Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

София, обичам те

« публикувано на 15-09-2009 @ 12:22 am »


фотография: “Sofia at night” by pla_bg
слушайки: потракващ скелет в дълбините на подлеза…

От избата се улавяше лека музика. Макар врътката да бе на скала 3 от общо 10, пилажа се не траеше. Някаква рунтава чалга, бясно гълчаща по склона на пълната музикална порнография. Ала деде точеше брадвичката. Сефте балтията остава втора, а за финал - чакаше мазният сатър. Последният много лашкан тез седмици, га се затваряха бурканите. Бабата хвърчи по етажите на къщата, реди едната рода, другата, та до девето коляно се не спря да кълне. Кат’ опря ножа в кокала и дойде нейният некролог да оповести, взе та млъкна. Сефте й и на нея. Викна внуците да слязат в мазата да помагат да деде им. Те крещят от тяхната стая, маанета некви мазни звучат, надвикват бездомните кучета отвън, дет’ се гонят по баира…
кв. Драгалевци, все още несрутена от строителните предприемачи триетажна “къщичка”

Прическата й струваше 750 лева. Лекият допир на показалеца й върху нежната парфюмна форма - 90 лв. Гримът върху разпасаният й курвенски релеф - 230 лв. Носеше обеци, подарък за петата й годишнина - 1110 лв. Ключовете за поршето - 17 лв. Поршето - 100 017 лв.
Натокана, с дете в студената ръка, провлачваше крак насред улицата, загърбила автомобила в агонията на пищящата аларма. Бързаше, за да нахрани бремето с един кратък курс МакДоналдс и секунди по-късно да се отърве от него, като го тласне в обятията на “грижовните” даскалици в детската градина.
бул. “Витоша”, майчина привързаност, олицетворение на несъвършеният брак

- Имаш ли презерватив?
- Не!
- Защо никога не носиш?!
- Мислех, че е твоя работа!
- ГЛУПОСТИ…
- По-тихо… шшшшшшт!
- Глупости…
- Не са глупости, искаш да ме чукаш на предизвикателни места - поне се грижи за гумата, мамка ти!
- Не псувай, кучко… ти го желаеш не по-малко от мен, нали?
- Няма значение какво искам аз.
- Освен това…
- Какво?
- Не е ли мой ред да те чукам? Ти ми правиш свирка, след това аз ще те еба - класическо гей порно, какво ще кажеш?
- Хмм… и все пак, искам да ме пазиш…
- Нямаш ми доверие… знаех си, че не ме обичаш…
подлеза на СУ “Климент Охридски”, екстази момент след афтър парти в клуб Ялта

Мелодията няма край…
Съзвучието, докато си в прегръдките ми,
прелива усет и безнадеждност в едно.
Ах, как смееш… така силно да ме изкушаваш!
***
Разплискан в идилията на пълното спокойствие,
копнея за мигът железен, прочувствен
и трепетно безкраен…
В теб… само с теб…
Студентски град, люлката в градинката зад “Фантастико”

Трамваи, тролейбуси - приятелството им значеше повече от целият градски транспорт, претворен в чудна пиеса, изиграна не на Бродуей… а пред скучаещата (ре)публика на “Раковски”. Ако някога загубeха ръка… търсеха крайника под дърво и камък, за да не се превърне липсата в нищожество понятно, непрекъснато дърпащо ги в посоката на самозабравата. Не си позволяваха да трупат маниери, нито се хулеха един друг. Не отчитаха грешките, а се учеха от тях. Признаваха си, че са абсолютни новобранци и… това им даваше стимул да са по-добри! С всеки следващ спектакъл… завесата се превръщаше в отмарящ грим, а сънят в тревата след това - блаженство чутовно, невъобразимо и копнеж тленен - нивга желан!
стълбището на ет. 3, сградата на НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”

