да ти правя психопортрет,обаче по-добре да се въздържа,все пак трябва да коментирам написаното,а не автора :)

Съгласна съм с теб за едно-толкова безобразно много проблеми идват от липса на комуникация,от нежелание да се опиташ да разбереш другия,от чист егоизъм.Възрастни хора тропат с крачета и викат “Няма пък”-толкова е смешно,а почти всички го правим в един или друг момент.

Не мислим,не съпреживяваме,дори не познаваме добре себе си.Ама то иначе нямаше да има хляб за брачните консултанти,психолозите и другите,занимаващи се със “сложната душевност” на куп егоистични малки хорица.

Най-голямата подигравка на природата е,че е дала на човек способността да мисли и едновременно с това-мързела,стремежа да минаваш винаги по линията на най-малкото съпротивление.Копнежа да обича и заедно с него-егоизмът.

11. legrandelf @ September 17, 2008

@вили:
Написано е горе - Chateauvallon OST - “Шатовалон” :)
И да, спомням си дреболийки от тоя филм. Много беше популярен, малък бях, някои казват че е било 10-то излъчване, когато аз съм го гледал… Снобски коментари :P

@JustAFaceInTheCrowd:
Ами, улавяш общия пулс на мотивацията ми, но не е само това!
Нямам против психопортретите, стига да не ме издразнят :))

П.П. И добре дошла отново (след дългата ти мълчалива пауза) :))

12. legrandelf @ September 17, 2008

Ммм… малък принц… хубав принц! :))

13. legrandelf @ September 17, 2008

@Светла:
Продължавай все така! Все ще си събера цялата книжка, като няма да ми я изпратиш в книжен формат, какво да направя друго, хихи :))

14. вили @ September 17, 2008

Този път мисля, че Малкият принц е на място си. Не може да не си я чел! Не вярвам, Елф в това.

15. legrandelf @ September 18, 2008

Това звучи доста правдоподобно. В интерес на истината, тия вулгарности в един истински спор или липсват, или вярно водят до инаква развръзка.

А сега, всеки знае, че ако иска да го чуят, трябва да спре с псувните и да си каже каквото му е на душа :))