“Мръсник… ела ми тук… откога те чаках, копеле! Тази твоя… прокажена натура, всеки ден… гледаща ме! Не издържам вече… проклятие… обичам да гледам разпада ти, шибано изчадие. Погледни се… Не, тази вечер няма да те пощадя… прекалено хубаво ще е, за да го подмина с лека ръка. Мамка ти, недоебана… Сух режим да те мъчи! Пет потомства да гладуват, сите да измрат в лайната… червей гнусен!”
отговорник санитарна поддръжка, нощна смяна в “Mall of Sofia”

- ОК, застани така! Не мърдай… леко главата вдясно. Отпусни го тоя врат де!
- Врат ли? Врат ли? Ще ти дам аз един врат на тебе!
- Шия, принцесо! На вашите услуги съм, сега си завърти шибаният врат наляво и спри да мърдаш, кадърът ми трябва. Вече 2 часа ти снимам сополивото изгъзване. Фонтанът остана без вода, онази пенсия зад тебе спечели гюлбара и тапа, докато си галиш краченцата…
- Моля?
* щрак * щрак * щрак *
- Какво каза току що?
- Не мърдай…
* щрак * щрак * щрак *
- Тръгвам си! Разбра ли? ИЗЧЕЗВАМ!
- Ех…
- Чао!
- Силни думи… отивам към студиото и…
- Не ми пука!
- Ще купиш прясно мляко за довечера, нали?
градината пред Народен театър “Иван Вазов”

Кое ти липсваше най-много… погали я
Устните ти… измърка в скута му
Не издържах повече, сам, без теб… с плам в очите си, повдигна брадичката й
И аз… обожавам те и толкова много ми липсваше… сгуши се още по-силно, впи нокти в гърба му
Чувствах меланхолия в пръстите си, търсеха те, непрестанно… притисна таза си към нейният
Коя беше тази мелодия… със затворени очи, замечтан поглед и въздишка върху гърдите му
Нотите, които претворяваш, докато те изпълвам, тази ли мелодия… закачливо разсеяно присъствие
Ах, тиииии… прошепна тя и захапа ухото му
Ах, аззззз… прегърна я с все сила и превърна тишината в страстни стенания за една цяла нощ
кв. Гео Милев, Любовната квартира

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. si @ September 15, 2009

Как е възможно да усещаш всичко, дори и града толкова силно и да го описваш толкова истински :)
Избърза с 2 дена ;). Празникът на София е на 17-ти, но мисля, че няма право за критика :)))

2. legrandelf @ September 15, 2009

О, аз съвсем нямах предвид празникът на града, но… виж, дотогава тъкмо ще са се поокопитили всички и може да вкарат своята (режисирана) история :)))

Стига с това Paris и New York :) И ние може да направим нещо достойно ;) Все има любов, в каквато и форма да се изразява тя! :))))

3. Val @ September 15, 2009

Култова хроника на нощна София.Чудесно уловени мигове.

4. Flirt @ September 15, 2009

И аз!

Въпреки всичко.

Всичко ли измисли или някои са по “действителен случай”?

И, извинявам се, но научи се да го ползваш този пълен член правилно, де. Така хубаво да пишеш, пък…набива се на очи или поне на мен ми прави впечатление. Не ми се обиждай!

5. si @ September 15, 2009

Обичам да ме усмихваш по средата на нощта :)))

6. legrandelf @ September 15, 2009

Val, не съм те включил към “избраните” (аман от матрици), но с удоволствие бих прочел уловена от теб история за нощна София :)
(виж допълнението, което направих в края на поста, може и да се получи нещо интересно в крайна сметка, като се съберат нещата)

Flirt, има допирателни с истински истории. И разбира се, главните действащи лица ако се познаят е… напълно случайно :))))

si, още повече усмивки! :)

7. fen @ September 15, 2009

От това ще излезе нещо голямо. Ти си свършил по-голямата работа.Само срокът ме притеснява.

8. legrandelf @ September 15, 2009

Тъй или иначе нямаме гала представяне в НДК (примерно) с конкретна дата, затова и не би трябвало участващите да се притесняват от срокове ;)
Аз и по-горе го написах. Щото ако се притиснат и от срока, сигурно си имат и други нагон(к)и в главата точно сега, ще вземе да се дръпнат без участие :)

А ние това не го желаем, нали?

Ти също може да се включиш Фенци ;))

9. fen @ September 15, 2009

Идеята ти е добра, с удоволствие бих участвал. Ще помисля по въпроса и ако успя да си събера екипа и да намерим малко време съм сигурен, че ще измислим нещо.

10. Val @ September 15, 2009

Ок.Но сторито звучи малко като изповед. Ако не те кефи го триеш. :))))

Лятото на 2007 год. Локация - клуб Грамофон, бул. Дондуков. Късната августовска нощ

предизвиква разкисване на всички тела около мен. Потта е навсякъде. Дори в аналното

отвърстие. Вдясно от мен, на сепарето седи руса кукла Барби, постоянен абонат за всевъзможни

масовки на рекламни клипове. Говорим за предаването Пълна промяна. Като опитен кайбой -

снайперист насочвам разговора за екстрите по нея.

Знаеш ли , косата ми не е обработвана, просто един от най-добрите фризьори в БГ ми направи

прическата, а грима е също на един от най-добрите, от тия двамата се ползват почти всички

звезди дето ги гледаш + Лили Иванова, само правилната прическа и грим могат да направят

чудеса, а половината ми коса е прикачена, така наречения екстеншън, само това удоволствие

струва по 300 Евро през 6 месеца, защого тя се скапва бързо, ти повечето жени тия дълги коси от

къде мислиш ги вадят, тя косата трудно расте естествено така дълга, обемна и гъста.
Виж на мен ми стана мъчно за тая възрастната женица /хванах малко тия дни/ - само прическата

която и направиха - това иска веднаж месечно задължително боя /100 лева за здрасти/ и през 5

дена сешуар за подръжка - по 30 лева на всеки - до тук в месеца само за косата си с 220 лева за

начало, професионален грим и то от тия известните - 50 лева минимум за него, ако пък можеш да

си го правиш сам като мен - само продуктите които ти трябват /щото с обикновените гримове по

магазините не става/ - 700 лева минимум за най-необходимото, за зъбите не говоря - само

избелването е 500 лева ако си им вътрешен човек иначе отиваш на 800 минимум, епилациите - за

тях няма да говоря, щото са нетрайни и само ти взимат парите, тук стария ефективен метод с

кола-маската си остава най-добрия, но и той ти е поне 40 лева месечно, за ноктите - трябва да ги

правиш всяка седмица - по 15 лева на маникюр - 60 лева, педикюр веднаж в месеца - 30 лв, това

беше за ежедневните.
От тук се почва с операциите и всякакви други - имплантанти, силикони, липосукции, ботокса

беше към 300 Евро на инжекция, пак зависи колко бръчки имаш и колко ти трябват, а и

липосукциите не са ефективни ако после не спазваш зверска диета и глад и не спортуваш като луд

във фитнеса/това го правих 3 години с фитнеса и тотално вече се отказах, щото е зверско

мъчение/, като за фитнеса ти трябва инструктор и той е минимум 200 лева на месец, отделно си

плащаш и фитнеса.
Не знам да ли се нуждаеш от разкрасяване, аз поне вече не влагам толкова старание, човек

трябва да си изживява всяка една възраст така както си изглежда, и да заприличам на 18 годишна,

вътрешно няма да съм такава, тъй че..без мен.

11. legrandelf @ September 16, 2009

Val, няма да я търкам историята. Трябва да е автентична, без промени от моя страна :) Разбира се, ти може(ше) да я преобразиш малко, но и така си е добре :)

Zelengorova, аз нищо (лошо) не съм направил. Или съм? :)))
И няколко пъти мисля съм казвал, че ми говорят разни неща (курове, вагини, таквиз) и… се получават работите :))) lol

Видях какво си подела в блога си и чакам продължение (нищо, че мълча като пукъл под коментарите, хихи) :)

12. legrandelf @ September 16, 2009

Не малко пъти съм го казвал - всичко е путконтрол (ако, че на мен курът ми ги говори) :)))

13. Събина @ September 16, 2009

Тоя текст съм го пропуснала! Добро, много добро!

14. legrandelf @ September 16, 2009

Кой текст? На Вал, или моят пост? :)))
Ако е моят пост - що го беше like-нала във Фейсбук!
Са те хванах, че не четеш ;)))

15. Събина @ September 16, 2009

Твоя… къде предпочиташ да се изчеря?

16. legrandelf @ September 16, 2009

Във виновната област!
Наказана си :)
Цинично наказана си!

17. Събина @ September 16, 2009

В какво се изразява наказанието ми?

18. legrandelf @ September 16, 2009

Пишеш извинителна бележка до господин Бареков, като устно (НЕ може писмено) се извиняваш за нанесените върху неопетненото му съзнание морални щети.

Все пак… декорът в студиото бе класно направен! Караш го да плаче, като го критикуваш, не те е срам :))

Да, както виждаш, не искам нищо за себе си. Грижа се за най-добрите (и влиятелни люде в страната ни) :))

19. Събина @ September 16, 2009

Не може ли просто да ти направя мусака някой път? :(

20. legrandelf @ January 5, 2010

Трогнаха се (малко, някои), но пък и изначало не го планирах да ги юркам :)
Добавям към папката с истории :) Свитък също звучи добре :) Ама там няма кламери има разтопен парафин :P

А те като са къси тия, виж че пак не ги четат, какво остава за по-длъжките, м? :))))

21. legrandelf @ January 5, 2010

Ха добре дошла като за Новата година :)))))

22. rancho @ January 6, 2010

Айде, айде, душал бил твореца екранът, притискал го, че даже и да се натъпка го правил, и видиш ли, повечето световни автори на “екран” не биха могли да грабнат вниманието.

Повечето световни автори “не биха могли да грабнат вниманието на “екран”", понеже им трябва нещо, което да продават (книгата). Естествено, че няма да си публикуват творбите на безценица.

Като носител на информация екранът (ако е TFT LCD) позволява да се изчете много повече текст преди да се уморят очите (при определени обстоятелства), което може да допринася както за читателя, така и за автора. Да не говорим че чист текст на клавиатура се пише… само ма-а-алко по-бързо.

На Zelengorova искам да и предложа алтернативен кадър за “Среднощна[та] Софийска новела”: (симпатичният младеж, след 2-та неуспешни опита да разбие вратата)
- Дръж пицата, аз ще те нося! - ту-ту, ту-ту… чу се обичайният симфоничен оркестър, придружаващ изчезването на младежа и появата на супермен.

Желанието и копнежът са пресъздадени много трогателно, давам 5/6 за патос.

Точно за този разказ имам само 2 думи — pulp fiction.

23. legrandelf @ January 6, 2010

Ми… а дано се получи разговор тука, щото на мен ми стана интересно :)
Пък и как грациозно само се спазва тона… мани, заеби :) lol

Гледам си отстрани, не ви преча :) Ако някой дръзне да закача другия, вадя палката да пляскам през ръцете :)
Нали поне това право имам. Иначе - територията я давам (даже не под наем), за да си дискутирате :)

Тонът, тонът, би казал Марлон Брандо (ако все още беше сред нас, и ако Франсис Форд Копола бе решил да направи нова версия на “Апокалипсис сега”) :)))))

24. pa4ito @ January 6, 2010

хахаха, привет… ако въпросът опира да се отскочи до друга планета, какъв е проблема да ви го организирам? :))))
Светле, само свирни… ;)

25. legrandelf @ January 7, 2010

pa4ito, Zelengorova :) мисля, че е време да положите основата на новата теория :) Вие знаете коя! :))

26. pa4ito @ January 7, 2010

хммм, в стил Eton College…
Milady, бих искал искрено да изразя своето несъгласие към Вашето така изчерпателно и изразително изказване. Като начало, трябва да уточним обхвата, в който ще дефинираме и доказваме нашите твърдения. Щастлив съм да предложа на Вашето благосклонно внимание, едно скромно мое предположение, с цел Вие, със своята присъща мъдрост да дадете яснота за границите на нашата така интересна и многопоучителна беседа. Ще бъдете ли така благосклонна, към моята скромна особа и да кажете за коя част на нашия толкова интересен и пъстър свят, проявихте благосклонност да се изкажете? Дали за скромното парче земя, очертавано и пречертавано толкова дълги години, но винаги запазило своето име “България” или за целия огромен и все пак малък в сравнение с галактика мир, известен като “Земя”? Дължа да припомня на Milady, че в двете отделни местоположения, порядките и привичките за наименоване на почти всички неща се различават, но смятам, че със своята недостижима висота на интелект и ненадмината логическа мисъл, Milady вече е оценила тази, иначе толкова дребна и ситна подробност. Оставям се в ръцете на Milady и чакам нейния благосклонен поглед и мъдро решение на този невзрачен проблем, който обаче ще предопредели по-нататъшният ход на нашата дълбокоумна и поучителна сказка.

27. legrandelf @ January 7, 2010

Абе бял кахър :) Оправено е, не го мисли! :)) А и професор pa4ito едва ли ще има нещо против таз забележка. Все пак вий тука физика нищите, не литература/бълг. език! :))))))

28. pa4ito @ January 8, 2010

Светле, не мога да кажа, че не съм съгласен докато не определим параметрите и рамката на действието. Ако говорим за милата ни татковина, не трябва да си “даровит”, а по-скоро “надарен”… с повечко мускулна маса и по-малко мозъчна. Виж ако излезем извън тези граници, там е обратното. Последно имах възможност да се убедя в това по коледа и нова година. По това време бях в германско при сестра ми. И там хора, и там големи и скъпи коли, и там яки момчета. Но манталитетът на хората е друг. Ако стъпиш на шосето, шофера отсреща не гледа как да те сгази, клаксонирайки на 2-3 съседни квартала да дойдат да гледат сеира, ами си спира чинно, независимо дали е “зебра” или не и те изчаква да си минеш. На магистралата като изпреварваш, задния “изтребител”, като те настигне, не прави светлинно шоу в стил Жан-Мишел Жар, а си изчаква да се прибереш и тогава продължава. Нищо че кара кола с над 500 коня и че няма ограничение в скоростта… Затова там няма значение дали си “даровит” или “надарен”, важното е да ти е кеф и да си добре. Не знам доколко е от неразбиране(както във вица за циганина, много е як, изкефи ме ;) ) или заради нечия изгода, но фактът си е факт.
Единственото което ни остава е да се смеем. Обикновено хората се смеят на нещастието на другите. Затова българите са весел народ, защото има много върху какво да се смеят. Освен това са и много разбиращи. От всичко. Като се почне от политика, та да се свърши до коли и футбол. Като стане дума за някой “даровит” и особено ако е мъж, се почва…
-Тоя сега е или педал и хомосексуалист…
-А пари има ли?
-Кви пари бе, я го виж, гол и бос..
-Аха, значи е прост педераст!
Защото индивидът не е “мутра” и няма откъде да има пари. Ама имал акъл… “Моляяяя, какво има??? Акъл?? Какво е това бе… може ли да направиш с него пари… акъл… я се скрий…”
Те затова аз съм си харесал Бора-Бора. Далече, слънчево, плаж и океан… Какво му трябва друго на човек ;)
Всъщност трябва му - сателитка с интернет, лаптоп и любим(и) човек(хора) наоколо. Тогава може да сменим и полюсите и земната ос, че даже да помогнем и на Венера(планетата, не богинята) да смени посоката си на връткане ;)

29. legrandelf @ January 8, 2010

Тия турбо екзотични дестинации… смятате ли, че умерената ви европейска (в частност балканска) кръв, ще може да ги понесе? :))))
Знам, че пиете, пушите и сте ходили преди (в зноя на младостта, сега да не ми се обидите :)))) по мъже/жени/и двете (кой каквото го е влечало/влече), ама не смятам, че ще удържите темпото на такава хард кор, баш екзотична дестинация като Гоа-Индия :)) Бора-Бора. Това за Германия или пак по танзанийските джибутни републики? :)))

П.П. Бах тая география, хахаххааха!

30. pa4ito @ January 8, 2010

еее, аз съм козирог и понякога се запъвам, като магаре на мост, ама не винаги - нали съм блага душа :)) Но виж предложението ми харесва, и Индия не е зле. В краен случай ако не прокопсаме в ресторантчето, може да се тестваме като тхуги - аз с Кали съм гъст, че и светлинен меч имам, не само ласо. :)))
Ти като пацифист ще примамваш обекта, аз ще го “дооправям” ;)
А иначе Бора-Бора не е чак толкова недостъпен, ако минем през Австралия и Нова Зеландия…

31. legrandelf @ January 8, 2010

Anjuna beats :) Те така ви искам по снимките, ако ще ходите в крайна сметка ;)

32. rancho @ January 8, 2010

Прочетох прекия отговор на Zelengorova и искам да отправя следната реплика:

Не разбрах дупликата за пълния член и словореда… просто се възмутих от това как обвинявате модерната технология — “…(визирам компа) често притиска твореца, души го, принуждава го да се натъпква…”, след като тя служи в помощ на твореца, а не в негов ущърб — и се опитах да перифразирам Вашето изречение, подлагайки на съмнение това, което пишеше в него (че “компа” “притискал”, “душал” твореца) използвайки разговорната форма “Хайде-хайде, [обект на съмнение] бил(а)…”. Ако Вие бихте могли да го формулирате със словоред, който би “осакатил” по-малко “финеса на мисълта ми” — заповядайте и направете Вашето предложение. Предлагам Ви един пример: “Хайде-хайде, екранът бил душал твореца, притискал го, че даже и да се натъпка го правил…”. Ако според Вас това прави изречението по фино — въпрос на вкус. На мен по другия начин по ми харесва. По отношение на пълния член — мисля, че си е на мястото.

Във връзка с това, че разговора е “никому другиго интересуващ…”, поне един човек Ви опроверга. Тук ще си позволя една усмивчица. :)

Какво би се случило на друга планета аз не мога да знам, както и по какъв начин сте ме провокирали. Прочетох, хареса ми, оставих си непрофесионалната критика. Може би вие бихте могли да поясните…

Не се чувствам засегнат, но след като казвате че това е била Ваша цел, бих искал да попитам как точно сте искала да ме засегнете… Освен, ако това пояснение не се окаже за вас нещо, от което нямате нужда, разбира се!

И още нещо… Казвате, че Вие сте “вдъхновили Тарантино”, визирайки някаква негова екранизация. Силни думи, бих казал… Коя е екранизацията? Как сте го вдъхновили?

Аз вдъхнових Тарантино и мисля, добре му се получи екранизацията :)

Ако не сте от даровитите… няма как да сте от надарените. Логическа грешка, понеже и двете са синоними. Един вид… “словесен пълнеж”. Не че не обичам подобни игри на думи де!

А сега, по същество. Писателите не са всички творци на тая земя… И не са единствените, които са облагодетелствани от тЙЕхнологията. Но изглежда Вашият невероятен творчески потенциал (доказателство за който е това, че сте станала основен фактор за реализирането на непосочена до момента творба от популярен холивудски сценарист, режисьор, продуцент и актьор) Ви позволява да твърдите, че един архитект например… О, няма да продължавам!

33. pa4ito @ January 8, 2010

Хихихихи, Светлето провокира и rancho й се върза :)))
Тя това търсеше, човече. Ама ти не й се връзвай, щото е готина мадама ;)

34. pa4ito @ January 8, 2010

Марти, ами ела да ни снимаш ти бе, мейт ;)

35. legrandelf @ January 8, 2010

Ами ако без да искам се подхлъзна на кокосов орех и си строша я главата, я фотоапарата? :)))))

36. pa4ito @ January 8, 2010

тц, тц, тц, аре сега оправдания, на плажа шъ сме бре, по-далече от палмите :Р

37. rancho @ January 9, 2010

Zelengorova,

Словоредът на жълтата преса не се отличава от другата; скърцането води до загуба на зъбен емайл.

Аналогията, която си направила с “Ловеца уби вълкът”, колкото и да е хитроумно това изречение, не е особено уместна, защото “ако не се знае основната роля на пълния член, а именно да указва кой извършва действито”, наистина не би било ясно кой кого е убил; в моето изречение обаче (”Айде, айде, душал бил твореца екранът…”), ако значението на подлога не е ясно, смисълът не се променя — екрана може да задушава човека (в преносен смисъл, чрез вредното си въздействие), но човека не може да души екрана нито в пряк, нито в преносен смисъл (екрана можеш да го счупиш, “бастисаш”, “размажеш”, но не и “удушиш”).

Нима ти не си чувала изречения от типа “Отишла била тя!”, “Дошъл бил той!”, “Направили го били те!”??? По този случай мога да кажа само “Хм! Убил бил ловеца вълкът — друг път!”.

Но както и да е. Вероятно си се засегнала от определението ми за твоята литература като пълп фикшън, и затова наричаш “куц” моя начин на изказване.

Пълп фикшън били евтина белетристика, като името идва от хартията (била направена от евтина дървена пулпа).

От една страна се обиждаш от това сравнение (била си реагирала защитно), от друга страна сама признаваш че с написаното не си изкарала нито един лев. За момент си помислих, че може да си “профи”, но после прочетох, че даже и близките ти не гледали сериозно на четмата ти. Излиза, че с определението “пълп фикшън” аз ти правя комплимент, а ти ми казваш че съм се изразявал “куцо”. В последното изречение (”pulp fiction”) коя част е сакатата?!

С няколко изречения ме хвърли в джазовата филхармония, затова реших да попитам:

* “Абе, Rancho,от де се взе? :)))))
Аман от съвпадения!” — кое е съвпадението?

* “Не мога да остана тоооолкова сероизна… за тоооолкова дълго време, че да продължа да ти говоря по начин: “мани, мани… заеби…”” — в смисъл, да фамилиарничиш ли?

И накрая исках да попитам, къде е тази вметка за “неграмотните” четящи?

38. rancho @ January 9, 2010

Случаен съм. И ти също. Процентът не е постоянен, онзи го е казал за собствената си действителност. Нищо не разбирам от това, което казваш за връзката си с Тарантино.

39. rancho @ January 10, 2010

Нищо не разбирам, какво си “изтървала”, какво съм ти “подал”, ама хайде поздрави защото си “пич”… Hilltop Hoods - The Nosebleed Section

40. lammoth @ February 15, 2010

хахаха
браво елфи, класика в артистик урбан поп-жанра
…и аз та обичам!
(ама не по тоя начин :-) )

41. legrandelf @ February 15, 2010

:)

Важното е да са обичаме, науи? :)))))))
Нищо, че е по друг начин, lol

П.П. Понеже те видях при Енея, че си се изказал за любовта и футболната топка, а беше споменал и женската солидарност, та реших да те побутна към едно старо мое писание :)))))))

Ако ти хареса, после може да ти пусна линк и за мъжката солидарност (ако сам не си я намериш де, не е трудно) :)

« Ваша чест, Дяволът пледира невменяемост ! Га срича’аме от буквара, га склероза ни подкара »